Отвъд имената
2 отговора
0 прегледа
Отвъд имената
Ирнек
Любимият син на Атила. Установява се в Добруджа. Разправят ни, че бил монголец, турчин и/или угро-фин.
Днешни имена в Чехия (славянска държава): Ирек, Ирнечек, че дори и Иречек - шафариковият внук, който прокарва тезата за късното идване на славяните на Балканите, надявайки се, че нема да прочетем какво е писал дедо му.
Алцек
(където Ц е спорно, защото в гръцките и латинските извори тази буква не се среща)
Панонски принц, вероятно на българска династия, който се заселва с подопечните си хора на Апенините. Водят го турчин или памиро-мунджунец...
Нищо, че и до днес хора в Чехия, Полша, Германия, та чак в Англия носят име като неговото: Alchek, Altchek и др. такива.
Аспарух
(където тактично науката се прави, че не вижда другите форми на името Испор-цар (Апокрифния летопис), Аспар-хрук (арменските източници), Есперерих (Именника), а готът Аспар от Тракия малцина са го чували - сигурно защото изобщо не е свързан с българската история?!?)
И защо науката предпочита да е зряща само за късния вариант на името, споменато от доказания лъжец Теофан, който за капак е невежа по география и достатъчно тъп, че си противоречи през две страници? Отговорът е: Защото на някой му е хрумнало, че Аспарух идвало от иранските "аспа" (кон) и "рух" (вятър, повей). Сиреч Аспарух е бил нещо като Конче-вихрогонче. Или както пишат в тежкарските научни монографии - "бърз като вятъра".
Да, ама наш Аспар не е и сънувал за птицата Рух от приказките на Шехерезада. Пък и защо турчин ще го кръщават с иранско име? След като видим другите форми на имената Испор/Еспер/Аспар+ТИТЛА (цар, хрук, риг или рих), лъсва цялата стъкмистика около конете.
Но ако татко му Кубер не е разказвал персо-арабските "Приказки от хиляда и една нощ", как да си обясним това име? Елементарно - за баща му се знае, че е бил християнин, а като такъв, няма начин да не е знаел за Яспар (превод: яспис - вид скъпоценен камък; ковчежник), един от тримата влъхви, дошли при Младенеца. Тъй като историята е НОВОЗАВЕТНА, дори няма значение от коя ерес е бил Кубер/Кубрат/Кроват.
В западна Европа вариант на същото име е Джаспар, Каспар, Гаспар, където добавената съгласна отпред е заради гръцките и латинските преводи на Библията. Липсата на такава буква в готското/българското име е поредното доказателство, че българската "еретическа" Библия е превеждана направо от еврейски, но това е въпрос за отделна тема.
Белизар/Велизар
"Римски" пълководец в армията на св. цар Управда-Юстиниан.
Очевидното славянско име обаче създава проблеми, защото, КАКТО Е ИЗВЕСТНО, изворите са категорични, че господин генералът всъщност е трак от Германия, Софийско. Нека напомним, че траките не може и не трябва да са славяни! Затова науката си решава проблема с малоумното обяснение, че името идвало от гръцкото "b'elos", което значело "стрела"?!?
Пропуснаха да обяснят от коя гръцка дума идва "зар" в края на името, за да разберем какво прави тая "стрела". Щото българските имена, завъшващи на -ЗАР, са ясни: СветлоЗАР, ЛъчеЗАР и т.н. Идват от старобългарското ЗАРIA (сияние, лъч, светлина), като със същия корен са думи като заря (празнична), зарево, заран (утро) и др.
А не е като да нямаме и старобългарски думи ВЕЛHH (велий) и Белъ (с множестно производни форми).
Да подчертаем очевидното: БЕЛИЗАР/ВЕЛИЗАР е със славянска етимология, нищо, че името е тракийско!
Който не е съгласен нека ми обясни първо за гръцката ЗАРЯ, а после и за "стрелите" във Велимир, Велислав, Величко, Велко и прочие. Сори, ама стрелите на СГАН и тоя път не улучиха.
(Следва продължение, когато ми дойде музата)
-:-:-
Имате пълна свобода в установените граници на приетото.
Любимият син на Атила. Установява се в Добруджа. Разправят ни, че бил монголец, турчин и/или угро-фин.
Днешни имена в Чехия (славянска държава): Ирек, Ирнечек, че дори и Иречек - шафариковият внук, който прокарва тезата за късното идване на славяните на Балканите, надявайки се, че нема да прочетем какво е писал дедо му.
Алцек
(където Ц е спорно, защото в гръцките и латинските извори тази буква не се среща)
Панонски принц, вероятно на българска династия, който се заселва с подопечните си хора на Апенините. Водят го турчин или памиро-мунджунец...
Нищо, че и до днес хора в Чехия, Полша, Германия, та чак в Англия носят име като неговото: Alchek, Altchek и др. такива.
Аспарух
(където тактично науката се прави, че не вижда другите форми на името Испор-цар (Апокрифния летопис), Аспар-хрук (арменските източници), Есперерих (Именника), а готът Аспар от Тракия малцина са го чували - сигурно защото изобщо не е свързан с българската история?!?)
И защо науката предпочита да е зряща само за късния вариант на името, споменато от доказания лъжец Теофан, който за капак е невежа по география и достатъчно тъп, че си противоречи през две страници? Отговорът е: Защото на някой му е хрумнало, че Аспарух идвало от иранските "аспа" (кон) и "рух" (вятър, повей). Сиреч Аспарух е бил нещо като Конче-вихрогонче. Или както пишат в тежкарските научни монографии - "бърз като вятъра".
Да, ама наш Аспар не е и сънувал за птицата Рух от приказките на Шехерезада. Пък и защо турчин ще го кръщават с иранско име? След като видим другите форми на имената Испор/Еспер/Аспар+ТИТЛА (цар, хрук, риг или рих), лъсва цялата стъкмистика около конете.
Но ако татко му Кубер не е разказвал персо-арабските "Приказки от хиляда и една нощ", как да си обясним това име? Елементарно - за баща му се знае, че е бил християнин, а като такъв, няма начин да не е знаел за Яспар (превод: яспис - вид скъпоценен камък; ковчежник), един от тримата влъхви, дошли при Младенеца. Тъй като историята е НОВОЗАВЕТНА, дори няма значение от коя ерес е бил Кубер/Кубрат/Кроват.
В западна Европа вариант на същото име е Джаспар, Каспар, Гаспар, където добавената съгласна отпред е заради гръцките и латинските преводи на Библията. Липсата на такава буква в готското/българското име е поредното доказателство, че българската "еретическа" Библия е превеждана направо от еврейски, но това е въпрос за отделна тема.
Белизар/Велизар
"Римски" пълководец в армията на св. цар Управда-Юстиниан.
Очевидното славянско име обаче създава проблеми, защото, КАКТО Е ИЗВЕСТНО, изворите са категорични, че господин генералът всъщност е трак от Германия, Софийско. Нека напомним, че траките не може и не трябва да са славяни! Затова науката си решава проблема с малоумното обяснение, че името идвало от гръцкото "b'elos", което значело "стрела"?!?
Пропуснаха да обяснят от коя гръцка дума идва "зар" в края на името, за да разберем какво прави тая "стрела". Щото българските имена, завъшващи на -ЗАР, са ясни: СветлоЗАР, ЛъчеЗАР и т.н. Идват от старобългарското ЗАРIA (сияние, лъч, светлина), като със същия корен са думи като заря (празнична), зарево, заран (утро) и др.
А не е като да нямаме и старобългарски думи ВЕЛHH (велий) и Белъ (с множестно производни форми).
Да подчертаем очевидното: БЕЛИЗАР/ВЕЛИЗАР е със славянска етимология, нищо, че името е тракийско!
Който не е съгласен нека ми обясни първо за гръцката ЗАРЯ, а после и за "стрелите" във Велимир, Велислав, Величко, Велко и прочие. Сори, ама стрелите на СГАН и тоя път не улучиха.
(Следва продължение, когато ми дойде музата)
-:-:-
Имате пълна свобода в установените граници на приетото.
Редактирано от Йoaн_Mизийckий на
в отговор на Йoaн_Mизийckий
#2
Re: Отвъд имената
АСПАРУХ
====================================================
Proto-IE: *(a)sparag-, *(a)sprāg- (-ph-)
Meaning: sprout
Russ. meaning: побег
Old Indian: sphūrja-, sphū́rjaka- m. `a k. of plant (Diospyros Embryopteris, Strychnos etc. (L.)'
Avestan: sparǝɣa- '"Spross" von den Widerhaken unterhalb der Pfeilspitze', fra-sparǝɣa- `Schössling, Zweig'
Old Greek: aspárago-s, asphárago-s m. `junger Trieb; Spargel'
Baltic: *spur^g-a- c., *spur^g-ā^ (1) f.; *sprā^g-ā^ (1) f.
Germanic: *sprak-ja- n., *sprak-ul-ō(n-) f., *spruk-a-, *spruk-al=
References: WP II 672 f
==========================================
SPROUT
I. 1. никна, изниквам, пониквам
2. израствам, пораствам
3. прораствам
4. напъпвам
5. пускам да расте
II. 1. издънка, филиз, прен. потомък, младок
2. рl Brussels SPROUTs (вж. Brussels)
====================================================
зарибяваща игра е ... тези лингвисти сигурно всичките са откачени... като се взираш достатъчно дълго the patterns почват да идват сами... лошо е когато знаците ползват човека.
====================================================
Proto-IE: *(a)sparag-, *(a)sprāg- (-ph-)
Meaning: sprout
Russ. meaning: побег
Old Indian: sphūrja-, sphū́rjaka- m. `a k. of plant (Diospyros Embryopteris, Strychnos etc. (L.)'
Avestan: sparǝɣa- '"Spross" von den Widerhaken unterhalb der Pfeilspitze', fra-sparǝɣa- `Schössling, Zweig'
Old Greek: aspárago-s, asphárago-s m. `junger Trieb; Spargel'
Baltic: *spur^g-a- c., *spur^g-ā^ (1) f.; *sprā^g-ā^ (1) f.
Germanic: *sprak-ja- n., *sprak-ul-ō(n-) f., *spruk-a-, *spruk-al=
References: WP II 672 f
==========================================
SPROUT
I. 1. никна, изниквам, пониквам
2. израствам, пораствам
3. прораствам
4. напъпвам
5. пускам да расте
II. 1. издънка, филиз, прен. потомък, младок
2. рl Brussels SPROUTs (вж. Brussels)
====================================================
зарибяваща игра е ... тези лингвисти сигурно всичките са откачени... като се взираш достатъчно дълго the patterns почват да идват сами
... лошо е когато знаците ползват човека.
в отговор на Йoaн_Mизийckий
#3
Re: Отвъд имената
Продължавай, забавно е!
Аспаррух=Спартак ?
С това че последната част от името (рух, рих, риг, рекс) е титла съм съгласен. То се среща и при друг владетел - Телериг. Проблемът е че при липсата на строги правила в правописа, имената са писани по различни начини и много трудно можем да определим как точно се е наричал този легендарен владетел.
Аспаррух=Спартак ?
С това че последната част от името (рух, рих, риг, рекс) е титла съм съгласен. То се среща и при друг владетел - Телериг. Проблемът е че при липсата на строги правила в правописа, имената са писани по различни начини и много трудно можем да определим как точно се е наричал този легендарен владетел.