ДОФИН & КЪРМА

Един реверанс към автентичната необарокова стилистика :)

Дофин & Кърма

От мъчещата го вече трети ден млечна жажда устните на младия, обсипан със златоткани френски лилии дофин бяха толкова сухи и измачкани, че през изминалия час единствената мисъл, която върлуваше в кокетната му главичка, беше да ги изреже и хвърли на птиците. Облакътен на тапицирания с кожа от девствени мавърски юноши перваз и изпълнен с колебания, първородният жално наблюдаваше хвъркатите двуноги мърши, докато изведнъж една от тях не изви любовен поглед към него и изпразни чревцето си на една педя разстояние от обкичената му ръка. Млечнобялата курешка извика отново току изтласкания болезнен спомен за бащините зърна, който още преди да успее да се разгърне в картина, се изгуби в мощния рев на дофина. Престолонаследникът с един-единствен кралски замах събори нахално щръкналата върху близка масичка трилитрова, пълна с мляко кана, привличайки вниманието на Дьобак – жилавия добросъвестен камерхер, чиито срамни болести бяха любим повод за раздумка сред дамите на Curia regis по време на вечеря и чийто задник – цели две детски шепи – бе дотътрен на минутата до кабинета на младия дофин. Дьобак изгледа укорително детето на Франция, но още в същия момент усети твърдия ток на детскофренската пантофка положен с все сила върху олисялото му теме. Камерхерът със завидна грация изпадна в безсъзнание, като тъкмо преди да удари под, съумя така да извие снага, че да може графът на Виен да се добере до изхода без да му се налага да чекне бедра и то точно над трупа му. След като благодари за жеста на Дьобак с нервен етикетен реверанс, дофинът се втурна през глава към Голямата конюшня...
Кралската кобила току-що се бе сдобила с малко грозно кривокрако конче и сталактитите на матовите й четинести цицки бяха тежко увиснали. Дофинът влетя в конюшнята, спря се за миг, а после с трепет закрачи към млекодайната кранта, заклещил до кръв изсушено, вирнато наляво езиче между изпилените си зъбки. Кобилата усети присъствието му и разтегна бърни в ужасяваща конска усмивка. Щом стигна до нея, графът на Виен падна на колене и рязко стрелна глава към набраздените й гърди. Увлечена от бясната скорост, перуката му срещна здравия отпор на конските хълбоци, запазили спомена за ласките на подострени кралски шпори. Тя тупна глухо о плътта, всявайки адски смут сред обитаващите я белезникави гадинки. После отскочи и с все разпищялата се вътре гмеж се изгуби сред величествените купи сено. В това време дофинът вече беше освободил езика си от челюстите, за да даде място на сбръчканите конски млечни дула или поне на едно от тях. Засмука го жадно и след миг гъсто мляко облада устата му. Той не успя да поеме вихрения поток и бялото злато се разля по шията му. Конска сладост. Не след дълго обаче принцът се увлече и стръвно захапа цицата. Кобилата тържествено се разбунтува, изправи се назад и гръмко изцвили. Дофинът не отхлаби захапка и драматично увисна. Крантата се юрна сляпо в безсилието си пред челюстите на престолонаследника, повличайки последния със себе си. Но тя бе твърде бърза и той й изпусна края, попадайки в смъртносния танц на задните й копита.

***

Дофинът се засили през кортежа, съпровождащ наследника на Свети Луи, към същия този наследник, с единствената цел - да утоли глад и жажда.
Но още щом съзря отрочето си, кралят разпореди на камерхера да заключи дофина в кабинета му. После положи ръка върху изпитите си гърди и тежко въздъхна


***

След загубата на спътницата си кралят трябваше да стане в едно майка и баща, и крал, в едно крал съдник, крал воин, крал хранител и крал... хранител.

***

Дванадесет акушерки в тежки черни роби обикаляха в кръг около потната кралица. Току посягаха към разцъфтелия й триъгълник и изсумтяваха. Целият двор беше притихнал в очакване, а над цялото рождествено стълпотворение сомн разярени илитии кръжаха и псуваха. Кралят клечеше и солиадарно открехваше безмълвна уста при всеки родилен писък.
Изведнъж от нищото долетя Ата. Смигна на илитиите и леко кацна на едва разкрилата се младенческа глава. Старшата акушерка впи ръце в кървавото, смърдящо на околоплодни води бебе и го изтръгна от майчината хралупа, опъвайки високо пъпната връва. Сетне прекъсна същата със зъби и пищно изгрухтя. Кралицата отдавна беше предала Богу дух.

Това вдъхновено от Мари Антоанет на Копола ли е?

не, дори не съм гледал нашумялото филме
това, както и повечето ми неща впрочем, не е вдъхновено от нищо. мисля, че си личи. това им е едно от достойнствата :)

Allah Belani Versin

просто сядаш и пишеш? неинспириран от нещо? и не си гледал Мария Антоанета? и защо да е достойнство? в смисъл, че не крацкаш идеи ли?

Дайте Оскар на "Babel"!

да, сядам, неинспириран от нищо, и пиша :)
започвам да се вдъхновявам сам след третия ред :) изключително дълбоко и опияняващо чувство :)

Allah Belani Versin

интересна сигнатура :) но е издържала малко, уви

не, тя си стои, ама е на другия ник
иначе да, нямаше как да не избера нещо подобно, след като прочетох тод ин венедих. страшно ми хареса

Allah Belani Versin

...
липсва "само" - коляното;) в детеродната мъзга

поздрав[линк]

поздрав

Убеждавам се за пореден път, че младостта е основното ти достойнство.
Само за протокола: околоплодните води не смърдят, май. Нещо друго понамирисва.

И тъй като дълбоко, ама много дълбоко ме съмнява, че общата култура на туксписващите симпатяги покрива и 60-70 процента от впрегнатите в мащабния ми литературен поход из дебрите на необарока думи, ще си позволя, не, ами си налагам оттук нататък да прилагам кратък речник с най-'езотеричните' за юзъра понятия, имена и прочие ;) Надявам се, ще оцените по достойнство префината ми загриженост към качеството и мащабите на литературния ви експириънс ;)

И така:

дофин - титла в кралска Франция, носена от първородния син на суверена
курешка - птиче лайно :)
камерхер - член на кралския палат/свита, на чието подчинение са камериерите, изпълнява ролята и на ковчежник, и архивар до момента, в който Луи Седми разграничава дейностите и поверява хазната на тамплиерите, а архива - на канцлера.
Curiа regis - кралският двор
цицка -
илитии - Илития е богиня на раждането, дъщеря на Зевс и Хера, сестра на Хеба, Арес и Хефест. "Илитии" е общо название за женските рождествени духове, навъртащи се около всяка родилка.
Ата - божество-персонинификация на не дотам абстрактната идея за 'грешката'. Когато Зевс полагал клетвата, според която се ангажира да даде предимство на първия наследник на Персей и така подчинил Херакъл на Евристей, именно въпросната го излъгала. Разярен, гръмовержецът си отмъщава, като я изхвърля от Олимп. Ата се трупясва на един хълм във Фригия, който в нейна чест бива наречен Хълмът на Грешката, и на който Ил построява Илион (Троя).

Ако списъкът не е изчерпателен, в което съм до болка убеден - не се стеснявайте, а питайте - аз ще съм насреща поне тия дни :)

[линк]

Туй е по-скоро символизъм, а не барок. А ти само демистифицираш, не бива така. И т.н. :)

май в случая точно така е било - седнал е и е написал.
Да беше дръпнал поне една редакция да избегне некои повторения и по-тромави изречения...
Лъчи, пак заби в самоцелна бароковщина...

безсилен съм да хуля творбите на лъчистейн, защото винаги искрено се забавлявам с тях :) виж само това изречение:
Камерхерът със завидна грация изпадна в безсъзнание, като тъкмо преди да удари под, съумя така да извие снага, че да може графът на Виен да се добере до изхода без да му се налага да чекне бедра и то точно над трупа му.
В неговите произведения ясно се вижда колко комплициран е животът на висшето френско общество в периода луи 14-16! Дори в умиргането има етикет, ларджър ден лайф :)
И нещо от "Мария Антоанета" на Копола - дофината се събужда. Пред леглото й цяла армия от народ. Момичето е по нощница и трябва да бъде облечено, но правото да я облича има тази, която е с най-висок сан. Започва една графиня, която съблича нощницата и точно преди да й надене бельото, влиза херцогиня. дрехата се предава на херцогинята, а мария антоанета стои гола. уви, след херцогинята влиза жената на брата на луи 16 (тогава още дофин) и поема дрехата, а мари е още по цици:
- това е нелепо! - казва мръзнещата принцеса
- това е Версай , мадам! - отговаря й отговорничката по ритуала :)

Дайте Оскар на "Babel"!

те това е прежда;) - "Кралската кобила току-що се бе сдобила с малко грозно кривокрако конче и сталактитите на матовите й четинести цицки бяха тежко увиснали. Дофинът влетя в конюшнята, спря се за миг, а после с трепет закрачи към млекодайната кранта, заклещил до кръв изсушено, вирнато наляво езиче между изпилените си зъбки. Кобилата усети присъствието му и разтегна бърни в ужасяваща конска усмивка"

от най-знатната дама, до най-долната кранта във версай (лувъра, тюйлери) спазват строг етикет. щом влезе дофин - всички засияват :))))

Дайте Оскар на "Babel"!

"засияват" само НЕнапудрените;)

Ама, безценни, да не мислиш, че Мари наистина е смятала всичко това за нелепо?
Та тя е родена и възпитана в тази ритуалност и липсата и вероятно би я разстроила.
Трактовката на София Копола е феминистича, не достоверна. То това се и цели.
Както и да е - словесното натрупване съвсем определено ме затормозява.
Оценявам опитите на Лъчи, но според мен трябва да отдели повечко внимание за редакции. Вервай ми - ако текста съвсем малко се поизчисти - ще стане наистина добър.
А - и все пак най-добре да си пише така, както го усеща, щото от много слушане на чужд акъл...

Поради очевидния ми недостиг на обща култура се чудя. Автентичната необарокова стилистика задължително ли включва думи като "златоткани", "млечнобяла", "детскофренска" (!?), "младенческа". Ако си обогатя речника с подобни думи, дали няма да направя първи стъпки в овладяването на необароковата стилистика?