Искрено Ваш!

Пия от 26 години. Работех много упорито относно своето самоунищожение – занятие трудно, бавно и неблагодарно. Запоите почнаха около 2 години и половина – след като съпругата ми се раздели с мен. Това бе най-благоприятното оправдание за започване на истинското ми падение. От 2002 съм запознат с програмата и 12-те стъпки на АА, като си мислех, че зная достатъчно за решаването на проблема с Алкохола и съм готов сам да се справя с него. Бърках, но го разбрах едва сега – след множество поредици от запои и временна сухота. Едва сега, връщайки се назад осъзнах, че нито сам, нито гледайки с пренебрежение на проблема, мога да оживея.
Беше краят на един декемврийски ден. Трябваше да си получа заплатата от работното си място и чаках на автобусната спирка. Важно е да отбележа, че бяха минали два дни от поредния зверски запой, завършил в отрезвителното. Състоянието ми в момента бе такова, което е характерно за всеки задълбал надолу алкохолик – страх, объркване, самота – състояние характерно за периода на абстиненция. Най-лошото бе, че не бях сигурен ще успея ли да си взема заплатата преди касиерката да си е тръгнала. Бях взел пари назаем за да платя пътните си дотам и обратно. Бръкнах във вътрешния джоб на якето си, където беше портфейла ми с усещането, че нещо ми тежи повече от нормалното. В момента, в който пръстите ми докоснаха портфейла усетих до него нещо много познато. Оказа се, че това бе патронче с водка, преполвена и най-вероятно забравена от мен в процеса на запоя. От доста време не бях изпитвал такива противоречиви чувства – да се радвам ли, да я оставя ли, или да я изпия. Най-учудващото бе, че при мисълта за нейното изпиване потреперих. Замислих се за миг – да я хвърля ли или не. Ако не можех да взема парите щеше да ми трябва – да продължа да се самосъжалявам. Изхвърлих я в коша до мен, но след това я извадих, защото се сетих, че мога отново след време да я потърся там. Излях я, прекъсвайки по този начин връщането й към мен.
Благодарен съм на Бог, че успях да го сторя. Не се гордея с това – просто се радвам, че успях да го направя. Вярвам, че всеки алкохолик, дори и да е в абстиненция, може да го стори, вярвайки в програмата на АА и 12-те стъпки и знаейки, че винаги може да опита отново. Зная, че не всичко е толкова черно, колкото е в момента.

Браво, Джони! Много ти се радвам, че си успял да преодолеш и да се предпазиш от съблазнителната течност в малката бутилка. Щот ако беше я изпил мисля, че портфейла с мънгизи набързо щеше се изпразни. Да бе, мога и да греша, но поне аз съм сигурен, че със мен тъй ще да стане. Почти винаги губях заплатата си по този начин. Ще влезна в кръчмата ушким да изпия една или две с приятелите, но после първата нещо се вмънячвах след което няма спиране докът се събудя в някоя канавка или полицейския участък, а в джобът останали само стотинки за да ми дрънкат и напомнят, че треба да плащам наем, ток, вода, ... леле, голям ужас. Смо кът си спомня ми настръхва косата!!!

Давай смело, все така и пиши по често във форумът на Алкохолно зависими!!!

Да живееш лесно е много трудно!