Катерене за деца

Здравейте родители,

Накратко искам да споделя впечатленията си от спорта, който синът ми практикува от около два месеца – катерене.
На пръв поглед това е доста непознат спорт, особено за деца, но отражението, което дадоха тренировките върху сина ни, надмина очакванията ни.

Синът ни е на 6 години, умен, буен. Още от малък много обича да се катери къде ли не, като всяко дете. Затова може би допринесе факта, че още като бебе го качихме на 7 български първенци и с планината буквално го закърмихме. В момента посещава държавана детска градина с много добри учителки, но са 30 деца в група. И сега, особено зимните месеци, госпожите споделиха с нас, че на моменти е неузнаваем – агресивен към децата и играчките, не стои на едно място, не слуша какво му се говори. Доста се притесних, започнах да смятам, че е хиперактивен, да чета за деца с тези проблеми. В къщи нищо не го интересуваше, проявяваше агресия и към нас. У нас лекерствата за успокоение не са толкова популярни,колкото на Запад и в Америка, затова реших, че трябва да променя нещо в режима му и да го ангажирам с нещо полезно и отговарящо на темперамента му.

Така започнах да търся къде мога да го запиша на катерене в София. Попаднах на страницата на Националния дворец на децата, където има такъв курс. За съжаление, там щеше да ни е много далеч да го водим. Другата идея, която ми хрумна бяха кадри, които бях виждала по телевизията, за катерене в купола на Софийския университет. Така случайно се запознах с Бойко Лалов, състезател в националния отбор по катерене, балкански шампион и треньор, с когото споделих каква ни е целта на заниманията. Още след първата ни среща, синът ни започна да се увлича, приятната умора от тренировките не му позволяваше да е толкова буен в градината. Много е вълнуващо да го гледам как се катери редом с Николай Петков, два пъти изкачвал Еверест, и как със сетни сили се опитва да стигне края на стената, влагайки цялата си сила и воля. Не на последно място играе роля и респектът и авторитетът на „батко” Бойко, който е четвърти курс студент във ВИФ, и който има страхотен подход към децата.

В купола на университета се провеждат тренировките на националния отбор по катерене, правят се курсове за начинаещи и понякога се събират много хора и средата не е подходяща за деца.

Затова в 89 ОУ „Д-р Христо Стамболски” в жк. Дружба 1 /ул. 5019, до бл.12/ е направена подходяща за деца катерачна стена. Тренировките се водят вторник и четвъртък от 19 часа, събота и неделя също може да се тренира. Салонът е приветлив и унесени в катерене, часовете минават неусетно, а удовлетворението у децата е голямо. Телефонът за контакт с Бойко Лалов е 0887204243.
Ето и някои моменти от тренировките по катерене на деца в Германия, където този спорт е широко разпространен.

[линк]

Ако някой се интересува от подробности, с удоволствие ще му отговоря и ще му изпратя снимки от тренировките на сина ни.

Здравей!
Много интересно звучи. Даде ми идея, благодаря! Моята дъщеря също е на 6 и от съвсем малка си пада по катерене - първо превзе тръбите на парното на 1 годинка ...
Искам да те питам /след като си проучвала/ знаеш ли и други места, където може да се тренира. Дружба ни е далечко. Става въпрос само за събота и неделя.

Здравей,

другият вариант, който аз открих е в Националния дворец на децата. Там пък на нас ни е далеч. Събота и неделя може да идвате в Дружба. Има доста превозни средства до училището.
Треньорът също ни сподели, че като дете се заклещил на тръбите на парното
Синът ни много се промени, явно "скуката ражда пороци". Сега е по-организиран, мисли си за катеренето, в градината госпожите също намират промяна в него. Дори късметът от баницата му беше - нови върхове, и той беше много радостен.

здравей , звучиш страхотно . възхитих ти си ,като родител. аз не съм родител , но когато стана (дай Боже) бих искал да бъда като теб.......защото повечето родители гледат на катеренето като на "спорт за самоубийци" и какви ли още не квалификации.... а това са предразсъдъци

аз съм запознат до голяма степен с този спорт , ползвам подобна на катерачите екипировка ,обичам планината и т.н.

незнам дали ще съм ти от полза ,но в Младост 1 , има едно частно училище ....или детска градина беше.....а може и двете в 1 - "ЕСПА" ....сигурно си чувала за частни училища "ЕСПА" ....КАКТО И ДА Е - там в двора има стена за катерене ,която изглежда страхотно , имат си преподаватели, екипировка и т.н.
веднъж минавайки от там ги видях.......малките паячета .......много готини бяха ....малките момиченца и момченца как се катереха .....точно като паячета ....виж там

успех !!!

Много ти благодаря за добрите думи.
И мен ме е страх, но по-добре е едно дете да знае как правилно трабва да стават нещата, независимо дали е спорт или боравене с нещо. Сега като видя сина ми да се катери на някое опасно място /дърво, катерушка, врата/ , му казвам, че не е осигурен и след дни или часове идва тренировката.
От инструктора ни знам, че в салона на училището в Дружба правят курсове по катерене и рапели за някакво частно американо-английско училище. Много е жалко, че този вид спорт се практикува само в частни училища. В другите страни има стени дори в детските градини.

Ето няколко снимки от заниманията по катерене на изкуствени стени на Бойко Лалов със сина ни:

Катерене за деца в БГ

С много поздрави

Боряна и Иван

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.

...БРАВО!!! евала на пичовете .....иска се умения да работиш с деца!!!

ако смятате ,че това ще насърчи сина ви , напишете в google video ,името -dan osman или просто потърсете информация за този ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН човек, който за съжаление вече не е сред живите...... ще разберете историята , горещо ви съветвам

Стига де, недей така, не плаши хората... Де го Дан Осман, де ги тренировките по спортно катерене! Спортното катерене не е алпинизъм. При него пряк риск на практика няма. Никакъв! Не можеш да паднеш на земята, доста трудно е да се удариш лошо, да навехнеш или разтегнеш нещо и т.н. Не е по-опасно от такива разпространени забавления като футбола и ските, които са далеч по-травматични.

мисля ,че Дан Осман е бил катерач преди всичко .......или греша ? а ,идеята ми беше да го пуснат на детето си , което да остане с отворена уста ....да си намери своя идол ,примерно.....

Не, не грешиш. Може би не се разбрахме. Полезно е на децата да се казва, че най-добрите катерачи са живите (цитирам друг голям алпинист, Крис Бонингтън). В тоя смисъл добре би било идоли да му бъдат хора като Меснер, Бонати, Бонингтън, Хилари, Константин Саваджиев, Енчо Петков, които хем са катерили екстремно, хем не са се жертвали заради катеренето.

поздравления - увлекателен спорт и при това много добре се отразява на физиката - прави тялото стегнато, жилаво и пластично, което е всъщност найдоброто

имам обаче следния въпрос понеже имам известна представа от тръпката на алпинизма. Вие смятате ли да го пускате по-нататък ако се запали истински да се катери по - скали? Вярно - сега екипировките са мн. по добри, но............... не знам дали аз бих пуснала детето /в планинета да катери, не за стената/

Не знам все още. Инструкторът казва, че лятото ще ходят на Витоша да се катерят. Зависи колко е напреднал и дали ще има желание. Мен разбира се, че ще ме е страх. Но се успокоявам с това, че всеки спорт е рискован. Може би в началото поне съпругът ми ще ходи с тях на скалите. За сега стената е доста сигурна, а и треньорът е до него. Но като порастне и ако продължи сам да се катери, ще се притеснявам всеки път.

следя темата - още при появяването и се замислих да заведем щерката, но и мен ме тормози същото като Молоков, а именно какво ще я правим като реши да тръгне по скали...

не че някой може да бъде спрян, ама....

ще помисля още малко

Не разбирам какво му е лошото на катеренето по скали. Ако това се харесва на детето Ви рано или късно ще стигне до него. Колкото е по-подготвено тогава, толкова по-безопасно ще е за него. Инструкторите в този клуб са страхотни. Съжалявам само, че не съм поданала на тях по-рано.

Лошото на катеренето по скали му е, че е много опасно. Повярвай на един бивш активен алпинист.

Тръпката от катеренето и сливането с природата е нещо незаменимо. За съжаление, изисква се да си наясно, че може да се случи така, че за това удоволствие да платиш много скъпо - осакатяване, смърт, загуба на приятели... хайде да не задълбаваме в тези тъжни теми. Никаква подготовка и предпазливост не могат да елиминират риска, само могат да го намалят донякъде.

Иначе това, което се каза, е вярно - хората обикновено започват да се занимават с алпинизъм (моля, правете разлика от спортното катерене - това са съвсем различни неща!), когато достигнат или почти достигнат зряла възраст. Тогава те няма да ви "питат", така че няма да е нужно да вземате трудни решения.

Моля, прочети внимателно какво съм написала

не мисля че е лошо, посто се страхувам

баща ми е бивш катерач - има 60 см шев след падане в Пиирин, гледката не е красива като се съблече. имал е късмет, че е оцелял. И финито на почти всякакъв спорт освен преходи из планината, включително плуването се превърна в мъка за него

просто се страхувам

нищо против. аз съм отраснала в планината

....аз правя разлика м\у това да катериш стена , да катериш скала и да качваш върхове .....мисля ,че алпинист е този последният.....и мисля ,че няма нищо по хубаво за едно дете ако е възпитано в този дух - да обича планината , да обича природата , да я пази и да и се наслаждава.....от високо. най-важното е да се отнасяш с необходимото уважение към природата ,да оценяваш рисковете разумно и да се пазиш от необмислени ходове, както себе си така и другарите си.....верно е че има и непредвидими ситуации , но къде ги няма....точно те правят нещата интересни щото преминаването през тях ни показва кой до колко има сили...и смелост.

Здравейте,

само исках да ви кажа, че мен лично много ме е страх от скалното катерене, но и че "шило в торба не седи".

Още от 3-4 тодишен синът ни много обича да се катери по скали. Дори ако ходехме по някоя равна пътечка, той плачеше, че няма камъни и не може да се катери по тях. В къщи още преди повече от година пробваше да се катери по гладките стени на апартамента.

Ние отдавна сме си говорили да го запишем на катерене, но само по принцип.

Един ден, взимайки го от градината, видях шалът му да виси, завързан на една катерушка. Синът ни се пробвал да се катери по него. Учителката ми каза, че преди това едва развързали шала от друга катерушка. И тихичко ми каза, че бил направил много хубав възел

Съвсем скоро, след тази случка, започнах да търся къде да го водим на катерене и започнах да търся информация за децата и катеренето. Оказа се, че в Германия има много книги с упражнения, и че дори и в детските градини има стени.

Не днам докъде ще стигне интересът на сина ни към катеренето, но за сега май избрахме верния начин да изразходва енергията си.

Здравейте,

искам да допълня към темата, че в понеделник и сряда от 19,30 часа в купола на Софийския университет вече има стена, предназначена да се катерят деца и ученици. Желаещите могат да се уговарят директно с Бойко Лалов.

Продължава ли детето Ви да тренира и как вървят нещата?