Има ли я?

Знам, че всички които са тук са хора с опит и с вече изградени критерии за живота... Аз лично смятам себе си за човек с вече изградени критерии и възгледи за живота, но......
На кратко, измъквам се от една разрушителна(за мен) връзка, вече не толкова скорошна дори.... тече втора година.... не знам как оцелях....но го направих...все още съм сама......(за разочарование на всичките ми близки) Вече и не бързам... намерих се отново...и такава се харесвам.....
Искам любов.....такава която те кара да не заспиваш вечер, защото тялото гори......такава, в която усещаш как стомаха ти се "свива на топка" всеки път когато чуеш гласа му или когато си мислиш за него,такава в която, жаждата ти могат да утолят само едни устни....Истинска....в която забравяш себе си, защото другия си -ти, а ти -си другия............
Мислите ли, че я има?!
Тази, истинска, чиста, обич....
Или човек трябва, да съумее по най-добрия начин да се впише, претопи и слее в обществото?

А после ?

А после.....какво? Събираш си остатъците и продължаваш...., ако можеш, или питаш непознати хора дали е възможно!?!

Има я, да. Любов, която те кара всеки ден да благодариш на Бог и да изпитваш радост от всеки миг с любимия.
Това, което си описала е само първата й фаза, но и когато улегне, любовта е прекрасна и вълнуваща.
Има я, просто трябва да вярваш!

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Ми не е ли всяко начало именно такова?

Така де, май не е, ама все пак. Учените глави казват, че всичко са хормони, а те се отделят до едно време. Някъде между 2 и 3 години било. Ако и след това още има тръпка, тогава май вече можем да говорим за някаква Голяма Любов.

Дали я има? Що да я няма?
Дали ще я срещнеш точно ти? /или аз, или той, те/ Никой не може да ти каже.

Бъди здрава и се радвай на настоящето. Казват, че исканото идвало, когато спреш да го търсиш. Знае ли човек, може ида са прави.

До като търсиш няма да я намериш. От тук и думата искам трябва да отпадне :) То кат дойде по неволя че е много по убаво , щот ако я чакаш , мое и да я пропуснеш от многото очаквания!

Благодаря ти Клер! хубаво ми става на душата...някак светло.......да разбера, че има и други които вярват в нея!!!

Казват, че исканото идвало, когато спреш да го търсиш. Знае ли човек, може ида са прави.


Абсолютно вярно! Стръвното преследване на каквото и да е поражда нещастие. Просто човек трябва да се успокои и да чака да му дойде времето. Което не означава да престане да вярва!

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Търсеща ли изглеждам.... Не е това....просто исках да разбера вярват ли хората в любовта все още....някак много материален ни стана света....., а и душите станаха някак измерими..... та затова питам?!

има това, което описваш ти, но за кратко - и по-скоро се нарича влюбване, отколкото любов.
а след това, когато това чувство отмине, на свиването на стомаха, на невъзможността да заспим, за да дочакаме другият. когато се появят всички неща, които не сме видели в началото и то не защото ги е нямало, а защото ние сме ги игнорирали.)) тогава какво правим?

Можем да се опитаме да я отречем или да се самозаблудим, че сме се "претопили" и "вписали" в обществото, но това не може да прекрати съществуването И.
А пък случи ли ни се в първо лице - майко мила! Все едно човек да умре или да се роди отново или и двете заедно (колкото и парадоксално да звучи).

Бе дали я има или я няма, друга тема. Дори и най голямите писимисти в таз област искат да я има, щот тя си е убава. А вече кой ,как и защо ще си я отглежда си е друга работа :)
Инак верно ти говорим, не давай някакви очертания на любовта, тя си знае сама работата :)

Тогава......просто обичаме.....не защото трябва, или си длъжен, или си вложил, време или нещо друго ....., а обичаме с цялата сила на сърцата си, без да искаш нещо в замяна.....Защото просто обичаш!!!!

Много си прав за това!!!!! Все едно умираш и се раждаш едновременно!!!!

Здравей Aleksa,

Това, което описваш в своя пост - физиологичните реакции на тялото при влюбване, е само страст и изпитването и не се помрачава от вписване или претопяване в обществото - няма конфликт между двете неща.

Истинската и чиста обич съществува, но не винаги и не при всяка любов се стига до нея. Бих добавил, без претенция за общовалидност и че истинската обич идва след преминаването на страстта и губенето на собствената идентичност в процеса на сливане с партньора. Щото, ако любовниците загубят идентичността си, то няма да остане и нищо за обичане в мъглата...

Истинска обич има - дай Боже - всекиму!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

...и намерила хармония щом говориш за "себе си" и "обществото", като две различни неща! Продължавай да работиш по въпроса на внедряването!))
/Чe този "търсеният", нали ще дойде от "обществото", а не от Марс!/

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде!

Браво, брависимо!!!!!!! Все още има хора, които вярват в любовта!!!!

Добре, че ви има!!!!

Тя - Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов. звучи хубаво нали???
Аз мисля, че в този материален свят - тя - Любовта съществува и я намираме в различни форми винаги я имало, но трябва да вярваме в нея. за да ни намери и споходи

Има хормони-за няколко месеца,а после в зависимост от характера или преминаваш към следващата тръпка или откриваш,че с този човек може да си дадете нещо повече от секс и креватни забавления и да преминете на следващо ниво.Зависи кой към какво се стреми.Някои са си екстра със серийната монагамност-постоянно влюбени силни емоции ги тресат абе фантазия отвсякъде.Човек трябва наистина много да вложи от себе си за да развие една връзка.Мисля,че това,което ти си описала е влюбеност някаква,не знам.

ИмаА ,имаА ,що дааа немааааааааАААааа ... Ииииху!
Бившите саааа докаааазателствООТооооООооо ... ей.


Припявай си го кат народна песен! Ш'видиш ,че има.

Мъгла в мрака!
Gin-Mentha&All to up. Lite Beta version.