Учители и лъжеучители

Тази тема се канех от известно време насам да я пусна. Няма да споменавам конкретни учители и школи, първо защото по този начин бих нарушил правилника, който клубът е гласувал, и второ, защото не ми се влиза в безсмислени спорове с представители на това или онова учение. Освен това и не съм разбира се напълно застрахован от възможността да греша в преценките си за някоя школа (все пак за някои знам от впечатления от познати, без лично да съм посещавал лекции и т.н.).

Истинският учител по йога се познава по някои основни характеристики:

1. Учението е недуализъм - но истински, а не теоретичен. Такъв, който насочва вниманието към осъзнаване на процесите на разделение в съзнанието - илюзията за "аз", "разделен" от основното поле на съзнанието. "Азът" е психологическата инвестиция, чувствеността в преживяванията. Това е пристрастността, всъщност под това в йога се разбира "ум", т.е. чувственост. А не безпристрастното функциониране на интелекта и паметта. Така че всъщност йога помага за безпристрастното (и по този начин перфектно) функциониране на интелекта - защото чрез йога се унищожават чувствените замърсявания в съзнанието. Или да го кажем по друг начин - зависимостта от различни емоции (обуславяния) става все по-малка. Това е йога за обикновения човек - помага за успокояване на съзнанието и по-хармонично съществуване чрез премахване на прекалено силното влияние на чувствените инвестиции.

Та, доколкото съм забелязъл, в центъра на всяко истинско учение е недуалността, която е споделяна в ученията по един или друг начин от много истински учители от древността до наши дни. Някой ден ще дам и примери с цитати от истински учители по недуалност, на които съм попадал.

2. Истинският учител говори неща, които могат да се разберат и чиято истинност може да се осъзнае в момента на нейното възприемане. Т.е. той общува с учениците, като им помага да разберат те самите за какво става въпрос, при това в момента на чуването (или четенето) на дадено нещо може да се усети, че то е действително така. С други думи - учителят описва действително протичащи в съзнанието процеси и наблюдавайки себе си, ученикът може да установи, че това е точно така.

Истинският учител не замърсява съзнанието на учениците и въобще на докосналите се до неговите думи със слепи вярвания във фантазии и обещания. Това всъщност е един много добър критерий, по който можете да разграничите истинския учител от лъжеучителя. И още нещо - истинският учител не прекалява с теоретизирането, а винаги директно насочва вниманието към осъзнаването.

3. И още една много важна характеристика. Истинският учител не създава култ към себе си. Както беше посочено в т.2, той не кара хората сляпо да му вярват и да го следват. Но също и не създава култ към себе си, не се възвеличава и не насърчава следователно възвеличаването му от страна на учениците. Защото, когато говорим за недуалност, всъщност тази недуалност се разбира схващане на неразделимостта на всичко. Няма разделение между хората, в т.ч. и между учител и ученик. В действителност учителят е човек като всички останали, а не някаква фантасмагорична интерпретация на въображението.


В крайна сметка всеки може сам да прецени вярно или не е това и за всеки учител и школа - дали са истински или не. Тези критерии обаче съм ги формирал на базата на наблюденията ми (и най-вече разбира се на осъзнаването) и с тях разбира се не задължавам никой.

Поздрави, приятна и успешна седмица.

Понятието учител предполага някой:

1. който знае или умее нещо, което много останали хора все още не знаят или не умеят

2. и който освен това е способен да научи някои други хора на това, което той знае или умее.

Има хора, които знаят или умеят нещо, но не са способни да обучават. Те могат да бъдат отлични специалисти и майстори, но не стават за учители.

Има разбира се и талантливи самоуци - те умеят "да крадат" чуждия опит без да се налага да минават формално обучение.

Има и гении - като Моцарт например. Това, което те получават като обучение отвън е несъизмеримо малко с това, което си носят отвътре.

Въпросът, който тук се разисква, не е за безбройните и най-разнообразни учители по света - една ценна, полезна и уважавана професия, а за така наречените велики Учители на живота.

Доколкото обикновено става въпрос за уникални и рядко срещани личности, до своего рода духовни гении, които и да искат не могат да предадат дарбата си и постиженията си на обикновените и недотам надарени хора, ние ги наричаме Учители в знак на уважение, а не защото ги смятаме за такива в буквалния смисъл на думата.

Обикновено тези Учители са доста открити и общителни и дават на всеки от нас възможността да черпи от техния опит и умения каквото му е по силите, но тъй като те са духовно самостоятелни хора и ценят личната свобода на всеки от нас, те винаги ни подтикват и ние да станем духовно самостоятелни като тях.

Те винаги подчертават, че истинският Учител живее във всеки един от нас, че Той е същността на всеки един от нас и че рано или късно и ние, подобно на тях, ще се обърнем към Него и ще тръгнем по един уникален и лично наш път към все по-пълното пробуждане на своя първичен и извечен творчески потенциал.

Разбира се има и доста лъжеУчители.

Те държат да бъдат обожествявани, да имат ученици и да контролират живота и парите на своите последователи. Понякога тези лъжеУчители също имат известни необикновени дарби и знания, от които те ловко се възползват за да убедят последователите си в своята свръхестествена и дори "божествена" мисия.

Но най-опасното не е, че те посягат на парите ни, а че искат да обсебят съзнанието ни, да се превърнат в негов най-значим и дори единствен център - нещо, което един истински Учител НИКОГА няма да направи. Той по-скоро ще ви прогони надалеч, ако забележи, че има опасност вие да го обожествите, подобно на някакъв идол!

Ще си позволя да приведа само един пример за илюстрация на това как изглежда един съвременен лъжеУчител.



Григорий Грабовой

[линк]

Особено внимание обърнете на следващото изявление на Григорий Грабовой:

[линк]

Живей и остави и другите да живеят!

аз също съм пришествие на Христос, не е честно само него да го слушат и обичат!

Плсю твоа имам приятели в Англия и Франция, които също са Христос, едният е на около тридесет, а другя е на може би осем или десет години!

evolve if you can!

"Доколкото обикновено става въпрос за уникални и рядко срещани личности, до своего рода духовни гении, които и да искат не могат да предадат дарбата си и постиженията си на обикновените и недотам надарени хора, ние ги наричаме Учители в знак на уважение, а не защото ги смятаме за такива в буквалния смисъл на думата.

Обикновено тези Учители са доста открити и общителни и дават на всеки от нас възможността да черпи от техния опит и умения каквото му е по силите, но тъй като те са духовно самостоятелни хора и ценят личната свобода на всеки от нас, те винаги ни подтикват и ние да станем духовно самостоятелни като тях.

Те винаги подчертават, че истинският Учител живее във всеки един от нас, че Той е същността на всеки един от нас и че рано или късно и ние, подобно на тях, ще се обърнем към Него и ще тръгнем по един уникален и лично наш път към все по-пълното пробуждане на своя първичен и извечен творчески потенциал."

Много добре написано!

По принцип учител (и по-точно гуру!) е понятие, измислено от определена категория ловки ориенталски мошенници (т.е. гореспоменатите гурувци), с цел впримчването, манипулирането и цицането от определени наивни, лековерни и не особено интелигентни хора.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Не си прав. Само по себе си е в понятието Гуру няма нищо лошо. А фалшификатори на всичко ценно, което съществува, винаги е имало преизобилно и на Изток, и на Запад.

Живей и остави и другите да живеят!

Не е така. Виждаш "цели", които ти се иска да видиш, но разбира се не е задължително абсолютно всички учители да отговарят на този твой чист предразсъдък. Има истински учители - които говорят верни неща, защото са прозрели реалността.

И друго - "гуру" не е личност, а процес (на разпръскване на мрака, невежеството), така че и тук представата (далеч не само твоята) е грешна.

Всъщност истинският учител си самият ТИ в крайна сметка. И никой учител не може да замести разбира се разбирането и работата, която самият ТИ можеш да свършиш. В най-добрия случай "учителите" помагат.

Но най-точно е да кажем: Истинският учител е Животът. Той може да се прояви във всичко - във вятъра, огъня, водата, земята, растенията и животните, в хората, във всеки един човек, в самия мен. И така учител може да бъде Животът, проявен във всяко едно нещо. Нищо не може да се изключи от Живота! Доколкото същността е недуална...

Стига с тая недуалност бе! Ако некой иска да ми фърли един бой, а фане и ти нашока на тебе канчето, това нали ще бъде недуалност? Ама ще бъдеш ли доволен?

Сега... "Истинският учител е Животът, истинският учител си ти самият" и пр. и пр. - тези приказки сме ги слушали 1001 пъти.

Аз говоря, че по принцип идеята за гуру е фалшива и открай време преследва абсолютно чисто користни цели.
Сега, това че мургавото население в Хиндустан не го е разбрало - ясно... Но ние сме бели хора и трябва да съобразяваме някои елементарни неща. Например, че няма нужда от никакви учители и никога не е имало...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Чат-пат се срещат и истински учители. Например такива:


Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Абе това си е твое мнение, което не споделям. Користните цели ги виждаш ти в изграденото ти от предразсъдъци съзнание. Не е задължително винаги да има користни цели. Както и не всички хора са лоши, така и не всички учители също. Този ти предразсъдък реално пречи да оцениш кога нещо е полезно и кога не.

Иначе недуалността е реалност, а двойнствеността и насилието не противоречат на нея, тя е отвъд тях. Просто едни части от Цялото застават една срещу друга поради дадени причини, но от това целостта на Цялото не се нарушава. Дуалността съществува само във възприятието на хората. Недуалността е нещо по-дълбоко, тя е реалността и иска осъзнаване, интелигентност.

Но съм установил лично, че колкото повече се установява това съзнание в човек (съзнанието на недвойственост) - толкова по-малко агресия излъчва. Може да излъчва сила, но не и агресия. Има разлика. И когато не излъчва човек агресия, следователно и към него не се насочва такава (или се насочва много по-малко). Всъщност агресията (като по-крайна проява на разделението - на "ти" и "аз") е проявление на страха. Но изключения има разбира се. Ако някой е крайно обсебен от идеята да ти навреди, в крайна сметка никакво "излъчване" няма да го спре и ще трябва да се включи "двойствеността" в действие... Но с практическа цел - оцеляване, не че е лошо де.

Да! На прав път си!

...има един сигурен начин за справяне с всякакви учители. Просто тези търтеи и измамници трябва да бъдат оставени да оцеляват със собствени усилия. Да бачкат, да се справят с живота и много бързо всекакви "учения" ще им се изпарят от главата!

Сега ще ми кажете, че мнозина от тях го правят. Дрън-дрън! Правят го единици от тях и именно те изглеждат сравнително нормални (доколкото можем да говорим за "нормалност" при човек, който се занимава с йога)!

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Тук донякъде си прав. Но само донякъде. Все пак не трябва да прекаляваме и с вярата в "соц"-принципа "който не работи, не трябва да яде".

Иначе е така - много хора, доколкото знам, неуспели в деиствителния живот, или провалили се, създават "духовни" школи - с цел да печелят пари за сметка на баламите.

От една страна човек не трябва в името на "духовното" да страни от "материалното" (между двете всъщност разделение и каквото и да е противопоставяне няма, всъщност "материално" и "духовно" са чисто субективни категории) - разбира се, че трябва да се работи (но при възможност да не е какво да е), от друга - не бива да съдим и по хората само по "успехите" им в крайна сметка (а "успех" също е субективно донякъде понятие). Абе не трябва да съдим хората, а да ги разбираме - защо са стигнали до това положение.

“The true guru knows you need nothing, not even him.”
– Nisargadatta Maharaj

Истинският Гуру знае това. Сега е крайно време и нашият колега по форум BlackWolf да го узнае.

Живей и остави и другите да живеят!

Страхотно!!! Вълчо е един нашенски виртуален Кришнамурти

Приема се!

Поне от мен.

Живей и остави и другите да живеят!

Много добре казано от Нисаргадат Махарадж, в духа на това, което писах по-горе - че истинският учител не създава култ към себе си. Нисаргадат е дори по-краен - той казва, че "ти не се нуждаеш от нищо, дори от гуру". И е прав - това "нуждаене" е всъщност "привързване" на ума, това е разделение в съзнанието (между субект - "привързващ се" и обект на "привързване"). Всяко разделение е изкуствено и фалшиво и унищожава разбирането. Напротив липсата на разделение унищожава доминиращото въздействие на "привързаностите" върху човешкото съзнание и по този начин освобождава човек от оковите на егоизма, правейки го по-интелигентен и естествен. И нормален.