Можe ли...

Можe ли 4овek който си e дал сърцeто на друг да тe оби4а истински???

...и....

Струва ли си да сe борим за любовта на такъв 4овek "бeз сърцe"???

Прeдваритeлно благодаря на вси4ки който щe отговорят!!!

Moeto mnenie e, da, struva si, za6toto imenno borbata ti i....
ogromnoto turpenie 6te ti 'spe4elqt' ljubovta na tozi 4ovek.
Turpenieto...ti su6to 6te pokaje kolko i dali Ti samata moje6 da obi4ash..
Uspeh.

Този урок сме го минали:). Много голямо "не" е моят отговор. Трябва ти титанично себеотрицание, благородство, вяра, въздържание и куп други работи, които и един ден да доведат заветното "обичам те" до ушите ти, то сърцето ти да е вече опустошено. Да бъдеш душеприказчик на любимата, постоянно да слушаш за другата, да бъдеш сравнявана, да очакваш поредното им сдобряване. Тръгване, връщане. Край теб все техните проблеми. Обаче има и възможност твоя човек да е просто влюбен в историята си за "подареното" сърце. Познавам една, която с тази история си сваляше мацки. Става ми ледено на душата от подобни истории и ти давам съвет да потушиш чувствата си. Когато успееш - нека да е и след година или две да си потърсиш свободно и ведро сърце, което да ускорява пулса като види теб:). Ти решаваш аз само споделих опита си.

Може истински да те пожелае, истински да ти даде изключително много, да бъдеш щастлива наистина, но колко дълго ще продължи никой не знае.

Към "старата позната" - не е задължително постоянно да се говори за третия човек и въобще той да бъде споменаван.

Да, бе, да. Може да те пожелае, може да ти даде. Е какво толкова може да даде като любов не може. И това пожелаване ми зприличва на чукане. Обаче за едно си права. Нищо не е задължиелно:). Всяка история, която започва със "срещнаха се двама" има няколко милиарда варианта. Аз съм прочела само три от тях - една лично а другите чрез близки хора. Даже сега се сещам и за още една. Все без хепи енд, с много, със страшно много страдание. Но все пак това са само 4 на фона на милиардите - нищо не са. Пък и ако белята е станала и момичето вече е влюбено ми остава да му пожелая огромно търпение и постоянство. Ще стискам палци:)

ne 4e ne si prava principno, no moje i ne tolkova sarkasti4no
6te i ubie6 vsi4kite meraci
a ina4e - kolkoto xora tolkova i sli4ki
zavisi koi kak razbira lubovta, a i jivota vaob6te
spored men vajnoto e i dvamata /dvete da sa 6tstlivi
a ne samo ednoto 4ove4e

:) да ме пожелае истински не ми е достатъчно
да сме заедно понякога също :) защото винаги ще стои онова натрапчиво чувство за човека на когото си е дала сърцето ....

И не е достатъчно да не се споменава името на другата. Достатъчни са тъжните очи, непосягащите ръце, нецелуващите устни.

Дори да я спечелиш и да те заобича истински, щом си с тази настройка, винаги ще си с подозрението, че сърцето й е все още запазено за "онзи човек"...
Но пък щом задаваш въпроса дали е възможно да те заобича истински - значи таиш надежди, че е възможно.

Избери си дали да изживееш няколко красиви месеца или да преодолееш желанието. Важното е да знаеш, че това е твоят избор.

Защо пък непосягащи ръце и нецелуващи устни? Напротив, всичко може да има - и докосване, и целуващи устни, и усмихнати очи, и красиви моменти, и романтика...дори е възможно да има "обичам те".

Усещам ли тук няква нотка на поетизъм и меланхолия, искрящи от лично страдание и дали пък твоите 3-4 случая не са само от познати, дали пък не са си лични твои.... опити. (все пак ако греша, то тогава тук признавам имаме просто твоя литературен талант)

Само да кажа, че дали си струва или не, никога не става ясно от самото начало. Но като казваш....борба....внимавай със средствата. Не че няма хора, които с кофти и смешни средства са успели, ама.....на каква цена, всеки си преценява сам. Само искам да кажа, че в една борба, винаги има наранени, е гледай само да не си нараниш обекта на чувствата, щото ще го боли Аз лично бих се застъпила и да не нараняваш и други хора, но....това е правило, с което малцина се съобразяват, точно за това и обекта на чуствата често го отнася покрай другите.

За обобщение ще кажа, че любов не се печели с борба, струва ми се! ...а с любов

Хе, 3-4 опита са много дори и за тъп човек като мен:.

e, добре, мислих, че ще се възгордееш с това, че пишеш добре, но ти реши да се извиняваш, че не си толкова тъпа Хм?

Лош усет, лош вкус. Започваш не откъдето трябва и завършваш по най-лошия възможен начин. Ходиш, цвъкаш по темите каквото ти скимне в момента, не четеш, не вникваш, заяждаш се, имаш се за последна инстанция. Не желая кореспонденция с теб. Ако исках зная как да го направя.

Първият ти въпрос съдържа отговора в себе си.

Струва ли си да се бориш за такава любов? Ами ... аз си мисля ,че докато вярваш в нея винаги си струва. Проблема е времеви , ако мога така да се изразя.

А за болката...болка винаги има...и въпреки това, никой не е пожелал да бъде предмет доколкото знам, поне не след като му поотмине малко.

В един перфектен свят няма болка

Виж по пясъка двете следи се изгубиха
Няма ги вече...

Тру тру.....

Виж по пясъка двете следи се изгубиха
Няма ги вече...

Който се стахува от мечки не влиза в гората .. нали така? Тъй че ако искаш любов, трябва да се бориш за нея, пък ... каквото сабя покаже

Все ми се струва че чувствата са по скоро извън теб, по скоро насочени към теб А сърцето е вътре в теб и тупа, отчаяно искайки да изскочи от теб и да побегне, на където му видят капилярите и камерите.Да, сърцето няма нищо общо. Ето моето лежи стъпкано в калта, а с яростна тъга сея любов наоколо си.

Прочети го в очите ми.

e i?