годежен пръстен

Искам да ви попитам, любимите подариха ли ви? И дали струва скъпо или може да прескочим това "удоволствие"?

Да ти кажа не е важна цената, както се казва може и да е пръстен поднал се от Зрънчо. На мен ми подари един тънък като халка с един камък отгоре. Няма значение модела, вида или цената, важно е любовта, с която се подарява Иначе знам, че годежният пъстен трябва да е с бял камък.

... междудругото спокойно можете да пропуснете тази част.

Както Яна е казала-не е важно колко скъп е пръстена/има златни фини пръстенчета за по 30 лв или може сребърен/.За мен е важно да го има.Не бих пропуснала.Но ние правихме годеж-бъдещия ми съпруг ме искаше от баща ми.Татко така наля гипса,че 2 мин дума не можа да обели.
Можете и да пропуснете пръстена.Важното е да се разбирате и обичате.Всичко друго е въпрос на вкус

От вас зависи - както се разберете. Аз не очаквах годежен пръстен, но моето момче ме изненада! А и не мисля, че струва кой знае колко. Естествено ако очакваш диамант... е, това "удоволствие" си е наистина скъпичко.

Може да се прпусне,но си има романтика в нея.Според мен е хубава традиция,която ако не е някое изглезено изнудване за отрупан с диаманти пръстен,си е прекрасно преживяване,което си заслужава!

В разрез или в допълнение на казаното по-горе - най-важното е $годежът$ да е такъв, какавто вие двамата си го представяте и си мечтаете за него. Ако за вас това е романтична разходка по плажа нощем, или посрещане на новата година във Виена, или семейно събиране вкъщи с искане от бащата, нека да стане, както ви е по сърце и на двамата. Искрено си споделяйте, защото иначе има горчивина и недооценяване на усилията на партньора. Ако нещо не ви допада, си го кажете един на друг без недомлъвки и задръжки, защото това сплотява много повече от позите и демонстрациите на любов с диаманти и гигантски букети от червени рози.

И за да не звучи голословно - аз имам един развален годеж зад гърба си и в него имаше малко такъв елемент. Тогавашния ми партньор с много вълнение коленичи, подари ми пръстен и аз бях наистина щастлива, но с присъщата ми практичност си поръчах лично в ЕлГрадо копие на това $пръстенче$, но от бяло злато с 3 истински диаманта (те си бяха толкова на брой камъните и в оригиналния). Принципно за моя вкус този пръстен беше прекалено дребен, но аз си го носех с удоволствие заради символа. От друга страна обаче жълто злато не харесвам и миниатюрни стъкълца не приемам да нося. Ако ще е класическо бижу, да е стойностно, иначе в моите кутии има толкова различни бижута от коприна, шарени камъни, глинени мъниста. Въпросът не е в стойността, а във вкуса на дамата. За мен всеки стил си носи цената - класически годежен пръстен си върви с диаманти, етно бижу с големи шарени нескъпоценни камъни.

Най-важното във връзката е откровеността и доверието. Прикриването на емоциите вреди. Бившият ми годеник все си страдал как не съм била одобрила избора му, ами да се беше консултирал с мен за вида като не може да оцени бижутата, които по принцип нося в какъв стил са. Хората си имат вкус.

Та това беше, ако все пак решите да има пръстен.

Разбира се, че всяко нещо може да се пропусне, щом двамата го желаят. Но предложение, съпроводено с годежен пръстен си е романтично. Аз лично не одобрявам жената сама да си избира пръстена-губи се ефекта от цялото действие. Моя приятелка направи точно това, а аз смятам, че ако мъжът наистина има желание да достави удоволствие на любимата, ще намери начини да се осведоми какъв пръстен би харесала тя. Освен това, двама човека, на които им предстои брак би трябвало да се познават достатъчно добре, за да знаят какво не би харесал другият. Ако жената иска все пак да е сигурна, че няма д получи нещо, което не би носила, нищо не прези от време на време да изразява на глас мнението си вида камък, форма и т.н, които много често могат да бъдат видени във филми или по витринтите.Аз лично получих пръстен, за какъвто винаги си бях мечтала. Диамантът не е като от пръстена на Арабела, но фактът, че годеникът ми беше проучил символиката на цветовете и т.н. ме кара да се чувствам щастлива...
Винаги си личи, кога един мъж влага душата си преди да направи предложение.

А бе така е, но има някои младежи, които са толкова боси в тия неща, че май е по_добре бъдещата булка да вкара едно рамо при иzбора.


Simona-25.1.2006

Именно, а и има мъже, които смятат, че са $майстор тричко знае всичко$ и те като не харесват диаманти, никой с вкус не ги харесва . С други думи, ако човек иска нещо, да си го каже.

получих пръстен, но не бих го нарекла годежен, по-скоро отвори диалога. Бих могла да мина и без него. Иначе е сребърен, нежен и ми става на средния пръст.

Като ме питат какъв ми е годежения пръстен, познай какво им показвам

Когато една вечер гаджето ме пита дали искам да се омъжа за него, му казах,че без пръстен и задушевна обстановка няма да му отговоря. След месец това се случи и сега с удоволствие си нося годежния пръстен-златен е, с камъче Сваровски,много семпъл и красив. Доколкото знам,цената е съвсем поносима,като за златен пръстен,зависи все пак колко грама е. Аз не съм традиционалистка, но въпреки това държах на това; струва ми се най-приятната прелюдия към сватбата. Нося си го постоянно,въпреки че на работа нямам право да нося бижута-си извоювах да го нося. Е, скоро ще бъде заменен с брачната халка; надявам се да я нося със същото удоволствие

И що трябва да има годежен пръстен не е ли достатъчно любовта?

Дрън и бръм, всеки ден и нощ.

Не не е достатъчна, защото на доста български мъже не им стиска да си затормозяват лекия в емоционално отношение живот и да си впрегнат мисълта да се ангажират с мисъл първо за жена си, а после за другите си ангажименти. Щом искат съпруга, да си направят усилието да я завоюват. Любовта не е думи, а действия.

Аз исках съпруг и си го извоювах!

Аз получих моя годежен пръстен едва вчера, макар че сме сгодени повече от година. Прескочихме разните му там традиции и обичаи - нито сме правили годеж, нито ме е искал от баща ми - то и как ли да ме иска, след като от първия ден на връзката ни си живеем заедно? :-) Реших, че и традицията с годежния пръстен ще пропуснем, но изненадата снощи си я биваше - пръстен от бяло злато и камък Сваровски точно тоооолкова голям, че да вади очите на всичките ми завистливи колежки! :-) Единственото, което не мога да си обясня, мили дами, е на коя ръка се носи тоя годежен пръстен и като дойде времето на халката, къде да го дена? Нема го хвърлям я!

Ами по нашите традиции годежен пръстен се носи на лявата ръка, на безименния пръст; а халката- на същия пръст на дясната ръка. Много жени си носят годежния пръстен след сватбата,заедно с халката, на същия пръст на дясната ръка. А след сватбата всъщност може да си го носиш според мен на който си пръст искаш, аз поне така мисля да направя.

Аз пък нося халката на лявата си ръка, а годежното бижу- на дясната.Всичко е въпрос на личен избор и не мисля, че трябва да се робува на традиции.

А аз на моята бивша подарих не пръстен ,а пиирсинг на пъпа . Ей това е идея.

Дрън и бръм, всеки ден и нощ.

Аз си нося пръстена на дясната ръка-просто там ми е по-удобно, пък и да не заемем мястото на халката ;)