не разбирам

Здравейте! Не разбирам, защо трябва да забавлявам екземпляр от мъжки пол , само когато той е в настроение, а когато аз искам да ме забавлява той изчезва на служебна вечеря. И това не е единичен случай.
Това на егоизъм в най чист вид ли е или е чисто и просто "качество" на мъжките екземпляри?

Хич не е качество само на мъжките екземпляри. В някой мои връзки, аз съм по-егоистичната половина, до там, че в някакъв момент се улавям, че съм се превърнала просто в консуматорка. В други пък е обратното.
Отдавна спрях да се впрягам за такива неща. Осъзнах, че никога няма равнопоставеност. Компромиса му е майката. Съветвам те и ти да не вадиш мерките и теглилките.

Carpe diem! Volente deo!

Кво значение има всъщност
Обичам да обичам!

То си зависи.
Познавам и екземпляри от женски пол, които проявявят това "качество" към мъжете си.
Кой както си постеле...

И без това няма да разбереш. Не ,че има нещо за разбиране , ама ти и без това не разбираш.

Мъгла в мрака!
Gin-Mentha&All to up. Lite Beta version.

Само думата "вечеря" забелязваш, а "служебна" някак си ти се изплъзва...
Ми това също е работа, бе моме

Ако не ти е забавен този начин на живот, просто си намери друг екземпляр от мъжки пол. Човекът вероятно си почива с теб и когато не си почива има други приоритети.

"Ако не си в състояние да събереш идеята си за филм на визитка, значи нямаш филм."

Защото е мръсник...

Ако бе мъж на място щеше да ти купи билет за цирк и тогава да отиде на вечеря

С крачета мокри затупурка
по покривите летен дъжд

като не ти отърва...... мъже много

не е важно какво ще ти се случи,важно е как ще го възприемеш

Тия лафове-за "служебна вечеря", за "служебна среща вечерно време" са много изтъркани, уви...

Що бе? :)
Случва се и си е съвсем нормално. Аз чат-пат правя и работни закуски. :)

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Служебните срещи ги правим през деня.
Ако на някой му се запива или има любовна среща-това е друг въпрос.
Като се водят преговори-на бистра глава.

А, може и работни закуски-и това правим, ама рядко-само с чуждоземци.

Според зависи е значи. :) При мен обикновено вечерите или сутрините са единственото време, което срещащите се страни могат синхронно да отделят. А за работните закуски - верно, че от чужденци лепнах идеята навремето :). Като се засечем на клубна среща - ще ти разкажа/изиграя една смешна история. :) :)

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Вече не ходя по клубни срещи, неудобно ми е, най-стар съм, няма подобни...

Извинявай, че се намесвам, Алби, а и не по темата ( да ме извини авторката, ако е възможно), но отново ме гневиш с твоето отношение към нещата. Тук една Атинянка цяла тема е написала за мъжете над 50 години, които явно я вълнуват, а ти се опитваш да се оттеглиш под предлог, че си бил най- възрастен. Е, не! Да не говорим, че ако съумееш някак да пребориш мировата скръб, която така неумолимо тегне засега над живота ти, със сигурност ще бъдеш и по- забавен, и по- атрактивен. Пък и тук има достатъчно дами около и над 40- те, доколкото знам, така че...

А не само дами. Има и клубари, които не са в младенческа възраст, нали така?

Уф, стресна ме, докато си пийвах кафето.
И те не ходят на клубни срещи, според сведения на разузнаването

Строго мъмрене за всички тайно подсмърчащи в ъгъла и не ходещи по клубни срещи членове на клуба(то не че аз ходя, де)! Да не прибягвам до по- строги наказания!

Да ти е сладко кафето!

Ама честно казано се смутих от отзивите тук относно този начин на работа и не посмях веднага да си призная, че тази сутрин изтърчах на една работна закуска преди началото на работното си време

"Ако не си в състояние да събереш идеята си за филм на визитка, значи нямаш филм."

Само не разбрах какво пречи да съществуват и работни обяди? Освен ако работните закуски не са недопустимо изобилни.

Алби,

Трудно ми е да преценявам другите мъже, ама си приятно изглеждащ човек, на който не смятам, че може да му се дадат годините, които декларираш (признай си набързо, що така лъжеш, а, а, ааааааатинянкатаааа? :) :) Жива и здрава да е - пример, че жените ценят и нещата, които един мъж след тази възраст постига. Само пораженческите ти настроения са проблема, приятелю...

Че си "най-стар" (има и "по-стари") календарно не е проблем - клубните сбирки (знаеш) са отворени и неангажиращи за начина на изява - прекарваме приятно, приказваме си и понеже сме хора най-различни - можеш да си намериш събеседници на всякакви теми, а можеш да използваш сбирките и просто като "място", начин за измъкване от мъката у дома. Звуков и визуален фон, от който да получиш топлината на общуването, да сгрееш, припалиш и събудиш отново желанието си да общуваш с хора, а не да се "друсаш" с наркотика на самотата. Щото (писах ти и преди 15 месеца по темата) ти се намираш в болестно състояние на душата и не можеш по естествен път да излезеш от него. Ще трябва да се насилиш... Или някой да те "насилва" (имам предвид ръчка, изкушава и т.н.). Опитваме се неколцина клубари да те жегваме по темата, ама няма как да го направим само с думи, в интернет средата. Твърде си интелигентен за лесна манипулация, да му се невиди. :)

Та затова и се опитвам да те накарам сам да се понасилиш. Да ходиш по срещите, да търсиш и пробваш друг тип среда в допълнение. Въпреки страховете ти, че си стар и нямаш себеподобни - ебаси - забавлявай се от различните също, пък!

Гледах наскоро "Изкуплението Шоушенк" (ако случайно не си го гледал - не пропускай да видиш един от най-великите филми - номер 2 в класацията на IMDB). Та там има един момент - затворник прекарал повече от 50 години зад решетките - не искаше да излиза на свобода, невиждайки място за себе си в "другия" свят. Та и ти като един затворник си се вкопчил за решетките си, щото ти дават илюзорна стабилност, ама не е. Твърде млад си, за да прекараш живота си в кататонично състояние. Твърде много можеш да дадеш другимо, за да не го дадеш поне на себе си.

Разбираш ли, приятелю? Разбираш ли, че изходът е да направиш първата крачка, но да не спираш, а последователно да вървиш с малки стъпки, но неотклонно и да развиеш отново у себе си желанието за общуване, способността за емпатия към конкретно човешко същество, нужда да изпиташ от него, а после да се довериш и скочиш с него във връзка - без значение от възраст - да речем.

Много ще се радвам да те видя щастлив човек, Алби! Сигурен съм, че е възможно, само веднъж да тръгнеш по пътя - убеден съм, че имаш качествата да го вървиш. Хвани си цел, човече!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!