любов ли е

когато мислиш НЕПРЕКЪСНАТО за някого, когато се депресираш защото не си до него, а когато се появи веднага ставаш друг човек - после не ти обърне внимание или пък обърне на някоя друга дори малко и на теб пак ти става кофти и когато най-много се сдухаш, чак тогава той ти обръща и на теб не защото е видял, че си се сдухала ама имам предвид тъкмо го отписваш и пак някакъв знак ... от съдбата може би. обаче ти си мислиш, че нищо няма да излезе, а и искаш приятелство ако е възможно, обаче той не иска точно приятелство и ти пазиш дистанция, ама то пък се чувстваш като риба насухо без него, а една дума е достатъчна да те вдигне в небето. обаче настроенията ти лавинообразно се менят в зависимост от това дали си о видяла или не, какво ти е казал, какво прави, как се чувства - искаш да се чувства добре, да е щастлив, същевременно малко се радваш, когато има нужда от теб... възможно ли е истинската любов да не е от пръв поглед, а примерно година-две някакво едно такова никакво или съм изпуснала влака вече... искам да се получи поне едно приятелство ама не знам как - как да станеш приятел на някой без той да си помисли, че го сваляш? след като ти все пак имаш подсъзнателно и тази идея... а той не че би те отрязал за една нощ или две обаче ти не искаш това и затова искаш приятелство, защото за теб е много по-важно той, точно той да те цени, да си му близко повече отколкото физическата консумация и затова ти като че ли си я и изключила като вариант, но все пак ти го обичаш...май и не можеш да си представиш някога да гледаш на някой друг със същите очи... а той е най-специалният, вълшебният, най-милият, добрият, умният при това... а това те депресира и сдухва още повече. и май съм в шибана дупка, защото 1 ден дори без вест от него значи тотален нервен срив... за мен. как се спечелва нечия любов или поне приятелство? има ли начин или... да се завра в миша дупка?! ... нямам външността на фолк-певица или манекенка, но не съм и крокодил. за приятелка поне ставам или то другите качества не знам дали ги имам. въпросът е, че съм в тотална депресия и при това с маниакални периоди - спадове и топове, ама през ден, пред два и само и единствено в зависимост от него!!!! еми... тва е. весели празници, утре може да съм пък в топ, кой знае - дано, че е коледа поне! а се изпокарах с всички, с които можах досега. направо съм кълбо от нерви. и рева като облак. ебати любовта, това е по-скоро някакво наказание. има ли лек?!

Това състояние отминава за 3-4-5 месеца, ако не ти обърне внимание. Тръшкаш се, тръшкаш се, пък по едно време ти омръзне:). След 1 година като го срещнеш, се чудиш, как си могла да си съсипеш процент от нервите за този кретен.
Ако ти обърне внимание, пак отминава, но малко повече време държи.
Не се карай с приятелите си!
Ще ти мине:).

Приятелството се реализира само по един начин- с приятелско държание.
Хубавото е, че то зависи от теб. Ако го искаш.

малееее, все едно това аз съм го писала, чувствам се по абсолютно същия начин...нямам думи

Миличка един сьвет ако ми разрешиш....Любовта не се печели тя просто си идва сама когато най малко очакваш.....А приятелството се гради с години тьрпение много тьпение и ако през всичките тези години дьржиш на този човек гарантирамти че той ще го осьзнае и оцени.....
Пожелавамти усрех

чифутски номера




Mvlti svnt vocati, pavci vero electi

Много хубаво си описала ... ВЛЮБВАНЕТО! Когато го чета настръхвам щото и аз съм така, когато се влюбя ... то май всеки , който се е влюбвал истински.

Можеш да бъдеш приятелка с него естествено, въпроса е, че докато си влюбена в него не може да бъдеш сигурна дали наистина го харесващ, защото ума ти е замъглен от влюбването. Още повече , че и преценката на ситуацията ти е изкривена от влюбването и отдаваш значиние на неща , които нямат такова ... при всеки е така.

Какво да направиш? Уффф, ако знаех отговора на този въпрос ... ама не го знам. Аз си имам мои начини на реакции в такива моменти , които не знам дали при теб биха помогнали.
Имам два пътя.
1. Втурвам с пълна сила на изживяването и квот стане стане , ако станем гаджета супер, независимо дали е измама го изживяваме така ,че се помни цял живот, ако не то се скривам някъде, докато се излекувам от раните си.
2. Другия варянт е да се отрезвя малко - не ме питай как го правя това и аз не знам, но е нещо с чувствата и все повече го владея- и така отрезвен в няква степен поглеждам и преценявам дали наистина това е човек за мен, ако е за мен, се опитвам отрезвен да се получи нещо , ако не е - отрезвяването продължава

Това е .

Иначе много се радвам,че изля чувствата си тук и по този начин - Е ТВА Е КЛУБ ЛЮБОВ

Мъдростта е баланс между знанията, интелекта и човечността.

Няма лек.....и-да, любов е.....просто трябва време, да го изживееш....и дано не полудееш, защото аз май щях Тъкмо излизам от такава ситуация....8 месеца живях с мисълта, че пак ще го видя, че нещо ще се случи и аз ще получа възможността да се преборя за него....след това 3 месеца, всеки път като се разминехме сърцето ми крещеше "Господи, прекрасен е!". Когато не го видех, денят беше мъртъв за мен. Когато го видех отдалеч-умирах в сладка агония. Когато беше в добро настроение и ми се усмихнеше.....все едно, че Дверите Небесни се разтваряха и Сам Господ Бог ми се усмихваше, с топлина и разбиране........и нищо друго не ми трябваше, в тези мигове нищо друго не ми трябваше......нищо.....
Дано оцелееш....и нека Божията милост и благодат бъдат с теб! Весела Коледа и Щастлива Нова Година!

All you need is love....

Позволявам си, защото аз в крайна сметка спечелих уважението и приятелството му....а любовта-тя идва по Божи промисъл, така мисля вече.....при него е дошла към друга жена...така болеше. Още боли.
По същество-не прави никакви номерца. Дръж се достойно и пази достойнството си (не гордостта, достойнството). Бъди добра с него-нали го обичаш? Бъди приветлива, показвай радостта си като го видиш, но не му се натрапвай и не се моли. Не и за любовта-тя идва сама. И никакви сцени и истерии....и се приготви за болка и разочарование, но кой знае...може и да спечелиш уважението му, а защо не и любовта му? Зависи и от него. Успех!

All you need is love....

Бог да те благослови.....

Леле, 8 месеца са адски много време да не слезеш на земята! Добре че човекът в който съм влюбена не е в моят град, по-лесно е като не го виждам! Аз когато разбрах, че няма да се получи, направих всичко възможно да не си правя илюзии, че нещо ще се стане така или иначе, по-лесно е така. Е все още не може да излезе от мислите ми, но съм малко по-реалист вече, и избягвам всякакви поводи и места където мога да го срещна, защото се чуствам гадно в негово присъствие, а смятам че не заслужавам да си причинявам това!

"Повей,повей,ти Ветре.Ти дай му полъх, крила.От мен,от мен,Ветре- от силата,дето тая."