Драговски камък
7 отговора
0 прегледа
Драговски камък
След дълго отлагане, най-сетне на 1.01.2007г. намерихме време да изкачиме връх Драговски камък, край село Филиповци. Много отдавна му бяхме хвърлили око, но все не ни оставаше време. Въпреки скромните си 1120м. той се извисява величествено, като една каменна пирамида и изглежда непристъпен. Вижда се от шосето към Трън и всеки който е пътувал от там, не може да не му е направил впечатление.
Бяхме чели, че имало пътека от Драговска махала до върха и бил лесно достъпен. Да, ама не. Тръгнахме по една пътека, която много бързо свърши и оттам се наложи да го катерим откъдето намерим за възможно. Преди да тръгнем по билото, стигнахме до едно друго връхче, където предполагахме, че се намира крепостта, за която бяхме чували, но от нея не е останало нищо.
До самият връх стигнахме за около един час, след като се наложи да се проявяваме като алпинисти на някои места.
Много по-лесно е изкачването от село Врабча, като изключим многото тръни и бодили. Между другото си взех за спомен един магарешки бодил висок към 3 метра. Такъв не бях виждал до сега. На самият връх подплашихме едно стадо сърни, а в далечината чувахме изстрелите на ловците. Гледката от върха е великолепна.
Долу е сгушена Драговска махала,
на запад се извисява връх Руй,
на северозапад се вижда Ябланското ждрело,
а на югоизток се вижда любимият ми връх Любаш и Стража.
Връщането го направихме през село Врабча
и оттам обратно до махалата, за да си вземем колата.
Както винаги останахме очаровани от този край на нашата родина.
Бяхме чели, че имало пътека от Драговска махала до върха и бил лесно достъпен. Да, ама не. Тръгнахме по една пътека, която много бързо свърши и оттам се наложи да го катерим откъдето намерим за възможно. Преди да тръгнем по билото, стигнахме до едно друго връхче, където предполагахме, че се намира крепостта, за която бяхме чували, но от нея не е останало нищо.
До самият връх стигнахме за около един час, след като се наложи да се проявяваме като алпинисти на някои места.
Много по-лесно е изкачването от село Врабча, като изключим многото тръни и бодили. Между другото си взех за спомен един магарешки бодил висок към 3 метра. Такъв не бях виждал до сега. На самият връх подплашихме едно стадо сърни, а в далечината чувахме изстрелите на ловците. Гледката от върха е великолепна.
Долу е сгушена Драговска махала,
на запад се извисява връх Руй,
на северозапад се вижда Ябланското ждрело,
а на югоизток се вижда любимият ми връх Любаш и Стража.
Връщането го направихме през село Врабча
и оттам обратно до махалата, за да си вземем колата.
Както винаги останахме очаровани от този край на нашата родина.
Завидях ви за чудните гледки!
