вьпрос4е
50 отговора
0 прегледа
Re: вьпрос4е
ми това е добре...и потвърждава мойта теза-ако жената си търси парче месо, то става бързо/или колкото бързо мъжа се натутка/,ако си търси партньор, то става бавно
ако съдя от личния си опит-сигурно трябва зверски да се скарам с някой за да се ожена после за него.С най-близките си приятели започнахме със скандал
..а сме заедно повече от 10 години вече...даже 15 с едната ми приятелка.Re: вьпрос4е
Ха! Вече преминаваме от това какво е казала Джия към това какво е искала да каже. Добре, не съм съвсем съгласен, но да речем че Джия е имала в предвид мъжете в рамките на достъпния контингент (loosely defined). Директно следствие от една такава теза е че на Джия мъж няма да й откаже понеже нали жената била определяща. Когато навремето го водихме този разговор аз директно си я попитах дали някога мъж й е отказвал и тя самата призна че се е случвало. Аз също съм отказвал на жена и то не веднъж и дваж и не го намирам за странно (което пък си спомням че учуди Джия). Ако не е тайна, на теб, но_бс, мъж никога ли не ти е отказвал??? Чесно казано за мен е странно ако една жена смята че мъжете са навити на всяко двукрако с дупка между краката дето да им е навито за секс... Че дори пешо, който отнесе толкова бъзици за опитите си да наебе тази или инази пичка е споделял че е имало мацки, с които е можело да стане работата, но не са го кефели. Смятай, за какво си говорим щом дори пешо не е готов на такава жертва в името на "бройката"!
И да обобщя, за мен тези от рода на жената решавала дали свалката ще стане са точно толкова грешни и показателни за силно егоцентричен начин на мислене, колкото и тезите че мъжете били определящи. Аз лично познавам достатъчно мъже, които са завидно добри свалячи и биха завъртели главите на доста нежни създания както познавам и достатъчно жени, които знаят какво търсят и искат, че да твърдя че мъжете/жените били определящи. Определящото е какво се търси и какво се предлага насреща, а не какъв е пола.
П.П. Иначе Джия винаги съм я уважавел и за мен тя беше един от по-ценните участници в клуба. Но това не значи че винаги ще съм на едно мнение с нея.
И да обобщя, за мен тези от рода на жената решавала дали свалката ще стане са точно толкова грешни и показателни за силно егоцентричен начин на мислене, колкото и тезите че мъжете били определящи. Аз лично познавам достатъчно мъже, които са завидно добри свалячи и биха завъртели главите на доста нежни създания както познавам и достатъчно жени, които знаят какво търсят и искат, че да твърдя че мъжете/жените били определящи. Определящото е какво се търси и какво се предлага насреща, а не какъв е пола.
П.П. Иначе Джия винаги съм я уважавел и за мен тя беше един от по-ценните участници в клуба. Но това не значи че винаги ще съм на едно мнение с нея.
Re: вьпрос4е
Добре де като сте такива ловци жените,защо само някакви си 15 до 20 % или 2 от 10 жените са готови пьрви да заговорят един мьж...докато при мьжете е някьде около 80%..това е официална статистика....е разбира се при проституките процента е много по голям ако имаш това певид
Re: вьпрос4е
Тези 15 или 20% са по-интелигентните, самоуверени и със собствена стойност и самоуважение.
Спокойно можеш да си сигурен, че останалите имат ниско самочувствие, ниска самооценка, ниска култура на общуване, липса на комуникационни умения;
или в момента просто не й пука за теб и гледа през теб като несъществуващ, защото не я интересуваш по никакъв начин.
Това са причините. Ритай колкото искаш, най-простото обяснение обикновено е и най-вярното.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Спокойно можеш да си сигурен, че останалите имат ниско самочувствие, ниска самооценка, ниска култура на общуване, липса на комуникационни умения;
или в момента просто не й пука за теб и гледа през теб като несъществуващ, защото не я интересуваш по никакъв начин.
Това са причините. Ритай колкото искаш, най-простото обяснение обикновено е и най-вярното.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Re: вьпрос4е
Което ме наведе на мисълта, че си българче от България, и никога не си се свалял с чужденци.
Там, където стандарта на живот е по-висок, се приема, че жената трябва да подаде някакъв знак, че няма нищо против свалка. По простата причина, че има и страни, в които ако мъжа налети агресивно или достатъчно агресивно, мацката може по допирателната да го прати в затвор.
Тук в бг е точно обратното, по простата причина, че жените са лишени от инициатива на практика навсякъде, в семейството, в професията си, и ежедневието, и това се приема за нормално, особено от по-нискокултурните жени без собствени възможности и професионална изява.
Изобщо не споменавам факта, че жените са силно дискриминирани, това е неоспорим факт, и че тук една жена трудно може да направи нещо с живота си, ако няма мъж до себе си по някакъв начин, без значение дали е баща, съпруг, любовник...каквото и да е, но сама, съвсем сама жена е лист, подмятан от вятъра.
Ако пък има и деца, ще е робиня на всеки работодател по пътя си, ако няма негласната защита и помощ от таткото, близки и познати или изобщо някакви близки и помощ.
Сигурна съм, че никога, ама никога не си живял за по-дълго време извън бг, защото ако беше имал шанса да се сваляш и особено на друг език с жена от европейска държава (но не от романските народи, а от северна европа) , щеше да имаш точно обратните наблюдения.
За статистиката да спомена, че моя приятел ми поиска вежливо разрешение дали може да се надява на нещо си, и чак когато получи някакво потвърждение от мен, чак тогава се случи изобщо нещо.
Тоест свалката си беше направо договорена, и нямаше място за съмнение дали АЗ я искам. Той щеше да се изпари без следа, или никога повече нямаше да си отвори устата, ако не беше получил съгласието и потвърджението ми.
Понеже съм се сваляла с кого ли не, ( в нета всички това правят....), та мога да ти говоря за ....доста неща.
Думи нямам колко зависи комуникацията от културата и религията.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Там, където стандарта на живот е по-висок, се приема, че жената трябва да подаде някакъв знак, че няма нищо против свалка. По простата причина, че има и страни, в които ако мъжа налети агресивно или достатъчно агресивно, мацката може по допирателната да го прати в затвор.
Тук в бг е точно обратното, по простата причина, че жените са лишени от инициатива на практика навсякъде, в семейството, в професията си, и ежедневието, и това се приема за нормално, особено от по-нискокултурните жени без собствени възможности и професионална изява.
Изобщо не споменавам факта, че жените са силно дискриминирани, това е неоспорим факт, и че тук една жена трудно може да направи нещо с живота си, ако няма мъж до себе си по някакъв начин, без значение дали е баща, съпруг, любовник...каквото и да е, но сама, съвсем сама жена е лист, подмятан от вятъра.
Ако пък има и деца, ще е робиня на всеки работодател по пътя си, ако няма негласната защита и помощ от таткото, близки и познати или изобщо някакви близки и помощ.
Сигурна съм, че никога, ама никога не си живял за по-дълго време извън бг, защото ако беше имал шанса да се сваляш и особено на друг език с жена от европейска държава (но не от романските народи, а от северна европа) , щеше да имаш точно обратните наблюдения.
За статистиката да спомена, че моя приятел ми поиска вежливо разрешение дали може да се надява на нещо си, и чак когато получи някакво потвърждение от мен, чак тогава се случи изобщо нещо.
Тоест свалката си беше направо договорена, и нямаше място за съмнение дали АЗ я искам. Той щеше да се изпари без следа, или никога повече нямаше да си отвори устата, ако не беше получил съгласието и потвърджението ми.
Понеже съм се сваляла с кого ли не, ( в нета всички това правят....), та мога да ти говоря за ....доста неща.
Думи нямам колко зависи комуникацията от културата и религията.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Re: вьпрос4е
ОК, прав си. Не знаех, че сте разисквали темата с Джия в детайли и сбърках в предположението си.
Иначе да си кажа и аз мнението. Не вярвам, че има общовалидни формули нито за това кой какво мисли при свалка, нито за това кой какво прави. Даже и при една и съща жена или мъж има различни ситуации и не всичко се развива по някакъв модел. Често може да се случи и да подходим към една ситуация с едни намерения, а в последствие нещата да се променят. Случвало ми се е от съвсем неангажирао начало тип rock the night за една вечер да излезе много сериозна и дълга връзка, случвало ми се е и от много обещаваща и с изчакване да се започне със секса връзка да излезе едно голямо нищо. Така че май съм на принципа, че многото философстване и опитите за категоризации са губене на време. Но винаги ще има хора, които се нуждаят от алгоритми за живота и ще искат поднесена наготово и лесносмилаема порция "мъдрост".
Иначе да си кажа и аз мнението. Не вярвам, че има общовалидни формули нито за това кой какво мисли при свалка, нито за това кой какво прави. Даже и при една и съща жена или мъж има различни ситуации и не всичко се развива по някакъв модел. Често може да се случи и да подходим към една ситуация с едни намерения, а в последствие нещата да се променят. Случвало ми се е от съвсем неангажирао начало тип rock the night за една вечер да излезе много сериозна и дълга връзка, случвало ми се е и от много обещаваща и с изчакване да се започне със секса връзка да излезе едно голямо нищо. Така че май съм на принципа, че многото философстване и опитите за категоризации са губене на време. Но винаги ще има хора, които се нуждаят от алгоритми за живота и ще искат поднесена наготово и лесносмилаема порция "мъдрост".
Re: вьпрос4е
Хващам се за теб, извини ме.
Преди 3 месеца ходих в полицията, за да попитам как мога да се защитя от нападения. Имах 3-4 нападения през лятото и есента от непознати мъже на улицата, част от тях късно през нощта, примерно в 12 ч през нпщта, и всичките до едно пред полицейска караулка на обществено място, пред един търговски център, аз ходя там понякога до един денонощен магазин, ако нещо ми се дояде изведнъж или реша, че спешно ми трябва нещо.
И знаеш ли какво ми казаха в полицията?
Ако не реагираш в момента, че не си съгласна с нападението, и ако не се съпротивляваш ( а това много жени не го правят, просто се оставят в ужаса и страха си), тогава това закона не го брои за нападение.
Питам, и как да се оплача, че някой ме е нападнал, ако колкото и да крещя и да се съпротивлявам, някой ми надвие физически?
Ами отиваш в полицията и пишеш обвинение, в което описваш нападателя.
Ами ако не мога да го разпозная, както се случи да не познавам нападателите си, или не мога да ги опиша?
Да можеш, е отговора, иначе никой няма да ти обърне внимание.
Ами какво става след това, като напиша тези показания?
Ами някой почва да те разследва. Ако са ти направили нещо, ще те посъветват да си направиш медицинско, и то платено от теб в някой денонощен медицински пункт, по това време няма редовни прегледи.
После чакаш да хванат нападателя, за да започне дело, ако действително има за какво да бъде обвинен по закон (защото не може да бъде обвинен, ако ти няма нищо, извод, трябва да се оставиш да те пребие и изнасили, без да гъкнеш, но тогава няма да бъде осъден, пък ако се съпротивляваш и не те нарани, просто ще го пуснат, ако изобщо си направят труда да го хванат).
И така 2 часа обяснения, в които излезе, че ако мен ме удари някой с шамар или изобщо ми направи нещо, трябва да минат месеци и години, и вероятно виновника ще ми се изхили в лицето и ще продължи да прави това ако иска пак с мен, ако иска, с други жени, и няма кой да му попречи.
Абсолютно не разбирам как е възможно това да се случва в страна, която уж ще влиза в ЕС.
Понеже го преживях....(имам и свидетели, и абе...абе.....трябва да призная, че през цялото време не вярвах на ушите си и не можех да извадя нормална реакция, така бях потресена от това, което чувах...)
ах, понеже го преживях....
има ли смисъл да обяснявам защо се ядосвам на идиоти....май няма смисъл.
Добавям, защото забравих да уточня.
Ако не успееш да извикаш полиция или някаква охрана, или какъвто и да било вид служебно лице, и ако не успеят да дойдат с телефонно повикване, нападението не може да бъде доказано по съдебен ред и тогава трябва да обориш презумпцията за невинност на нападателя, тоест трябва да имаш медицинско, добре е да има свидетели, някакви материални доказателства, че си била малтретирана, примерно ако те е набил с някаква пръчка, пръчката да е налице, ей такива неща.
Но шанса да докажеш каквото и да е без полицията да е била там по време на престъплението или поне минутки след това се изпарява безследно.
Още едно никога незапочвано дело, останало само като жалба или оплакване по архивите на прокуратурата.
Горките бг жени!
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Преди 3 месеца ходих в полицията, за да попитам как мога да се защитя от нападения. Имах 3-4 нападения през лятото и есента от непознати мъже на улицата, част от тях късно през нощта, примерно в 12 ч през нпщта, и всичките до едно пред полицейска караулка на обществено място, пред един търговски център, аз ходя там понякога до един денонощен магазин, ако нещо ми се дояде изведнъж или реша, че спешно ми трябва нещо.
И знаеш ли какво ми казаха в полицията?
Ако не реагираш в момента, че не си съгласна с нападението, и ако не се съпротивляваш ( а това много жени не го правят, просто се оставят в ужаса и страха си), тогава това закона не го брои за нападение.
Питам, и как да се оплача, че някой ме е нападнал, ако колкото и да крещя и да се съпротивлявам, някой ми надвие физически?
Ами отиваш в полицията и пишеш обвинение, в което описваш нападателя.
Ами ако не мога да го разпозная, както се случи да не познавам нападателите си, или не мога да ги опиша?
Да можеш, е отговора, иначе никой няма да ти обърне внимание.
Ами какво става след това, като напиша тези показания?
Ами някой почва да те разследва. Ако са ти направили нещо, ще те посъветват да си направиш медицинско, и то платено от теб в някой денонощен медицински пункт, по това време няма редовни прегледи.
После чакаш да хванат нападателя, за да започне дело, ако действително има за какво да бъде обвинен по закон (защото не може да бъде обвинен, ако ти няма нищо, извод, трябва да се оставиш да те пребие и изнасили, без да гъкнеш, но тогава няма да бъде осъден, пък ако се съпротивляваш и не те нарани, просто ще го пуснат, ако изобщо си направят труда да го хванат).
И така 2 часа обяснения, в които излезе, че ако мен ме удари някой с шамар или изобщо ми направи нещо, трябва да минат месеци и години, и вероятно виновника ще ми се изхили в лицето и ще продължи да прави това ако иска пак с мен, ако иска, с други жени, и няма кой да му попречи.
Абсолютно не разбирам как е възможно това да се случва в страна, която уж ще влиза в ЕС.
Понеже го преживях....(имам и свидетели, и абе...абе.....трябва да призная, че през цялото време не вярвах на ушите си и не можех да извадя нормална реакция, така бях потресена от това, което чувах...)
ах, понеже го преживях....
има ли смисъл да обяснявам защо се ядосвам на идиоти....май няма смисъл.
Добавям, защото забравих да уточня.
Ако не успееш да извикаш полиция или някаква охрана, или какъвто и да било вид служебно лице, и ако не успеят да дойдат с телефонно повикване, нападението не може да бъде доказано по съдебен ред и тогава трябва да обориш презумпцията за невинност на нападателя, тоест трябва да имаш медицинско, добре е да има свидетели, някакви материални доказателства, че си била малтретирана, примерно ако те е набил с някаква пръчка, пръчката да е налице, ей такива неща.
Но шанса да докажеш каквото и да е без полицията да е била там по време на престъплението или поне минутки след това се изпарява безследно.
Още едно никога незапочвано дело, останало само като жалба или оплакване по архивите на прокуратурата.
Горките бг жени!
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Редактирано от Roxana на
Re: вьпрос4е
Ужас! Мога да кажа само "Да не дава Господ никому!" И жените, пък и мъжете, да се учат на самозащита.
Само веднъж ми се е случвало и нищо лошо не стана - както си вървях от Плиска към Капри, отивах на гости на познати, някакъв вървял след мен и както си стъпвах на първото стъпало пред входа на блока, в който отивах, усетих една ръка да ме сграбчва по много странен начин над коляното. Така изкрещях, че имам чувството, че прозорците издрънчаха до поне третия етаж и той избяга. И слава Богу, защото никой не излезе..... Не помня дали извиках конкретна дума или просто нададох вой. Казват, че е по-добре да викаш "Пожар!", отколкото "Помощ!"
Знаеш ли, сетих се за едно телевизионно предаване още от соц времена - беше точно за нападения над жени и кой се отзовава на помощ. Направиха експеримент и репортерката крещя "Помощ" пред няколко блока в София. Никой не излезе. После звъняха на вратите на различни апартаменти и ги питаха дали са чули и ако да, защо не са излезли.... Беше доста тягостно.
Гледала ли си "Мярка за неотклонение"?
Само веднъж ми се е случвало и нищо лошо не стана - както си вървях от Плиска към Капри, отивах на гости на познати, някакъв вървял след мен и както си стъпвах на първото стъпало пред входа на блока, в който отивах, усетих една ръка да ме сграбчва по много странен начин над коляното. Така изкрещях, че имам чувството, че прозорците издрънчаха до поне третия етаж и той избяга. И слава Богу, защото никой не излезе..... Не помня дали извиках конкретна дума или просто нададох вой. Казват, че е по-добре да викаш "Пожар!", отколкото "Помощ!"
Знаеш ли, сетих се за едно телевизионно предаване още от соц времена - беше точно за нападения над жени и кой се отзовава на помощ. Направиха експеримент и репортерката крещя "Помощ" пред няколко блока в София. Никой не излезе. После звъняха на вратите на различни апартаменти и ги питаха дали са чули и ако да, защо не са излезли.... Беше доста тягостно.
Гледала ли си "Мярка за неотклонение"?
