Асертивност и др.
6 отговора
0 прегледа
Асертивност и др.
Както предложи Некой, продължавам като нова тема.
Еми, втората ти асоциация е правилна - асертивност (не се сещам за подходяща дума в славянски езици, ако знаете такава, предложете) е умението да отстояваш правата си без да нарушаваш чуждите. Като тип поведение - межу агресивност (нарушаване на чуждите граници) и пасивност(позволяване да нарушават нашите); определен начин за комуникация (обратна информация, комуникати от типа ”аз”, точно както в АА) и взаимоотношения (умело ясно поставяне на собствените си граници без нарушаване на чуждите). При нас често и погрешно асертивността се идентифицира само с умението да отказваш, а всъщност това е само една малка, макар и важна част от всичките асертивни умения.
”Тренингът на асертивните въздържателски поведения” е спомагателна терапевтична процедура в терапия на зависимостите при нас. Квалификационни изискванията са минимум 1 месец ремисия и направена 1 стъпка (признаване на безсилието пред алкохола). Целта на тренинга е придобиване на умение за конструктивно справяне в ситуации, които създават непостедствена или посредствена заплаха за срив. Работи се главно в 3 тематични сфери: отказване на пиене, информиране за проблема, контакт с алкохол и пиещи хора.
Най-общо казано, това е същото каквото ти си правиш наум, както пишеш:
”Обикновено като ми предстои изпитание (примерно среща с пиещи), се улавям, че мислено проигравам няколко сценария. Много сериозно обмислям - дали да отида или не. Ако реша да отида, значи трябва да съм 100% сигурна в себе си, че при всякакви обстоятелства, каквото и да става, АЗ НЯМА ДА ПИЯ! Но ако усетя, че се колебая, че ме гложди някакво съмнение - НЕ ОТИВАМ! Никакви рискове.”
Но не всеки е в състояние сам да предвиди опасността и да си направи такава реална и честна равносметка на възможностите си в дадена ситуация. Затова на такива хора трябва да им се създаде възможност за това. Работи се по конкретни ситуации, привеждани от пациентите или приготвени от терапевт (някога имаше даже готови помагала, аудиокасети с такива истории, но аз не обичам да ги ползвам), разработват се възможни сценарии и реплики, понякога се изиграват сценки на такива ситуации, в които пациентът трябва да се справи. Банално, но за много хора въобще не е лесно и даже в такива изкуствени сценки много от тях не успяват напр. да откажат... Най-малкото което се постига: виждат че заплахата е реална, получават обратна информация от групата, идеи за различни реплики и други начини на поведение и т.н.
Тренингът се използва също и за работа с хората които не са зависими, но пият рисковно.
Еми, втората ти асоциация е правилна - асертивност (не се сещам за подходяща дума в славянски езици, ако знаете такава, предложете) е умението да отстояваш правата си без да нарушаваш чуждите. Като тип поведение - межу агресивност (нарушаване на чуждите граници) и пасивност(позволяване да нарушават нашите); определен начин за комуникация (обратна информация, комуникати от типа ”аз”, точно както в АА) и взаимоотношения (умело ясно поставяне на собствените си граници без нарушаване на чуждите). При нас често и погрешно асертивността се идентифицира само с умението да отказваш, а всъщност това е само една малка, макар и важна част от всичките асертивни умения.
”Тренингът на асертивните въздържателски поведения” е спомагателна терапевтична процедура в терапия на зависимостите при нас. Квалификационни изискванията са минимум 1 месец ремисия и направена 1 стъпка (признаване на безсилието пред алкохола). Целта на тренинга е придобиване на умение за конструктивно справяне в ситуации, които създават непостедствена или посредствена заплаха за срив. Работи се главно в 3 тематични сфери: отказване на пиене, информиране за проблема, контакт с алкохол и пиещи хора.
Най-общо казано, това е същото каквото ти си правиш наум, както пишеш:
”Обикновено като ми предстои изпитание (примерно среща с пиещи), се улавям, че мислено проигравам няколко сценария. Много сериозно обмислям - дали да отида или не. Ако реша да отида, значи трябва да съм 100% сигурна в себе си, че при всякакви обстоятелства, каквото и да става, АЗ НЯМА ДА ПИЯ! Но ако усетя, че се колебая, че ме гложди някакво съмнение - НЕ ОТИВАМ! Никакви рискове.”
Но не всеки е в състояние сам да предвиди опасността и да си направи такава реална и честна равносметка на възможностите си в дадена ситуация. Затова на такива хора трябва да им се създаде възможност за това. Работи се по конкретни ситуации, привеждани от пациентите или приготвени от терапевт (някога имаше даже готови помагала, аудиокасети с такива истории, но аз не обичам да ги ползвам), разработват се възможни сценарии и реплики, понякога се изиграват сценки на такива ситуации, в които пациентът трябва да се справи. Банално, но за много хора въобще не е лесно и даже в такива изкуствени сценки много от тях не успяват напр. да откажат... Най-малкото което се постига: виждат че заплахата е реална, получават обратна информация от групата, идеи за различни реплики и други начини на поведение и т.н.
Тренингът се използва също и за работа с хората които не са зависими, но пият рисковно.
Re: Асертивност и др.
Новагодин, за общински консултативни центрове
”Те от типа на нашите "Социални грижи" към общините ли са или са сходни на Центъра по наркомании на ъгъла на "Пиротска" и "Стамболийски" в София? Значи е практика да предоставят помещения за терапевтична работа с групи на зависими.”
Не са ”Социални грижи”, такива има и при нас и от тях единствена файда е че понякога изпращат при нас злоупотребяващите си клиенти, като ги шантажират, че ако не донесат печат или бележка от мен, няма да си получат парички. И после онези идват на занятията и на въпрос какво очакваш от групата орговарият, ами, печат...
Не са и като НЦН, много по-малки и с по-скромни възможности.
Има при нас т.нар. ”Закон за възпитание в трезвеността и за продиводействане стещу алкохолизма” и той задължава общинските власти да разработват всяка година общински програми за профилактика и решаване на алкохолните проблеми. Има и многогодишна национална програма за същото, с която онези общински програми трябва да са съгласувани. И там сред много други задачи се поставя и организиране и поддържане на такива консултативни центрове (фактически пунктове). Това е посредно звено между нуждаещите се хора и лечебни заведения, главната му цел е да дава информация и да улеснява по-нататъшните контакти, да подкрепя конструктивните решения, да организира групи за подкрепа и т.н.
В нашия център напр. има: индивидуални консултации по зависимостите (6 или 7 часа седмично), консултации за съзависими (3 часа), консултации на юрист (2 ч.), консултации на психолог (2 ч.), 2 мои групи (6 ч) и най-новата ми група за ”абсолвенти” - над 1 година ремисия (1 събота месечно, 4 часа). Освен това функционира и занималня за деца от дисфункционални семейства (6 дена седмично) и се дава помещание за сбирка на АА.
Общината не само дава помещения, но и финансира всичко това (освен АА
)
”Те от типа на нашите "Социални грижи" към общините ли са или са сходни на Центъра по наркомании на ъгъла на "Пиротска" и "Стамболийски" в София? Значи е практика да предоставят помещения за терапевтична работа с групи на зависими.”
Не са ”Социални грижи”, такива има и при нас и от тях единствена файда е че понякога изпращат при нас злоупотребяващите си клиенти, като ги шантажират, че ако не донесат печат или бележка от мен, няма да си получат парички. И после онези идват на занятията и на въпрос какво очакваш от групата орговарият, ами, печат...
Не са и като НЦН, много по-малки и с по-скромни възможности.
Има при нас т.нар. ”Закон за възпитание в трезвеността и за продиводействане стещу алкохолизма” и той задължава общинските власти да разработват всяка година общински програми за профилактика и решаване на алкохолните проблеми. Има и многогодишна национална програма за същото, с която онези общински програми трябва да са съгласувани. И там сред много други задачи се поставя и организиране и поддържане на такива консултативни центрове (фактически пунктове). Това е посредно звено между нуждаещите се хора и лечебни заведения, главната му цел е да дава информация и да улеснява по-нататъшните контакти, да подкрепя конструктивните решения, да организира групи за подкрепа и т.н.
В нашия център напр. има: индивидуални консултации по зависимостите (6 или 7 часа седмично), консултации за съзависими (3 часа), консултации на юрист (2 ч.), консултации на психолог (2 ч.), 2 мои групи (6 ч) и най-новата ми група за ”абсолвенти” - над 1 година ремисия (1 събота месечно, 4 часа). Освен това функционира и занималня за деца от дисфункционални семейства (6 дена седмично) и се дава помещание за сбирка на АА.
Общината не само дава помещения, но и финансира всичко това (освен АА
)Re: Асертивност и др.
Ани, чудесно е това, което разказваш. 
И е много важно да се прави. Защото 1 секунда е достатъчна рефлективно да посегнеш към алкохола и после може да стане страшно...
През първите 6 месеца на трезвостта ми, каквото и да проигравах мислено, не можех да се почувствам 100 % сигурна и уверена в себе си. Бях усвоила единствено умението да не пия, само когато съм сама или на работа, или с близките ми, които знаят за проблема. Но останалия кръг от хора, с които преди се срещах, просто го зачеркнах от живота си.
Нямах "подходящи реплики" за отказ да не пия, а и не исках вече да се срещам с определени пиещи хора. Просто изгубих интерес към тях. Предпочитах да ходя на сбирки, да общувам в Скайпа, така беше безопасно, научавах нови неща и трупах трезво време. Общо взето скрих се.
Но, животът не е в изолацията. Той си тече, появяват се нови хора, нужни са нови контакти, изникват непредвидени ситуации. Един път се престраших да седна на маса с пиещи. Бях напрегната и много внимавах. Постоянно мисълта ми беше заета с наизустени пасажи от Програмата на АА, които си ги набивах в главата, повтарях си смирената молитва на ум и нито за миг не допусках да се прокрадват мисли за пиене. Като си тръгнах, почувстах облекчение, като след изпит. Но определено не ми беше приятно, страхувах се.
После на рожденния ден на дъщеря ми, пак се чувствах неуверена, но в себе си усещах, че трябва да не пия, мога да се справя. И тогава се изненадах как с лекота ми се удаде съвсем естествено да не мисля за алкохол и да общувам с пиещите и бях в настроение цялата вечер. После с кеф излях в тоалетната останалия алкохол без да ми трепне сърцето.
Мисля си, че това което става при мен е един плавен преход - от изолация към социализация. Интерацията в заобикалящата ме действителност е важна и не бива да се отдръпвам, но каквото и да правя от тук нататък - алкохолът няма място в живота ми.
Минало е.
И е много важно да се прави. Защото 1 секунда е достатъчна рефлективно да посегнеш към алкохола и после може да стане страшно...
През първите 6 месеца на трезвостта ми, каквото и да проигравах мислено, не можех да се почувствам 100 % сигурна и уверена в себе си. Бях усвоила единствено умението да не пия, само когато съм сама или на работа, или с близките ми, които знаят за проблема. Но останалия кръг от хора, с които преди се срещах, просто го зачеркнах от живота си.
Нямах "подходящи реплики" за отказ да не пия, а и не исках вече да се срещам с определени пиещи хора. Просто изгубих интерес към тях. Предпочитах да ходя на сбирки, да общувам в Скайпа, така беше безопасно, научавах нови неща и трупах трезво време. Общо взето скрих се.
Но, животът не е в изолацията. Той си тече, появяват се нови хора, нужни са нови контакти, изникват непредвидени ситуации. Един път се престраших да седна на маса с пиещи. Бях напрегната и много внимавах. Постоянно мисълта ми беше заета с наизустени пасажи от Програмата на АА, които си ги набивах в главата, повтарях си смирената молитва на ум и нито за миг не допусках да се прокрадват мисли за пиене. Като си тръгнах, почувстах облекчение, като след изпит. Но определено не ми беше приятно, страхувах се.
После на рожденния ден на дъщеря ми, пак се чувствах неуверена, но в себе си усещах, че трябва да не пия, мога да се справя. И тогава се изненадах как с лекота ми се удаде съвсем естествено да не мисля за алкохол и да общувам с пиещите и бях в настроение цялата вечер. После с кеф излях в тоалетната останалия алкохол без да ми трепне сърцето.
Мисля си, че това което става при мен е един плавен преход - от изолация към социализация. Интерацията в заобикалящата ме действителност е важна и не бива да се отдръпвам, но каквото и да правя от тук нататък - алкохолът няма място в живота ми.
Минало е.
Re: Асертивност и др.
За тренинг ART:
Тренинг по заместване на агресия (Aggression Replacement Training) е комплексна програма с определени процедури, която е разработена в САЩ през 1987 г. и като идея е предназначена за работа главно с агресивна младеж (прилага се напр. в разни ”изппавителни” и поправителни институции). Има 3 компонента: поведенчески - тренинг на социалните умения (Skillstreaming - SLT), емоционален - тренинг на контролиране на злобата (Anger Control Training - ACT) и когнитивен - тренинг на морални изводи (Moral Reasoning Training - MRT) /прибавям английските термини не за да се фукам - аз почти не знам английски! - а защото не съм сигурна дали добре го превеждам, на местата ми звучи малко глупаво/
Всеки отделен от тези три тренинга си има своя процедура, общо взето всичкото (може би освет освен MRT) си е по американски простичко, научно обоснована дресировка на маймуни: така е защото трябва да е така, няма ”защо”, нищо по-задълбочено... Но, да не повярваш, действа! Доста е ефикасно (от 2 години имаме постоянна група за деца в работата ми и изненадващо позитивни наблюдения); а ние си го модифицирахме и за работа със зависимите, защото повечето от тях показват дефицити в трите сфери - и също се оказа ефикасно.
В най-общи линии това е.
За серификацията:
”За сертификатите и лицензите е ясно - вероятно се кара кратък курс по когнитивно-поведенческа психотерапия за работа със зависимости от страна на консултантите - програмата им за обучение в международната школа, която сте изложили в бр. 6 на "Арка", е близка до когнитивно-поведенческата програма.”
Не е точно така. Международните школи на ”Батори” (колкото и сериозно да звучи названието) са само леко информативни и не дават никакви квалификации. Най-бързата процедура за получаване на серификат е по линия на наркоманските структури (като PARPA има и друга структура, която се занимава с проблеми на наркомания, това е идиотско, но така е), обучението трае 2 години, включва и задължителни стажове и супервизия и струва над 1000 евро (най-евтиния вариант, отчасти финансиран от държавата, затова е много трудно да влезеш - иначе без дотация струва няколкократно по-скъпо). Чак след това има защити, комисии, изпити и сертификати. Доскоро сертификатът се даваше за 5 години, през това време трябваше да събереш 100 точки от разни обучения, публикации, тренинги и други дейности, които са влизали в ”ценоразпис”, сега май щели да го махат но не съм се интересувала. Към PARPA всичкото е още по-дълго и по-скъпо.
Тренинг по заместване на агресия (Aggression Replacement Training) е комплексна програма с определени процедури, която е разработена в САЩ през 1987 г. и като идея е предназначена за работа главно с агресивна младеж (прилага се напр. в разни ”изппавителни” и поправителни институции). Има 3 компонента: поведенчески - тренинг на социалните умения (Skillstreaming - SLT), емоционален - тренинг на контролиране на злобата (Anger Control Training - ACT) и когнитивен - тренинг на морални изводи (Moral Reasoning Training - MRT) /прибавям английските термини не за да се фукам - аз почти не знам английски! - а защото не съм сигурна дали добре го превеждам, на местата ми звучи малко глупаво
/
Всеки отделен от тези три тренинга си има своя процедура, общо взето всичкото (може би освет освен MRT) си е по американски простичко, научно обоснована дресировка на маймуни: така е защото трябва да е така, няма ”защо”, нищо по-задълбочено... Но, да не повярваш, действа! Доста е ефикасно (от 2 години имаме постоянна група за деца в работата ми и изненадващо позитивни наблюдения); а ние си го модифицирахме и за работа със зависимите, защото повечето от тях показват дефицити в трите сфери - и също се оказа ефикасно.
В най-общи линии това е.
За серификацията:
”За сертификатите и лицензите е ясно - вероятно се кара кратък курс по когнитивно-поведенческа психотерапия за работа със зависимости от страна на консултантите - програмата им за обучение в международната школа, която сте изложили в бр. 6 на "Арка", е близка до когнитивно-поведенческата програма.”
Не е точно така. Международните школи на ”Батори” (колкото и сериозно да звучи названието
) са само леко информативни и не дават никакви квалификации. Най-бързата процедура за получаване на серификат е по линия на наркоманските структури (като PARPA има и друга структура, която се занимава с проблеми на наркомания, това е идиотско, но така е), обучението трае 2 години, включва и задължителни стажове и супервизия и струва над 1000 евро (най-евтиния вариант, отчасти финансиран от държавата, затова е много трудно да влезеш - иначе без дотация струва няколкократно по-скъпо). Чак след това има защити, комисии, изпити и сертификати. Доскоро сертификатът се даваше за 5 години, през това време трябваше да събереш 100 точки от разни обучения, публикации, тренинги и други дейности, които са влизали в ”ценоразпис”, сега май щели да го махат но не съм се интересувала. Към PARPA всичкото е още по-дълго и по-скъпо.Re: Асертивност и др.
Ха, ха!
Аз колко пъти се напивах, като се оправдавах, че тъща ми ме дразни и затова пия.
Де да знаех по-рано за асертивността.
После, като се хванах са 12-те стъпки, си дадох сметка, че тъща ми е такава каквато си е, аз не мога да я променя, но тя не е причината за моето пиене.
Сега се спогаждаме с нея, дори от време на време припламват леки искри на обич между нас
Аз колко пъти се напивах, като се оправдавах, че тъща ми ме дразни и затова пия.
Де да знаех по-рано за асертивността.
После, като се хванах са 12-те стъпки, си дадох сметка, че тъща ми е такава каквато си е, аз не мога да я променя, но тя не е причината за моето пиене.
Сега се спогаждаме с нея, дори от време на време припламват леки искри на обич между нас