spodeleno

Всеки ден ще ме има.. и сега ме има... но ти избяга..
Тъжно е... защото нищо не искам, имам да ти давам...
Не знам дали всеки ден ще е така и какво точно "така".. знам обаче че те има, че те мисля, че искам да те усмихвам и да те плача.. и пак да ни има.
Тъжното е че сякаш ми нямаш вяра.. не искам от теб.. искам от мен да ти дам.
Не чакам, не мисля, живея това което се случва. А то е красиво и много има грижа за теб.. стига ти да я искаш.
Май това което искам.. единствено.. е да дойде сутрин, в която ще отвориш очи и без страх ще хващаш ръцете.. много ръце.. и всяка на себе си ще прилича.. и ще дават и вземат и ще бъдеш Усмихната от това.
Мене ме има, искам да ме има за теб. Искам да можеш да се подпреш на мен или да ме буташ.. по детски.. и не само...
Мене ме има.
Ще се спъвам.. и аз като тебе.. но ще драпам да те Усмихна... Понякога това уморява, тогава просто ще млъкна и ще те гушна.. няма да искам усмивки.. ще искам да бъдеш себе си.

Мене ме има! и ще ме има
Ти къде си? Търся те... знам че те има... ще те намеря... и ще хвана ръката ти... истински...

krasivo:) grabai ya mackata:)))

da de ... ama ne vsi4ko v jivota e krasivo kakto varxu beliat list .....

A mene me nema vuv cyalata shema;)sheguvame se..I men me ima:)
Krasivo opisani 4uvstva,s izkustvo li se zanimava6?

Да, с какво се занимваш, Рошко? :) събуждане без памет това ВИе необходимо:) а изкуството е в мръсното пране:)

Рошко се занимава с далеч по-скучни неща.
Не се занимавам с изкуство.. освен ако безметежното усещане за споделеност не е изкуство..
Радвам се, че мислите ми поне малко са ви стоплили. Аз сега си го живея всичкото това и е прекрасно. Искрено ви го пожелавам!!
Тогава беше просто дъждовна вечер, една от тия дето място не можеш да си намериш.
Намерихме си се в гората и сега сме си за ръка.
Много по-лесно отколкото понякога си мислим.
То е като в приказката за Дейзи и Дари.

Вече грабната и няма пускане