До тогава до когато..

Като четях тук си мислих " ей гадно е това което се случва на разните му хора", но не си давах сметка че и аз мога да съм една от тях с лоша случка ще го нарека. Сега пак чета и пак същото. Сега обаче се замислям дали пак не може да ми се случи да заообичам на ново и пак да страдам после.
Много тъпо, когато преживяваш своята мъка много боли, четеш други истории пак гадно но не можеш да си напълно съпричастен към тях. Не споделям мнението че е лошо да се обича, напротив ама много боли мамка му .. като се почувстваш наранен.
Трудно се забравя болка .. Хм май май .. нищо не знам. Много объркано го написах. Знам че има клуб за попържни ама ми се иска ей така да кажа без случай мамка му мамка му объркани чувства.
Не знам защо. Понякога чета тук "случка" подминавам я и не мисля повече. Друг път чета и все едно историите се повтарят. Толкова ли си приличаме хората. Едни и същи неща поднесени по различен начин може би.
Ух.. имаше тема "колко време ще боли...". Имаше и тема "обичам го още..".
Всичко се повтаря Всичко.


....

ами и аз съм стигнала вече до тоя извод
по един или друг начин пиесата е същата актьорите са други
иска ми се да си дам надежда че има смисъл да обичаме въпреки всичко
но ако питаш какъв е той не мога да ти дам отговор поне не логичен
там е работата любовта не е логична
и като стана въпрос една приятелка днес ме пита какъв е смисъла на всичко това
ами не знам
нали трябва да има и кофти моменти за да разберем колко сме щастливи когато сме от другата страна

аз преди кат бех така , си виках че е гадно и т.н. Ма ся пък си мисля че беше убаво , щот в промеждутака кога не ме болеше ми беше кат след оргазъм.Радвах се на некви треволяци, радвах се на звуците на разни летящи животни и не толкова летящи , бе убавиня си е

Ми не е лесно, верно е. Аз опитах на въпреки да си направя, ми не става. Не ми е добре, криво ми е, не съм себе си. Не знам това дали е неспособност да съм си самодостатъчна или какво, но не ми харесва това състояние.
А това че боли, ми май няма как. И аз съм се питала не може ли да е иначе, сигурно може, но и гаранция няма. Най-малкото, ако се запитам дали аз самата мога да съм сигурна, че никога няма да нараня даден човек, ми не мога да си сложа ръка на сърцето и да обещая. Знам ли колко ще изкукам след време или как щесе обърнат нещата.
Но все си мисля, че просто не трябва да се отказваме. Защото е хубаво, мамка му!

Обичам да обичам!

хора че е кофти кофти е ама дайте да не се вглеждаме толкова в зрънцето
щото рискуваме да изпуснем много неща
Любовта е хубаво нещо и човека е социално животно еми не можем без нея
да приемем че е грешка на която не можем да устоим в този иначе така материален свят а после си плащаме за гяволъка
като се обърнеш всичко минава и радостта и болката минават бързо
за кого да се пазим и да обичаме и да не обичаме финалът е ясен няма да живеем по дълго ако не сме обичали и позволете ми едно любимо стихче на един поет който не е между живите

който свобода не е изгубвал
не е губил нищо на света
който до сълзи не се е влюбвал
ще умре длъжник на младостта

Йосиф Петров
спомнете си това следващия път като плачете от любов и се радвайте че сте имали тази възможност
що за човек е този който не може да обича

Така де, подкрепям с две ръце

Обичам да обичам!