Предмети

Какви предмети харесвате и обичате? В битов план.
Аз харесвам остри неща, дават ми чувство за власт /Шегувам се. Обичам ножове, бръсначи, куки, игли, котешки нокти./
Обожавам канцеларски неща - телбод, моливи, химикалки / умирам за химикалки!/ писалки, кламери, квадратни листчета , машинка за пробиване на дупки, острилки, маркери, флумастри, тиксо.. На тема хартия съм идиот - обожавам да ми мирише на нова тетрадка, например.

За другите предмети няма смисъл да пиша, знаете, всички авточасти и али-бали.

Вие какво обичате?

И към какво се привързвате? Аз много трудно си сменям мебелите
С бялата техника нямам проблем, но дивани, столове, маси е някакъв много ужасен момент за мен.
А когато си взимам нов телефон е голяма трагедия Имам чувството, че ми свалят гащите насила!

Empta dolore docet experientia..

Мразя котешки ноктииии Ела да ми видиш анцузите и дънките с които седя в къщи, кат скочат дзверетата и се задържат с нокти.. На химикалки и писалки съм манячка, но мразя някои от т.нар. водоустойчиви маркери, смърдят ми на ацетон. бляях. Обичам дребни джунджурийки - слончета и подобни, обичам си плюшеното мече с раничка. Телефони сменям сравнително лесно, ама да са Нокия.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

Аз ги обичам котешките ноктаци, ама щото мъжо не ги обича, та аз напук!
Малкият ми раздра устата сутринта, умира да ми се навира в муцуната.

Аз имам една крава от някакъв Зрънчо, от тия с играчките. Само да ми я пипне някой и се сърдя много.

Ти ела да ми видиш холната гарнитура. Мен ме е срам да каня гости. Според Беровеца, каним гости само като си купим нови мебели.

На тема телефони съм болна повече отколкото на тема коли, така че, по-добре да трая

То и лакочистителя мирише на ацетон бе, ти па са за един маркер.

Empta dolore docet experientia..

В битов план? Вибраторите си си :)) И този, който е от пластмаса и другият, дето може да говори и изхвърля боклука :)))
Шегувам се, спокойно ;)
Гледам да не се привързвам към битови предмети, пътувам прекалено много и трябва винаги да съм готова да изхвърля всичко в коша :) Пък и да обичаш вещите е създаване на зависимост от тях. В крайна сметка не искам да робувам на тенджерата си под налягане от нам ква си стомана :)
Обожавам обаче книгите си, миризмата на хартията е като тази на любовник, има книги, които мога да разпозная само по нея (така, както и някои любовници :)))
Привързана съм и към някои лични вещи или такива с история за мен, като първата ми порцеланова купа в стил АртДеко, колекционерските ми акварели от 19 век, обичам фотьойла (егати думата :))) си Луи 16, който сега е мноого далеч от мен и ми липсва...ей такива неща, но пък и те не са класически битови ;)
Иначе не развивам любовен роман с хладилника или телефона

Единствено съм консервативна към мебелите в кабинета ми, свикнала съм си с тях, адски са ми удобни и на сляпо намирам квот ми трябва из шкафовете. Кат ми писне нещо, хващам няколко туби автошпрей-мат и пребоядисвам.
С противогаз и поне 24 часа всичко отворено, да се измирише. Наистина, не понасям ацетон, една от причините, поради които не си лакирам ноктите.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

О-о-о-о майне фрау, аз книгите си ги бърша през ден от прах, еле пък речниците ми с една такава подвързия, дето лепи прах като невидяла, ама простено им е, от '62 година са
За тях мързела ми спи!

Бе вие с кво си миете вибраторите?

Тоя дето хвърля боклука не го давам посмъртно
С миризмата на хартия съм израснала, много обичам.

Ми аз си признавам, че имам зависимост от вещите си

Empta dolore docet experientia..

С годините забелязвам, че изпитвам все по-малка привързаност към вещите. Нищо, което може да се купи, не е в състояние да ме трогне над минутите вълнение, предшестващи купуването му (особено ако е трудно достижимо и съм си навила на пръста)
По отношение на предметите, дадени, останали ми от близки хора, отдавна съм попила енергията от тях и макар че бих страдала ако изгубя нещо от баба ми например, то отдавна е в мен. Като го няма, мисля за него само като за предмет.
Иначе като дете в градината поръчвах на дядо Мраз тетрадка и химикал, а майка ми тайно от негово име слагаше в торбата и други подаръци и съм се радвала на всичко, защото беше специално за мен .
Животът ми обаче протича така, че привързаността към предметите отдавна се е отказала от мен :)

Cococure

Не ги мия, като се измърсят или ми омръзнат, ги сменям :))) Така получавам батериите безплатно ;)
Имаше един герой, който твърдеше, че може да познае годината на уискито само по етикетите, аз мога да позная кога е издадена една книга само по корицата и страниците й ;) Книгите от 1562 се запазват и поддържат много по-лесно и добре от тези от 1962 за съжаление, днес вече не знаят как да правят хартия...

Онези минути които са точно преди или по време на купуването и които са уникални. Адски сексуално чувство. Радвам се, че има и други луди луди момичета, които ме разбират :)))

Оф, как ти завидях!
И как успяваш така? Аз що не мога! Даже в момента имам един О-пръстен на ръката, т.е. гривна, дето е за уплътняване на разни работи и ме кефи дотолкова, че не бих си я махнала в скоро време.
Предмети, останали ми от близки хора, не мога и да си представя да загубя. Дали не е до зодия? Не знам, разбирам трябва да каже.

И аз искам да не си обичам монитора, толкова, ама, на, направо го боготворя.
Примерно.



Empta dolore docet experientia..

Аз не съм много наясно с вибраторите.
Горе-долу и аз съм като теб с книгите. Никога не си ги давам, дори на най-добри приятели. Ако имам книга от 1562, ще я сложа на стената в рамка. Предполагам.
Одушевени същества - няма смисъл да коментирам. Там съм трагичен случай.

Бе адски страдам, когато загубя нещо, било човек, животно или вещ.

Empta dolore docet experientia..

(които са ми подарък) и компютри трудно сменям (второто по-скоро поради мързел).

заеби кучето ... зъл стопанин!

О! Чаши! Само да смее някой да ми вземе чашата! Направо ми се разваля настроението. Имам си две чаши с моето име, и една с котки. Тва на работното място. В къщи имам само една, пак с котки. Но никой не ми я пипа.
Аз и четен вестник не чета.
И чужда запалка не ползвам.
Но ям от купичката на мъжа ми. Що да цапам друга.

Empta dolore docet experientia..

с котки. предишната беше с две, които се обичаха (само се бяха гушнали де, сега да не си помисли някой нещо), ама някой ми я счупи и ми беше тъжно, защото е подарък от някого, когото много много обичам. сегашната е с две коледни котки (пак подарък от същия човек).

любопитно, и аз много обичам да ровя из чужди чинии.

заеби кучето ... зъл стопанин!

за да държа на предмет/мебел/ джунджурия, трябва да има причина-или ми е подарен от скъп човек, или много време съм си мечтала да го имам, или е някоя "вярна служба", достойна за Гинес...
по принцип не съм вещоман и лесно се разделям с непотребните неща, а често и с потребните, ако някой зорлия е преревал да му ги дам; двете далчета в къщи яко ровят и влачат всичко насам натам, та с тях редовно имаме разбор на мача-кое на коя от трите е и коя ще му се радва...
за аксесоарите утрепвам , щото обикновенно са в серия и струват бая парици-не обичам да ме разкоплектоват-запалка- визитник -химикалки ключодържатели- тефтери -тва не се пипа, джиесем/428-ия поред самсунг/-не се докосва под смъртна угроза /щото малката си зарежда тайно примата на 1616/ а в къщи битовите джаджи всеки пипа бара чупи и което даде фира-като му дойде ред вземаме ново...)
имам си любими играчки за които много се сърдя като ми ги вземат-едно сърчице за свети валентин ,малки слончета от стъкло, едно плюшено животинче, сексиграчките са прибрани поради сто въпроса в минута...
всеки си има неща , които другите трима не му пипат, като се замисля козметиката , лаптопа и колата не ги деля-той си има с какво да си играе...
и далчетата по стаите си си имат техни си лични любими чекмеджета със "съкровища" и плюшени мечоци , идиотски музики , ама там тече як обмен между двете, забелязвам, с приоритет на към малката , щото е по-нахално ..)

Аз си обичам къщата - това реших след дълъг размисъл. Всяка коледа й купувам някакъв подарък... и като ходя някъде, също й купувам подарък. Май към нищо друго (предметно) не съм привързана така.
Бе тая Къща е особено същество... приятно ми е да се свирам из вътрешностите й, да ровя из сандъците и шкафовете, да прашасвам по тавана и да мразя Овергаз през зимата.

Очите виждат само това, за което са настроени.

това не е честно, аксесоарите и козметиката не се броят за битови предмети :)) Аз бих убила, ако някой ми пипне гримовете, шаловете, дрехите...преди време подивях от това, че приятелка си е позволила да използва крема ми.
В тефтера ми никой не поглежда, бижутата ми никой не пипа или носи, но към тях имам много повече финансова привързаност, отколкото емоционална ;) Изключвам може би годежния ми пръстен, първите ми перлени обици и още една две дрънкулки без реална пазарна стойност :)

Аз харесвам мазгливи жени и с верижка на глезена

Бе адски страдам, когато загубя нещо, било човек, животно или вещ.


И аз и затова ме наказват.

Оставиш ли се да те опитомят, рискуваш да поплачеш :)