Вежен 2007
8 отговора
0 прегледа
Вежен 2007
Вежен 2007
/ базов лагер – х.Бенковски – Тетевенски балкан /
В първия ден на новата година потеглихме рано сутрин от хижата за скалистия връх Баба / 2070 м н.в./– Поли,Виктор,Зори,Боян,Явор,Тони и аз.Бяхме си обещали една яка изтрезняваща зимна разходка...Времето – перфектно.Слязохме до реката – оттам следваше дълго изкачване...
Обаче неизвестно как вместо към Баба , поехме по реброто на вр. Булуваня / съседния до Баба – разделя ги познатия ми Антонски превал /Знаех си , че има нещо мътно там – около Попови гробове – винаги ти се объркват плановете....
С малкия нахлузихме снегоходките и тръгахме напред да правиме пътрина в снега /не че имаше нужда –около 15 см, но пак се затъваше гадно.../Изобщо с него бяхме решили да си тестваме новата зимна екипировка.Моите соломонки за 4 дена не пропуснаха и капка...а неговите обувки – спец.поръчка 46.5 номер! Нови котки и снегоходки.....мерака ни гонеше яко и ни сърбяха душите за трекинг по снега и леда....
Реброто се оказа доста изморяващо - около 600 м денивелация и докато излазим до върха – 2042м н.в. почти бяхме изтрезнели от сношния купон...Ходиме си бавно и се кефехме, а състезателния характер на другите от групата ги подгони напред....Зори вървеше плътно с нас – за нея това беше първо зимно приключение по билото на Стара планина...Тепърва и предстоеше да се сблъска с явлението – Билно Старопланинско Продухване....Гледките от върха са замайващи – като от всеки връх...виждаш най вече вътре в себе си....
Прехвърлихме се и на източния вр. Хайдушки камък или Безименния или Малка Братаница или Балиго....хе хе / 2001 м. н.в./ така и не се разбрахме как да го именуваме тоя връх....Засега имахме слънце , сух студ и добри гледки...Продължихме на изток – следваше вр.Братаница /1992 м н.в./ и Кончето....Това , което очаквах се случи – майката Природа ни се озъби леко – изпрати ни продухващия билен вихър....
Вятърът вдигаше и сняг и ни подмяташе яко по върха....Мисля, че Зори изобщоне усети опасността – можехме да се озовем намачкани в дерето на Царичина под Братаница и Кончето....Налагаше се да залягаме на моменти докато губим височина по-най бързия възможен начин...Времето бързо се разваляше....Успяхме да се замъкнем на безопасна височина...
След 3 дни, като се върнах в цивилизацията , с болка научих , че на съшия ден този въхър е отнесъл Митко...на слизане от Ботев...Там , на Тарзановата пътека той най-после намери покой.....Лека му пръст...
Прибрахме се в хижата при купона...а душата ми беше оше горе....Вече си мислех за Вежен и Юмрука...Олга ни предупреди за разваляне на времето утре...не знаеше милата , че така само налива масло в огъня...
Сутринта групата беше в намален състав – Тони , Явор , Владо и аз...Целта ни бе – х. Козя стена....през билото..../ около 10 часа преход.../За час и половина се изкачихме до Кончето през Голяма Братаница леко разочоровани от времето – само черни облаци ни гонеха от изток и нищо...! Самото Конче / 1995 м н.в. /един прав 200м ръб .От Юг е Въртопа , а от север – западна Царичина....Има два участъка, където трябва да се внимава / т.е. падането там ще е фатално.../, но общо взето е леко за минаване....
Следваха Турската могила / 1976м н.в./ и Пъпа / 2128 м н.в./ Между тях се отделя маркировката за Копривчица – тук се разделихме с Владо / пича май оше не беше изтрезнял хе хе...и реши да слиза.../След Малък Вежен се отбихме до чешмата с еделвайса за вода / благодаря на Сабина, че ми я показа.... )) водата при един дълъг преход си е проблем... /Трябваше да ракопаваме снега, но накрая имахме вода! Времето беше с нас! И ние бяхме в него....като загубени деца в снежната пустош....Върхът беше вече пред нас!Вежен е едно голямо разлато теме с две коти – Северната 2196 м , от която идва маркировката от х.Вежен и Източната 2198м н.в. , където е пирамидата...Не се моткахме много беше 12 часа – но все пак на изток се белееше Ботев!Неописуемо......!!!Следваше Каменната порта и вр. Каменица /2104 м н.в. / така и не разбрахме къде е точката на тоя връх....Там някъде се отбива маркировката за Клисура. Продължихме по Рибаришкия проход – голям дъгообразен ръб с характерни скали по него.При едно уж невинно подхлъзване и падане счупих пак щека....Забих остатъците като кръст в снега до гроба на загинал алпинист там...
И пак Изток...! На Юг – полегатите Вельови черкви , а на север – деретата на Царичина с изворите , излекували дъщерята на царАсен / откъдето идва и името на резервата /На Горни Ветрови Преслап сложихме снегоходки – ей така за кеф / колкото да не ги мъкнем мапразно....Стигнахме да западния ръб на Юмрука и замряхме – струваше ни се невъзможно това изкачване...Тук решихме да ядем от новогодишните кюфтета....за сили...хихи... :-)))
Явор тръгна напред...с неговата полицейска екипировка не можеше да се застоява дълго на едно място....Около 350 м е денивелацията на ръба по който излазихме горе. Самият връх наподобява стиснат юмрук и петте му коти са кокалчетата на ръката! Най високата е 1819 м н.в. / от него се виждаше идеално Козята стена! /
Тук вече обещания вятър се появи , но х. Ехо с параклиса е почти под него....
По северния ръб спускането е обезопасено с метално въже по цялата му дължина.
Най после сложихме с Тони котките... върховно беше да се отпуснеш на въжето и да забиеш котки в леда ...!В началото на въжето има плоча на загинали от лавина тук....
Най после бяхме на х.Ехо! Имаше два часа до стъмване за прехода до х.Козя стена , но бяхме прекалено уморени....и останахме в хижата....Сами в цялата постройка.
Хижарите са едно младо семейство – напълно независими и незнаещи нищо за района...
Дано се задържат там...Малко sms-и и размисли – и почивка....
Сутринта – снежна виелица и мъгла...Категорично реших да не рискуваме по непознат маршрут в това време - Козята стена ни мамеше , но беше невидима в бурята...Тръгнахме към Розино, Не ни се изкачваше пак върха и го подсякохме от изток, молейки се да няма снег в улеите....а имаше...на лавинните участъци минавахме един по един! От там - по реброто Дългата поляна, борейки се с вятъра и почти нулевата видимост , от кол на кол се смъкнахме под бурята.....Срещнахме и стадо къпещи се в снега коне....красота.......Следваше замръзналото езеро и странните дървета над Розино....накрая пихме бира в кръчма.уморени и щасливи.....
Новогодишната разходка свърши.........!
Ето и малко снимки:
[линк]
животът е магия....
/ базов лагер – х.Бенковски – Тетевенски балкан /
В първия ден на новата година потеглихме рано сутрин от хижата за скалистия връх Баба / 2070 м н.в./– Поли,Виктор,Зори,Боян,Явор,Тони и аз.Бяхме си обещали една яка изтрезняваща зимна разходка...Времето – перфектно.Слязохме до реката – оттам следваше дълго изкачване...
Обаче неизвестно как вместо към Баба , поехме по реброто на вр. Булуваня / съседния до Баба – разделя ги познатия ми Антонски превал /Знаех си , че има нещо мътно там – около Попови гробове – винаги ти се объркват плановете....
С малкия нахлузихме снегоходките и тръгахме напред да правиме пътрина в снега /не че имаше нужда –около 15 см, но пак се затъваше гадно.../Изобщо с него бяхме решили да си тестваме новата зимна екипировка.Моите соломонки за 4 дена не пропуснаха и капка...а неговите обувки – спец.поръчка 46.5 номер! Нови котки и снегоходки.....мерака ни гонеше яко и ни сърбяха душите за трекинг по снега и леда....
Реброто се оказа доста изморяващо - около 600 м денивелация и докато излазим до върха – 2042м н.в. почти бяхме изтрезнели от сношния купон...Ходиме си бавно и се кефехме, а състезателния характер на другите от групата ги подгони напред....Зори вървеше плътно с нас – за нея това беше първо зимно приключение по билото на Стара планина...Тепърва и предстоеше да се сблъска с явлението – Билно Старопланинско Продухване....Гледките от върха са замайващи – като от всеки връх...виждаш най вече вътре в себе си....
Прехвърлихме се и на източния вр. Хайдушки камък или Безименния или Малка Братаница или Балиго....хе хе / 2001 м. н.в./ така и не се разбрахме как да го именуваме тоя връх....Засега имахме слънце , сух студ и добри гледки...Продължихме на изток – следваше вр.Братаница /1992 м н.в./ и Кончето....Това , което очаквах се случи – майката Природа ни се озъби леко – изпрати ни продухващия билен вихър....
Вятърът вдигаше и сняг и ни подмяташе яко по върха....Мисля, че Зори изобщоне усети опасността – можехме да се озовем намачкани в дерето на Царичина под Братаница и Кончето....Налагаше се да залягаме на моменти докато губим височина по-най бързия възможен начин...Времето бързо се разваляше....Успяхме да се замъкнем на безопасна височина...
След 3 дни, като се върнах в цивилизацията , с болка научих , че на съшия ден този въхър е отнесъл Митко...на слизане от Ботев...Там , на Тарзановата пътека той най-после намери покой.....Лека му пръст...
Прибрахме се в хижата при купона...а душата ми беше оше горе....Вече си мислех за Вежен и Юмрука...Олга ни предупреди за разваляне на времето утре...не знаеше милата , че така само налива масло в огъня...
Сутринта групата беше в намален състав – Тони , Явор , Владо и аз...Целта ни бе – х. Козя стена....през билото..../ около 10 часа преход.../За час и половина се изкачихме до Кончето през Голяма Братаница леко разочоровани от времето – само черни облаци ни гонеха от изток и нищо...! Самото Конче / 1995 м н.в. /един прав 200м ръб .От Юг е Въртопа , а от север – западна Царичина....Има два участъка, където трябва да се внимава / т.е. падането там ще е фатално.../, но общо взето е леко за минаване....
Следваха Турската могила / 1976м н.в./ и Пъпа / 2128 м н.в./ Между тях се отделя маркировката за Копривчица – тук се разделихме с Владо / пича май оше не беше изтрезнял хе хе...и реши да слиза.../След Малък Вежен се отбихме до чешмата с еделвайса за вода / благодаря на Сабина, че ми я показа.... )) водата при един дълъг преход си е проблем... /Трябваше да ракопаваме снега, но накрая имахме вода! Времето беше с нас! И ние бяхме в него....като загубени деца в снежната пустош....Върхът беше вече пред нас!Вежен е едно голямо разлато теме с две коти – Северната 2196 м , от която идва маркировката от х.Вежен и Източната 2198м н.в. , където е пирамидата...Не се моткахме много беше 12 часа – но все пак на изток се белееше Ботев!Неописуемо......!!!Следваше Каменната порта и вр. Каменица /2104 м н.в. / така и не разбрахме къде е точката на тоя връх....Там някъде се отбива маркировката за Клисура. Продължихме по Рибаришкия проход – голям дъгообразен ръб с характерни скали по него.При едно уж невинно подхлъзване и падане счупих пак щека....Забих остатъците като кръст в снега до гроба на загинал алпинист там...
И пак Изток...! На Юг – полегатите Вельови черкви , а на север – деретата на Царичина с изворите , излекували дъщерята на царАсен / откъдето идва и името на резервата /На Горни Ветрови Преслап сложихме снегоходки – ей така за кеф / колкото да не ги мъкнем мапразно....Стигнахме да западния ръб на Юмрука и замряхме – струваше ни се невъзможно това изкачване...Тук решихме да ядем от новогодишните кюфтета....за сили...хихи... :-)))
Явор тръгна напред...с неговата полицейска екипировка не можеше да се застоява дълго на едно място....Около 350 м е денивелацията на ръба по който излазихме горе. Самият връх наподобява стиснат юмрук и петте му коти са кокалчетата на ръката! Най високата е 1819 м н.в. / от него се виждаше идеално Козята стена! /
Тук вече обещания вятър се появи , но х. Ехо с параклиса е почти под него....
По северния ръб спускането е обезопасено с метално въже по цялата му дължина.
Най после сложихме с Тони котките... върховно беше да се отпуснеш на въжето и да забиеш котки в леда ...!В началото на въжето има плоча на загинали от лавина тук....
Най после бяхме на х.Ехо! Имаше два часа до стъмване за прехода до х.Козя стена , но бяхме прекалено уморени....и останахме в хижата....Сами в цялата постройка.
Хижарите са едно младо семейство – напълно независими и незнаещи нищо за района...
Дано се задържат там...Малко sms-и и размисли – и почивка....
Сутринта – снежна виелица и мъгла...Категорично реших да не рискуваме по непознат маршрут в това време - Козята стена ни мамеше , но беше невидима в бурята...Тръгнахме към Розино, Не ни се изкачваше пак върха и го подсякохме от изток, молейки се да няма снег в улеите....а имаше...на лавинните участъци минавахме един по един! От там - по реброто Дългата поляна, борейки се с вятъра и почти нулевата видимост , от кол на кол се смъкнахме под бурята.....Срещнахме и стадо къпещи се в снега коне....красота.......Следваше замръзналото езеро и странните дървета над Розино....накрая пихме бира в кръчма.уморени и щасливи.....
Новогодишната разходка свърши.........!
Ето и малко снимки:
[линк]
животът е магия....
Чудесно
ЧНГ!
Браво, Браво!
Малко си пообъркал височините на Пъпа и Кончето и си поизмислил Връх Малък Вежен, но това е незначително спрямо 5-те кокалчета на ръката при стиснат юмрук. Моите са 4, но все пак аз не съм стандарт.
По-Здрави!
Човекът е Човек, когато е на път!
Браво, Браво!
Малко си пообъркал височините на Пъпа и Кончето и си поизмислил Връх Малък Вежен, но това е незначително спрямо 5-те кокалчета на ръката при стиснат юмрук. Моите са 4, но все пак аз не съм стандарт.
По-Здрави!
Човекът е Човек, когато е на път!
Редактирано от Aндoн на
Картата
Ако на въпросната карта пише КопривЧица по-добре да не я вземам...
Слушай какво ти пее радиото, остави картата.
Сериозно ли има написан Малък Вежен и Пъпа е 2128 м? Гледам и не вярвам!
Пъпа е 1976 м както и да го меря...
Ако грешиш може ли да си поръчам 7 Бири на твоята сметка?
Е, не мога да го свия юмрука с 5 кокалчета, дефектът е у мен, а не в Балкана!
Изчерпах клавиатурата за тая година. Ако си взема друга пак може да се появя.
Човекът е Човек, когато е на път!
Слушай какво ти пее радиото, остави картата.
Сериозно ли има написан Малък Вежен и Пъпа е 2128 м? Гледам и не вярвам!
Пъпа е 1976 м както и да го меря...
Ако грешиш може ли да си поръчам 7 Бири на твоята сметка?
Е, не мога да го свия юмрука с 5 кокалчета, дефектът е у мен, а не в Балкана!
Изчерпах клавиатурата за тая година. Ако си взема друга пак може да се появя.
Човекът е Човек, когато е на път!
Редактирано от Aндoн на
в отговор на natam-nasam
#7
Re: Вежен 2007
Ми то както всички си мислихме, че времето се скапва и не ни се рискуваше, си откарахме едно кално спускане към кървавото кладенче и Рибарица ;-) и съответно умряхме и от жега де. И като се замисля, че тая пътека имаше вероятност на идване да я катерим с манджата !!! 
Дообре, че бяха "виетнамките" уредени от прозорливата хижарка Олга, жива и здрава да е, и дълго да си остане толкоз грижовна по майчински за всеки един отделен турист:-)
"Повей,повей,ти Ветре.Ти дай му полъх, крила.От мен,от мен,Ветре- от силата,дето тая."
Дообре, че бяха "виетнамките" уредени от прозорливата хижарка Олга, жива и здрава да е, и дълго да си остане толкоз грижовна по майчински за всеки един отделен турист:-)"Повей,повей,ти Ветре.Ти дай му полъх, крила.От мен,от мен,Ветре- от силата,дето тая."