енкратизъм

С няколко думи можете ли да ми го опишете, и така ли се нарича на български?
Благодаря

С няколко думи можете ли да ми го опишете, и така ли се нарича на български?
Благодаря

аз не знам какво е това "енкратизъм"...
нещо с тялото ли беше какво ли не се сещам...
бе,просто ме мързи да търся по речниците.а,иначе умирам от любопитство...
по зле съм от жените...

Някакво учение близко до гностицима е, но ми трябват повече сведения. Отказвали месото и виното и подобни. А и не знам на български дали е така.

Някакво учение близко до гностицима е, но ми трябват повече сведения. Отказвали месото и виното и подобни. А и не знам на български дали е така.


значи не е било това дето си мисля.мислех,че е нещо за тялото,а то излезе за духа...
по-близо е до "кретенизма",нали?
за него знам,че е "инат на духа"...
виждал съм дете кретен...баща му избърса сопола му с пръсти.щото нямаше подръка салфетка.детето клекна и взе сопола си от тротоара и ги сложи пак под носа си...

"Отказвали месото"- Да не би тогава да не е енкравизъм, а не-кравизъм, в смисъл, че не ядът крави!

Марка,май добре да потърсиш първо в гугъл,и ако имаш нещо неясно тогава да питаш тук.В момента както виждаш бродят скучаещи елементи които не биха ти дали смислен отговор,по скоро търсят да си початят с някой

аз също не знам какво значи енкратизъм

енкратизмът е гностическа ерес, възникнала по време на ранната църква (втори век). Идвало от "enkratos" - гр. "самодисциплина", отхвърляло алкохола, плътските удоволствия и често брака. Учело че тялото е зло само по себе си, сексът винаги е грях, дори и в брака, и че духът трябва да господства над плъта.

Само плс, като видите "ерес" да не ме обвините в средновековно инквизиторство; знаем че "ерес"(гр.) и "секта"(лат.) значат едно и също - отделено течение, като отначало "секта" се е употребявала за политически фракции в Римската империя...

Здравей, виж тази по-обща статия, където става дума и за енкратитите или "въздържателите" на български, ранна гностическа ерес.

[линк]

А също и "Енкратити" в енциклопедия "Дверия" - според автор от 14 век.

[линк]

оправих само линковете ;)

относно секта и ерес има една тънка (и не толкова тънка) разлика.
Ерес означава по скоро погрешно учение ,погрешно течение в дадена църква.Има еретически учения, мисли и пр. на хора принадлежащи към православната църква например...докато секта означава отделяне,фракция,един вид не си съгласен с основните положения и вярвания в дадена църква и правиш друга църква.
Или с две думи еретика не прави отделна църква,въпреки че това е пътя към сектите-еретическото учение

"сексът винаги е грях, дори и в брака"

То затова не е оцеляло до наши дни :)

...ама казвайте ги тия неща, моля ви се

Не знам откъде вземаш това определение, но то явно отразява някаква тенденция между нашите млади богослови, особено с "правенето на Църкви" и пр.

Всъщност "секта" не означава нищо повече и по-малко от "разкол", макар в гражданския език да е добила звученето, което протестантите влагат в това понятие - за повечето от тях всичките им многобройни деноминации са все църкви, доколкото се признават една друга, а "секти" са групите като адвентисти, мормони и пр които не признават останалите протестанти за истинни християни и на всичко огоре имат явни отлики в гражданското си поведение. Както и да е , да не се забивам в светските дефиниции за "секта".

В 1 Правило на св Василий Велики (от 1-во канонично послание до св Амфилохий Иконийски) виждаме православното определение за трите степени на отпадане от Църквата - ерес - най-тежката и пълна, разкол и - третата - беззаконно сборище.

...Ибо древние положили приимати крещение, ни в чем не отступающее от веры: посему иное нарекли они ересью, иное расколом, а иное самочинным сборищем. Еретиками называли они совершенно отторгшихся, и в самой вере отчуждившихся; раскольниками - разделившихся в мнениях о некоторых предметах церковных, и о вопросах, допускающих уврачевание; а самочинными сборищами - собрания, составляемыя непокорными пресвитерами, или епископами, и ненаученным народом. Например, аще кто, быв обличен во грехе, удален от священнослужения, не покорился правилам, а сам удержал за собою предстояние и священнослужение, и с ним отступили некоторые другие, оставив кафолическую церковь: сие есть самочинное сборище.

... Защото древните са постановили да приемаме (само) кръщението не отстъпващо в нищо от вярата; затова и те едно са нарекли ерес, друго разкол, а друго - беззаконно сборище. Еретици те нарекли съвършенно откъсналите се (от Църквата) и отчуждили се по въпроси на самата вяра; разколници - разделилите се поради (различни) мнения по разни църковни предмети и по въпроси, които допускат излекуване; а беззаконни сборища - събранията, съставени от непокорни (по дисциплинарни предмети) презвитери или епископи и от неукия народ. Например, ако някой, бидейки изобличен в грях, е запретен от Богослужение, но не се покорява на правилата, а самоволно си запазва праедстоятелството и свещенослужението, и заедно с него са отстъпили и някои други, изоставяйки съборната Църква: това е беззаконно сборище".


И така,

1. Ерес - като учение- е учение чуждо на Богооткровената вяра, както ни е разкрита в Писанието и Преданието - (напр. ерес е филиоквето на католицизма) а еретици са хората, които упорито и неразкаяно се придържа към ереста. А като реализация - ереста се изразява в напускане на Православната Църква и то напускане много по-категорично, отколкото при разколниците - не напразно за тях св Василий говори че се отделили по предмети, които "подлежат на излекуване". Ереси изповядват многобройните деноминации, отпаднали от православието открай време.
Аргументът, че в Църквата може да има хора с еретически мисли и че ересите се зараждат в Църквата не е състоятелен, защото в Църквата има и хора с разколнически (сектантски) мисли, там се зараждат и разколите.

2. Разкол е учение, което споделя основните истини на вярата, но държи някои грешки от недогматично естество (напр новостилният разкол с неговите злощастни "реформи"). Разколници съотв са хората, които се отделят от Църквата - доста видимо в случая с новостилците, като пеят, пият и играят насред пости - по недогматични предмети, които "допускат излекуване". Реализацията на разкола е отделяне от Църквата, но завръщането на разколниците би било много по-лесно, доколкото разликата е в по-несъществени и външни предмети.

3. Беззаконно (самочинно) сборище е чисто дисциплинарно, но все пак неканонично отделяне на презвитери или епископи. Напр в нашата - уви - изпаднала в новостилен разкол през 1969 г Българска Православна Църква през 1992 г последва и разпадане на няколко самочинни сборища, които признаваха или не признаваха избора на Патриарх Максим, образуваха се групи от епископи, които в определен момент не бяха "нито с едните, нито с другите". Те бяха гръмко наречени разкол, макар че си бяха типични самочинни сборища. НАй-сетне, както повечето самочинни сборища, и това беше ликвидирано с чисто политически и дисциплинарни мерки, и това ликвидиране беше възпято от едната страна като чудо на чудесата а от другата като края на света.

Не никакви тенденции не са това сред младите богослови,просто така са ни учили в богословския факултет.Вярно не са много точни спомените ми, но сега си открих лекциите,и ще ти цитирам конкретно разликата между ерес и разкол,според покойния проф.Т.Коев

и така ЕРЕС(от гр.завземане,завладяване,склонност убеждение)
Ереста е съзнателно или неволно отстъпление, изопачение на една или повече верови богооткровени истини.Ереста е лъжеучение което противоречи на Божественото откровение.Има няколко етапа :
-формулиране на лъжеучението което се базира на ограничената човешка логика
-липса на покаяние,надценяване на собствените човешки възможности;подценяване ролята на събора като единствено средство за решаване на спорни въпроси.
-събиране на последователи и формиране на отделна църковна общност.

(това последното според мен значи че ереста води към разкола)

РАЗКОЛ(гр.схизма-цепнатина ,пукнатина,раздяла ,отделяне)
Разкола е умишлено нарушаване на църковната дисциплина от формирана от един или повече лидери отцепническа група,която отхвърля богоустановения х-р на църквата,сама се отделя от нея като разцепва живи части от нея.
Също има няколко етапа:
-съзнателно нарушаване на църковната дисциплина,отхвърляне на богоустановение х-р на църквата
-борба за утвърждаване на разколническата общност,която се старае да измести и замести истинската еклесия,борба за унищожаване на истинската христова църква.

При ереста няма отричане от св.Дух(с изкл. на духоборството)Св. отци сякаш са по благосклонни към еретиците отколкото към разколниците.Св.Иоан Златоуст казва ,че разколникът разпъва, разкъсва тялото Христово единствено от волята за власт и лични облаги,докато еретиците са обикновено учени богослови които се опитват да развият разяснят някое учение .

Т.е имала съм предвид разликата между ерес и разкол,а не секта.Сектата най вероятно е както каза Тормунд еднаква със ереста.

Ами - имаш определението на св Василий и както виждаш, формално покойният проф, Коев се придържа към него. В същото време, в икуменически дух, се правят много коварни корекции на определението на св Василий! Ереста била "волно или неволно отклонение от творчески богослови", а "разкола" - (сектата - абсолютно едно и също е, да оставим светската представа за секта) - било злонамерено рзделение от борба за власт и пр... Демек - с еретиците може да се молим и да другаруваме, а разколниците - бой с палките по главата.

Ясно е 1. че ереста е много по-зло и опасно падение от разкола, защото ереста изопачава самите верски истини, докато разкола засяга недогматични проблеми. Еретиците са разцепвали Църквата и застрашавали самото й съществуване, оставали са шепичка верни, от които по чудо Бог възстановявал Православието, за да остане верен на думите Си, че и портите адови (под които св Отци разбират устата на еретиците...) няма да надделеят. Обратно - евентуално тържество на един разкол не застрашава верските истини! Това, че българите по времето на екзархията били "схизматици" и не поменавали цариградския патрика не ги е направило неправославни. Разбира се, това не значи, че разколът е нещо хубаво, но ми се иска да поставим на място нещата, обърнати по икуменически с краката нагоре.

2. Тълкуванието, че аджеба еретиците били някакви добронамерени богослови творци, а разколниците - злонамерени "борци за власт" е абсурдно. Разколите са започвали обикновено по повод нарушения или промени на църковните канони; и двете спорещи страни - защитниците на статуквото и защитниците на промяната - са имали добри намерения, а не някаква "борба за власт" предвид. Едните са търсели икономия, другите "акривия", и в повечето случаи са реагирали на натиск от светската власт. Може да проследим редица примери на разколи и да се убедим в това, ако се почне от разколите през 3-ти век по повод покайната дисциплина и се мине през византийските истории с императорски сватби и нарушения на каноните, руските "староверци" които запазили църковния обряд неповреден от 10-11 век и пр... Може би единствено новостилният разкол с лукавия замисъл да прокара икуменическото съмоление и съсужение не е имал добри намерения в основата си! В тоя смисъл дори и политическия "разкол" в БПЦ - пак до някакви добри намерения опираше - да се скъсат връзките с комунист Държавна Сигурност, да принесе покаяние клирът (не Църквата, както изкарват някои лицемерци!) и пр.

Прочее, не е трудно да се разбере защо е тая тенденция - да се "избели" ереста и да се "очерни" разкола - за да се оправдаят икуменическите сношения с всевъзможни еретици, с които се прегръщаме и целуваме, молим и съслъжим като с най-добри братя, и в същото време да се оправдае искрената омраза към "сектантите" - "старостилци", "зилоти", "политическия разкол" - който по светоотеческото определение не може да бъде и разкол, а си е едно беззаконно сборище и пр. За тия последните - зилоти и пр - думите не достигат на "неопатристите" да обяснят защо нямали благодат, раздирали Хитона на Христа ипр.

Естествено, освен оправданието на икуменизма, трябвало е да ви се проповядва срещу разколниците от "алтернативния синод", затова и абсурдите, до които се стига, че ... ереста е по-леко и по-"невинно" състояние от разкола! Демек - по-добре да си адвентист, тогава ще те уважаваме и ще ти пращаме поздравления за държавните празници и ще идеш в рая, отколкото православен "старостилец", защото последния е "разколник" спрямо официалната църква, "злостно се бори срещу еклисията" и пр.

Но - умному мало довлеет

ее Фамулус,ти самият доста едностранчиво изопачи приведения от мен текст

никъде не се говори за добронамерени творчески настроени богослови,говори се за учени богослови които се опитват да изяснят и доразвият някоя учение като стигат до формулиране на лъжеучение базирано на ограничения човешки разум.Това защо го пропускаш.Още повече че това е позоваване на св.Йоан Златоуст(наистина не знам точно от кои негови писания)

Иначе съм съгласна че има една такава тенденция да се омаловажи ереста пред разкола,но това явно не е от скоро.И не толкова тясно и тенденциозно свързано със старостилци и разколници от БПЦ

Добре де, учените богослови формулирали лъжеучение базирайки се на човешкия разум (Апостолът по-категорично се изразява - никой да не ви увлече с празно мъдруване и пр...). Оттам нататък как стана така, че ересите са погълнали цели църкви и огромни маси народ заедно с ересиарсите? Ариани, монофизити, несториани и пр до днешни дни - да не са си седели "учени философи" по катедрите, нали с всякакви средства, от лукави убеждения и пропаганда до придворни интриги и с военна сила са откъсвали цели поместни църкви подире си?! Еретиците са много по-опасни от разколниците, защото изцяло отделят последователите си от Богооткровената истина.

Както и по-горе споменах - разколите като разделения само по канонични въпроси са определено по-безопасни, затова и приемането на разколниците в Църквата става чрез покаяние, а не както еретиците чрез кръщение или миропомазване. Историческият поглед лесно ни показва че разколите са възникнали не по злата воля на някой си "жаден за власт", а при промени или нарушения на св Канони. Тълкуванието на проф Коев - че ракзолниците "отричали богоустановеността на Църквата" (или нещо в тоя дух) просто не е вярно - разколниците отричат конкретното решение на конкретната църковна власт (на патр Никон 1653 г - да промени двупръстното кръстене и богослужебните книги в Русия, на патр Иосиф - да узакони четвърти брак на император Мануил ли беше и пр) от вярност към църковните правила и спазването им. Може би - ще се повторя - единствено новостилният разкол, който целенасочено прокарва масонските икуменически планове е нещо ново и невиждано в тоя смисъл!

А за цитата от св Иоан Златоуст... като голям полемист, св Златоуст има цитати с риторична стойност, които не може и не бива да се използват за канонични и догматични изводи. Напр - както преди време стана дума тука в клуба - поне за 20 гряха може да намериш цитат от св Златоуст, който почва (приблизително) така - "Няма, възлюблени, няма по-тежък грях от.... - тук може да поставиш вече - предатеслтвото, неблагодарността, лъжата, неверието и пр". Може би десетина цитата от него може да извадим, че "..... (крадецът, невярващият, пияницата и пр) е по-лош от самия дявол, защото... ". Та - мисълта ми е - не бива тия откъси от полемични и нравоучителни слова да се набъркват в догматичните работи. Крадецът е лош, но не е по-лош от самия дявол и не може всички грехове да са най-тежки едновременно, ако определяме епитимията на един човек Каноничната страна добре е дадена в първото канонично послание на св Василий Велики до Амфилохий.

По-скоро на друго светоотеческо учение трябва да се спрем, осъждайки разкола - че упоритото пребиваване в разкол накрая води до ерес... Така упоритото новостилство неминуемо води и до икуменизъм

ти сега като чу учени богослови и веднага катедри и бюра...става въпрос за богослови хора начетени и най вероятно духовници,които от прекалено позоваване на човешкия си разум изпадат в гордост и лъжеучения.

Ето самият св.Василий е ръкоположен от т.н.полуариани(т.е. еретици)значи ли това че не бива да приемаме неговите правила?Самият той никога не е поставил под съмнение принадлежността на арианските последователи(еп.Евсевий Кесарийски например,който го и ръкополага)) към Православната църква, нито пък е странял от причастие с тях.А те са еретици.

И така както ти говориш за новостилен разкол,аз мога да говоря за старостилен разкол,въпрос на гледна точка.И не за това ни беше разговорът.

По-скоро на друго светоотеческо учение трябва да се спрем, осъждайки разкола - че упоритото пребиваване в разкол накрая води до ерес...


според мен все пак е обратното-упоритото пребиваване в ерес накрая води до разкол

а според теб какви са множеството старостилни синоди в Гърция?разколници еретици или..??

Доколкото виждам, от лекцията на проф. Коев ти си останала с впечатлението, че ереста се свежда до някаква вътрешна нагласа или убеждения и че еретикът може да си седи в Църквата и да си остава еретик (?!?), докато разколът е някакъв акт на "напускане или разделяне на Църквата" и оттам идват неразбирателствата в разговора ни.


Бих ти предложил вместо тия конюнктурни определения да прочетем внимателно определението на Св Василий Велики още веднъж. То прекрасно определя кои са еретици и кои разколници. Ереста, разколът и беззаконното сборище не са отделни форми, а са степени в отделянето или отпадането от Църквата. Всяка от тях включва в себе си предишната, по-малката! Най-тежката е разбира се ереста. Ако един човек е неразкаян еретик, то много ясно, че той с това става и разколник, защото нарушава църковното единство и не се подчинява на църковната дисциплина! Затова и - естествено - Църквата отсича от себе си неразкаяните еретици, ако те вече сами не са я напуснали.. И ако един духовник стане разколник, той ясно, че може да повлече след себе си самочинно сборище. При това - може да стана скучен, но няма да се уморя да повтарям, че големият брой разколи не са били "целенасочени актове да се разцепи църквата" и пр, а последица от добросъвестното желание да се спазят каноните - както ги разбира разколническата група.



според мен все пак е обратното-упоритото пребиваване в ерес накрая води до разкол - упоритото пребиваване в ерес от самото начало е свързано с напускане на Църквата, с отсичане от нея, от самото начало включва в себе си отделянето - но не отделяне по невинни канонични причини, а заради хула срещу Светия Дух.


а според теб какви са множеството старостилни синоди в Гърция?разколници еретици или..?? - ами - кажи ми каква ерес проповядват, кажи ми и в коя година са се отделили от Вселенската и Апостолска Църква в канонично отношение чрез смяна на календара ... и ще ти отговоря точно какви са

Ако трябва сериозно да ти кажа - разколници са новостилните църкви, които с приемането на "поправения Григориански календар" нарушават светите канони, предизвикват големи злини и разделения между вярващите и то - в името на... единство с еретиците, както открито се заявява в Енцикликата на Патр местоблюстител, Бруския Доротей от 1920. Но това наистина е друга тема. Аз съм разколник, защото пребивавам в новостилна църква... затова и се причащавам с покаяние, но с убеденост, че заради вярата на повечето народ, който няма понятие от икуменическите неща Бог не е оттеглил благодатта си от новостилните църкви.

именно! ереста води към разкол,разколът към беззаконно сборище!
така съм го разбрала,и св.Василий така е казал,и професор Т.Коев така е учил.

няма нужда да намесваме сега и икуменическите и старо/ново-стилни разколи,знам че те боли за всичко това,и мен ме боли но в крайна сметка по важна е вярата в сърцето на човека, важно е че Господ не ще презре сърце смирено и съкрушено,и никой не може да каже кои ще бъдат спасени-еретици или разколници или праведници,а може и всички заради вярата на неколцина?

,и никой не може да каже кои ще бъдат спасени-еретици или разколници или праведници,а може и всички заради вярата на неколцина?


мога да кажа,че в Библията спаението е описано от самия Христос,като аксиома,а не като теза.ето това е ерес...

новостилците мисля,че са сxванали точно това...

след приемането на "аксиомата спасение",чрез вяра - упвание в Словото на Бога,че каквото е казал ще го изпълни - са спасените по Божия благодат се използват глаголи в сегашно време,а нe в бъдеще.като:"има вечен живот","вие знаете","преминал от смъртта в живота" и т.н.
в бедеще време има един глагол:" и няма да дойде на съд..."

p.s.новородения християнин,от Светия Дух,няма да отиде на съд пред Големия Бял Престол на Бога",а пред Христовото съдилище...в това отношение сте 100 години назад от новостилците...

е това вашето е ерес.