Летене?
26 отговора
0 прегледа
Летене?
Здравейте!
Може ли някой да ми обясни как летят самолетите? Знам за въздуха, който се движи под крилото на самолета и предизвиква излитането, но още обяснения не са ми излишни.
Благодаря предварително!
Може ли някой да ми обясни как летят самолетите? Знам за въздуха, който се движи под крилото на самолета и предизвиква излитането, но още обяснения не са ми излишни.
Благодаря предварително!
Re: Летене?
В най-общи линии, самолетът се движи най-вече благодарение или на двигателите си ако е реактивен самолет, или на пропелерите си, ако е турбовитлов самолет. Работейки, двигателят или пропелерът създават тяга, която тласка самолета напред. Това е първата и най-важна предпоставка, за да може един самолет изобщо да бъде приведен в движение.
Сложната система от ейлерони, предкрилки, задкрилки, спойлери, хоризонтален и вертикален стабилизатор правят възможни различните маневри на самолета по време на полет, излитане и кацане. Върху самолета действат ред сили по време па полет, включаем и съпротивлението между крилата на самолета и въздухът, който действа под, върху и отстрани на крилата. Затова при излитане и още повече при кацане самолетът е с пуснати предкрилки и задкрилки, защото това увеличава площта на крилете, което е необходимо за самото отлепяне от пистата при излитане, както и при подход за кацане и самото приземяване. Степента на спускане на прекрилките и задкрилките е в зависимост от дължината на пистата. Често няколко секунди след докосване на пистата при кацане пилотите пускат реверса на двигателите, което е обратна тяга, т.е. тогава двигателите започват да действат като спирачки, тласкайки въздуха напред.
Това представлява в най- най-общи линии движението на самолета.
Поздрави
Сложната система от ейлерони, предкрилки, задкрилки, спойлери, хоризонтален и вертикален стабилизатор правят възможни различните маневри на самолета по време на полет, излитане и кацане. Върху самолета действат ред сили по време па полет, включаем и съпротивлението между крилата на самолета и въздухът, който действа под, върху и отстрани на крилата. Затова при излитане и още повече при кацане самолетът е с пуснати предкрилки и задкрилки, защото това увеличава площта на крилете, което е необходимо за самото отлепяне от пистата при излитане, както и при подход за кацане и самото приземяване. Степента на спускане на прекрилките и задкрилките е в зависимост от дължината на пистата. Често няколко секунди след докосване на пистата при кацане пилотите пускат реверса на двигателите, което е обратна тяга, т.е. тогава двигателите започват да действат като спирачки, тласкайки въздуха напред.
Това представлява в най- най-общи линии движението на самолета.
Поздрави
а сега добре би било
професионалистите да кажат.
щото това обяснение на мен изобщо не ми се връзва.
например, за самото летене май не са нужни двигатели, нали си може да лети и със спрени двигатели, а и толкова планери и т.н. изобщо нямат двигатели.
задкрилките и т.н. увеличават площтта на крилото, за да може самолета да се задържи във въздуха при по-малка скорост ?
всъщност, първопричината за летенето е ...формата на крилото, въздуха, който ги обтича, подемната сила, която се създава от обтичащия крилата въздух... оставям това на професионалистите :)
щото това обяснение на мен изобщо не ми се връзва.
например, за самото летене май не са нужни двигатели, нали си може да лети и със спрени двигатели, а и толкова планери и т.н. изобщо нямат двигатели.
задкрилките и т.н. увеличават площтта на крилото, за да може самолета да се задържи във въздуха при по-малка скорост ?
всъщност, първопричината за летенето е ...формата на крилото, въздуха, който ги обтича, подемната сила, която се създава от обтичащия крилата въздух... оставям това на професионалистите :)
Re: а сега добре би било
Ми да прав си крилото създава подемната сила,тъй като разделя въздушния поток на две течения с различна скорост,които обуславят подемната сила.Всичките други екстри,като елерони,задкрилки и т.н. са допълнение.Само не можах да разбера от обеснението на еди-кой си за обратната тяга при спирането на аероплана.При реактивните трябва от соплото да смуче въздух ли ?
Написах
Написах
Re: а сега добре би било
Ами да го оставим на професионалистите, milenn, съгласен съм на 100 процента 
Обаче...
... какво точно имаше предвид Lourdes? Може би точно обяснение на самия процес на летенетор т.е. защо самолетът се "задържа" във въздуха, което ти си и направил. Нека обаче да отдадем заслуженото и на задвижващата сила, става ли? Не е ли движението на самолета обусловено от тягата на тласкащите го напред двигатели или пропелери ПЛЮС формата и площта на крилата и обтичащия ги въздух? Ако няма необходимата за задържането му във въздуха и придвижването му тяга, тогава и с крила, и без крила, има реалната опасност самолетът да падне. Може би го знаеш случаят, при който по време на полет се е задействал реверса и самолетът е паднал на земята. Или може би случая (това пък е за митю) с Alaska Airlines от 31 януари 2000, при който клеясалият винт на хоризонталния стабилизатор излиза от гнездото си и самолетът, преобръщайки се по гръб, пада като камък в океана. Така че в тези случаи наличието на здрави крила не е спасило положението.
А че самолетът може и без двигател - може, да. Тогава той е просто един планер, който за определено разстояние губеше определен брой метри във височина, нали така?
Ако бяха само крилата причината самолетът да може да лети, бих си сковал веднага една рамка от колело и две подходящи крила към него.
А че самолетът може и без двигател - може, да. Тогава той е просто един планер, който за определено разстояние губеше определен брой метри във височина, нали така?
Ако бяха само крилата причината самолетът да може да лети, бих си сковал веднага една рамка от колело и две подходящи крила към него.
Re: Обаче...
определено не е така. обяснявам лаишки :) :
планера не губи височина, издига си се и каца когато си поиска - ако има разбира се движение на въздуха спрямо самолета. т.е. вятър.
тука преди време имаше интересен въпрос - каква е скоростта на самолета , т.е спрямо кое се определя, и отговорът на специалистите беше, че измежду многото видове скорост най-важна е скоростта на самолета спрямо въздуха , защото от нея се определя кога самолета може да лети и кога, да падне като камък ( срив ли му викаха?)
с 2 думи - двигателите (при нормалните пътнически самолети) изобщо не служат за летене, а за придаване на движение (хоризонтално ?) на самолета, което разбира се може да бъде придадено по различни начини-влачене, бутане, включително да се задвижи въздуха, а не самолета(планера)
след като вече самолета се движи хоризонтално, той може да литне (или не - ако не искаш, например свръхзвуковия реактивен автомобил). т.е летене или не, това изобщо не е функция на двигателя( още един пример - докато самолета се засилва, той има същата тяга, дори много по-голяма отколкото летящия, но не литва)
сега остава все пак да кажем, че и само двигателя може да накара нещо да литне - с увеличаването на тягата , крилата стават все по малки, докато от един момент нататък стават излишни, и на това нещо любителите му викаме ракета.
извинявам се за лаишките разсъждения, и моля за снизхождение пишещите тука специалисти
планера не губи височина, издига си се и каца когато си поиска - ако има разбира се движение на въздуха спрямо самолета. т.е. вятър.
тука преди време имаше интересен въпрос - каква е скоростта на самолета , т.е спрямо кое се определя, и отговорът на специалистите беше, че измежду многото видове скорост най-важна е скоростта на самолета спрямо въздуха , защото от нея се определя кога самолета може да лети и кога, да падне като камък ( срив ли му викаха?)
с 2 думи - двигателите (при нормалните пътнически самолети) изобщо не служат за летене, а за придаване на движение (хоризонтално ?) на самолета, което разбира се може да бъде придадено по различни начини-влачене, бутане, включително да се задвижи въздуха, а не самолета(планера)
след като вече самолета се движи хоризонтално, той може да литне (или не - ако не искаш, например свръхзвуковия реактивен автомобил). т.е летене или не, това изобщо не е функция на двигателя( още един пример - докато самолета се засилва, той има същата тяга, дори много по-голяма отколкото летящия, но не литва)
сега остава все пак да кажем, че и само двигателя може да накара нещо да литне - с увеличаването на тягата , крилата стават все по малки, докато от един момент нататък стават излишни, и на това нещо любителите му викаме ракета.
извинявам се за лаишките разсъждения, и моля за снизхождение пишещите тука специалисти
Re: Обаче...
Благодаря на всички отговори. А това какво имам предвид, е просто че искам да си изясня процеса на летенето.
Може би имам малък страх от летене, та затова.
Може би имам малък страх от летене, та затова.
Re: Летене?
Не съвсем.Най-вече този който се движи над крилото президвиква излитането на самолета
.Понякога при влажно време е тази тази тайна сила дори видима
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
Re: Летене?
Добре дошъл на северозападния
Това над крилото бих казал, че предизвиква половината от подемната сила, другата половина е под крилото, но не се вижда
Ако приемем, че Лурдес пада от Марс, където няма атмосфера и по тази причина не знае нищо за летенето в такава среда, хайде да видим кой с най-малко думи ще и го опише най-ясно!
Ха сега де!!!
Ако приемем, че Лурдес пада от Марс, където няма атмосфера и по тази причина не знае нищо за летенето в такава среда, хайде да видим кой с най-малко думи ще и го опише най-ясно!
Ха сега де!!!
Re: Летене?
Бих казал 2/3 отгоре и плюс 1/3 отдолу.Това с наляганията е старата официялна теория. Ама чесно казано дори и строителите на самолетите не знаят точно защо лети самолета. И днеска не може да се изчисли точно аероденамиката на крилото без да се използват симулации в тунела. Има нови теории където по-голямата част на подемната сила идва от Downwash
[линк]
NASA явно вярва повече на Newton отколкото на Bernoulli
тоест няма смисъл да се караме.
освен за това че на марс има атмосфера
[линк]
NASA явно вярва повече на Newton отколкото на Bernoulli
тоест няма смисъл да се караме.
освен за това че на марс има атмосфера
Re: Летене?
Вярно, че има
Обаче пък там никой не лети!
Та значи аз подобно на Архимед(там дето влязъл и разплискал ваната) казвам: Всяко тяло в нашата
атмосфера, способно да изтласка надолу(срещу земното притегляне) същото количество въздух, колкото тежи то самото ЩЕ ЛЕТИ! Самолета прави това с крилото си,а хеликоптера с витлото си. Това определение дали става?!
Та значи аз подобно на Архимед(там дето влязъл и разплискал ваната) казвам: Всяко тяло в нашата
Подемът
Забрави двигатели, реверсори, комутатори, задкрилки, елерони и силови агрегати. Забрави перки и джетове.
Нещата са мноо-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-го по-прости!
Крилото създава подем (или както му викат ненужно усложнено в учебниците, "подемна сила").
Това е поради 1. формата му (с по-плоска долна повърхност и по-изпъкнала горна повърхност; 2. ъгълът му спрямо насрещния въздух (равнината на крилото сключва "монтажен ъгъл" от типично 2-3 градуса спрямо оста на тялото).
Представи си две частици въздух. Крилото минава между тях. Преди да се срещне отново със "съседката" си, попадналата над горната повърхност частица ще пропътува по-дълго разстояние. "Съседката" й пък ще пропътува по-късо разстояние.
С други думи, налягането над крилото е по-ниско от това на околния въздух; въздухът всмуква крилото нагоре. Налягането пък под крилото е по-високо от това на околния въздух и въздухът издухва крилото нагоре.
Дотук ясно?
Добре!
Да, ама мнозина от тия, дето ги е страх от летене си викат "ауу-у-у... че това било вятър работа -- да чакаш въздухът да те издуха, съответно засмуче, нагоре. То кой мож разчита на един вятър?"
Затова да ти кажа и друго -- при разчетните скорости на полет самолетът не само си лети като песен, ами Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЗАДЪРЖИ НА ЗЕМЯТА. Защото под и над крилото бушуват истински урагани -- подемът е неудържима сила. Факт.
И друг факт. При силни ветрове (25-30 м/сек. и нагоре) по летищата вземат особени мерки за закотвяне на самолетите. Инак те могат преспокойно да "излетят" самопроизволно на по десетина метра, обикновено с катастрофални последици. Подобни "нередовни полети" стават всяка година по цял свят.
Ха сега си лети с кеф по света и не забравяй, че да прекосиш средната градска улица (дори ако тя не е в Бяла!) е пъти по-опасно, отколкото да летиш със самолет.
Нещата са мноо-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-го по-прости!
Крилото създава подем (или както му викат ненужно усложнено в учебниците, "подемна сила").
Това е поради 1. формата му (с по-плоска долна повърхност и по-изпъкнала горна повърхност; 2. ъгълът му спрямо насрещния въздух (равнината на крилото сключва "монтажен ъгъл" от типично 2-3 градуса спрямо оста на тялото).
Представи си две частици въздух. Крилото минава между тях. Преди да се срещне отново със "съседката" си, попадналата над горната повърхност частица ще пропътува по-дълго разстояние. "Съседката" й пък ще пропътува по-късо разстояние.
С други думи, налягането над крилото е по-ниско от това на околния въздух; въздухът всмуква крилото нагоре. Налягането пък под крилото е по-високо от това на околния въздух и въздухът издухва крилото нагоре.
Дотук ясно?
Добре!
Да, ама мнозина от тия, дето ги е страх от летене си викат "ауу-у-у... че това било вятър работа -- да чакаш въздухът да те издуха, съответно засмуче, нагоре. То кой мож разчита на един вятър?"
Затова да ти кажа и друго -- при разчетните скорости на полет самолетът не само си лети като песен, ами Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЗАДЪРЖИ НА ЗЕМЯТА. Защото под и над крилото бушуват истински урагани -- подемът е неудържима сила. Факт.
И друг факт. При силни ветрове (25-30 м/сек. и нагоре) по летищата вземат особени мерки за закотвяне на самолетите. Инак те могат преспокойно да "излетят" самопроизволно на по десетина метра, обикновено с катастрофални последици. Подобни "нередовни полети" стават всяка година по цял свят.
Ха сега си лети с кеф по света и не забравяй, че да прекосиш средната градска улица (дори ако тя не е в Бяла!) е пъти по-опасно, отколкото да летиш със самолет.
О, забравих...
... Вертолетите (също така наричани "винтокрили апарати") имат същите крила като самолетите, но в техния случай крилата се въртят. Тоест, вместо цялата машина да се нуждае от засилване, достатъчно е само крилото й да се засили (като се завърти достатъчно бързо), за получаване на необходимия подем.
Re: Подемът
Всичко точно... Обаче:
"1. формата му (с по-плоска долна повърхност и по-изпъкнала горна повърхност;"
По тази логика можем ли да твърдим, че при равни други условия увеличаването на дебелината на крилото с цел да се увеличи пътя на "горната" частица ще увеличи подемната сила?
"1. формата му (с по-плоска долна повърхност и по-изпъкнала горна повърхност;"
По тази логика можем ли да твърдим, че при равни други условия увеличаването на дебелината на крилото с цел да се увеличи пътя на "горната" частица ще увеличи подемната сила?
Re: Подемът
Колкото и перверзно да звучи -- да!
Работата винаги е била да се добие най-дебелият възможен профил, който не предизвиква върхове или скокове в обтичането. Условието, естествено, е това да е разчетено в съзвучие със зададените скоростни (и останали) характеристики.
През 1950-ге години в СССР Мясишчев и ЦАГИ разработват първия свръхкритичен профил ("хем дебел, хем хлъзгав", е една от няколкото възможни опростени дефиниции) и оттогава до днес дебелините на крилата нарастват, докато стреловидността и собственото им тегло спадат, а скоростите остават непроменени.
Работата винаги е била да се добие най-дебелият възможен профил, който не предизвиква върхове или скокове в обтичането. Условието, естествено, е това да е разчетено в съзвучие със зададените скоростни (и останали) характеристики.
През 1950-ге години в СССР Мясишчев и ЦАГИ разработват първия свръхкритичен профил ("хем дебел, хем хлъзгав", е една от няколкото възможни опростени дефиниции) и оттогава до днес дебелините на крилата нарастват, докато стреловидността и собственото им тегло спадат, а скоростите остават непроменени.
Re: Подемът
Естествено си прав
Винаги съм се чудел, изхождайки от горното, какъв е точно случая с крилото на Старфайтъра... Той е точна противоположност на всичко за което говориш - крилото с може би най-малка относителна дебелина, остро като нож по предния ръб(в което с удоволствие се убедих собственоръчно в Крумово) но пък с огромно относително натоварване... Как по дяволите лети това - може би с голям постоянен ъгъл на атака?!? При два пъти скоростта на звука?!? При бавни "селскостопански" самолети заради това слагат "постоянна" предкрилка с процепи за издухване на завихрянията отгоре, но при онази ракета?!?
Винаги съм се чудел, изхождайки от горното, какъв е точно случая с крилото на Старфайтъра... Той е точна противоположност на всичко за което говориш - крилото с може би най-малка относителна дебелина, остро като нож по предния ръб(в което с удоволствие се убедих собственоръчно в Крумово) но пък с огромно относително натоварване... Как по дяволите лети това - може би с голям постоянен ъгъл на атака?!? При два пъти скоростта на звука?!? При бавни "селскостопански" самолети заради това слагат "постоянна" предкрилка с процепи за издухване на завихрянията отгоре, но при онази ракета?!?
Re: Подемът
Е, със Старфайтъра навлизаме в частни случаи. Акробатичните самолети имат симетрични крилни профили и предполагам същото важи и за този прехващач. Свръхзвуковите самолети също имат много особени крила. Тук съм бос -- знам само, че делтовидните и сходни оживални крила създават много мощни вихри, но пък това на Старфайтъра е право...
Вихрите, които не споменавам по-горе, както и ъгълът на атака, който споменавам, всъщност са много важни. Когато изпод зоната със занижено налягане от горната повърхност "се стовари" високото такова изпод долната повърхност, двете зони образуват вихър зад крилото (или зад и встрани от него при стреловидните крила). Това е индуциран (предизвикан) подем -- своего рода "въздушен плуг" или "парашутна струя".
Индуцираният подем има и отрицателни последици -- създвава огромно съпротивление, което над дадена сравнително ниска скорост почва да надвишава профилното такова. Оттам и крилните шайби ("крилца", "winglets") на някои самолети.
Вихрите, които не споменавам по-горе, както и ъгълът на атака, който споменавам, всъщност са много важни. Когато изпод зоната със занижено налягане от горната повърхност "се стовари" високото такова изпод долната повърхност, двете зони образуват вихър зад крилото (или зад и встрани от него при стреловидните крила). Това е индуциран (предизвикан) подем -- своего рода "въздушен плуг" или "парашутна струя".
Индуцираният подем има и отрицателни последици -- създвава огромно съпротивление, което над дадена сравнително ниска скорост почва да надвишава профилното такова. Оттам и крилните шайби ("крилца", "winglets") на някои самолети.
Re: Подемът
лети, с мощни двигатели лети :)
супер тънкия профил е полезен при свръхзвуковата скорост, при подзвуковата не е толкова ефективен, но там пък му помагат мощните двигатели...а самолета в крайна сметка е дизайниран за свръхзвъков полет :)
Ще го бъде ли....
супер тънкия профил е полезен при свръхзвуковата скорост, при подзвуковата не е толкова ефективен, но там пък му помагат мощните двигатели...а самолета в крайна сметка е дизайниран за свръхзвъков полет :)
Ще го бъде ли....