валя

Вече 9 месеца самоти и агония?
За това време се ражда един човешки живот....а аз не мога да спя да го обичам?
Дали някога ще забравя предателството?
Дали ще мога да обичам друг?
Дали ще повярвам отново?

Непоносима болка е ....приятели не ме оставят да съм сама....записах се на курсове, взех допълнително работа...но душата стене и боли много.

Дали той не се е превърнал в моя Захир?
Дали няма да полудея?
Колко време е нужно , за да спре да те боли една 6 годишна любов?

Споко, ще ти мине :) (някой ден).

няма да мине - винаги ще те боли ....за съжаление е така

ще мине като срещне друг:-)

може и доста бързо да ти мине. Дори сама ще се изненадаш колко бързо.

Искам, искам, искам, иска-а-а-а-а-а-а-а-а-ам...

Две години страдах по първата си голяма ученическа любов. Бях на 15. След това още 3 по втората.
Оттам нататък се научих да ми минава бързо .

А иначе... за 9 месеца е съвсем нормално да не успееш да се съвземеш след продължителна връзка. Не виждам някакъв повод за безпокойство или пък за безмерно самосъжаление :)

"Ако не си в състояние да събереш идеята си за филм на визитка, значи нямаш филм."

Няма такава любоФ. Те другите така не се обичат. Само ти може да обичаш така. Силно , много , огромно... Мани... Ако е имало такива ,то те са измрели. Например Ромео и Жулиета. Уф ,дано никой не го споходи такваз мъка страшна ,като твойта.../подсмрък/


Мъгла в мрака!
Gin-Mentha&All to up. Lite Beta version.

Браво

Аз зная за какво говориш. Ще отмине тази сила на болката, но ще ти остане една горчивина от раната...от спомена...като изтръпване е. Има хора, които просто не могат да надмогнат лесно провала на мечтите си, на чувствата си...както искаш го наречи...и за мен това не е слабост...това си е просто Любов в която си се дала цялата. Толкова цяла, че не си оставила нищо за себе си...трудно се пълни отново душата в такива случаи...но нямаш изход и затова ще мине...
Сигурно съм прозвучала твърде сълзливо и малко неясно, но смятам, че ти ще ме разбереш...познах до някъде себе си в теб...
Желая ти просто повече усмивки и топли дни!

Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му. Джон Баримор

Искам да поставя една тема в тоя клуб-четейки вашите мнения по различните теми оставам с впечатление, че се говори или за "нея" или за "него".А къде са децата.Кой ни дава право да създаваме живот и да го поставяме в различни ненормални ситуации.Не носим ли отговорност за тяхното възпитание и до колко е възможно един родител-било той мъж или жена-да възпита децата си равностойно, както би било възпитано едно дете в добро семейство с двама родители?И какво да кажа на малкият си син, когато ми задава неудобни въпроси и плаче ,когато не му хареса отговорът ми.Мразя лъжата,но ми се налага да лъжа децата си в името на мира и хармонията.

Вече 9 месеца самоти и агония?
За това време се ражда един човешки живот....а аз не мога да спя да го обичам?
Дали някога ще забравя предателството? - Ще можеш поне да го приемеш като част от живота.
Дали ще мога да обичам друг? - Да.
Дали ще повярвам отново? - Да.

Непоносима болка е ....приятели не ме оставят да съм сама....записах се на курсове, взех допълнително работа...но душата стене и боли много.

Дали той не се е превърнал в моя Захир? - Не съм чел книгата и не зная.
Дали няма да полудея? - Няма да полудееш.
Колко време е нужно , за да спре да те боли една 6 годишна любов? - На мен за около година ми бяха нужни повече от две за да я "изхвървя" от главата си. Индивидуално е.

Преди смъртта си не умирай, преди бедата не жали!