ООООО, ЕВРОПЕЙЦИ!
11 отговора
0 прегледа
Re: ООООО, ЕВРОПЕЙЦИ!
Българите са в Европа преди много Европейци и държави,но да е ЧЕСТИТА,пък да става каквото ще
,иначе идваме от Свещенни места и ги населяваме/такива/,та Европа или не..хубаво е да си Българин,аз лично се гордея,въпреки всичките ни 'косури',видях и други народи...ми и те имат своите,дано се научим да уважаваме Своите,тогава и граждани на света ще станем
,ние сме си де...ма ни знаим,забравила си Иван...ма нищо още е раноЧестита да е...и поредната,и ако водата не помага....винаги има топло шкембе и бира някъде наоколов България Всичко има.....
,иначе идваме от Свещенни места и ги населяваме/такива/,та Европа или не..хубаво е да си Българин,аз лично се гордея,въпреки всичките ни 'косури',видях и други народи...ми и те имат своите,дано се научим да уважаваме Своите,тогава и граждани на света ще станем,ние сме си де...ма ни знаим,забравила си Иван...ма нищо още е раноЧестита да е...и поредната,и ако водата не помага....винаги има топло шкембе и бира някъде наоколов България Всичко има.....Re: ООООО, ЕВРОПЕЙЦИ!
Все още Европа не знае истината за Мен и България 
Орфей не беше първият. Преди него Син Божий на Балканите слезе под името Полукс. Носеше символите на погребални принадлежности отпреди потопа. Те бяха подобни на египетските знаци, с които бяха погребвани фараоните, но в обратно положение по линиите дясно-ляво, горе-долу. Полукс не е истинското Ми име в онази епоха, но така Ме пишат в митологията. Моите приближени Ме знаят с духовното Ми име ТОТ и Ме идентифицират с египетското едноименно божество. Истината е, че аз работих и в Египет и това влезе в митовете и религията им, но фактически излязох от Рилската Агарта. Нозон бе първият Ми ученик тогава, който се роди в България повече от пет пъти и предпоследния път му продиктувах книгите на Тот. Те неправилно се нарича назореи, но правилното е НОЗОРЕИ, по името на първия Ми ученик.
Когато дадох символите при погребението на египетските фараони, Аз имах предвид способността на някои фигури и сплави да предизвикват излъчване и мумифициране за определен срок, докато посветеният учи в другия свят. Саркофазите не бяха нищо друго, освен нещо като площадки за излитане. Но в Египет Моята рилска мъдрост бе превърната в средство за диктатура на жреците, поради което се наложи да объркам умовете им и да обърна полярността на мистичните атрибути. Това наказа фараоните и жреците, които дръзнаха да се обявят за наместници на Озирис и Ра на Земята. От промяната на погребалните пози и разположението на погребалните атрибути последва невъзможността на излъчилия се да се върне в тялото си и, съответно, вечното му мумифициране. Така спрях едно зло, което взимаше катастрофални размери. В етерните подземия на Рила се пазят записи от всичко това. Истина е, че славянската дума “езеро” идва още от ония времена. Тя има еднакъв корен със “зървам”, “озирам се”, “взор”; “Озирис” е славянска дума, т.е. най-древна предревнотракийска дума, , означаваща “озирай се”. Езерната школа на Агарта в Рила имаше един основен метод на “езерно озиране”, чрез който посветените наслагваха отпечатъците от небесните картини, получавани чрез езерата - екрани в етерната акаша. От Олимп, т.е. Мусала, и от Езерния връх посветените трябваше да се озират къде, в кое езеро точно се появява космично изображение. Понеже това винаги ставаше неочаквано, чрез озирането небето учеше рилските Мои неофити да пробуждат съзнанието си за физическото поле. Това бяха първите уроци и упражнения за изграждане на умствено тяло. Само озиращият се може да изгради умствено тяло, защото умът не е нищо друго, освен съобразяване с околната реалност. Тези далечни времена не оставиха спомени в паметта на човечеството, освен в мита за Кастор и Полукс, който трябва да проучите и преосмислите основно. Може още сега.
От всичко това философската нишка е следната: Зевс е пространство, Кронос е времето; Диоскурите са двама от синовете на пространството: безсмъртното начало величина и смъртното начало протяжност. Пространството се мери с величината, но се превръща във време чрез протяжността. Величината има за цел да осигури свобода на съществата, а протяжността - движение. Слизайки на Земята като “Полукс”, Аз трябваше да развия в човечеството способността да се ориентира в пространството, която е претърпяла вече много усъвършенствувания, но по онова време тя беше още начатъчна, защото хората живееха още със зрението си на етерното поле. Етерните очи обаче един ден, оживиха се физическите, а хората постоянно търсеха етерния свят чрез опити за възвръщане към вътрешно съзерцание.. Много прозаична и груба природа ги обкръжаваше и те можеха да бъдат принудени да гледат навън през физическите си очи, само ако по някакъв начин живите картини на етерната вселена можеха да се появяват на неочаквани места в пространството. Езерата са телескопи от двуизмерен тип - именно така се лови диапазона на етерната вселена. Много по-късно, когато работех чрез Буда, аз използвах подобни методи за пробуждане на съзнанието чрез физическия свят. Наблюдението е основен метод; вниманието, концентрацията, научната дейност при вас - това са все методи за изграждане на умственото тяло.
Ра е не Египетско, а също Рилско Божество, от името на основното слово “Рай”, пак славянска дума, означаваща единство на ума и сърцето. Като Полукс Аз имах да пробуждам зрението и нисшия манас - за ориентация в пространството и, най-вече, във величините му. Оттук - и всички състезания на Олимп и Елада, целящи да развиват тази способност. На физическо ниво целта се обяснява така: съсредоточавайки се във физическия обект, окото му придава видеонни вълни и частици, а от избитите откатни частици на физическата материя получава материал за изграждане на мюонното тяло. Мюонното тяло е стадий на слизане в химическата материя с молекулярна структура. Овладяването на това материално поле изисква съсредоточаване в материално-веществени обекти и боравене с тях чрез ръцете, така че има нещо вярно в това, че трудът е създал човека. Но съвсем не по причини, по които го обяснява системата ви.
Скоростта е лостът на пространството и времето в съюз, но Полукс е безсмъртният син на Зевс, защото, колкото и да ви е странно, величината е безсмъртна, а протяжността е смъртна. Това изисква по-обстойна лекция, която ще диктувам, когато ще съставим философски речник. Нек от Кападокия може да се търси по акаша или в историята, защото той записа по-важните етапи от работата Ми като Полукс. Пред вас се открива възможност да коригирате и допълните окултната история на човечеството, ако искате да се записват Моите диктувания по метода на холизацията, така че Моята роля като основоположник на Агарта, на Икло в Рила, почна с историята за Полукс.
Агарта има клонове навсякъде под Земята, не само в планините. Тя е на етерно поле, което в пространството се намира от 10 до 3000 м. под морското равнище. Разбира се, етерното поле излиза навън през периода на вегетация и затова растат растенията. Рилската Агарта е най-стара, но Хималайската е най-високата, не само в геологически смисъл, но и в духовен; старостта има едни предимства, но устремността към небето - други. Не бива да се счита, че нещо, което е “най” в една област, е нещо повече от нещо, което е “най” в друга. Най старата школа на Земята винаги е пораждала и ще поражда всички култури, но най-високата школа ги довежда до тяхното съвършено изпълнение, така че символът, наречен “бацилус булгарикус”, също не е случаен. Той е само подквасата, без която нищо не става, но крайният продукт става съвършен на други места. Затова, в заключение, минавам към пасажа от Словото, с който отворихте темата за Европа и България .
Не че Рилската Агарта ще престане да бъде водеща Много скоро ще Ме видите как идвам . Българите не могат да работят съвместно. Не ги укорявам. Те извършиха това, което можаха, и то не е никак малко. Тези от вас, които са останали верни, нека укрепяват това, което е останало. Такъв е законът. Учителят винаги стъпва върху канарата на Словото Си от предишното Си идване на Земята. Но, разбера се, новото идва винаги по нов начин - така че ще има и някои разлики. Не очаквайте този път да дойда само като единствен Учител, макар и да се оформя вече една доминанта. Този път, в епохата на Водолея, ще дойда в умовете и сърцата на мнозина и ще се изявя колективно. Радвайте се, пейте и славословете Господа! Дойде великият момент и сега е, за който е казано, че явления на Духа ще последват; младите ще пророкуват, старите ще се възнасят и Моите стъпки по Земята ще станат известни на всички!
България, българите и Европа 2007
Скоро, много скоро Европа ще разбере, че тя ще дойде при нас българите , а не ние при нея
Честита Нова Година!
Орфей не беше първият. Преди него Син Божий на Балканите слезе под името Полукс. Носеше символите на погребални принадлежности отпреди потопа. Те бяха подобни на египетските знаци, с които бяха погребвани фараоните, но в обратно положение по линиите дясно-ляво, горе-долу. Полукс не е истинското Ми име в онази епоха, но така Ме пишат в митологията. Моите приближени Ме знаят с духовното Ми име ТОТ и Ме идентифицират с египетското едноименно божество. Истината е, че аз работих и в Египет и това влезе в митовете и религията им, но фактически излязох от Рилската Агарта. Нозон бе първият Ми ученик тогава, който се роди в България повече от пет пъти и предпоследния път му продиктувах книгите на Тот. Те неправилно се нарича назореи, но правилното е НОЗОРЕИ, по името на първия Ми ученик.
Когато дадох символите при погребението на египетските фараони, Аз имах предвид способността на някои фигури и сплави да предизвикват излъчване и мумифициране за определен срок, докато посветеният учи в другия свят. Саркофазите не бяха нищо друго, освен нещо като площадки за излитане. Но в Египет Моята рилска мъдрост бе превърната в средство за диктатура на жреците, поради което се наложи да объркам умовете им и да обърна полярността на мистичните атрибути. Това наказа фараоните и жреците, които дръзнаха да се обявят за наместници на Озирис и Ра на Земята. От промяната на погребалните пози и разположението на погребалните атрибути последва невъзможността на излъчилия се да се върне в тялото си и, съответно, вечното му мумифициране. Така спрях едно зло, което взимаше катастрофални размери. В етерните подземия на Рила се пазят записи от всичко това. Истина е, че славянската дума “езеро” идва още от ония времена. Тя има еднакъв корен със “зървам”, “озирам се”, “взор”; “Озирис” е славянска дума, т.е. най-древна предревнотракийска дума, , означаваща “озирай се”. Езерната школа на Агарта в Рила имаше един основен метод на “езерно озиране”, чрез който посветените наслагваха отпечатъците от небесните картини, получавани чрез езерата - екрани в етерната акаша. От Олимп, т.е. Мусала, и от Езерния връх посветените трябваше да се озират къде, в кое езеро точно се появява космично изображение. Понеже това винаги ставаше неочаквано, чрез озирането небето учеше рилските Мои неофити да пробуждат съзнанието си за физическото поле. Това бяха първите уроци и упражнения за изграждане на умствено тяло. Само озиращият се може да изгради умствено тяло, защото умът не е нищо друго, освен съобразяване с околната реалност. Тези далечни времена не оставиха спомени в паметта на човечеството, освен в мита за Кастор и Полукс, който трябва да проучите и преосмислите основно. Може още сега.
От всичко това философската нишка е следната: Зевс е пространство, Кронос е времето; Диоскурите са двама от синовете на пространството: безсмъртното начало величина и смъртното начало протяжност. Пространството се мери с величината, но се превръща във време чрез протяжността. Величината има за цел да осигури свобода на съществата, а протяжността - движение. Слизайки на Земята като “Полукс”, Аз трябваше да развия в човечеството способността да се ориентира в пространството, която е претърпяла вече много усъвършенствувания, но по онова време тя беше още начатъчна, защото хората живееха още със зрението си на етерното поле. Етерните очи обаче един ден, оживиха се физическите, а хората постоянно търсеха етерния свят чрез опити за възвръщане към вътрешно съзерцание.. Много прозаична и груба природа ги обкръжаваше и те можеха да бъдат принудени да гледат навън през физическите си очи, само ако по някакъв начин живите картини на етерната вселена можеха да се появяват на неочаквани места в пространството. Езерата са телескопи от двуизмерен тип - именно така се лови диапазона на етерната вселена. Много по-късно, когато работех чрез Буда, аз използвах подобни методи за пробуждане на съзнанието чрез физическия свят. Наблюдението е основен метод; вниманието, концентрацията, научната дейност при вас - това са все методи за изграждане на умственото тяло.
Ра е не Египетско, а също Рилско Божество, от името на основното слово “Рай”, пак славянска дума, означаваща единство на ума и сърцето. Като Полукс Аз имах да пробуждам зрението и нисшия манас - за ориентация в пространството и, най-вече, във величините му. Оттук - и всички състезания на Олимп и Елада, целящи да развиват тази способност. На физическо ниво целта се обяснява така: съсредоточавайки се във физическия обект, окото му придава видеонни вълни и частици, а от избитите откатни частици на физическата материя получава материал за изграждане на мюонното тяло. Мюонното тяло е стадий на слизане в химическата материя с молекулярна структура. Овладяването на това материално поле изисква съсредоточаване в материално-веществени обекти и боравене с тях чрез ръцете, така че има нещо вярно в това, че трудът е създал човека. Но съвсем не по причини, по които го обяснява системата ви.
Скоростта е лостът на пространството и времето в съюз, но Полукс е безсмъртният син на Зевс, защото, колкото и да ви е странно, величината е безсмъртна, а протяжността е смъртна. Това изисква по-обстойна лекция, която ще диктувам, когато ще съставим философски речник. Нек от Кападокия може да се търси по акаша или в историята, защото той записа по-важните етапи от работата Ми като Полукс. Пред вас се открива възможност да коригирате и допълните окултната история на човечеството, ако искате да се записват Моите диктувания по метода на холизацията, така че Моята роля като основоположник на Агарта, на Икло в Рила, почна с историята за Полукс.
Агарта има клонове навсякъде под Земята, не само в планините. Тя е на етерно поле, което в пространството се намира от 10 до 3000 м. под морското равнище. Разбира се, етерното поле излиза навън през периода на вегетация и затова растат растенията. Рилската Агарта е най-стара, но Хималайската е най-високата, не само в геологически смисъл, но и в духовен; старостта има едни предимства, но устремността към небето - други. Не бива да се счита, че нещо, което е “най” в една област, е нещо повече от нещо, което е “най” в друга. Най старата школа на Земята винаги е пораждала и ще поражда всички култури, но най-високата школа ги довежда до тяхното съвършено изпълнение, така че символът, наречен “бацилус булгарикус”, също не е случаен. Той е само подквасата, без която нищо не става, но крайният продукт става съвършен на други места. Затова, в заключение, минавам към пасажа от Словото, с който отворихте темата за Европа и България .
Не че Рилската Агарта ще престане да бъде водеща Много скоро ще Ме видите как идвам . Българите не могат да работят съвместно. Не ги укорявам. Те извършиха това, което можаха, и то не е никак малко. Тези от вас, които са останали верни, нека укрепяват това, което е останало. Такъв е законът. Учителят винаги стъпва върху канарата на Словото Си от предишното Си идване на Земята. Но, разбера се, новото идва винаги по нов начин - така че ще има и някои разлики. Не очаквайте този път да дойда само като единствен Учител, макар и да се оформя вече една доминанта. Този път, в епохата на Водолея, ще дойда в умовете и сърцата на мнозина и ще се изявя колективно. Радвайте се, пейте и славословете Господа! Дойде великият момент и сега е, за който е казано, че явления на Духа ще последват; младите ще пророкуват, старите ще се възнасят и Моите стъпки по Земята ще станат известни на всички!
България, българите и Европа 2007
Скоро, много скоро Европа ще разбере, че тя ще дойде при нас българите , а не ние при нея
Честита Нова Година!
Re: ООООО, ЕВРОПЕЙЦИ!
ААААААААА! Подарък! За който е малко да кажа просто БЛАГОДАРЯ!
ОБИИИИИИИИИЧАМ ТЕ, многолики ,щедри и благородни приятелю!
Кажи ми откъде го копна... Прощавай, че съм нескромна и като получа, питам за още...
Обмислям да ти отговоря с един малко рискован подарък...
Мир и светлина.
ОБИИИИИИИИИЧАМ ТЕ, многолики ,щедри и благородни приятелю!
Кажи ми откъде го копна... Прощавай, че съм нескромна и като получа, питам за още...
Обмислям да ти отговоря с един малко рискован подарък...
Мир и светлина.Редактирано от lidi на
Re: ООООО, ЕВРОПЕЙЦИ!
Аз съм си такъв, крада мислите на другите и ги пиша тук, и заради това не зная от къде съм ги откраднал
Никога не съм си мислил че автора е от значение , включително и крадещия и пускащия цитатите
Винаги съм си мислил за нас че сме само средства за изява, че и си донаждам от себе си, ей така за по- интересно
А иначе съм пълен с откраднати измислици
Имам и дълги лъжи, като новогодишна приказка
КАТАСТРОФАТА
Здравейте,
Преди известно време предложих на сънувачите от клуб Кастанеда да посетим заедно чрез сънуване времето на френската революция /вече съм ходил “там“/ като страна на съпротивата.
/Тогава хич не ме взехте насериозно, но вече съм решил да ви “излъжа” здравата. Предпочитам да ме приемете за лъжец, отколкото за смахнат маниак с болезнено самочувствие! Впрочем, изследователската ми натура свикнала на предположения ми казва, че “наивните” - ще ми повярват, любопитните - ще допуснат написаното от мен за вярно може би, изследователите - ще поживеем, опитаме и ще видим, тарикатите - ще кажат на думите ми: “ Да бе, да! Дрън, дрън, лъже!” и така различно за всички. Но, независимо какво ще си помислите за думите ми, то ще си остане ваше мислене - резултат от собствената ви същност, докато Истината ще си остане такава каквато е, независимо какъв начин съм избрал за да ви я представя. Нея търся аз ! /
На приятелите от клуб Окултизъм предложих да направим същото чрез навлизане в астралната проекция в същото “време” и “място”, само че от другата страна на барикадата.
Също така помолих приятелите си от клуб Астрология да ни направят хороскоп за “минали - бъдещи” събития на същото “място”.
Искам да ви се извиня, че не можах да присъствам на набелязаните предварително от нас “време” и “място“ защото попаднах без да искам на друго “място” и в друго “време”.
Техниките оставам за в клуб Кастанеда.
Та….къде попаднах с моето любопитство?
Мястото, в което попаднах бе физически материален свят същия като нашия. Природната среда е същата. Има дървета, къщи, градове, хора, предмети изработени от човешка ръка и всички принадлежности на разумното цивилизовано общество. Има домове, семейства, трудова дейност и хората работят, за да спечелят хляба си. Има пътища, по които се движат превозни средства. Има железопътен транспорт и влакове.
Първоначалната ми мисъл бе, че съм попаднал в някаква неизвестна за мен част от нашия свят. Имаше всички белези да е така. Обаче едно по -задълбочено проучване показва, че то не би могло да бъде нито настоящето, нито бъдещето на нашия материален свят.
Не съществуват научните открития .
Няма електричество, телефони, телевизия …
Не са открити двигателя с вътрешно горене, петролът, газта като източници на енергия!
Наблюдавах детайлно обслужването на един от локомотивите. Нито дърва, нито въглища се използваха като източник на топлинна енергия за производство на парата. Вместо това огромен приличащ на каца контейнер, бе плъзнат внимателно под бойлера на локомотива.
Мъже работещи зад защитни екрани обслужваха контейнера и локомотива. Съдържанието на контейнерите беше “горещо” получено от нагряване или излъчване.
Автомобилите и пътищата им са по-големи от нашите и се задвижват на същия принцип, но скоростта им е много по-малка от нашите. Някъде около 25 км. в час максимално. Автомобилите им се управляват с един напречен лост, не с волан като нашите. Представяте ли си, дори катастрофирах един ден с тази смешна скорост.
Навиците и обичаите не са като нашите тук. Макар и да си приличаме техническата и обществената ни еволюции са различни.
Сега вече става интересно.
Хората “там” не усещаха присъствието ми каквото и да правех, докато не срещнах един готин пич, който единствено може да бъде описан като “АЗ”, който живее ”там”. Започнах съвсем непреднамерено да се сливам с него временно. Едничкото обяснение, което мога да измисля е, че аз, напълно осъзнавайки, че живея и съществувам тук, бях привлечен и започнах да обитавам тялото “там”. Аз просто се пренесох в неговото тяло. В неговото тяло не успях да усетя присъствието на някакъв негов ум. Сведенията за него и неговата дейност получих от семейството му.
Макар да знаех, че “АЗ“ не съм “той”, обективно можех да следвам емоционалните пътеки на миналото му. Първото ми натрапване му причини чувство, че слиза от автобуса. Шофьорът го погледна подозрително, когато аз се опитах да платя таксата. Изглежда “там ” никой не си купуваше билет. Така и не разбрах как “той ” прие “АЗ” и дали е бил обезпокоен от натрапването ми?
През времето докато бях “там” се запознах с една богата млада жена на име Анна с две деца - момче и момиче и двете под четири годишна възраст. Анна бе тъжна, замислена и някак си подтисната личност, която бе преживяла някаква трагедия в живота си. Това имаше връзка с бившия й съпруг, но не бе ясно. “АЗ” там я срещнах съвсем инцидентно и бях дълбоко привлечен от нея. Двете деца откриха в “мен” приятен събеседник. При първата среща Анна не прояви голям интерес. Тя откликна най - вече на “моето” внимание и проявена топлота към децата.
Никога преди това не бях виждал толкова ясни и изразителни очи. Чрез тях тя изразяваше цялата си неудовлетворена и търсеща личност. Не след дълго се състоя неканеното ми гостуване, точно когато Анна и ”АЗ” там бях уведомил приятелите си - нейните приятели, че ще се “женят” /това има малко по - различно съдържание/ Между приятелите се получи известно смайване, дължащо се на факта, че са изминали само три дни /?/ откакто някакво много важно събитие се е случило в живота на Анна. Там “АЗ” бях силно запленен, а Анна бе все още тъжна и вглъбена в себе си.
При едно мое поредно неканено посещение се случи, че точно когато “АЗ” влизах да управлявам “него”, той управляваше там автомобил.
Така попаднал в неговото тяло, аз обърках управлението на автомобила и се забихме с автомобила, Анна и децата в храстите. Развиках се, че не това е най - добрия начин за разходка в природата, за миг си помислих, че ще имам неприятности с техните представители на КАТ- въпреки, че такива не знаех да имаше “там” и тази моя тревожна мисъл ме върна автоматично в моето си тяло тук. /Той “там” бе с отличен шофьорски опит, дори имаше спортни награди за автомобилизъм в младостта си. Как ли са си обяснили катастрофата аз не знам - вече не бях “там”/?
При едно по - следващо посещение Анна и “АЗ” “там” живеехме в къща с полупасторална околност. Къщата бе разположена на ниско възвишение, имаше високи правоъгълни прозорци и широки врати, почти като на пагода. Железницата се извиваше по хълма на около триста метра разстояние от къщата. Зад нея “АЗ” “там” имах офис, едностайна сграда където “той” работеше /бях нещо като архитект “там”/
В този случай Анна влезе в офиса и се приближи точно в момента когато аз заменях “АЗ” там.
- Работникът иска да вземе назаем някои от твоите инструменти - каза тя.
Погледнах я с празен поглед. Не знаех какво да отговоря и затова я попитах какъв е този работник.
Мъжът, който работи на пътя, разбира се. - Все още не бе доловила, че има нещо нередно.
Преди да си дам сметка за ефекта, който биха произвели думите ми, казах, че никакъв човек не работи на пътя. Погледна ме втренчено с нарастващо подозрение. Не бях съвсем наясно какво трябваше да направя, затова напуснах тялото и се втурнах обратно към моето си физическо тяло. Още няколко такива внезапни бягства от там /исках да предпазя живота му от допълнителни усложнения/ се случиха в присъствието на Анна. Милата и интелигентна Анна усети нещо нередно в съзнанието си, притихна и се промени.
Опитах се да й обясня, че “Аз” не съм този за когото ме мисли, но разбрах, че само влошавам нещата.
Няма да се впускам в подробности, които ясно и добре си спомням, но си мисля, че обърках и “него ”, “там”, “тук” и Анна и “АЗ” .
За мен всичко това е страхотно преживяване и аз често се прехвърлях “там” в ”той” при “тях”, но за жалост докато ме е нямало “там”, той бе сгрешил нещо с Анна и тя започна да се отнася студено и въздържано с “мен”.
При по - късните ми неканени посещения “Аз”, “там” и Анна никога повече не пътувахме заедно.
Той бе постигнал известен успех, но бе направил нещо, което отблъсна съпругата му.
Останал сам той бе мислил за нея непрекъснато и дълбоко съжаляваше за слабостта си, която я бе разочаровала. След като се разделиха той я срещнал в един голям град и я помолил да му разреши да я посети. Тя бе му отговорила, че ще му даде тази възможност, за да види накъде вървят нещата. Тя живееше в малък апартамент на третия етаж в една сграда под наем. Той бе обещал да дойде.
За нещастие “Аз” там загубих адреса, който тя ми даде, и при поредното ми вмъкване в тялото му той бе един самотен и разтроен човек. Сигурен бе, че Анна ще изтълкува изгубването на адреса като незаинтересованост от негова страна и пореден случай за неговата нестабилност. Работеше, но прекарваше свободното си време в търсене на Анна и децата.
Какви светове, каква съдба?!!! Където и да попадна все обърквам хората.
Все пак искам да ви кажа, че не бих могъл да приема всичко това като начин на живот и бягство от действителността или като наслаждение на чужда сметка.
В мен естествено, че възникна въпроса: Щом той ”там” не е винаги той, а понякога съм АЗ, дали АЗ съм винаги АЗ или някой друг той, заема понякога моето АЗ.
Толкова привикнах с моето “там” и “тук”, че преди известно време се поуплаших да не съм смесил двете състояния:
Та….купих си тук един любим сладкиш, погледнах опаковката за срок на годност и видях, че сладкиша, който се канех да изям беше произведен утре????? Изтръпнах! След сверяване на дати разбрах, че сладкиша бе най обикновено нашенско менте и производителя бе сложил бъдна дата на производство за да удължи срока на годност на сладкиша. Успокоих се!
Ако ви е любопитно мога да ви разкажа и за други места където съм бил по време на сън и “реално”.
Колко много не можах да ви кажа. Например един ден “той” там ме чу някак си, “той” ме питаше и “АЗ” му отговарях - ползвайки моите сетивни възприятия той реши, че е пророк… за това някой друг път може би?
Това не зная откъде съм го преписал, но ми се стори интересно Подозирам че всички вие когато спите правите като мен - ходите в съседните светове. Защо е нужно - не знам!
Аз обикновено се насочвам към областите на знание, но често попадам и в непредвидени от мен места, както в случая, който ви описвам.
Разбрах, че Истината е Мистерия.
и заради това послъгвам
Честита Нова Година!/blue]
Никога не съм си мислил че автора е от значение , включително и крадещия и пускащия цитатите
Винаги съм си мислил за нас че сме само средства за изява, че и си донаждам от себе си, ей така за по- интересно
А иначе съм пълен с откраднати измислици
Имам и дълги лъжи, като новогодишна приказка
КАТАСТРОФАТА
Здравейте,
Преди известно време предложих на сънувачите от клуб Кастанеда да посетим заедно чрез сънуване времето на френската революция /вече съм ходил “там“/ като страна на съпротивата.
/Тогава хич не ме взехте насериозно, но вече съм решил да ви “излъжа” здравата. Предпочитам да ме приемете за лъжец, отколкото за смахнат маниак с болезнено самочувствие! Впрочем, изследователската ми натура свикнала на предположения ми казва, че “наивните” - ще ми повярват, любопитните - ще допуснат написаното от мен за вярно може би, изследователите - ще поживеем, опитаме и ще видим, тарикатите - ще кажат на думите ми: “ Да бе, да! Дрън, дрън, лъже!” и така различно за всички. Но, независимо какво ще си помислите за думите ми, то ще си остане ваше мислене - резултат от собствената ви същност, докато Истината ще си остане такава каквато е, независимо какъв начин съм избрал за да ви я представя. Нея търся аз ! /
На приятелите от клуб Окултизъм предложих да направим същото чрез навлизане в астралната проекция в същото “време” и “място”, само че от другата страна на барикадата.
Също така помолих приятелите си от клуб Астрология да ни направят хороскоп за “минали - бъдещи” събития на същото “място”.
Искам да ви се извиня, че не можах да присъствам на набелязаните предварително от нас “време” и “място“ защото попаднах без да искам на друго “място” и в друго “време”.
Техниките оставам за в клуб Кастанеда.
Та….къде попаднах с моето любопитство?
Мястото, в което попаднах бе физически материален свят същия като нашия. Природната среда е същата. Има дървета, къщи, градове, хора, предмети изработени от човешка ръка и всички принадлежности на разумното цивилизовано общество. Има домове, семейства, трудова дейност и хората работят, за да спечелят хляба си. Има пътища, по които се движат превозни средства. Има железопътен транспорт и влакове.
Първоначалната ми мисъл бе, че съм попаднал в някаква неизвестна за мен част от нашия свят. Имаше всички белези да е така. Обаче едно по -задълбочено проучване показва, че то не би могло да бъде нито настоящето, нито бъдещето на нашия материален свят.
Не съществуват научните открития .
Няма електричество, телефони, телевизия …
Не са открити двигателя с вътрешно горене, петролът, газта като източници на енергия!
Наблюдавах детайлно обслужването на един от локомотивите. Нито дърва, нито въглища се използваха като източник на топлинна енергия за производство на парата. Вместо това огромен приличащ на каца контейнер, бе плъзнат внимателно под бойлера на локомотива.
Мъже работещи зад защитни екрани обслужваха контейнера и локомотива. Съдържанието на контейнерите беше “горещо” получено от нагряване или излъчване.
Автомобилите и пътищата им са по-големи от нашите и се задвижват на същия принцип, но скоростта им е много по-малка от нашите. Някъде около 25 км. в час максимално. Автомобилите им се управляват с един напречен лост, не с волан като нашите. Представяте ли си, дори катастрофирах един ден с тази смешна скорост.
Навиците и обичаите не са като нашите тук. Макар и да си приличаме техническата и обществената ни еволюции са различни.
Сега вече става интересно.
Хората “там” не усещаха присъствието ми каквото и да правех, докато не срещнах един готин пич, който единствено може да бъде описан като “АЗ”, който живее ”там”. Започнах съвсем непреднамерено да се сливам с него временно. Едничкото обяснение, което мога да измисля е, че аз, напълно осъзнавайки, че живея и съществувам тук, бях привлечен и започнах да обитавам тялото “там”. Аз просто се пренесох в неговото тяло. В неговото тяло не успях да усетя присъствието на някакъв негов ум. Сведенията за него и неговата дейност получих от семейството му.
Макар да знаех, че “АЗ“ не съм “той”, обективно можех да следвам емоционалните пътеки на миналото му. Първото ми натрапване му причини чувство, че слиза от автобуса. Шофьорът го погледна подозрително, когато аз се опитах да платя таксата. Изглежда “там ” никой не си купуваше билет. Така и не разбрах как “той ” прие “АЗ” и дали е бил обезпокоен от натрапването ми?
През времето докато бях “там” се запознах с една богата млада жена на име Анна с две деца - момче и момиче и двете под четири годишна възраст. Анна бе тъжна, замислена и някак си подтисната личност, която бе преживяла някаква трагедия в живота си. Това имаше връзка с бившия й съпруг, но не бе ясно. “АЗ” там я срещнах съвсем инцидентно и бях дълбоко привлечен от нея. Двете деца откриха в “мен” приятен събеседник. При първата среща Анна не прояви голям интерес. Тя откликна най - вече на “моето” внимание и проявена топлота към децата.
Никога преди това не бях виждал толкова ясни и изразителни очи. Чрез тях тя изразяваше цялата си неудовлетворена и търсеща личност. Не след дълго се състоя неканеното ми гостуване, точно когато Анна и ”АЗ” там бях уведомил приятелите си - нейните приятели, че ще се “женят” /това има малко по - различно съдържание/ Между приятелите се получи известно смайване, дължащо се на факта, че са изминали само три дни /?/ откакто някакво много важно събитие се е случило в живота на Анна. Там “АЗ” бях силно запленен, а Анна бе все още тъжна и вглъбена в себе си.
При едно мое поредно неканено посещение се случи, че точно когато “АЗ” влизах да управлявам “него”, той управляваше там автомобил.
Така попаднал в неговото тяло, аз обърках управлението на автомобила и се забихме с автомобила, Анна и децата в храстите. Развиках се, че не това е най - добрия начин за разходка в природата, за миг си помислих, че ще имам неприятности с техните представители на КАТ- въпреки, че такива не знаех да имаше “там” и тази моя тревожна мисъл ме върна автоматично в моето си тяло тук. /Той “там” бе с отличен шофьорски опит, дори имаше спортни награди за автомобилизъм в младостта си. Как ли са си обяснили катастрофата аз не знам - вече не бях “там”/?
При едно по - следващо посещение Анна и “АЗ” “там” живеехме в къща с полупасторална околност. Къщата бе разположена на ниско възвишение, имаше високи правоъгълни прозорци и широки врати, почти като на пагода. Железницата се извиваше по хълма на около триста метра разстояние от къщата. Зад нея “АЗ” “там” имах офис, едностайна сграда където “той” работеше /бях нещо като архитект “там”/
В този случай Анна влезе в офиса и се приближи точно в момента когато аз заменях “АЗ” там.
- Работникът иска да вземе назаем някои от твоите инструменти - каза тя.
Погледнах я с празен поглед. Не знаех какво да отговоря и затова я попитах какъв е този работник.
Мъжът, който работи на пътя, разбира се. - Все още не бе доловила, че има нещо нередно.
Преди да си дам сметка за ефекта, който биха произвели думите ми, казах, че никакъв човек не работи на пътя. Погледна ме втренчено с нарастващо подозрение. Не бях съвсем наясно какво трябваше да направя, затова напуснах тялото и се втурнах обратно към моето си физическо тяло. Още няколко такива внезапни бягства от там /исках да предпазя живота му от допълнителни усложнения/ се случиха в присъствието на Анна. Милата и интелигентна Анна усети нещо нередно в съзнанието си, притихна и се промени.
Опитах се да й обясня, че “Аз” не съм този за когото ме мисли, но разбрах, че само влошавам нещата.
Няма да се впускам в подробности, които ясно и добре си спомням, но си мисля, че обърках и “него ”, “там”, “тук” и Анна и “АЗ” .
За мен всичко това е страхотно преживяване и аз често се прехвърлях “там” в ”той” при “тях”, но за жалост докато ме е нямало “там”, той бе сгрешил нещо с Анна и тя започна да се отнася студено и въздържано с “мен”.
При по - късните ми неканени посещения “Аз”, “там” и Анна никога повече не пътувахме заедно.
Той бе постигнал известен успех, но бе направил нещо, което отблъсна съпругата му.
Останал сам той бе мислил за нея непрекъснато и дълбоко съжаляваше за слабостта си, която я бе разочаровала. След като се разделиха той я срещнал в един голям град и я помолил да му разреши да я посети. Тя бе му отговорила, че ще му даде тази възможност, за да види накъде вървят нещата. Тя живееше в малък апартамент на третия етаж в една сграда под наем. Той бе обещал да дойде.
За нещастие “Аз” там загубих адреса, който тя ми даде, и при поредното ми вмъкване в тялото му той бе един самотен и разтроен човек. Сигурен бе, че Анна ще изтълкува изгубването на адреса като незаинтересованост от негова страна и пореден случай за неговата нестабилност. Работеше, но прекарваше свободното си време в търсене на Анна и децата.
Какви светове, каква съдба?!!! Където и да попадна все обърквам хората.
Все пак искам да ви кажа, че не бих могъл да приема всичко това като начин на живот и бягство от действителността или като наслаждение на чужда сметка.
В мен естествено, че възникна въпроса: Щом той ”там” не е винаги той, а понякога съм АЗ, дали АЗ съм винаги АЗ или някой друг той, заема понякога моето АЗ.
Толкова привикнах с моето “там” и “тук”, че преди известно време се поуплаших да не съм смесил двете състояния:
Та….купих си тук един любим сладкиш, погледнах опаковката за срок на годност и видях, че сладкиша, който се канех да изям беше произведен утре????? Изтръпнах! След сверяване на дати разбрах, че сладкиша бе най обикновено нашенско менте и производителя бе сложил бъдна дата на производство за да удължи срока на годност на сладкиша. Успокоих се!
Ако ви е любопитно мога да ви разкажа и за други места където съм бил по време на сън и “реално”.
Колко много не можах да ви кажа. Например един ден “той” там ме чу някак си, “той” ме питаше и “АЗ” му отговарях - ползвайки моите сетивни възприятия той реши, че е пророк… за това някой друг път може би?
Това не зная откъде съм го преписал, но ми се стори интересно Подозирам че всички вие когато спите правите като мен - ходите в съседните светове. Защо е нужно - не знам!
Аз обикновено се насочвам към областите на знание, но често попадам и в непредвидени от мен места, както в случая, който ви описвам.
Разбрах, че Истината е Мистерия.
и заради това послъгвам
Честита Нова Година!/blue]
Редактирано от ПЪTниk на
Re: ООООО, ЕВРОПЕЙЦИ!
Не съм Пешо,но го приемам,мерси,едно наздраве да беше казал поне,и тва го разбирам,аз отдавна съм преминал 'границите' на Европа и Света,та за мен това е проза,дори и Годината не е важна,Честита да е...за Всички Земляни...и неземни,и нека Бог да бъде с нас/в нас/!!!
,но го приемам,мерси,едно наздраве да беше казал поне,и тва го разбирам,аз отдавна съм преминал 'границите' на Европа и Света,та за мен това е проза,дори и Годината не е важна,Честита да е...за Всички Земляни...и неземни,и нека Бог да бъде с нас/в нас/!!!Re: Новогодишна приказка
Астралното училище не е за подценяване. Само дето посланията му са в символи, за да ни опазят. Който има интуиция, опит, усет - да разбира...
Там важните уроци могат да се повтарят... ако трябва до безкрай... предназначени са да помагат, да предпазват. Най-често не ги разбираме, не се и опитваме да ги разберем... или няма кой да ни вземе насериозно и да ни пита, пита, докато схванем... Тогава тресавището става по-дълбоко... за съжаление. Понякога хората си отиват от този свят все едно, че не са живели... и се налага да се върнат отново във времето и в пространството тук, на Земята.
Докато четох Мулдашев за Кайлас, често си мислех за пирамидите Вихрен и Мусала... Виждала съм ги отблизо... Дори плувнах в Окото... Не знам дали не е кощунствено ...
Ще помисля по твоята Новогодишна приказка, в смисъл какво да те питам по нея. Всъщност искаш ли да те питам?
Мир и светлина.
Там важните уроци могат да се повтарят... ако трябва до безкрай... предназначени са да помагат, да предпазват. Най-често не ги разбираме, не се и опитваме да ги разберем... или няма кой да ни вземе насериозно и да ни пита, пита, докато схванем... Тогава тресавището става по-дълбоко... за съжаление. Понякога хората си отиват от този свят все едно, че не са живели... и се налага да се върнат отново във времето и в пространството тук, на Земята.
Докато четох Мулдашев за Кайлас, често си мислех за пирамидите Вихрен и Мусала... Виждала съм ги отблизо... Дори плувнах в Окото... Не знам дали не е кощунствено ...
Ще помисля по твоята Новогодишна приказка, в смисъл какво да те питам по нея. Всъщност искаш ли да те питам?
Мир и светлина.