Искам съвет

Аз съм алкохолик. Не пия вече две години. Но не в мен е проблема в случая.
От няколко месеца "засичам" моя много добра позната пийнала или направо пияна, което не бе характерно за нея. Поразпитах, наблюдавам я и установявам, че пие непрекъснато. Познавам я отдавна, познавам и съпруга и. Както много добре знаете, тя си няма и идея какво и се случва. Имам "своя опит", но е ли той полезен за нея? Никога не съм бил на сбирки на АА. Моят път към безалкохолно ежедневие беше друг. Това не е важното. Виждам, че тук пишат разумни и препатили хора. Затова и искам съвет от Вас. Знам, че мога да помогна на тази жена, но мога и да тласна нещата към по-лошо. Тя не е достигнала до осъзнаването на проблема. За нея такъв няма. Всъщност много добре разбирате за какво говоря. Приемам всякакви съвети.
Желая на всички успешна и здрава Нова година и не спирайте да пишете тук. Много, много хора четат без да постват и се нуждаят от този клуб.

Както сам каза сам трудно ще помогнеш.Май затова трябва да се погрижи мъжа и а как да разговаряш с него за истината като може и да го заболи а и да реагира че не е твоя работа.
Най добре както някой каза тук директен разговор след запой но без да обвиняваш или натякваш нека малко по малко сякаш сама е осъзнала че има проблем.А после от нея зависи.

Koko, все едно, че аз съм на мястото на твоята колежка. Ако преди време моите приятели бяха провели един определено неприятен разговор с мен, може би нямаше да е никак лошо. Винаги съм помогал на другите и когато и аз почнах да пия от сутринта, приятелите ми със сигурност са си мислели същото за което пишеш. Но един такъв разговор е доста неудобен и може да създаде доста конфузни отношения между хората. Обаче като се знае какъв ще е крайния резултат за твоята колежка, а той си е гарантиран класически алкохолизъм, по-добре да се прежалиш и да говориш. След като знаеш за какво става въпрос, твоя разговор с нея ще е една импровизирана мини АА сбирка от един алкохолик и един неосъзнат или потенциален такъв. Сигурен съм, че можеш да й разкажеш неща, които да я стреснат и дълго да мисли за тях. А това си е едно начало на една малка терапия. Пък кой знае, може и за дълго да се въздаржа.

Благодаря за съвета, val999! Не ми е за прежалването и разговора ми с нея. Такъв разговор е неизбежен, защото знам какво я очаква. Проблема е, че е жена. Знае, че съм алкохолик, вижда, че вече не пия, но не приема всичко това на сериозно. Та тя не пропуска да ми предложи питие или "поне една биричка". Това е от самото начало на трезвеенето ми.Сега се оказва, че тя просто си е търсила компания. Е, явно е намерила някъде другаде. Мен в началото ме "приземи" семейството ми и то само с усилието да ме задържи поне 10 дни трезвен. Тогава се случи и разговора и всичко последвало. Но това са хора, с които съм денонощно или поне през по-голямата част от времето. Не знам как да помогна на една жена, която пие непрекъснато. Не знам как да я откъсна от това. За мъжът и не ми се говори. Не знам да пие, но и не вийдам да му пука. Или само аз забелязвам гузния и играещ нервно поглед, треперещите ръце и честите и излизания "да се освежи". А пък и от както не пия имам нос като дрегер. Готов съм на всякакви комбинации, но с шанс за успех. Нужен ми е съвет и от жена алкохоличка. Как да я оставя на сухо поне за седмица. Тогава мога да говоря и да бъда чут от трезвата и глава. Сега тя се страхува точно от това - да изтрезнее.

Здравей, Коко,
ситуацията е комплицирана. И аз имах почти същия случай - колежка, всички я виждат как излиза да се "освежи" и всички мълчат пред нея, но говорят зад гърба и.
Колебах се откъде точно да я подхвана и докато се колебая тя напусна.

Мисля, че все пак трябва да се говори, колкото и неприятен да е разговорът и да са непредвидими последиците. Впрочем предвидими са - в първия момент ще има отричане, обида, а дори и може да избие и словесна агресивност.
Но така или иначе посято веднъж семето в главата и все в някакъв момент може да даде плод. Тя със сигурност усеща, че нещо не е наред с нейното пиене, но я е страх да си го признае честно пред себе си. И се надява, че другите не знаят.
Като поговориш с нея, това ще я стресне и може да я накара да се замисли.

Другият вариант е - мълчание и затъване.
Най-добре е ако си готов, да и разкажеш за себе си и за своето пиене. Това препоръчва и АА и то действа най-силно. Защото отсрещната страна не очаква, че някой може да говори така спокойно и откровено за своя ужасяващ проблем.
И така се печели доверие.
Успех. Хубава работа ще свършиш, независимо как ще реагира тя в първия момент.

Чудно къде ли са жените, пишещи тук, да ти дадат и те акъл?!

Ха, и пропуснах да те поздравя за твоите 2 сухи години

Къде ли са жените? Ами, доскоро четяха напр. разни електронни съобщения от разни чужбини...
Коко, Некой добре съветва. Друг вариант (или допълнение на предложеното от Некой) е да й разкажеш за НЕЙНОТО пиене - ама точно за това, което си виждал, по възможност само и само с конкретни факти, без да ги оценяваш, без да правиш каквато и да е интерпретация на поведението й, па най-малко да оценяваш самата нея. Просто да я накараш (ама как ли ще го успееш сам, не знам, според мен е почти невъзможно, по-добре да намериш още някой, по възможност близък и важен за нея човек) да ВИДИ какво става с живота й, да и тикнеш един вид огледало пред носа, да е заставена да го погледне.
Не влизай в дискусии, помоли я просто да изслуша. Опитай се да я увериш че го правиш от загриженост, че не я атакуваш (макар че тя няма да повярва и сигурно ще атакува теб, като използва със сигурност и твоето някогашно пиене като аргумент...).
Не ми се вярва на мъжа й да не му пука. Може би се прави, че е така, защото предполагам че е доста срамно за него положението... Помисли няма ли все пак възможност да създадете коалиция. Или с някой друг, от семейството или от приятелите.
Важно: тя непременно трябва да не е пила тогава! Иначе е безсмислено, даже ако е само след 1 чашка...
Помисли кога и къде да проведеш този разговор. Да не ви попречи някой. Да не бързате (добре е предварително да я попиташ за това, защото иначе тя непременно ще започне да бърза!...)
Успех ти желая. Но и съчувствам!... Тежки мигове те очакват. Не го казвам за да ти променям намеренията, но по-добре да си готов на тези тежки мигове...

Не съм съвсем съгласна с Аня. Доколкото разбирам, въпросната колежка е в този етап, в който какъвто и да било разговор с когото и да било за болестта, ще я ожесточи. Дори да допуснем, че ще изслуша кимайки доброжелателя, бъдете сигурни че първото, което ще направи, след като остане сама е да се насвятка до козирката. Казвам го от собствен опит. С мен говореха за проблема ми (внимателно и не съвсем, деликатно и агресивно) и приятелки и началници, и роднини най-близки, и "коалиционни партньори", както предлага Аня - все тая. Резултатът беше един и същ. Веднага след разговора се докопвах до най-близкия източник на алкохол и си почвах моето.
Преди 5 г. една приятелка психоложка ми даде ей така между другото книгата на Ева Войдило "Избирам свободата". Тя е знаела за моя проблем, но никога не ми го натякна, само ме питаше по колко на ден пия, като така - сега си давам сметка - се е информирала за прогресията на болестта ми.
Прочетох я с голям интерес, но и с оная ехидна усмивчица на алкохолика, който си казва: "Боже, и тя ли е заблудена като всички останали, че имам проблем". Мислих много по книгата, търсех в описанието на фазите на болеста собственото си местонахождение и не го намерих. Обръщах внимание само на моментите, които ми бяха изгодни. Например - щом нямам запои, значи не съм алкохоличка...Не спрях да пия, но семенцето на съмнението вече беше хвърлено и отиде надълбоко.
Много се разпрострях, и точен съвет не мога да дам, но може да се опита с писано слово като опит за стъпка. Друго е да прочетеш всичко, което те интересува, насаме със себе си. Вероятно тя ще пие докато чете, но във всеки случай ще изпие по-малко, отколкото по време на и след "съдбоносния" разговор, който подготвяш. Не казвам, че е панацея, но може да се опита без особен риск тя да се обиди много. Ако й се даде с подходящата реплика, мисля че ще я прочете.
Дадох пример с тази книга, защото при мен е било така. Нека другите да кажат и за друга, която им се струва подходяща.

А бе тя може дори и да усеща, че другите знаят, но зовът да към глътката да е много по-силен - сетивата на алкохолика към реакциите на другите са невероятно изострени в такива моменти.

Но Коко сам усеща, че е назрял моментът да се направи нещо - иначе нямаше да се обади тук. Нищо не се губи, ако се опита. Аз мисля, че едно ожесточение - стига наистина да се появи - не е лошо нещо, то може да бъде полезно и да ускори нещата. Най-малкото след него ще се появи безпокойство и чувство на угризение и вина или гняв към околните. А така тя е потънала в спокойствоето си и в усещането си за относителна безопасност и не се знае докога ще продължи да си пие, разчитайки че всички наоколо ще се правят на щрауси. Ако не друго, поне ще разбере много ясно, че нещата са видими и че не е в безопасност. Може да последва срив в посока към запой, но може и да потърси разговор. Важното е, че ще се наруши статуквото.

Аз мисля, че е добре да поговориш с нея, като й разкажеш за себе си. Някаква литература също е добра идея, защото наистина човек мисли по-добре, когато е сам.(Ако при нас може да се говори за мислене). Ако се напие след това - добре, но вече ще има едно, или още едно наум. Ако изчакаш, докато алкохолът започне видимо да руши, тогава май шансовете да те чуе са по-добри. От друга страна, няма как да разбереш, кога точно е подходящо да се намесиш. Уф, май стана прекалено сложно.
Както обичам да казвам:"Прави каквото трябва, пък да става каквото ще." Има вероятност да си остане "глас в пустиня", но ти ще знаеш, че си направил това, което зависи от теб. Защото да гледаш, как някой се самоубива, не си е работа. А от теб наистина не зависи практически нищо. Само това, тя да разбере, че има и друг живот, и че го живеят хора като нея. Успяли са, значи и тя ще успее. Ако иска.
Има няколко филма, които ми направиха голямо впечатление.
"28 дни ", "Когато един мъж обича една жена"., сигурно има и други, но тези при мен си дойдоха на място. Това все пак е само идея.
Успех ти пожелавам.

Усмихни се, има изход!

Аз съм един редови алкохолик, пълен с недостатъци, но ще си позволя да споделя моят опит и виждане по въпроса. "Анонимни Алкохолици" е общество на мъже и жени от цял свят, които споделят един с друг СВОЯ ОПИТ, СИЛА И НАДЕЖДА за да преодолеят техния ОБЩ/!/ ПРОБЛЕМ С АЛКОХОЛА и да помогнат на другите да се възстановят от АЛХОХОЛИЗЪМ.
Ще се позова и на цитати от Голямата книга, защото там нещата са обяснени най-просто и достъпно. Като за обикновени алкохолици, без диплом по някаква психо-наука.
Ще използвам и цитат от постинга на една наша сестра-алкохоличка. В него тя описва как са се отнесли с нея в началото и как това й е помогнало.

Относно подходът.

Вариант едно:
Не знам как е при другите алкохолици, но мене като ме укоряваха и като ме привикваха на семейни съвети, сериозни разговори, тежки разбори; като ми посочваха всички мои изцепки и недостатъци, като ме укоряваха, съветваха и упрекваха – аз се затварях, обиждах, обвинявах и съответно – запивах отново и отново. Просто побеснявах само при опитите някой да ми намекне нещо за поредните ми батаци.
От Голямата книга:
“Високо компетентните психиатри /към 1939г. явно не е имало други пси-професионалисти/ , които са се занимавали с нас знаят, че понякога е НЕВЪЗМОЖНО да убедят алкохолика да обсъжда собственото си положение БЕЗ ЗАДРЪЖКИ. Колкото и да е странно, на съпругите, родителите и близките ни приятели им е ОЩЕ ПО-ТРУДНО, отколкото на психиатъра и лекаря, да влязат в контакт с нас.”
Просто НЕМА контакт и това си е. Може би пък има и по-контактни алкохолици от мене, но като гледам не ми се верва или пък те са се оправили, щото много хора се напъват да ни помагат. И както се казва в един лаф – пази боже от енергични доброжелатели, които си нямат хабер.

Вариант две:
Когато прочетох една книга, в която видях собствените гледни точки на страдащите алкохолици и коалкохолици, тогава чак ми светна. Тогава едва видях, като в огледало, собственото си положение. Това положение, което никога не можах да видя, щом ми го напъхваха усърдно, любезно и с най-добри намерения, под носа.
След това имах щастието да се свържа с брат-алкохолик, който е преминал през същото това, който нито за момент не обсъждаше моите недостатъци, не ме укоряваше, не ме съветваше, а единствено ме изслушваше и споделяше своят опит. Своят собствен алкохолишки опит. Едва ли някога ще мога да му се отблагодаря за това, което направи за мене.
От Голямата книга:
“Независимо от това бившият проблемен пияч, който е намерил това решение на проблема, който е добре въоръжен с ДАННИ ЗА САМИЯ СЕБЕ СИ, обикновено може да спечели пълното доверие на друг алкохолик само за няколко часа. Докато не се достигне до такова РАЗБИРАТЕЛСТВО, нищо или почти нищо не може да бъде постигнато.
Това, че човекът, които се опитва да осъществи контакта, е имал СЪЩИТЕ затруднения, че той очевидно РАЗБИРА ДОБРЕ за какво говори, че цялото му поведение показва на новодошлия, че знае ИСТИНСКИЯ ОТГОВОР на въпросите, че НЕ се смята за по-голям католик от Папата, а единствено искрено желание да помогне, че НЕ е необходимо да се плаща каквото и да е, да се точат БРАДВИ, да се УГАЖДА на когото и да било или да се изслушват някакви ПРОПОВЕДИ - това са условията, които ние намираме за най-ефективни. СЛЕД ПОДОБЕН ПОДХОД МНОЗИНА СЕ ИЗПРАВЯТ И ПРОХОЖДАТ ОТНОВО.”
Това се налага да си го прочета пак, защото досега не съм му обръщал голямо внимание: “След подобен ПОДХОД мнозина се изправят и ПРОХОЖДАТ ОТНОВО.”
Значи това е ПОДХОДЪТ според Анонимните алкохолици.
Може и да има някакви други подходи, но при алкохолик като мене те не работят. Дай боже всекиму да уцели човек, който да знае как да подходи към него, а не само запъхтян от обилно желание да помага човечец, който не е изпитал същите затруднения.

Накрая ще си позволя да цитирам и част от пост на сестра-алкохоличка, който ми направи голямо впечатление. Той също говори за ПОДХОДА и доказва неговата ЕФЕКТИВНОСТ:
“В неговото лице - за пръв път в живота си - видях един алкохолик, който е трезвен (той тогава беше с 4 години ремисия, аз - с 2 седмици), благороден, умен и достоен за уважение - и който също и в тази отрепка, каквато се чувствах тогава, успя да види човек достоен за уважение. И аз му повярвах, че това може да е истина, и това беше начало...
През всичките -найсет последвали трезвени години, ми остана - и много пъти ми даваше сила - споменът за този Важен Човек, всъщност за първото въплъщение на моята Висша сила... “

Ще си повторя с наслада: “…и който също и в тази отрепка, каквато се чувствах тогава, успя да види човек достоен за уважение.....и много пъти ми даваше сила”
Повтарям го, защото в пълна сила важи и за мене. Може да ми помогне само човек, който не е по-голям католик от Папата, не ми чете проповеди, не точи брадви, не иска да му угаждам, не ме обвинява, не ме сочи с пръст.
Може да ми помогне само човек, който въпреки, че съм отрепка, боклук, егоист, тъпанар, малоумник, свиня, животно, чудовище, недосрано лайно, пиян задник и т.н., въпреки всичко това ме уважава.
Уважава ме не защото така са го научили и не защото това му е работата, а защото е мой събрат. Не събрат по добродетели, а събрат по недостатъци.

ти ще знаеш, че си направил това, което зависи от теб

Това е. Джирасол ме изпревари, снощи като лягах си мислих, че съм пропуснала да го кажа и че ще трябва да го добавя. Не става въпрос само за нея, но и за теб Коко и за твоята нужда да направиш нещо. Не можеш да я накараш да престане, не можеш да изтрезнееш вместо нея. Но каквото можеш, можеш.
Всички знаем че пиещите алкохолици понякога умират. Ами ако се случи това преди да си опитал да й помогнеш? Това не е сантиментална метафора. Аз съм имала такива ситуации в живота. Сигурна няма нужда да обяснявам, как се чувства човек в такъв момент.
Харакири е права, твоята позната почти сто на сто ще пие след разговора (ех, да беше толкова лесно да кандардисваме някой да престане! Много по-малко починали от алкохолната болест щеше да има на този свят, пък някои безработни щяхме да останем ...). Но това вероятно никога вече няма да е същото пиене. По-некомфортно ще бъде. По-болезнено. А нали за да престанем да пием, болката свързана с пиенето трябва да стане по-голяма от болката свързана с непиенето (а тази втора болка, както знаем, е ужасна - поне в главата ни!...). Това първата крачка към увеличаване на първата болка...
В АА се говори за “дъното”, до което човек трябва да стигне, за да се оттласне от него и да потегли към повърхността... Но къде ли е това дъно? При всеки е различно, и при всеки то има тенденция за спускане надолу. Фактически всеки алкохолик е бил на дъното си поне няколко пъти. Всеки път по-дълбоко. (А единствено нерушимо стабилно дъно е метър и половина под земята, но от него никой не е успял да се оттласне. Поне аз не познавам такива) Ако чакаш тя да стигне до дъното си, кой знае, къде ще се озове. Един такъв разговор е шанс за създаване на едно такова “дъно”, т.е. момент, в който човек не е в състояние да понася себе си и не е в състояние (но това е моментно!) да се оправдае, именно защото е нарушена представата му за самия себе си и за пиенето си, статукво, както писа Новагодин. Дали тя ще се възползва от този шанс, е друго. И не зависи от теб.
Вчера пропуснах и да кажа, че ако решиш да проведеш този труден разговор, няма и да е лошо да осигуриш някой да е близо до нея след това, малко да внимама за нея. Защото има и опасност, че ако я заболи прекалено, може и да се опита да свърши някоя глупост. Затова е също много важно, когато говориш за себе си, да акцентираш, че има надежда, начин да се оправи и че има хора (напр. ти) които могат да й помогнат в това.

Здрасти, Алкажа! Много са точни за случая цитатите ти. Но те не са в противоречие със съветите, които се даваха тук! Никой не е съветвал Коко да осъжда и да вдига скандали или да се възнася... Напротив. Щом говорим с цитати, ще цитирам и аз същата твоя сестра, която писа тук:
”...да й разкажеш за НЕЙНОТО пиене - ама точно за това, което си виждал, по възможност само и само с конкретни факти, без да ги оценяваш, без да правиш каквато и да е интерпретация на поведението й, па най-малко да оценяваш самата нея. Просто да я накараш (...) да ВИДИ какво става с живота й”
Да добавя още само, че навремето имах възможност да попадна при онзи терапевт-алкохолик, за когото се отнасяха моите цитирани от теб с наслада (благодаря!) думи, именно защото ПРЕДИ ТОВА някой ми е помогнал да видя реално живота си и да взема решение да променя нещо в него.
А принципът да не даваме съвети се отнася до сбирка АА. Тук не е сбирка и много хора идват тук именно да получат съвет...

:-)
В тая структура - щото стана дума и за съпруга, и за други познати - е много вероятно тя да принуждава всички останали да играят играта по нейни правила и да подпомагат пиенето и с мълчанието си. Коко просто постъпва много здраво, като отказва да бъде съзависим - т.е. не иска да и помага, затова търси съвет. Щото тая дилема не е само на въпросната колежка, а и на цялата група около нея. Как се чувстват останалите също е важно. Никой няма полза от подобен, изпълнен с напрежение гещалт, щото така постепенно съчувствието на другите ще се трансформира с времето в негативни чувства и озлобление.

Точно за това става въпрос - да се разбие или поне тазтърси тази структура, подпомагаща (без да знае и без да иска) пиенето на алкохолика. И точно затова, дори ако той продължи да пие след интервенцията, това няма да е същото пиене, защото ще се осъщствява в променена конфигурация на взаимоотношенията и силите... И затова се казва, че няма неуспешни интервенции.

всички, които се изказаха тук, ти обърнаха внимание на нещо, което си заслужава да бъде помислено. Аз ти пиша като майка: на нас понякога, а даже и често :), ни се налага да казваме на децата си неща, които не им е приятно да чуят, но е необходимо да знаят. В този смисъл алкохолиците в по-голямата си част са емоционално незрели. Отношението към тях като към деца (с нужното уважение, разбира се - точно както и към собствените ни :) деца) не е неоправдано. Имам предвид, че ти би могъл да обърнеш внимание на своята позната върху факта, че ти виждаш проблем, загрижен си нея, проблемът не ти е чужд и би могъл да помогнеш. Както Nekoi ти обърна внимание, това твое изказване би могло да доведе и до словесна агресивност - никой не обича да слуша неприятни неща за себе си. И най-вероятно ще се случи точно това. Щом е жена, по-вероятно е това да бъде не друго, а наистина словесна агресивност :) - е, зависи от момента и от личните нейни качества и нагласи. Хубаво е да бъдеш подготвен за такава реакция, а това е лесно - само трябва да се поставиш на нейно място и да си спомниш своето пиене ;)
По-важното в случая е това, че според мен такъв разговор с нея можеш да проведеш (имайки предвид всичко казано дотук от останалите), едва когато си вътрешно убеден, че твоята загриженост е искрена, както и желанието ти да й помогнеш. Хм, а също и имаш вярата в собствените си сили да й предложиш действителна помощ... Вероятно знаеш, че жените са особено чувствителни към разпознаване на емоциите на събеседника, а аз пък се чувствам длъжна да ти го напомня - в случай, че не си се сетил до момента за това.
Може би в момента ти се струва, че този разговор би бил много труден, но това е измамно чувство :) Като помислиш малко, ще се сетиш и как да подходиш, и какво да кажеш :)
Поздравления за твоето непиене, за твоята загриженост и успех!

А принципът да не даваме съвети се отнася до сбирка АА.

Аз пак съм неразбрал, но ще моля да ме извините. Изглежда съм обикновен алкохолик, а не терапевт-алкохолик, диригент-алкохолик, ядрен физик-алкохолик, редактор-алкохолик или космонавт-алкохолик.
Като чета Дванадесета стъпка и гледам, че тя се състои от две части -

1.част - Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици;

Аз явно не съм достигнал още до това духовно пробуждане, защото нямам найсе години трезвост. Но какво според тази стъпка би трябвало да правя, след като достигна до това пробуждане? Дали не би трябвало:
2.част- ДА ПРИЛАГАМА ТЕЗИ ПРИНЦИПИ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ДЕЛА?

За момент се замислям, не е ли по-удачно да си бъда в АА и да практикувам стъпки по два пъти на седмица от по два часа. После ще излизам навънка и ще почвам по други правила.

Обаче какво би означавало ако от мен се иска наистина да ПРИЛАГАМ ТЕЗИ ПРИНЦИПИ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ДЕЛА?
Не означава ли това да превърна тази програма в мой начин на живот - "Тук ние се обръщаме към нашите братя по нещастие, алкохолиците, които все още страдат. Тук разбираме какво означава да даваш, без да искаш отплата. Тук започваме да упражняваме във ВСЕКИДНЕВНИЯ СИ ЖИВОТ ВСИЧКИ /!?/ Дванадесет стъпки на програмата така, че самите ние и тези около нас да достигнат до душевна трезвост. Пълното осъзнаване на смисъла на стъпка Дванадесета ни позволява да разберем, че става дума за любов, която няма цена."

Доста тежко ми се струва да се откажа от всичките си вредни навици и да продължавам да давам съвети и да натискам близките си по болните места.
Днес се замислих как години наред съм тормозил най-любимите ми хора /защо пък любими?!/, като съм натяквал и посочвал неуморно и най-доброжелателно всички техни недостатъци. Като се вгледам върху най-любимите от най-любимите - ами те са се превърнали в пълни невротици. С моята най-активна помощ и желание да ги усъвършенствам.

Не мога ли да се отклоня лекичко от тази Програма? От втората част на Дванадесетата стъпка?
"Рядко сме виждали човек да се проваля, ако СТРИКТНО следва нашия път. Не се възстановяват онези, които не могат или не искат ИЗЦЯЛО да се отдадат на тази проста програма и това обикновено са мъже и жени, които по природа не могат да бъдат честни със себе си.
От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате НЕОТКЛОННО от самото начало. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха никакъв резултат, докато не се отказаха от тях ИЗЦЯЛО."

Май аз ще трябва да се откажа да си правя експерименти. Още не ми е станало чак толкова широко около врата. Още ми е мокро дъното на гащите. Още помня тежките угризения и мрачния ужас. Не, не ми се завръща в тази тясна квартира, осемнайсе квадрата.

Мдааа - основен мой недостатък, който може би се среща само при обикновени алкохолици като мене е КРИТИКАРСТВОТО. На моменти продължавам да го наричам - даване на съвети, помощ, взаимопомощ.
Затова, понякога успешно/понякога съвсем неуспешно-моля да бъда извинен от засегнатите, продължавам да соча недостатъците на другите. Продължавам да гледам сламките в очите, а не си вадя моята греда.
Явно докато не премахна този недостатък от целия си живот, а не само от времето на сбирката в АА, то за мене няма да има душевна трезвост.

Няма да е никак лесна тази Програма на Анонимните алкохолици. Още повече, че ще трябва /поне аз/ да я прилагам във всичките си дела. Обаче както казва брат ми - наистина хубавите неща, са много трудни и не се продават в Метро.

Алкажа, щом те кефи да се упражняваш в ирония, упражнявай си се. Само че:
пПостът на Коко е озаглавен "Искам съвет".

И какво да направят хората тук, да му кажат: Няма да ти даваме съвет, защото в АА съвети не се дават.
Или за да заобиколим това предложение (защото всички правила в АА са всъщност само предложения, а не са догми) да започнем да му даваме съвети с измислени никове ужи не сме ние, а е братовчедка ми, която не е алкохоличка и затова може да дава съвети.

А какво ще кажеш, ако му бях написал моя съвет под такава форма:
"Коко, в тази ситуация аз бих постъпил така и така..."
Тогава това директен съвет ли щеще да е или е мнение как бих постъпил аз?

И много добре разбираш, че да крикарстваш по адрес на близките си (за което ти говориш в своя пост) е едно, а да са опиташ да помогнеш на човек с проблем е друго.

Отгоре на всичко Коко не е член на АА.
И какво излиза?
Той не е член на АА.
Тук не е клуб на АА, защото фирмата е Алкохолно зависими и защото могат да участват всякакви хора.
Той не е... Тук не е...
Ама ние въпреки това да не даваме съвети, защото ние сме АА и така пишело на еди коя си страница.

Като ще цитираме страници, хайде и аз да ти цитарам една: стр. 79 от книгата Анонимни алкохолици, там започва главата Как да работим с другите.

Естествено, че принципите на АА трябва да се спазват. Но за мен по-важен е духът и философията на АА и човещината, отколкото страницата и буквата.

Както е важен духът на християнството. А нищенето и чепкането на Библията дума по дума, дума под дума и дума над дума оставям на завършилите Богословския факултет.

Дано сега тук не пламне пак някоя Трета световна война, щото после ще се мразя за този си пост

Напомням, че сам поисках съвет. Направих го, защото имам нужда от това. Сега чета всичко, което сте написали и се убеждавам, че е имало смисъл. Точни и ясни сте във всяка дума и това ми стига. Аз съм директен човек и щях да търся директен и кратък разговор. Сега, когато имам мнение и от жени / това ми бе много необходимо/ знам как да постъпя. Ще го направя не за да угодя на моя прищявка, а защото така трябва. Мотивиран съм от това, че става въпрос за близък човек, който е протегнал ръце за помощ, па макар и да не го осъзнава. Благодаря на всички Вас и най-вече на Дамите. Бъдете здрави!

Коко, успех!