Форума като пречка... ?

Здравейте Клубари,
чете аз форума и ми идват еретични мисли на ум - форума дили ни помага или ни и пречи?
Особенно пишещите често влизат в пререкания и вражди - което принципно е противопоказно за йога, нали? Всички писания изглежда са единодушни по въпроса, че за бърз и сигурен напредък, садхакът трябва да избягва светската компания. Доколкото разбирам идеята на тия предписания е да се избегне излишното обезспокояване/разсейване на ума/духа.
Интересно ми е, какъв е вашият опит с писането и воденето на дискусии в дира - успокоява ли ви или ви разстройва?
Под "разстройва" имам предвид - като станете от компютъра, скита ли ви ума още във дира, радвате ли се на хубаво формулирания отговор който сте дали, или се дразните на тъпия отговор, който сте получили?

Всъщност, дори ако дир-а разсейва ума, това дали е само лошо, няма ли нещо позитивно в това, че се водят люти битки тука. Имам предвид, къде иначе, човек ще може да изживее такива конфликти? В живота извън дира, съм сигурен, че и най-лютите са хрисими и добрички. Под пердето на индиректноста, която предоставя форума, обаче, думите стават като че ли по преки и силни.

Та ако сме съгласни, че форума ни пречи да успокоим ума си, и ни откъсва от йогийската вглъбеност - това лошо ли е, или е хубаво? Недостък на светския живот ли е, или по скоро шанс, да се научим да владеем ума си, дори когато светският ни опит го разсее?

На мене ми е било чудно, не им ли е лесно на монасите - отделят се от светския живот, загърбват светските интриги. Колко му е при такива обстоятелства да се запази самообладание. Животът в манастира едва ли предлага конфликти и интриги, който да разсейват ума. Със сигурност е по-спокоен от колкото тоя в дир-а.

Или пък, точно това е идеята - в асказа (спокойна обстановка) да се научим да владеем ума, за да можем като излезем от нея, той да продължи да ни се подчинява.

Та, споделете - вие как се научихте да владеете ума?

Ако на някой му се разстройва вътрешния мир, само заради някакъв интернет форум, то той явно се нуждае от психиатър. Казвам го с искрено състрадание...

Гате гате парагате парасамгате бодхи сваха

Че като ти пречи форума, де не би някой да те кара с опрян в гърлото нож да влизаш в него?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Блеки, как е хашишът?

evolve if you can!

известна емоционалност винаги е на лице, ако я няма, човек или е "просветлен" или е невежа по отношение на себе си.
Ако повярвам на искреното ти състрадание, би трябвало да си от "просветлените". Или греша?

Чудя се още - прече ли, помага ли? То затова ставаше дума в поста

като се замисля май не съм сигурен за първото (че липсата на емоционалност е признак за "просветленост", квото и да значи "просветленост"), второто обаче ми изглежда вярно - ако човек неусеща емоциите си, до такава степен, че мисли че ги няма - или се самозалъгва, или е невеж спрямо себе си.

Да си във форума, без форумът да е в тебе. Възможно ли е? Т.е. да не се привъзрваш емоционално...

А човек, който не се ангажира емоционално - може ли да се каже, че е жив?
Е, според източните шашми емоциите вредят. Но ако някой иска да се откаже от живота, може да го направи по-много по-бързи и безболезнени начини от захващането с йога. За да се самоунищожиш чрез йога (или някое друго източно "учение"), трябва да си наистина много садо-мазо...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Емоциите (т.е. пристрастността) вредят на възможността за безпристрастно вникване в нещата. Т.е. колкото сме по-малко обсебени от емоциите, толкова по-добре функционира интелектът. Не че съм против емоции, то човек без емоции няма, ама просто осъзнавам, че не трябва да се обсебваме от тях.

Прав си, че само мъртвият няма емоции. Но от друга страна виж и другата крайност - кои са най-емоционални? Жените и педалите.

Всичко трябва да е естествено! На човек са му дадени качества и свойства.
"Безпристрастното вникване в нещата" звучи добре на теория, ама май е нещо, което не съществува в дейстнителността.
Разбира се, разни хора могат да претендират, че в една или друга степен са овладяли емоциите си. Според мен това са чисти измислици; а ако някой го вярва наистина, значи пак опираме до йогистки самозаблуди.

Въобще всичко лошо на този свят се дължи на йога...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Въобще всичко лошо на този свят се дължи на йога...

Или може би на нейното криворазбиране :-)

А иначе за овладяването на емоциите - ако под емоция се разбира способноста на ума да работи самостоятелно/безконтролно, то е ясно че това е естественото му състояние. Човек може да си наложи да се концентрира върху нещо, ама да спре умствената си активност (емоционалноста си) е трудно.

Струвами се даже, че умът е като камък дето се търкаля, и човек общо взето индиректно го управлява, като примерно се опитва да промени повърхноста по която се търкаля. Ама директен допир до ума някък си му липсва.

Общо взето на духа ни му трябва лек тласък и той нататък и сам може, щото 99% от нещата който правим са автоматизми. Та за увладяването на ума, може би щеше да е по-лесно ако автоматизмите ги нямаше.

Не знам какво разбираш под емоции, за мен те са преживяване на удоволствие и неудоволствие. Виж, чувствата са нещо друго.

По-съществено е има ли различаване между обусловено и необусловено. Доколко има впримчване в преживяването, идентификация с изпитваното или то може да се възприема като преходна игра, която можеш и ти самият (като активен участник) да наблюдаваш. Така имаме преходността, необвързаността и играта. Играта не като постановка, а като акт на самодостатъчно действие. Защото нейна характеристика е че целеполага именно в себе. Разбира се, ако въобще приемем идеята за целеполагане. Но така или иначе без нея няма действие, без нея дори не можеш да прочетеш това, което пиша.

Spirit Horse, ride for me

Хехехехехе, браво бе! Ей, добре ме разсмя! Добре е, че има и такива като тебе тука, иначе с такива като Брахмана и Имаго да сме умряли от скука.

Безпристрастно съществува - малко или много! Санкхя, едно древно и твърде мъдро индийско писание, е нещо много полезно по отношение разбирането на неща като - танматра (състояние на съзнанието, сетивата, преди разпознаването на паметта да се случи), памет, интелект, ум (т.е. пристрастност), его и т.н. И след това - Пракрити и Пуруша.

Сега очаквам Имаго да скочи отгоре ми, за да ме "поправи и коригира". Обаче - скоро, доколкото знам, предстои да бъде издадено едно качествено обяснение на Санкхя - философията. Както и да е. Санкхя е в основата на разбирането, на медитацията. Такива глупости като "разширяване на съзнанието" едва ли се рекламират там, но кой знае - при някой "превод" може и този дефект да се е получил. Нека пак Имаго се произнесе.

Емоциите не се "овладяват", а се осъзнават. Има разлика - можеш ли да я схванеш? "Овладяването" предполага усилие, което означава, че емоционалната обусловеност всъщност остава, т.е. емоцията иска да "овладее" емоцията, абсурд и самозаблуда. Осъзнаването означава разбиране и освобождаване (а не унищожаване) на емоцията. С други думи - ставаш по-малко податлив на различните импулси, раздразнения.

А посланията според мен в древни текстове като Санкхя, Йога Сутра, Веданта и др. са едни и същи, но писани по различен начин. Това тук няма да го доказвам, оставям всеки свободно да се съгласи или не (и следователно да ме поправи).

Подкрепям безпътен, че емоциите не се овладяват, а се пренасочват след като бъдат осъзнати.

всеки миг всичко започва и свършва

Здрасти

По принцип в класическите текстове е така, вече от теб зависи кое от тези текстове си решил да интегрираш в живота си и до каква степен. Ако е всичко
100% не само форума а и на едно фирмено парти не трябва да отидеш щото видиш ли ядене пиене колегите ти се натискат и т.н.

От друга страна класическите текстове препоръчват сатсанг--компания с духовно ориентирани хора. Ако гледаш на форума по този начин е даже препоръчително да киснеш тук.

На мен форума ми е забавен-научила съм едно друго прочела съм нещо интересно тук там. Много пъти особено по време на "предизборната кампания" съм се смяла с глас на постингите /едва ли това е било намерението на авторите ама нейсе/.

А това с монасите предполагам действа ако си вътрешно балансиран. Ако не си и отидеш в манастир има да рециклираш събитията от живота си до безкрай и пак няма да си спокоен. А ако си нищо не ти пречи да си живееш спокойно извън манастира.

Всеки, осъзнато или не ....търси Истината.
Този Черен вълк, който се е нагърбил с непосилната идея ДА ОТВАРЯ ОЧИТЕ НА ЗАБЛУДЕНИТЕ ЙОГИ в клуба /не че такива има в клуба де/ от позицията на ПЪРВОСИГНАЛЕН АТЕИСТ-МАТЕРИАЛИСТ.....не му пречи да копне това - онова от казаното в този клуб и да еволюира. За себе си той е проповедник, а на практика - само ученик.

За мен въпросът с емоциите стои така:

Йогите практикуват "Non atachment" или "Непривързаност". Към нищо и никого. Защо? Защото от най-дълбока древност хората са установили, че колкото си по-привързан към един предмет или живо същество.....когато един ден обекта на твоята привързанаст изчезне....НАСТЪПВА СТРАДАНИЕ. А човек не е създаден за да страда и изпитва болка. И затова ги избягва всячески.
Един пример: Вървиш си по улицата и виждаш че деца бият едно дете. Можеш да реагираш и ги разтървеш и да отминеш - но нищо няма да те заболи толкова както ако биеха "твоето" дете. Емоции породени от привързаности към външни предмет и и същества.
Ако напр. ти се спука гума на колата или друг дефект - имаш 2 избора:

1.Да изпаднеш в дълбока депресия и почнеш да се вайкаш, псуваш, ругаеш и
се тръшкаш.....с часове.
2.Поглеждаш проблема с ледено спокойствие и без емоции и първата ти мисъл е: - Как да се справя с проблема? И с леден ум започваш да действуваш и скоро разрешаваш проблема и продължаваш да си караш - без да си изхабил капка енергия по тръшкане и ругаене, все негативни емоции.

А онзи другият ще стои на пътя и ще се вайка и хаби до пълно изтощение без да промени с нищо ситуацията. Такива обикновенно търсят чужда помощ.....

"Непривързаност" му е майката. Но никак не е лесно това. Да си откъснеш сетивата от любими и приятни неща..... и да имаш пълен контрол...

Тогава?

Тогава Отговорът е прост и ясен:

Иди в Себе си. Насочи сетивата и ума си в Себе си. Там обитава една по-Висша сила, наричана Истината, /защото нито е създавана нито ще бъде унищожена някога./ Тя привлича като с магнит и ума ти и емоциите ти свързани с него и сетивата и ти се отзоваваш в един Нов Свят - на Единство и Хармония. Времето спира и се манифестира тази неописуема с думи Красота и Съвършенство и ....Блаженство те обзема и ....докато си в това Изживяване всички връзки и окови, които са те свързвали с Илюзиите на Мая почват да се рушат и падат eдна по една.
Това е наричано от древноста "Освобождението". И ти започваш да "летиш" олекнал от всички излишни привързаности на този свят. Защото си Узнал за ЕДИНСТВЕНАТА НАЙ-ПРИРОДНА И ИСТИНСКА ПРИВЪРЗАНОСТ - ТАЗИ КЪМ ТВОЯТ "ИСТИНСКИ ДОМ" КОЙТО Е ВЪТРЕ В ТЕБ.


[линк]



Когато отвратените напуснат, кои ще останат? Отвратителните!

Предполагам няма да е лесно да се дефинира точно какво е емоция.
Преживяванията на удоволствие или неудоволствие ми се струва че са вторични продукти, след като дадено събитие бъде отценено. Ако нямаше обусловеност би трябвало да нямя и отценяване, един вид преживяването на удоволствие или неудоволствие би трябвало да е невъзможно (щото няма обусловеност която да оценни - това хубаво ли е, или е лошо).

Иначе аз под емоция, май разбирам определено състояние на ума/духа, което непряко влияе върху, а понякога до голяма степен определя, начина на протичането на мисловните процеси. Т.е. в зависимост от различни емоционални състояния реагираме различно на едни и същи стимули.

От друга страна, ми се струва, че емоционалното състояние само по себе си е стимул предизвикващ възникване на мисловни процеси/вериги от мисли. Т.е. определено емоционално състояние предизвиква определени мисли, а не само влияе върху протичането на вече съществуващи мисловни вериги (предизвикани по друг начин).

Емоциите обикновенно се пораждат моментално, много по-бързо от колкото съзнателната ни мисъл и често пораждането им е подсъзнателно. Въпреки това често имат логично обяснение, примерно - "тоя ме ядоса, защото не иска да направи нещата, така както аз искам, което пък е лошо, щото ако ги направи така както той иска, тогава..."
Само че е трудно да си представим, че има някой в нас, който подсъзнателно извършва тези умозаключения за да реши в кое емоционално състояние да настрое ума/духа ни.

А емоционалноста явно е обусловена - явно още като деца сме се програмирали, като неполучим това което искаме, да реагираме - примерно като влеземе в режим "ядосън ме", "аз съм прав, той не", понеже тези режими (емоционални състояния) най-бързо водят до успех.
Като пораснеме обаче, тези режими/обусловености едва ли са най-подходящите, особено ако човек търси истинския, а не бързия и лесен отговор, който на всичкото отгоре не винаги предизвиква удовлетворение.

И понеже не предизвиква удовлетворение, умът ни не може да се самопрограмира да търси правилните отговори, а се е програмирал да търси тези, който носят удовлетворение. И когато тези мисловни пътища носещи удовлетворение станат подсъзнателни, явно ги наричаме емоции.

Та всеки път когато си казваме: "а натрих му носа тоя път. Добре му го рекнах!" все по дълбоко програмираме мисловните пътеки на самолюбието, раздразнителноста, готовноста за влизане в пререкания и дискусии.

Може би това е причината писанията да са единодушни - "... right speech, right intention...", или липса на егоистични мотиви, защото егоистичните мотиви ни програмират грешно. Грешно, в смисъл, че ни отдалечават от разбирането на истината.

Интересно, трябва да си помисля малко :)))

Spirit Horse, ride for me