Малко поезия

Няколко дни си истерясвам мирно и спокойно от проблеми с железарии и хора разни и безобразни. Бих пожелал бавна и болезнена смърт на производители на сата дискове счетоводен офтуер и тъпанари сменящи закони на 29 декември. Днес намерих нещо което точно ми пасна на настроението. Приятно четене И по-успешни от моите дни.

ХАЙКУШКИ


Мимо дома матери моей жены я иду.
Как сакура весной, цветут в моей душе шутки.
Одну из них я сую в окно.
Другая состоит из двух половинок.

Икебана на столе.
Прекрасный алый цветок.
Господин Накадзима хочет со мной меняться.
В принципе, я не против.
Но мой такой большой на его такой маленький –
Ни за что!

Опа да опа…
Зеленая ограда скрывает тайну.
Девушки, что вы сделали со священником?
Без одежды он бледный, как рисовый колобок…

На острове Кюсю девушки, юноши и навоз.
Брызги в стороны летят, вечер.
Их любовь сильна.
Она сильней гигиены.

На горе стоит верблюд.
Его четверо поймали и надругались.
Плачь, верблюд, день сегодня не твой.
Снизу, из долины Хироку,
Поднимаются к тебе еще четверо.

Не ходите, девушки, замуж
За Иванаки Кудзио.
У Иванаки Кудзио то, что нужно,
Втрое больше, чем можно.


Опа да опа…
Срослись ветка сакуры и сидящая на ней птица.
Я не верю своим глазам.
Между ними должен быть промежуток!

Шел я лесом, видел беса средь пальм.
Варил он в котелке рыбу фугу.
Глупый бес! Не на то повесил ты котелок.
Твоя похлебка будет пахнуть паленой шерстью.


Гейши в озере купались.
Гейши толкались частями тела.
Их счастье, что рядом нет Иванаки Кудзио.
Вот уж кто толкнет так толкнет!

С неба маленькая звезда упала.
Много всего оторвала она в брюках.
И прекрасно!
Вопрос о войне за Курильские острова
Не стоит.

Вот кто-то спускается с горы Фудзи.
Наверно, это тот, кто мне мил.
На нем зеленое кимоно.
На мне белое,
И рукава завязаны сзади.

Ой, мороз, мороз…
Не морозь меня, я прошу.
Лучше морозь коня.
Дорога в Токио длинна и скучна,
Пусть хоть что-нибудь звенит при езде…

Расцветали сакура и груша.
Поплыли туманы над горой Фудзи.
Выходила на берег девушка без одежды.
Заводила всех так, что бежали к ней толпами.

Гоп-стоп… Мы те, кто подходит из-за угла.
Гоп-стоп… Эта гейша взяла на себя слишком много.
Сёма-сан, пусть твой меч попробует ее тело.
Осторожно! У нее искусственное сердце из стали.

Не слышны в саду камней даже шорохи.
Все здесь замерло до утра, кроме нас.
Что ты, милая, смотришь искоса?
Боишься, на спине будут вмятины от камней?

Спрятались ромашки, поникли лютики.
От горьких слов застыла вода в реке.
Почему гейши любят только красивых?
Почему остальные должны платить и платить?

Маленькая ель родилась в лесу.
В лесу и росла, укутанная снежком.
Приехал самурай, рубит ее мечом
Никак.
Двое их в лесу тупых – он и меч.

Мохнатый шмель на душистую ветку сакуры.
Серая цапля на крышу дома в Киото.
Самурайская дочь – на бюллетень.
Не стоит находиться рядом,
Когда отец тренируется с бамбуковой палкой.

Я спросил у сакуры,
Где та гейша, которая разбила мне сердце.
Сакура не ответила.
И это хорошо.
В нашем роду и так полно психов,
Которые говорят с деревьями и травой.

От улыбки станет светлее всем.
От улыбки в небе проснется радуга.
Тот, кто весел, улыбается нам губами.
Кто же сделал сеппуку – улыбается животом.

Теплая валяная обувь, теплая валяная обувь…
Неподшитая, старая…
Приличная японская девушка не пойдет в такой на свидание.
Как здорово, что я неприличная!
И как здорово, что не девушка!

Виновата ли я? Виновата ли я, что люблю сакэ?
Виновата ли я, что мой голос дрожал,
Когда дула я в трубку ему,
Инспектору дорожной полиции?
Неуклюжие пешеходы бегут по лужам.
Вода рекой течет по асфальту. В префектуре Исемидзу дождь и полная тишина.
Там не разрешают петь на улицах крокодилам.

Не везёт, когда к тебе приходит смерть и, увидев тебя, судорожно начинает косить траву.

На мен пък ми е галактически празно едно такова... И аз да пусна стихове, които ми пасват сега.

Не зная как да се държа , когато ме обичат.
Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам
си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми.
Понякога стоя със часове. И пуша фикуси.
Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам
тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам
някой път. Пред будката за вестници.

Е. Рахнев

...Или, както казват: Ако на кофтия човек му е хубаво, това е чалга.
Ако на хубавия човек му е кофти, това е блус...

"Като дъх на бизон през зимата"

И аз да се присъедня към групата на истерясващите, само дето не го правя никак мирно и спокойно.Надявам се силно на по- успешни дни скоро.

Ето, благодарение на теб се убедих за пореден път, че добрите хора, дори и да страдат, пак успяват да направят нещо хубаво за човечеството!

Много ти благодаря за хайкушките Смях се на глас, докато общувах с тези висини на поетичното изкуство Вече ги изпратих и на двама други ценители на Истинската Поезия (знам, че не би възразил )

Пожелавам на теб и на другите участващи в темата нещата да се променят към по-добро още от утре и съдбата да ви компенсира многократно претърпените ядосванки и нервенки За себе си смело мога да заявя, че точно днес почти нямах такива, просто защото в резултат от претърпените професионални, емоционални, морални и др.щети през предните дни днес реших да не излизам от къщи и да залегна дълбоко на дъното. И да рекуперирам... Процесът на рекуперация беше ускорен и улеснен, както вече отбелязах, от обшуването с поезията...

Talent will out

Истерия! Ох, имам всички поводи
но не я допускам


Рождението на красотата

В онази първобитна нощ
човекът бил самотен.
И пещерата тихичко заплакала
със сините сълзи на сталактитите.
Навън се стичали потоци от луна
по лактите на вечните секвои
и хиляди луни от езера
люлеели небето в свойте орбити.
Човекът не заспал през тази нощ.
Той тръгнал бавно покрай бисерните хълмове,
а дългите лиани го прегръщали
и го задържали в зелените си кълнове.
Летели птици. Падали звездите
и гаснели във топлите гнезда.
Човекът сложил длан върху косите си
и тръгнал пак към свойта пещера.
Но спрял пред входа и замаян.
На сребърния мъх под сталактитите
сред огъня на дивите цветя,
навярно сбъркала във тази нощ следите си
лежала тихо Първата жена.
Течали лъскавите струи на косите и,
очите и стопявали нощта
и старите дървета се разлистяли
под тръпните луни на младостта.
Човекът паднал на колене омагьосан,
а после сянката му легнала в мъха
и бистрите кристали отразили
живота в първата му простота.
На сутринта, когато се събудил -
до него във леглото - празнота.
Той скочил лудо, хвърлил се безумен,
но вън денят тежал от яснота.
... И той утихнал. Векове пораснал
след тази първобитна нощ.
До розовия камък се изправил
и с нокти издълбал във вечността
най-хубавия спомен от живота си -
една жена нощувала случайно
във неговата пещера.

Ваня Петкова

ИНТЕЛЕКТУАЛНА ВЕЧЕР
Кенет Уайт
Превод от френски: Николай Кънчев

Аз прочетох много текстове индуски
през последните години
близо сто произведения изследвани
но когато се оказах до момиче
с тъмносиньо сари
и когато се очакваше от мене
на интелектуалното събиране
някакъв изискан разговор
всичко за което мислех
беше тъмносиньо сари
с голота покривана от него


Днес ми е едно такова... източно...

"Като дъх на бизон през зимата"

Не везёт, когда к тебе приходит смерть и, увидев тебя, судорожно начинает косить траву.

Опитах да разчета надписа на табелата зад АК74, но още не съм много напреднал в курса "Да учим китайски заедно" на интернет страницата на Радио Китай [линк]. Ще се справя след време обаче.
Наздраве. Колежки тук черпят за Антоновден.

"Като дъх на бизон през зимата"

СВАТБА
Румяна Веселинова Фалк


Нощта ми казва, че си наблизо.
Съдбата идва и ще ни съди
за този лесно направен избор
от любовта си далеч да бъдем.
Току-що влиза и ми прошепва,
че ти за мене си бил предвиден.
Звучи ми страшно, дъхът ми секва,
защото ТЯ не търпи обида.
Затуй изглежда не сме щастливи -
ни ти със Нея, ни аз със Него...
Съдбата чака. Не си отива...
Съдба - не можем да я избегнем.

Ела по-близо! Седни до мене -
да пием вино в кристални чаши!
Напук на всичко да се оженим
във тази нощ невъзможно наша.
След нас ще тръгнат вода и огън,
ще ни закрилят с ревнива радост.
Ще бъдем само аз, ти и Бога
във този рай, сътворен сред ада.
Ще бъде хубаво... Ще живеем
в дома ни сънищен всяка вечер.
Ще спя до Него, ще спиш до Нея,
а Ние с тебе ще сме далече...


... Нощта започва да ме пребулва...
Хвърли халките - ще се прекръстим!
Съдба и Господ сега кумуват -
нима е нужно да сложа пръстен?

ти що така хистерясваш? програмист ли си, хардуерист или простосмъртен счетоводител? чакай малко - не само на 29, на 11 жанвари със задна дата - пак да ни е честит ППЗДДС. е да ти кажа, незнам кой се е радвал на влизането ни в ЕС, но мога да ти кажа кое съсловие е в траур - митничарите, и кое в перманентна девиантност - счетоводителите.

Be prepared to leave your reality.
Wake up to a game called life.