Коледа

Да, бе 2 години....ти наред ли си?

Абе мила ти да не си мазохиска.......квой туй тарпение у теб......Ако не се получи нищо межу вас,кой ще ти вьрни тези 2 години загубени от живота ти.....Я поогледаисе малко

СРЕЩА

Елисавета Багряна

Открих стъпките ти в пясъка и за да стигна по-бързо,
тичах и затъвах до колене, падах от умора,
а като се изкачих на хълма - извиках удивена,
сякаш пръв път те видях в тази вечер назебвенна:

Изпълваше целия хоризонт, тъй голям ми се стори,
стъпил на брега, а косите в облаците горе.
И когато ме съзря и вдигна ръцете си към мене -
искаше да обгърнеш сякаш цялата вселена. . .

Чуй биенето на сърцето ми, виж сълзите в очите
и знай - никой досега не ме е прегърнал така,
никого до днес и аз не съм прегърнала - така.

И ако радостта ми в този миг натегне на везните
и бог поиска да скъси нишката на дните ми,
като за висша милост ще простра към него ръка.

"The answer's yes. Now what's the question?"

Едно е дали има шанс да се получи след 2 години, а второ и трето дали трябва да го чакаш.
Пустите му жени, колкото и да наливате акъл други му, че е лудост да се пропиляват две години в ожидание, толкова и Ви влече вътрешно да го правите. И го вършите.
Не знам мазохизъм ли е, но знам, че ако не го направите ще прекарате следващите 20 години в догадки, какво ли би станало, ако бях изчакала тези N бр. години.

MOMENTO MORI!

Това не е до жени или мъже, за всеки е по- лесно отстрани да дава акъл, но когато трябва да действа или изпадне в подобна ситуация сякаш оглупява. Плюс това, човек иска съвет, само тогава, когато собственото му решение, не му оттърва. Страхът е най- голямата пречка в живота на хората, сякаш е по- лесно 2 години да се измъчваш.

"The answer's yes. Now what's the question?"

Не, някои им е по-лесно да се крият зад мнимия параван на клишета като:" По-лесно е от страни да даваш акъл, ха, да видим, когато ти дойде на главата!".
Защото дава фалшиво чувство да оправдаят действия им само пред собствената си персона. Фалшиво мимолетно самоуспокоение. Отлагане на катарзиса.
Същата история се повтаря и при вслушването в съвети от близкото обкръжение. В 50% от случайте, това се дължи на желание да скриеш решението, което си взел в чужди слова и вношения. Това ти придава поредната порция измамно спокоиствие и (временно)помирение с вътрешното АЗ.
Намираш си оправдание да отлагаш сблъска, там, дълбоко вътре в себе си.
Там, където никога няма да има място за други го.
Защото, все някого ще се завърнеш на това място и ще се изправаш срещу самия себе си...

MOMENTO MORI!

Не слагай всички жени под един знаменател\ така и мьжете\ аз лично небих си позволила лукса да загубя 2г. заради някакьв си мухльо които не му пука за мен....нито да си го слагам при сарце за следвщите 20г.

Хах, изобщо не слагам всички под един знаменател.
За другото, never say never

MOMENTO MORI!

На това твоето му се вика "Трай, коньо, за зелена трева"...Ти си тази, която избира да посвети години от живота си в очакване на Годо, но и ти си тази, на която няма да се върнат после.

La donna e mobile

ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ ......имаше и такъв филм май

Сега колкото и да ти приказват хората, ще го осъзнаеш чак след време, когато ще можеш трезво да погледнеш нещата отстрани. Това не е и любов, а по-скоро вкопчване в някаква химера и идеализиран образ на човек... Истинската и красива любов е нещо взаимно и споделено, всичко останало е пречупено през призмата на едностранчивостта...

La donna e mobile

Хубаво ти пишат хората. Но, що ли си мисля, че няма да вземеш уроци наготово. ЗАщо трябва да преминеш през лай....та (не е лайката, съкращението) за да разбереш. Че е можело да живееш, през тия загубени години. Живота е един. Никой с нищо не е повече от теб, дори и оня твой ИДОЛ.


Истината е някъде посредата!

какво да ти кажа - справям се някак си и без него ,но понякога усещам една такава болка да ме дълбае ,като някакъв зъб който уж е спрял да боли уж изведнъж напомня за себе си .......... много странно и в такива моменти ми става много тъпо иначе съм добре

Нищо странно няма. Чувствата са любимци на спомените. Винаги ще ги има. Но ако нямериш "оня", който да те накара, всяка вечер да прегръщаш мечтите си........ когато се сетиш за първия. Ще се усмихваш с насмешка, а няма да те боли. От тези спомени.


Истината е някъде посредата!