Писна ми вече...

22 отговора 0 прегледа
#1

Писна ми вече...

Моя бивш съпруг от 3 години ми къса нервната система. Последната щуротия която направи, е да ми изпрати нотариална покана за това, че иска да вземе детето на 03.02.2007г. В споразумението ни пише, че може да го взима първата и трета събота и неделя от месеца и 20 дни през лятото.
Завела съм дело срещу него за неплатена издръжка. /не я е плащал от 09.2003г./ Имам изпълнително дело, но той няма имущество, коли, работи, но някой ме е изпреварил и му удържат заплатата. С две думи-нищо не мога да получа. Но не е това най-важното. В нотариалната покана пише, че съм му отказвала да вижда детето, не си вдигам телефона и отказвам да говоря с него. Такова нещо се случи наистина преди Нова година, но имахме резервация в провинцията и аз и детето трябваше да заминем. Нотариалната покана е изпратена от частен съдия-изпълнител. Може ли да ми кажете, защо я прави тая простотия и защо точно на 03.02.2007г. трябва да му го дам, при положение, че 20.02.2007 е третата събота на месеца....Тогава не иска да го взима ли??? Какво ще стане, ако на 03.02.2007г откажа да дам детето? И изобщо какво да направя???

Отговор
в отговор на delins #2

Кой му взима заплатата?

Не съм юрист, но съм чувал, че в такива случаи детето стои на първо място в списъка и всички останали ищци ако се наложи - ще чакат до навършване на пълнолетие на детето.

Консултация с адвокат ти е наложителна.

Успеж и споко!

Отговор
в отговор на ASSASSlN #3

Re: Кой му взима заплатата?

Джет кредит му я взима. Смених 3 адвоката вече... И аз знам, че има предимство детето, но докато излезе решение по моето изпълнително дело, тяхното явно ме е изпреварило.

Отговор
в отговор на delins #4

Re: Писна ми вече...

Обективно погледнато - ти си откраднала на таткото едно виждане и той си го иска. Твоите резервации не го касаят, щом не си се съветвала с него за размяна на дните. Ти си длъжна да предвидиш, че бащата има ден с детето и да съобразиш с това личните си планове.


Иначе - на поканата можеш да отговориш. С писмо, пак през нотариус. Смисълът не е в последствията, а това да си имаш заверено копие от кореспонденцията. Ще му се връчи или по призовкар, или препоръчано по пощата. Пишеш вътре на какво точно отговаряш, че дните за виждане с детето са тия и тия и моля да заповяда на датите, предвидени в съдебното решение.

Трети февруари е сряда, така че на твое място спокойно бих обосновала отказа си с това, че посещение през седмицата нарушава нормалния режим на детето.

Не съм юрист, да не се заблудиш! Отговарях на покана за наем съвсем скоро, та обсъждах разни вариации по адвокати. Отиваш, питаш и решаваш. Не мисля, че нещо пречи хем да пуснеш отговор, хем да дадеш детето, един ден нищо не е. Моята щерка никога не знам кога ще я върнат, лятото се забави две седмици, ама какво, баща й няма да я изяде я. Разделяй нещата, да не излезе, че той не ти плаща издръжка, защото ти си некоректната страна, иди после доказвай кой точно пръв е почнал с номерата.


- - - -
clubs.dir.bg - help
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #5

Re: Писна ми вече...

Благодаря ти за отговора. Днес вечерта имам среща с адвоката си и ще решим какво да правим. И да страх ме е понякога, че няма да ми върне детето.Не знаеш какви циркове бяха докато се разведем...Но мен по скоро ме интересуваше, какви последствия би имало за мене, ако не му го дам на точно упоменатата дата. А и това, че самият той не спазва режима на виждане, не е ли в негов минус? Писна ми от съдебни битки, половин адвокат станах, ама като няма друг начин и не можем да се разберем човешки..

PS Според моя календар 3 февруари е събота

Отговор
в отговор на delins #6

Re: Писна ми вече...

Ха-ха! Що да чукна февруари, като мога да си гледам януари и да спя!

Ми сега като погледнах, съвсем не включвам защо искаш да му отказваш! Недей. Трети си е точно първата събота, както сама казваш, това ви е точно според уговорката. Таткото иска да се застрахова, че няма да му сервираш пак някоя резервация и да не си види детето, може и той да планира нещо за тогава, нали. Не се сърди на човека. С покана е начинът, това е измислено, няма как, да запише разговор по телефон за доказателство, че си уведомена не става.

За не-връщането - няма спокойствие, братче! Но трябва да го поемеш риска, не може да си стискаш детето ей така само при теб. Ако го задържи, си има процедура, разведени сте, имаш съдебно решение, не се притеснявай. Ето ме, също треперя, но знам, че ще ида да си я взема, ако я задържат, и също, че ще е кофти автогол подобна постъпка. Надали сам бившият ти съпруг ще рискува да му намалят и сегашните виждания. Спокойно! Можеш да се ядосваш за издръжката, но сама да решаваш как да му "връщаш" некоректността не можеш.


- - - -
clubs.dir.bg - help
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #7

Re: Писна ми вече...

Ами яд ме е, да си кажа честно за издръжката.Не, че не се справям и без нея. Лошото е, че аз дори не зная и къде живее в момента ТОЙ. Все още си се води на стария адрес, не мога да му хвана дирите..а и не ми трябва.
А и ме е яд за друго. Сеща се за за детето от дъжд на вятър, причаква го след училище , виждат се за 10 минути и то горкото после цял ден е като болно, все пак му е баща и сега виждаш ли, аз не му го дадох един път и хоп - нотариална покана. Лошото е и това, че няма добър диалог между нас двамата, наежили сме се и лично аз само като му чуя гласа по телефона стомаха ми се свива на топка. Но за това си има причини, които не са за обсъждане, защото се старая да гледам напред и да загърбя миналото, като се замисля нямам много хубави спомени от живота си прекаран с него.

Отговор
в отговор на delins #8

абе виж...

разбирам те, ама виж само каква е ситуацията: на твоя бивш му прибират заплатата заради неизплатени кредити, няма имущество, няма нищо. Явно е на зор човека точно в момента, не че няма намерение изобщо да ти плаща издръжка.

Мисля си, че ако проявиш разбиране и му дадеш детето не само в дните, които е поискал, а и по-честичко, ще си спестиш не само съдебните неприятности.

Това за загърбването на миналото е добра идея - просто сложи една черта, забрави за лошите спомени и го остави да се опита да бъде баща поне както може. Гаранция и ти, и хлапето ще се чувствате по-добре.

"Ако не си в състояние да събереш идеята си за филм на визитка, значи нямаш филм."
Отговор
в отговор на delins #9

Кво ти е писнало ,па на теб!?

И ако бащата /дебело подчертавам/ БАЩАТА иска да си види детето!? А ,ти кой искаш да го вижда тва дете?! Папапта!? На Папата не му пука! А на така наречения баща ,въпреки ,че има финансови затруднения ,все пак му е мъчно и иска да си види детето. Най малко защото си е и негово. И какво по дяволите ще ти стане ,ако оня все пак види ВАШЕТО дете! Колкото повече му ограничаваш вижданията с детето ,токова по зле за теб!
Обади му се , и се разберете като големи хора. Цар Соломон е разделил едно дете... Нали знаеш как! Ако не знаеш питай.

Мъгла в мрака!
Gin-Mentha&All to up. Lite Beta version.
Отговор
в отговор на option #10

Re: Кво ти е писнало ,па на теб!?

Би ли обяснил на мен моля,как точно е разделил Цар Соломон едно дете,че този момент от историята нещо ми убягва.Благодаря

Отговор
в отговор на Пpaдa #11

По Соломоновски ,много ясно!

Доколкото си спомням ,две жени се карали за едно дете. Отишли при него да отсъди. Той разпоредил да викнат палача и да разрежат детето. Едната от жените панически се отказала от своята половинка. Естествено ,получила попечителството тъй като явно е била по загрижена.
И имаше няква поука в цялата история ама ми убягва точно сега.


Мъгла в мрака!
Gin-Mentha&All to up. Lite Beta version.
Отговор
в отговор на delins #12

Re: Писна ми вече...

Какво значи "причаква го след училище"? БЕЗ ти да знаеш ли?


- - - -
clubs.dir.bg - help
Отговор
в отговор на delins #13

Тоя е ебати гада...

Мръсника му с мръсник. Иска моля ви се да си вижда детето...

Мъгла в мрака!
Gin-Mentha&All to up. Lite Beta version.
Отговор
в отговор на option #14

Re: По Соломоновски ,много ясно!

Винаги съм се възхищавала на този владетел.Благодаря ти.

Отговор
в отговор на delins #15

Бе няма пълно щастие...

Знам, че не ти е смешно и че ситуацията разбира се е нелепа и обидна за теб... ама потърси и положителните неща.
Аз си получавам най-редовно издръжката; при по-големи разходи се обаждам на бащата и получавам и половината от сумата (за курсове, екскурзии, сезонни гардеробни смени). Но пък може би бих предпочела да ги причаква след училище, да се възползва от режима си на свиждане, да ги взема през лятото... и може би бих се зарадвала на някоя такава нотариална покана - ама ей на - няма!!!!! Т.е. - бих предпочела Отношение вместо Пари. На децата в крайна сметка точно това им трябва - отношение. Загриженост. Интерес към това, което правят и което са. Внимание. Жестове. Хубави спомени. Приказен свят. Ей такива неща ги правят много по-щастливи...
И знам, че никак не е лесно да преодолееш гнева си към бащата; имаш право да си ядосана - но от друга страна трябва да стиснеш зъби и да видиш какво все пак бащата дава на детето. Начините да се изрази любов може да не са правилните според теб... но те са различни. Да му купи например колело вместо да ти даде пари за окомплектоване на ''първия учебен ден" (дрехи, обувки, чанти, тетрадки) - за теб може да е висша проява на безотговорност от негова страна; но ако той е изпълнил някоя детска мечта, за да покаже любовта си - ми трябва ли да го съдим за това или да се сърдим и беснеем?
Мисълта ми е, че трябва да промениш гледната си точка към обичайните факти; ако ти не се дразниш и ядосваш, може би наистина ще видиш и някои положителни черти в тая ситуация; а като видиш положителните черти, напрежението между вас ще намалее значително и току виж и самата ситуация се промени в желаната от теб посока!

Там, где жили свиристели...
Отговор
в отговор на XeйЖивoт! #16

Re: Бе няма пълно щастие...

Благодаря ти, както винаги чудесно си го написала. Знаеш ли наистина може би трябва да си променя гледната точка, но след толкова обиди, заплахи и своеволия от негова страна, някак си не мога...Може би ще успея някой ден.
Колелото...ТОЙ не само, че няма да му купи, но дори по време на развода го изнесе и го продаде, защото нямал пари.Няма го вниманието, какво внимание можеш да обърнеш на детето си за 10 минути след училище.Болно ми е, но не искам някой да си помисли, че търся съжаление.Свижданията му се свеждат до това, да го вземе за 2-3 часа, разходка в парка и ми го връща. Нямам и не съм имала намерение да му отнемам правото на виждане, но самия той не желае.И какво се получава в крайна сметка, че за едно пропуснато "свиждане", ми се отправят нотариални покани. Е не става така... А между нас нормален диалог не става, толковата и с години натрупвана неприязън в крайна сметка се превърна в омраза за съжаление...Много силна омраза. Така, че детските мечти няма да се сбъднат скоро. Наистина жалко..

Отговор
в отговор на option #17

Re: Тоя е ебати гада...

Защо така реагираш? Просто не знаеш как стоят нещата между нас. Аз не преча на нормалното общуване на детето с баща му, нито имам намерение да му ограничавам правото на виждане. Той самия много рядко проявява желание за това. И когато един единствен път ни се е наложило да пътуваме и ТОЙ понеже е решил, че точно тогава трябва да го вземе, а аз му казах, че няма как да стане, защото искам на това дете да му създам емоции покрай Коледа и Нова Година, да попътува, да види нови места, ТОЙ ми отправя нотариална покана. И забележи, че иска да го вземе на 03.02.2007г.... А помисли не пропуска ли третата събота и неделя от месеца??? Гадно а?

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #18

Re: Писна ми вече...

Да без да знам аз. НИКОГА не ми се е обаждал да каже:
1.Имам намерение да отида до училище да го видя
2.Ще го взема, ще се поразходим и ще го прибера в къщи.
3.Ще го заведа да му купя нещо.Има ли нужда от нещо?
Аз дори не зная, къде ще спи детето ми, когато го вземе....Не знам адреса, а и досега никога не е спал при него, с изключение на един единствен път, когато го заведе на някаква хижа и после детето ми каза, че е спал между "тати" и някаква какичка, защото нямало места в хижата.otkacham]

Отговор
в отговор на XeйЖивoт! #19

Re: Бе няма пълно щастие...

Баси

На колко си години?
Щерка ми е на шест и нещо.
Казва:
Пари трябват на мама, аз искам отношение, искам да съм с теб, приеми ме.


Рядко вече влизам в клубчето
ама като прочета нещо такова и се отнасям


аре със здраве

Отговор
в отговор на orcad #20

Re: Бе няма пълно щастие...

Щом те интересува - на 36 съм. И аз искам отношение, ама го няма. А за парите....печелят се и не са ми основна цел в живота, просто необходимост.

Отговор