ЗА ТЕРИ ПРАТЧЕТ

има Филм по ДЯДО ПРАС

Sorrow is my bread

Къде?

Ninlemeistao halmutu eisteseklem.
По висша от ейстаа е само небето.

В Арената

Bukvite.com

Хаха, нямам търпение да видя как се екранизирали книга на Тери Пратчет Btw, ако някой не знае, заглавието на книгата/филма е Hogfather.

=>Ужасът върху лист хартия<=

за който като мен няма достъп до арена -
по-бавните алтернативи:

[линк]
[линк]
[линк]

Филмът е страхотен и следва (сравнително) доста точно книгата. Някои моменти, разбира се, са поорязани, но като цяло филмът е вълшебен и просто радва какво не-челите, така и почитателите на Пратчет.

Tastaafl!Няма такова нещо като безплатен обяд.

Много приятно ме изнендада - дори и Ноби Нобс е докаран добре.

TANSTAAFL

всъщност се оказа доста слаб като филм, като изключим визията, която е на ниво.

при все, че се придържа максимално близо до текста, историята се е получила скучна и объркана - съмнявам се, че незапознат с книгата човек, ще я разбере (донякъде защото едва ли ще изтрае достатъчно, за да схване нещо).

някакси разказването с текст се е пренесло само буквално в разказване с картини, но духът и ритъмът на историята от книгата са се загубили в "превода"

o Wikipedia - The Googler's Guide to the Galaxy

Не си ли забелязала, че повечето филми изобщо не могат да се мерят с книжния си вариант. Аз вече се отказах да гледам филми, чиито книги съм чела, защото само се дразня. Много при това. Вместо удоволствието ти остава едно тъпо чувство на неудовлетвореност, примесено с яд "как можаха да оризилят книгата така...". Да не говорим пък за книги, които изобщо не стават за филмиране. Преди време, 2-3 години някъде засяках в ТВ програмата на БНТ, ако не греша "Сталкер" (май така го бяха озаглавили, иначе "Пикник край пътя"). Еййй толкова му се точих, даже си бях навила алармата на телефона случайно да не го изпусна. И какво стана.. Дори и първата част не издържах да изгледам. Пародия пълна. От тогава се отвратих. Пък и за какво... на книгите е по-сладко Само дето отнема повече време...

И чакам своята присъда - да Бъда или да Не Бъда...

естествено, че съм. всеки го е забелязал :)

но все пак има и удачни екранизации - Властелина, например. (бих сложила и Потърите в кюпа, макар там да нямам преки впечатления от книгите :} )

в конкретния случай, проблемът не е толкова технически, защото визуално нещата са докарани чудесно, а... стилистичен? да, май стилистичен е правилно да се каже?

пренесена в друга изразна среда, историята не е адаптирана за нея - стила й на разказване е копиран, а не пренесен адекватно в новата изразна форма и от това цялото начинание губи жестоко.

разбира се, това си е само мое мнение и наблюденията ми са само върху двама-трима, не хиляди хора, но някакси подозирам, че и други не са били доволни от всичките 3 часа, чак пък толкоз. :))

o Wikipedia - The Googler's Guide to the Galaxy

В отговор на:

---

но все пак има и удачни екранизации - Властелина

---

Кое във "Властелина" имаш пред вид? Арагорн и Боромир с катинарчета, виртуозният етюд "Фарамир влачи Фродо за проверка при централната власт" (което Любо Николов проанализира чудесно във "Властелин, пластилин и политическа коректност" във "Ваяние 2004"), или "централната власт (в лицето на Денетор) маа грозде, докато й пеят на уше, а гондорската конница препуска към сигурна погибел"?

(Иф, че съм тъп. Пропуснах сцената с "Хубава реч. Кратка и н'нам-ква-си. Ще имеме време да пием." Или комичният Гимли. Да му се неначудиш на тъпия Толкин как не се е сетил да вкара комичен Гимли.)

Не се опитвам да разгоря стари спорове, а само нагледно да демонстрирам, че въпросът с екранизациите е субективен колкото си поискаме.

Което - може би - обяснва защо ще гледам с кеф "Дядо Прас".

(Особено след статията на Григор в блога му.)

П.П. Да не говорим, че Пратчет пише, все едно снима филм. Само вижте начина, по който се редуват сцените.

Копита зад завоя, сияние на рог...

Докато има екранизации, ще има и възхитени, и оскърбени. Ако се случи някога режисьор и сценарист да угодят на всички, много ще се стресна.
А докато тук умуваме, в data.bg пада такова теглене на филма, че свят да ти се завие.
Аз го стоварих на диска за има-няма 10 минути и от кеф изсийдвах 10 гигабайта, та и други да се порадват. Авторско право ли...

Не тълкувай като злонамереност онова, което се дължи на обикновена тъпота./i]
Принцип на Ханлън

Е т'ва вече е мъжка приказка.

Ако и техниката ми беше достатъчно мъжка (не се обиждай, мило... за филми може и да не става, но си чудесна за други неща :D), и аз щях да се отдам на сваляне и разврат, вместо да кибича тука, заслушан завистливо в отгласите...

К:ДДД

Ти гушна ли своята еднорога днес?

Пак с тоя Властелин...

По-добре катинарчета и влачене, отколкото бодри песни на хобити с Том Бомбадил.
Въпрос на вкус

Нека не размиваме темата, тя е за Пратчет.

Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

Визията си беше на повече от добро ниво - щом бяха избарали приемлив за мен Ноби Нобс, какво още да искам? Е, и Сюзън си я биваше.

TANSTAAFL

Тия седмици гледах Луи Дьо Фюнес в поредицата за Сен Тропе и ми мина през акъла колко готин Нобс можеше да е тоя човек (на младини)



Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

аз за визията нямам забележки де! даже напротив! :)

много ми харесаха магьосниците, Хекса и Сюзън.
Тийтайм беше някакво пишман копие взето от Портокал с Механизъм, което... абе не ми допадна :)
Ревизорите на реалността изглеждаха доста зле насложени в картината - направо като филм на БНТ :) - за сметка на това пък А`Туин и слоновете бяха ОК.

така че, да - визуално, всичко си беше наред. но като разказване на история - пълна скръб! едва изтраях 3(!) часа и то само от патологично фенство - дет` се вика, колко често има филми по Пратчет, нали? :)

@kalein:
впрочем, Калине, и аз винаги съм си мислела, колко удобен е пратчетовия текст за филмиране, заради тези прескачания между сюжетните линии. а сега го видях в действие и не съм очарована. излиза, че дори елементарни неща, като скоростта на възприемане (четене/гледане) на една сцена, се оказват с драматична важност за крайния ефект!

но въпросът не е само на вкус :) най-простичкият и ясен лакмус е - като хванеш един тотално незапознат с контекста човек и му пуснеш екранизацията, ще разбере ли нещо от нея? ако не - не ми го хвали действието, визията, актьорите и т.н. - ИСТОРИЯТА се е изгубила по пътя.

та, така. :)

o Wikipedia - The Googler's Guide to the Galaxy

Филмът "Сталкер" трябва да се разглежда като съвсем самостоятелно произведение, а не като екранизация на "Пикник край пътя". Тогава може да се възприеме изцяло, а не да се търсят аналогии. Въпреки, че братя Стругацки са сценаристи, от "пикника" е взета само най-основната идея и пречупена през философията на Тарковски.
Аз бих казал, че "Сталкер" е един от малкото случаи, когато филмът е по-добър от книжния вариант. Лично мнение разбира се.

ПС
За да разлаем кучетата - виж, със "Соларис" и Тарковски не е можал да се справи.
Пак лично мнение

В отговор на:

---

като хванеш един тотално незапознат с контекста човек и му пуснеш екранизацията, ще разбере ли нещо от нея? ако не - не ми го хвали действието, визията, актьорите и т.н. - ИСТОРИЯТА се е изгубила по пътя

---

Т.е. нещо като "Децата на Дюн" (или беше "Дюн") на Линч? Гледах, гледах, мъчих се да сглобявам сюжет и смисъл (не бях чел съответните книги), прилагайки всичките си познания по дзен и аниме; накрая просто го напсувах, Линча му с Линч...

Ще видя как е станал ДП и пак ще се пише.

Айде сега, че си промивам сърцето с RafHephon...

Ти гушна ли своята еднорога днес?

На мен ми беше доста интересен филма. Казвам интересен, защото в това число слагам не само визията, но и историята.
Признавам си с ръка на сърцето, че книгата не ми е от любимите и дори не можах да я издържа до края. Предадох се на последните 5-6 страници. Прекалено много магьосници има в нея.
Не мога по никакъв начин да си обясня с какво толкова ме дразнят хайваните, но дори сега във филма, на сцените с тях извръщах глава. Положих усилие да ги гледам, но изобщо не ми понесоха.
Всичко останало беше доста над нивото, което очаквах и ми беше приятно да го гледам.
Като недостатък мога да спомена единствено това, че във втората половина на филма историята започна да се влачи прекалено протяжно. От поне час и половина се очакваше развръзка и все нещо и се изпречваше на пътя. Имаше моменти, които просто можеха да прескочат или поне да не наблягат на тях толкова детайлно - точно това е една от разликите в киното и литературата - киното може да си позволи да предаде идеите визуално и поради това, доста по-сбито откъм време, вместо да ги разказва дословно с методите на литературата.