Миналата Коледа...

Ще ви разкажа как изкарах празниците миналата година. Тогава още пиех, с надеждата че ще успея да пия нормално, както другите...

Та така... Миналата година, по това време бях решила много да внимавам и да не се освинвам по празниците. От доста години знаех, че имам проблем с алкохола, но все още се надявах, че ще мога да пия умерено, както другите. На Бъдни вечер бяхме с дъщеря ми при родителите на бившия ми съпруг. Той ме покани с детето и аз приех. Знаех, че там няма да се пие много и затова отидохме. Майка му и сестра му бяха приготвили празничната трапеза както си му е реда, а аз никакво участие нямах... просто отидох ей така.

По едно време донесоха греяна ракийка – по 20-30 грама за всеки... Реших, че ще мога да ги изпия и да спра! Но толкова добре ми се отразиха на настроението, че след като ги глътнах, акъла ми все там – в бутилката, в кухнята на масата. Цяла вечер притичвах до там, уж да помагам за нещо да занеса, отнеса... и тайничко си попийвах направо от бутилката.

По едно време забелязах, че съдържанието на бутилката намаля доста и я допълних с вода. Както и да е ... това ми беше редовният номер и винаги на гости правех така, когато не си носех патронче в чантата. А тогава не носех, нали уж нямаше да пия... След полунощ взехме едно такси и право в денонощния до нас. Следва цяла бутилка водка, играчки за детето и куп изхарчени пари за глупости. На първия ден от Коледа не можах да стана от леглото и го проспах. Трябваше да ходиме с детето при наще, но го отложих за следващия ден под предлог че съм се разболяла...

След като изтрезнях и бях готова да продължа „празненствата” се уговорихме с приятеля ми да празнуваме заедно на следващия ден. А преди това трябваше да се видя с наще все пак. На обяд се замъкнахме при родителите ми с детето и седнахме направо на масата. Мислех да пия малко, за да имам сили за после с приятеля ми... Обаче пак не стана така. Баща ми сипа по една ракия, след което бутилката изчезна мистериозно, и аз цял следобед я търсих къде ли не, но няма и няма! Друг път намирах скрити резерви, но тогава не открих... и айде до магазина, уж за цигари. Купих си бутилка и още по пътя я отворих и пих. Върнах се при наще и се затворих в банята. Пих колкото пих и скрих бутилката при водомерите, най-назад. Доста усилия полагах всеки път да я вадя внимателно, да не вземе да се счупи.

Така и не разбрах как стана вечер. Айде пак на масата... този път се появи червено вино. За моя изненада, то се заседя и не изчезна както стана с ракията на обяда. Та пих и вино, после си сипвах от банята ракия в чашата с виното, за да си го пия "легално" и по едно време така се омотах, че непомня за какво почнахме да се караме с наще. Разревах се, изпокарахме се, взех детето и отидохме на спирката. Явно е било след полунощ, нямаше хора, транспорт, а аз не бях в състояние да ходя пеша до нас, нищо че е близо – на 2 спирки. Видях едно такси и му махнах. Шофьорът спря, а аз през сълзи му казах адреса и че ще му платя и обратния курс, щото е много близко. Качихме се. В колата ревах непрекъснато и се чувствах ужасно нещастна. Като стигнахме пред блока, човекът не ми взе парите... каза да купя нещо на детето и че никога до сега не му се е случвало да вози „плачеща жена с такова хубаво дете на връх Коледа”. Домъчня му на човека от покъртителната гледка... Та така – вместо да се веселя, какво направих?! Съсипах всичко! После изключих телефона и не се срещнах с приятеля ми... как да отида... въобще незнаех на кой свят съм!
А за Новата година изобщо нямам спомени...

Da naistina hubava istoriika si napisala.No dano na tazi koleda da imash pove4e usmivki,shtastie i lubov otkolkoto nqkakva si skapana butilka s vodka:)Pojelavam ti priqtnno izkarvane na praznicite *bez alkohol*:)

Благодаря!

Наистина изкарах много добре Коледните празници! Въобще не си и помислях за алкохол нито за миг! За пръв път (след 8 месеца) от както спрях да пия, се почувствах сигурна в себе си и най-вече СПОКОЙНА, че алкохолното ми минало е зад гърба ми. Изпитах истинска радост и щастие от този факт и мисля, че напълно съм го заслужила, поради вярата, която не угасна през целия период, позитивното ми мислене, което изградих към реалния ми живот, и старанията, които с желание полагам за моето възстановяване!

Научих се да харесвам себе си, такава каквато съм - ТРЕЗВА и ЗДРАВОМИСЛЕЩА и да знам кое мога да променя и кое да приема

Разбрах, че животът е прекрасен, когато спазваш СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРАВИЛА!

Пожелавам на всички в клуб "Алкохолно зависими" весела, щастлива и най-вече ТРЕЗВА Нова година!

ЩАСТИЕТО СПОХОЖДА ТЕЗИ, КОИТО СА ПОДГОТВЕНИ ЗА НЕГО!

А детето как реагира в тези ситуации? Сигурно страда?
Въобще какво правят децата? И те ли плачат? Разбират ли въобще какво става? Или човек става любвеовилен и щедър, опитвайки се да изкупи някаква вина и на децата може би им харесва това?

Да.. мъчно й беше, когато плача... страдаше, когато ме виждаше че не мога да стана от леглото, плашеше се, когато избухвах и почвах да крещя... но имаше и радостни моменти, които сега й липсват (все още!) в трезвия ми живот.

Но... всяко нещо с времето си! Не може всичко веднага! За това и не бързам. Знам, че промяната, която направих със себе си е за добро и съм убедена, че съм на верния път! Това е най-важното. Всичко друго се нарежда постепенно от самосебе си.
Научих се да живея само за днес и така ми харесва!

Когато непиещият алкохолик се заеме със себе си, вече не е необходимо да се "подмазва",подтикван от чувството си за вина.
Щастлива съм, че живея нов живот, и че се държа добре с близките си, не защото се чувствам виновна, а просто защото това е начинът ми на живот, моето възприятие на света и на мен самата. Възстановяването ми донесе тази свобода - да живея,обичайки себе си и всичко около мен.

Моля споделете повече опит за позитивната си настройка.
Еми ти си казала толкова хубави неща и за собствените правила и за любовта към околните.
А ти как разбираш правилото да живееш за деня- да правиш най- доброто или да живееш сякаш ти е последния ден в живота- много хора и така го разбират- айде иху пък утре да става каквото ще ама не ще да е такава идеята на максимата нали.
Пишете ми и ти Грасиола.

Да, наистина, понякога се получава обратен ефект от мотото "Аз живея само днес". Но когато поемам отговорност за живота си, т.е. за постъпките си, просто няма как да "извъртя "нещата. Свободата, която ми даде възстановяването няма нищо общо с изтрезняването. Това са две различни галактики.
Преди живеех ден за ден, но се срамувах от миналото, и се страхувах от бъдещето. Тези отрицателни емоции ме заслепяваха и не виждах красотата на живота , нито смисъл в него.
Днешното ми "Тук и сега", е заредено първо с благодарност за моята трезвост, със съзнанието че аз нося отговорност за всяка моя мисъл, дума и действие, и с безкрайно удивление пред живота. Освобождава ме от товара на миналото и бъдещето.Допреди две (почти)години живеех като в мъгла. Не виждах по-далече от носа си, и действах според този мой мироглед. Можеш да си представиш, какъв купон беше.
Сега не бързам, радвам се на малките неща и намирам смисъл във всяко нещо, което ми се случва днес.
Не мога да опиша с думи точно какво чувствам, просто е прекрасно. Пожелавам на всички такова ПРОБУЖДАНЕ.
Усмихни се, има изход.

Миналата Коледа?Първата ми трезвена Коледа.
Аз нямам много позитивни емоции.Не съм забравил още как се скарах зверски с жена си на бъдни вечер.Коледата мина нормално,макар и тъпо за мен защото не знаех какво да правя без алкохол.Новата година ми беше също много странна.В полунощ се чукнахме с щампанско и аз оставих чашата на страна.Кой би повярвал?
Сега ми е по лесно.Приел съм вече трезвеността като начин на живот/поне не ме боли глава след празника/Хората ми свикнаха,вече не се опитват да ми наливат.Вече просто ми е по спокойно.
Празника си е празник и не алкохола го прави такъв,а сърцето.Ако на него му е студено и буре вино не може да го стопли.
Пожелавам на всички весело посрещане на новата година!

Здравейте всички - стари и нови приятели. Много ми е драго да ви чета, особено като си спомня, как стояха нещата в бълг. АА още преди 6-7 години...
След 12-та трезвена Коледа все още мога да кажа че е трудно. Не заради алкохола - в моя дом от 12 години няма алкохол и няма за мен заплаха от страната на ”поливащите” (дори на местата където поливат - отдавна умея да се справям с тях). Честно казано, никога нямаше. Истинската причина за пиене винаги е била в мен, самата аз съм, значи, единствена заплаха за себе си.
Но е трудно. Защото това е винаги момент на замисъл, на спомени, на равносметка... И колкото последната да е положителна, колкото и поводи да има да съм доволна от себе си, колкото и да съм щастлива в трезвения си живот - все отдолу наднича някаква стара тъга. С която съм се примирила, която е част от мен, с която даже не бих искала да се разделя може би. Но коледната радост е винаги една ”тъжна радост”. Трудна радост.
Преди си мислех, че това ще се промени някога. Сега вече се опитвам (донякъде успешно) да го обикна. Да си дам право на това че на Коледа винаги ми се плаче.
Стига философии. Пожелавам ви щастлива, слънчева и суха Нова Година.

Аня, щастлива съм, че не само четеш, но и пишеш тук. Пожелавам ти Весели празници. И ти благодаря за тези ценни неща, които правиш за АА в България.

Здравей Аня!
"Истинската причина за пиене винаги е била в мен, самата аз съм, значи, единствена заплаха за себе си." - Много добре си го казала.

ВСЕКИ САМ ЗА СЕБЕ СИ НАМИРА НАЧИНА, ако ПОИСКА!
--------------------------------------------------------------------------

Желая ти щастлива и трезва Нова година, и много успехи на списание "АркА"!
Очаквам следващия брой с нетърпение!

Благодаря, момичета. И на вас.
Еми, прочети мнението ми в (ха!) "Новагодин-ската" тема. Изнасям се.

Здравей, Ани,
много се зарадвах като те видях тук.

Прочетох и поста ти в новагодинската тема.
Ани, не се изнасяй от тук. Дори и рядко да се обаждаш тук, но обаждай се. Ти можеш да споделиш полезни неща в този клуб.

Помниш споровете и караниците в София, защото взе участие в част от тях. Помниш една бурна сбирка в тогавашния НЦН на Стамболийски. И тогава имаше грозни думи, но в крайна сметка българското АА само укрепна в резултат на тези караници.
В резултат на тях се роди и групата на Веслец.
Сигурен съм, че с времето Господ поставя нещата по местата им.
Така ще стане и тук.

Весело посрещане на Новата година на теб, мъжа ти и младата актриса
!

Хубава 2007 година на всички четящи и пишещи тук!

Първата ми реакция беше да не влизам в цялата помия, изляла се тук.
Но след това, (едва ли случайно), се сетих за една мъдрост на АА.
Че най-важен е новодошлият. И точно заради този новодошъл, заради този, който още не е дошел, и този който се лута, и този който се страхува или съмнява, реших да бъда тук.
За да може всеки, който търси помощ, да открие, че не е сам, че има изход, че не е единствен и най-лошият на тая Планета.
Ани, опитът на всеки, спасил се от лудост, деградация и смърт е важен и ценен. Пиши понякога, има кой да прочете и да ти повярва.

Усмихни се, има изход

Здравей! :-)

Знаем добре, че нещата не са такива, каквито се отразяват на повърхността. Спомняш ли си 1999-2000 г, когато пристигаше на Слатина с информация за модерно функциониращите клубове в Полша и за поредния международен форум, а там се опитваха да отклонят разгласата с лицемерното: "Не разцепвай единството. Това няма нищо общо с АА в България!" И тогава имаше хора, които не приемаха нищо ново и нищо различно от ортодоксалното. Как ли изглеждаха тогава нещата за новодошлите? :-)

Весела Нова Година!

ПП Надявам се, че си останала все същият запален поклонник на велосипеда.

Girasol,
Разбира се, права си 200% и повече. Благодаря. Надявам се думите ти да стигнат и до тези, които тук плюят, осъждат и доказват. Аз точно затова така болезнено усетих разочарованието, за което писах преди. Защото ако бях новодошлият (а в известен смисъл така се чувствах, ха), всичко това щеше да ми отреже, може би завинаги, пътя към вас, към тези хора които наистина помагат.

Мили Некой, и ти си прав, че понякога е необходимо да се разтъпчи калта, за да се роди от нея нещо ново и може би по-добро. Но тогава в НЦН на Стамболийски нямаше новаци. И ако бяха, аз не бих се съгласила да участвам в разправията. Това е разликата - ”само”... Не става въпрос да сме ангели и да изживяваме единствено благородни емоции (и при това по само по елегантен и благороден начин да ги изразяваме!хе, хе). Аз не отнемам на никой право да се ядосва, да си създава и отстоява догми, да си отглежда и подхранва вярата че е ”по-” или даже да плюе...
Но, мили Боже, НЕ НА ТОВА МЯСТО, което е създадено (нали така?) с цел да помага...
Нали знаете единствния допустим начин да реагираме когато на сбирка някой (не: Некой) говори глупости. Да вдигнем ръка и когато ни дойде редът, да кажем нещо по-умно. Не: да се впрягаме в полемики и караници. Не: да оценяваме че някой е глупак (дори и да си е такъв). Просто да го пренебрегнем (защото нали всеки има право да се изказва, даже и глупаците) и да си вършим това за което сме дошли. Да споделяме опит, сила и надежда. Толкоз.

Новагодине,
прекалено малко знам за причините на всичко това, за да вземам каквото и да е мнение. Ставаше въпрос САМО за начина ви на общуване тук, а не кой дайствително е прав или крив, защото това не знам и май нямам как да науча.
Когато в Слатина говорих за нещо което се прави другаде или предлагах нещо ново, май не съм (надявам се поне...) ви казвала, че сте надути глупаци и нищо не знаете, и затова трябва непременно да промените нещата...
(Колелото отдавна не бях карала, с колата ми е по-гот... Но преди малко направихме 10км с кънки на пързалка и в момента много осезаемо усещам, че имам крака...)
Впрочем, доста интересна загадка ми създаде - кой ли си...

Girasol, и все пак се радвам че ви намерих - теб, Еми и още някои (и Некои) хора.
Още веднъж добра и суха Нова Година ви желая.
Ани