ТРАДИЦИЯ ЧЕТВЪРТА

Доста често говорим за реални сбирки на АА, от който повечето са в София, но дали се питате, "защо нямате, и как да отворите клубът на АА във вашия град?"


„Всеки двама или трима алкохолика, които са се обeдинили, за да започнат да водят трезв начин на живот, могат да се нарекат група АА, при условие, че нямат никакви връзки с други обединения, имащи други цели и задачи.”


Сбирките на АА са жизнено важни, безплатни и много ефикасни. За да се оформи група на АА са нужни не повече от двама алкохолика, който без никакъв проблем могът да се нарекат клуб, или сбирка на АА. Всяка група има само една главна цел – да доведе нашите идеи до тези алкохолици, които все още страдат. Групата АА никога не трябва да финансира или предоставя името АА за използване, на която и да е родствена организация или странична компания, за да не ни отвличат от главната ни цел проблеми, свързани с пари, собственост и престиж.


“Всяка група трябва да бъде напълно самостоятелна, с изключение на делата, засягащи други групи или АА като цяло”.

Самостоятелността – дума от много съставящи. Но за нас тя означава само това, че всяка група АА провежда своята дейност по свое усмотрение, освен случаите, когато нейните действия заплашват организацията като цяло. Тук възниква същия въпрос, който ние обсъждахме в Първа Традиция: „Не е ли опасна такава свобода?”
Дълги години ние изпитвахме всички възможни отклонения от нашите Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции.И това беше неизбежно, тъй като ние представляваме сбор от крайно егоцентрични личности. Деца на хаоса, ние по всички възможни начини си играехме с огъня, и все пак излязохме от огъня невредими, както предполагаме, по-мъдри. Тези същите отклонения предизвикаха обширния процес на проби и грешки, който ,по милостта на Бог, ни доведе към това, че сме тук сега.
Когато през 1946 година за първи път бяха публикувани Традициите на АА, ние бяхме убедени в това, че всяка група АА е способна да понесе всякакви изпитания. Ние се убедихме, че групата, както и всеки отделен човек, трябва рано или късно да се подчини на тези изпитани принципи, които ни гарантират оцеляването. Ние стигнахме до извода, че процесът на проби и грешки е съвършено безопасен. Нашата увереност беше толкова голяма, че в първия вариант на Традициите на АА имаше едно такова важно положение: „Всеки двама или трима алкохолика, които са се обeдинили, за да започнат да водят трезв начин на живот, могат да се нарекат група АА, при условие, че нямат никакви връзки с други обединения, имащи други цели и задачи.”
Това означаваше, че ни стига куражът да провъзгласим всяка група за отделна организационна единица, която се ръководи в своите действия от колективното съзнание на нейните членове. Провъзгласявайки тази неограничена свобода, ние счетохме за необходимо да обнародваме всичко на всичко само две предупреждения: групата не трябва да прави нищо, което би могло да нанесе сериозна вреда на организацията като цяло и не трябва да свързва своята дейност с дейността на други организации или отделни лица. Ако ние започнехме да се делим на групи привърженици и противници на „сухия” закон, „републиканци” и „комунисти”, „католици” и „протестанти”, би възникнала сериозна опасност. Групата АА трябва да се занимава само със своите основни задачи, иначе е обречена на гибел. Нейната единствена цел се явява трезвост. Във всичко останало всяка група има абсолютната свобода на мнения и действия. Всяка група има право на грешки.

В началото на дейността на АА в различните градове се появиха не малко групи. В града, който ще наречем Мидълтаун, настана истински бум. Жителите му изпаднаха, така да се каже, в ярост. Размечтали се, старейшините измислиха нещо ново. Те решиха, че на града е нужен голям алкохолен център, своеобразен вид учреждение, чиято цел е да разпространява челния опит, който би могъл повсеместно да бъде подет от групите АА. На първия етаж на това съоръжение трябваше да има клуб. На втория етаж нещо като изтрезвително, където, както се предполагаше, на алкохолиците щяха да се връчват пари, за да могат те да си връщат дълговете. На третия етаж се предвиждаше да се водят общообразователни занятия, в програмата, на които не трябваше да има никакви теми, които предизвикват разногласия. Във въображението на инициаторите този бляскав център трябваше да има още няколко етажа, но като начало бяха достатъчни и три. За всичко това трябваха много пари, пари на не алкохолици. Ако искате, вярвайте, ако не недейте, но богатите хора от този град се въодушевили от идеята.
Въпреки това сред алкохолиците имало няколко консерватории, които не били съгласни с проекта. Те написали до щаб-квартирата Foundation А.А. в Ню Йорк и се поинтересували какво мислят там за това нововъведение. Те предполагали, че старейшините, за да подкрепят тази идея, възнамеряват да пишат в Foundation А.А., надявайки се да получат официален документ за поддръжка. Консерваторите, написали писмо, били обезпокоени и се отнасяли към самата идея скептично.
Разбира се това дело е имало организатор – и то организатор с блестящи способности. Със своето красноречие той премахнал всички опасения, въпреки това, че от Foundation А.А. дошъл отговор, в който се казвало, че официално одобрение няма да последва и че в други градове различните начинания, при които групите АА са действали съвместно с медицински и просветителски организации, са завършили с крах. За да действат сигурно, организаторът решил да създадат три корпорации и станал президент на всичките три. Зданието на центъра сияело със свежата си мазилка и със своето съществуване разпространявало топлина и доброта. Скоро делото закипяло. За защита от каквито и да било опасности и да се обезпечи непрекъснатата дейност били изработени 61 правила и указания.
Но ,уви, ярката светлина блестяла не за дълго. Душевното спокойствие се заменило от бъркотия. Станало ясно, че някои любители на чашката се стремели да получат образование, но не били уверени, че са алкохолици. Личните недостатъци на другите, изглежда, можели да се излекуват само от паричен заем. На някои им се харесвал клубът, но най-вече защото се чувствали самотни. Понякога желаещите били готови да се запишат на всичките три етажа. Някои започвали от най-горния етаж и в резултат се спускали на първия, ставайки членове на клуба; други започвали с клуба, напивали се до припадък, попадали в болницата, о оттам се отправяли към третия етаж да получат образование. Активността била като в кошер, но за разлика от кошера, тук била пълна бъркотия. Групата АА просто не била в състояние да се справи с такъв проект. Разбирането за това дошло твърде късно. След това последвал неизбежният взрив – подобно на този, който се случил, когато във фабриката Уобмли изгърмял парният котел. Хладен и задушаващ страх и разочарование завладели групата.
Когато трусът минал, се случило забележително събитие. Главният организатор написал до щаб-квартирата, че е трябвало да отчете опита на АА. След това извършил постъпка, която станала класика за Анонимни Алкохолици. Всичко се свеждало до неголяма картичка , на лицевата страна, на която било написано: „Първа Група на Мидълтаун. Правило № 62”. Когато отворили картичката, вътре намерили само едно язвително изречение: „Никога не си вири носа”.
Така в съответствие с Четвърта Традиция, една група АА осъществила своето право на грешка. Нещо повече, тя оказала неоценима услуга на Анонимни Алкохолици, защото с готовност и смирение си е направила извода от случилото се. Групата отново се изправила на краката си и нейните членове, смеейки се, продължили своя път към усъвършенстването. Даже главният архитект на замисъла, стоейки сред руините на своята мечта, се оказал способен да се посмее над себе си – а това е висшето проявление на смирението.

Да живееш лесно е много трудно!

ИМАМЕ НАМЕРЕНИЕ ДА ОТКРИВАМЕ СБИРКА В СТАРА ЗАГОРА.

КЪМ ВСИЧКИ ЗАПОЗНАТИ С ТРАДИЦИИТЕ НА АА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ГРУПА И СБИРКА ИМАМ НЯКОЛКО ВЪПРОСА:

1.Изисква ли се някаква регистрация на АА, за да се наеме помещение за сбирки?

2.Възможно ли е неалкохолик да организира сбирки на АА и да взема участие в тяхната работа?

3.Могат ли професионалисти да вземат участие в сбирки на АА?

4.Може ли някой да свъже името и професията си с АА?

БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО. АКО СЕ ЗАФОРМИ ДИСКУСИЯ ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ЩЕ МИ ВЪЗНИКНАТ И ОЩЕ ВЪПРОСИ.

Упътствие за закрита "Сбирка на АА"

Водачът на сбирката на АА се представя - "казвам се .............., и съм алкохолик", след което поздравява дошлите в клубът на АА: "Добър вечер и добре дошли на тази сбирка на Анонимни Алкохолици."

Водачът предлага минута мълчание: "Нека преди да почнем сбирката да помълчим за минута, за да си припомним защо сме тука и да отдадем дължимото на онези, които не са сред нас сега."

Водачът на сбирката чете какво е АА?

АА е общество от мъже и жени които споделят своя опит, сила и надежда, за да помогнат на себе си и останалите при техния проблем с алкохола.
Единственото условие за членство, е желанието да се спре алкохола. При нас не се плащат нито встъпителни нито членски вноски. Ние се издържаме сами с помощта на доброволни дарения.
АА не е свързана с никаква секта, религия, политическа организация, стремиме се да не вземаме отношение в обществени спорове, не поддържаме и не подкрепяме ничии интереси.
Нашата единствена цел е да останеме трезви и да помогнеме и на други алкохолици да достигнат трезвост.

Напомнят се указания за принципи, който спазваме на сбирката на АА:

Всеки може да се изкаже или да не казва нищо.
Говорим си с малките имена, всеки може да се представи, както иска.
Не се прекъсваме.
Не спорим.
Не теоретизираме.
Не полемизираме.
Не задаваме въпроси към изказванията.
Хората, които в последните 24 часа са употребили алкохол или други вещества, променящи съзнанието, имат право да присъстват, но нямат право на глас.
Желанието да се изкажем сигнализираме с вдигане на ръка и водещият дава глас подред.
Ако може, ще ви помоля всяко изказване да бъде в рамките на пет минути - принципът важи за голяма сбирка.

В края на сбирката: "Нека Ви припомня за Традиция Седма, която гласи;" “Всяка група на АА трябва напълно да се издържа сама, като отклонява каквото и да е външно дарение.” – ние се самоиздържаме, и да помоля да пуснете своята лепта според възможностите си. Това не е задължително.

Нека Ви напомня и за принципът на Анонимност – "Който видите тук, каквото чуете тук, моля ви да го оставете тук."

Сбирката се завършва с молитвата на АА – "Господи дай ми смирение за да приема нещата, които не мога да променя. Дай ми сила за да променя нещата, които мога да променя. Дай ми мъдрост за да прозра разликата между едното и другото."

Да живееш лесно е много трудно!

1.Изисква ли се някаква регистрация на АА, за да се наеме помещение за сбирки?
Може и без регистрация - стига да се разберете с отдаващия помещението. И в София, и в Бургас помещенията са предоставени безплатно от социални и медицински служби или от добронамерени бизнесмени.
Клубът в София преди години е имал регистрация по Закона за лицата и семесйствата - не знам дали тя е още валидна.
Групата на Веслец няма регистрация. Затова миналата година имахме проблеми с освобождаването от митницата на литература на АА. Накрая все пак ни я дадоха.
Имаше идеи да се направи регистрация като юридическо лице, но не знам докъде стигнаха нещата. Лично за мен това не е важно, АА си върши добре работата и без регистрация.
Всяка година даваме информация в централата на АА в Ню Йорк, че съществуваме - така те печатат литература и на български и пускат информация за нашите сбирки в сайтовете и справочниците, където са описани всички сбирки по света.

2.Възможно ли е неалкохолик да организира сбирки на АА и да взема участие в тяхната работа?
Неалкохолик може да помогне за организацията на сбирките.
Но той може да участва единствено в откритите сбирки, не и в закритите.

3.Могат ли професионалисти да вземат участие в сбирки на АА?
Пак само в откритите и то като слушатели. Това е ако говорим за чисто АА.
Иначе програмата на АА се използва в чужбина като част от други лечебни и терапевтични практики.


4.Може ли някой да свъже името и професията си с АА?
Не.

Успех в Стара Загора!
Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се.

"2.Възможно ли е неалкохолик да организира сбирки на АА и да взема участие в тяхната работа?

3.Могат ли професионалисти да вземат участие в сбирки на АА?

4.Може ли някой да свъже името и професията си с АА?"

АА-България е възникнало с помощта на лекари-психиатри, които в началото са вземали участие на сбирките, но след като се е оформила група от трезвеещи алкохолици, те са се отдръпнали. По този начин са сформирали много групи по света и в това, според мен, няма нищо лошо - важното е хората, които не са алкохолици да успеят навреме да предоставят инициативата в ръцете на трезвеещите алкохолици.


"4.Може ли някой да свъже името и професията си с АА?"" - Това с името и професията съм го виждал и повярвяйте ми, последствията бяха плачевни. Един от нашите приятели се яви на специализиран семинар в качеството си на терапевт и НА член на АА и беше поставен в много неудобно положение от останалите присъстващи, които започнаха да го разпитват за какви ли не нещата свързани с алкохолизма, на които той имаше претенциите да може да отговори, но така се оплете, че организаторите трябваше да се намесят и да отклонят разгорялата се дискусия...

Не знам дали беше добре от страна на Алкажа да постави така проблема за АА в Ст. Загора.
По въпроса за намерението - уж! - да се правят сбирки в Ст.З. С променлив успех тях ги има в СЗ вече шеста година. Дори от Слатина изпратиха на времето Николай Дюлгеров, да дойде и да представи пред журналисти идеите на АА - дотогава в града не бяха и чували за АА. Пазя интервютата в два от вестниците. Та на тия сбирки са се събирали от трима до шест души. Защо ли става дума за "намерение", след като във вторник също имаше сбирка, на нея участваха трима души, а питащият беше един от тях? По-коректно е да се попита как за вбъдеще да се организират сбирките? Макар че алки вече даде отговор - сбирките да се провеждат от групите по свое усмотрение, стига това да не е в противоречие с основните традици на АА.

По въпроса за печата. Не за нова регистрация, а за прикрепяне на официално писмо от името на софийския клуб със съответния техен печат - като морална подкрепа. Да се прикрепи към евентуална молба до "Социални грижи" към Община "Ст. Загора" за отпускане на помещение за сбирки по часово. Просто да се види, че не е поредното случайно хрумване на случайни хора да ползват собственост на общината. Досега сбирките се провеждаха в терапевтично студио или в апартамент. Но ако участват повече от трима-четирима души, както през пролетта, ще бъде трудно. Ако собственикът на апартамента отсъства - пак ще е проблем.

Трето: Дали един неалкохолик има право да организира сбирки на АА и сам да участва в тях. Хе! :-)) И тук май скрито се визира конкретно присъствие, макар че вече на няколко души от клуба разяснявах моите лични отношения с алкохола - доколкото ми го позволява непроменения от шест години ник, чрез който имам чисто човешки запознанства с много хора от дир-а. Отговарям още веднъж, за да не се спекулира. Започнах да организирам сбирки в Ст.З по препоръка на клуба в Слатина - тогава, през 2000 г. сбирки на Веслец не се провеждаха. Нямаше да го направя дори тогава, ако някои членове на клуба не ме бяха окуражили и не бяха помогнали - кой с литература, кой с лично присъствие в Ст. З. , кой с размножени материали Част от тях продължават и сега да посещават сбирки на Веслец, други в Слатина. Ако някой желае да поеме нелеката работа, свързана с организацията, с помещението, с разгласата /не реклама, а разгласа!/, че съществува такъв клуб, с телефон за връзка - ами нека я поеме, не съм суетен и няма проблем да изоставя работата по организацията на сбирките. Стига наистина да се свърши нещо.

Относно последното питане - подозирам, че не е чак толкова принципно поставено, а е пак по замаскиран конкретен повод. Става дума за моя, професионална обява на психотерапевт, под която в дъното фигурира дребен надпис "Клуб на анонимните алкохолици". И телефон за връзка. Ако през годините се оформяха на няколко пъти малки групички в града, то е било заради тая разгласа. Никой нищо друго не е направил. В тоя ред няма нищо лично, досега той просто е единствената възможност за контакт с хора, интересуващи се от АА. Но преди да се реша на подобна крачка - защото тя освен негативи не ми е донесла нищо друго, едва ли не заради тоя ред минавам за първи алкохолик в града :-)), което влияе на авторитета ми - аз се посъветвах пак с хора от софийския клуб, едва ли те ще се откажат от думите си. Иначе някой трябваше да плаща всеки месец в единствения възможен местен вестник по 12 лв. месечно за минимално каре от 8 кв. см.
Но така или иначе - щом се открехва завесата - няма проблем още на следващата седмица да премахна реда "Клуб на анонимни алкохолици" и телефона за връзка от карето си.

В заключение: Не е добре да се върви по ръба на коректността по отношение на сбирките, на които човек попада. Защото понякога не осъзнава как зад уж принципната му позиция прозира обикновена деструктивност. :-))

Отговорът беше повече за участниците в разговора, ако някой иска още подробности - на бележки. Пиша го, тъй като в абстрактен, уж принципен контекст, нещата изглеждат по един начин, но когато стане дума за конкретна работа и конкретни хора - по съвсем различен.

По-добре нещо, отколкото нищо.
По-добре се хванете заедно и опитайте да създадете, или укрепите и разширите щом вече ги има - сбирките и групата на АА в Стара Загора.

Всеки може да бъде полезен с нещо - единия със собствения си алкохолизъм, другия с дългогодишните си контакти с хората с алкохолен проблем в града. И двамата - в намирането на помещение и другите подробности.

Направете го заедно, нека да набере сила, пък после винаги ще може да се скарате

Въпросите на алкажа бяха зададени "по принцип" и затова и аз отговорих "по принцип".

Но конкретната ситуация и конкретните действия са нещо друго.
И аз като Карата мисля, че отначало е почти невъзможно да се мине без помощта и участието на специалисти (дори и на сбирките). Нека тръгне, пък после то само ще си покаже и ще се намести.

В частен дом сбирки не може да се правят - не само поради липсата на място. Когато се увеличите и започнат да идват и непознати, е рисковано да предоставиш дома си, защото не знаеш кой от тях кога ще се запие и какви ще ги надроби след това.

Успех още веднъж и ако ви трябва помощ, ще ви помогнем доколкото можем.

Иначе това мнение си е лично мое, не говоря от името на АА.

Здравей Алкаж! Радвам се, че съществуват ентусиазирани хора кът тебе, иначе без този зил нищо няма да стане. Мда, много добри въпроси задаваш, на който ще пробвам да ти отговоря без да засегна някой - все пак, за сега България е башка!!!
Първо, да ви напомня мъдроста на един много добър учител, който казал че ново вино не се слага в стари бъчви, или дреха не се кърпи със стара кръпка.
Та ще помоля Новогодин да не се засяга, и да не приеме моето писмо кът нападение, но ще го помоля, ако може да отстъпи за да даде възможност приятелите на АА и Бог своето чудо да направи в Стара Загора.
Сигурен съм, че всеки иска и пробва като може да помогне на страдащия алкохолик - мотивите са добри, но понякога доброто е враг на най-доброто?
Мисля да е въпрос на мнение, всъщност Новогодин няма право да смъмря алкажа за дето пита и се интересува за традицийте на АА, специялно когато не си алкохолик, а пък алкажа иска да знае подробно за основяване на група на АА в Стара Загора. Кво лошо има в това? В АА се казва, че няма глупави въпроси, има само глупави отговори. ОК!!!

Възможно ли е неалкохолик да организира сбирки на АА и да взема участие в тяхната работа?

Искам общо взето да отговоря на въпросите свързани с професионалисти и АА. Както вече казах, доброто е враг на най-доброто! Защо му се е прищяло на професионалец да се занимава с пияндета, когато фактите доказват че в повечето случая тяхното усърдие е напразно, дори в книгата на АА - "Мнението на лекаря" и "Още за алкохолизмът", известните лекарите признават своето безсилие, и че не-познават ефекасен начин за да могат успешно да помогнат на алкохолика да добие пълноценно възстановяване.
Моля ви да ми дадете пример, а не да спорите, ако успешно сте помогнали на някой. Абе, то и аз ей тъй, от време на време успявах, като нямах друга алтернатива се задържах без пиячка за извесно време, докът пак се хвана че тогаз с още по-голям жар почна да пия.
Но със сигурност мога да кажа, че ние алкохолиците може да се възползваме от добър GP за физическо ни лечение, дори в много случай/много от нас се нуждаят от помоща на психолози и психиатри.
Лично аз мисля, че колкото повече се знае за алкохолизмът от професионалистите толкоз по-добре за алкохоликът, с надежда че те/неалкохолици ще упътят болния алкохолик на сбирки на АА.
Иначе, освен алкохолици никой друг няма право да посещава закрити сбирки на АА. Дори е предложено първата сбирка на АА да бъде закрита, защото анонимноста е много важна за всеки един алкохолик. Оправдавайки се с подобна зависимос откритите сбирки на АА лесно могът да се превземът/измешат с други нуждаещи се от подобни сбирки, като НА и Аланон. НА е за наркомани, така и Аланон е за деца и партньори на алкохолици - съзависими попаднали във водовъртежа на алкохола.

Да живееш лесно е много трудно!

Ами нека си работи човекът ти, успех му желая, дори му помогнах в началото.
Но чак пък да използваш сравнения като "стара бъчва" и "стара кръпка", за да доказваш, че си прав... :-)) Аз не бих го направил, но всичко е въпрос на манталитет. Пък и не съм анонимен в дир-бг, не бих могъл да кажа всичко, което мисля.

ПП Модели на АА в света - колкото щеш. Ппогледни само това, което разказва Стефани Браун в интервютата и книгите си за това как в момента стоят нещата в САЩ. Навсякъде по света АА се развива и вкарва нови подходи в дейността си. Това е неизбежно.

Но чак пък да използваш сравнения като "стара бъчва" и "стара кръпка", за да доказваш, че си прав... :-)) Аз не бих го направил, но всичко е въпрос на манталитет.

Ами че предупредих те да не приемаш всичко за нападка. В по-горното ставаше въпрос за стара идея, която за 6 години се изтъркала, а пък никва работа не свършила.
Мисля че манталитетът ми е на стара пияница, за което ми е писнало да се извинявам, та на който не му харесва искам да знае, че и на мен не ми харесва чак толкоз, затуй гледам колко се може по-усърдно да работя по програмата на АА с надежда да ми светне, иначе съм си гола вода. Абе, много ми е по-добре от преди ...., даже съм си ОК. Всяка жаба да си знае гьола!!!

стара идея, която за 6 години се изтъркала, а пък никва работа не свършила.

Това просто не е вярно. Друго няма смисъл да ти казвам.

В отговор на:

---

Ако някой желае да поеме нелеката работа, свързана с организацията, с помещението, с разгласата /не реклама, а разгласа!/, че съществува такъв клуб, с телефон за връзка - ами нека я поеме, не съм суетен и няма проблем да изоставя работата по организацията на сбирките. Стига наистина да се свърши нещо.

---

В отговор на:

---

Иначе някой трябваше да плаща всеки месец в единствения възможен местен вестник по 12 лв. месечно за минимално каре от 8 кв. см.
Но така или иначе - щом се открехва завесата - няма проблем още на следващата седмица да премахна реда "Клуб на анонимни алкохолици" и телефона за връзка от карето си.

---

Според мен щом Алкажа повдига този въпрос, значи има някакви предпоставки за това . Почти винаги в групите някой започва да поема повече задачи от другите и да се чувства отговорен за всичко, което се случва на сбирките. Изискват се много усилия, за да може човек да се отдръпне и да даде път на хората, които са дошли след него. Понякога това е много болезнен процес. Понякога този човек е не-алкохолик . Втора традиция на АА говори точно за това - "кървящите дякони", които не могат да се разделят с чувството за превъзходство и власт, което им дава контрола върху развоя на събитията в групата. Опитът е доказал, че обикновено при такива ситуации страда групата и атмосферата на трезвеене, която се създава е нея. Най-добрият вариант, според мен е този, който предложи Некой - заедно да се намери решение на възникналите въпроси, но все пак АА е за алкохолици и ако не се стигне до компромис би следвало всеки да си поеме по своя път - наистина по света има различни сбирки - групи от треезвещи алкохолици, които се председателстват от професиналист, които са ефективни, но които не се наричат АА, а нещо друго...

Споко бе, не кървя. ОК, разбрах ви. Тая седмица "Клуб на Анонимни алкохолици" и телефонът за връзка ще отпаднат от карето ми. Ще изоставя организацията на сбирките и разгласата. Най-вероятното следствие - както казваш и ти - ще е всеки по своя път. Дано има наистина други да поемат. Все пак сбирките в СЗ се задържаха - поне до тоя момент. Докато в Пловдив не издържаха. Няма ги ни в Русе, ни във Варна, нали?
Но това можеше да се реши в разговор очи в очи. Щото бактън от интриги!

Защо трябва да се остави нещо, което помага? В София също има група с психолог, не знам какво точно става там, но факт е, че като отидох веднъж, видях хора с трезво време по две, три години. За мене пътят е АА, но ако за някого не е, тогава какво? Да умира ли?

Е как да докажа, че има смисъл, като ясните аргументи бяха малко - единствено Некой видя възможност за креативност в подхода. Всичко останало бяха отрицание и и удобни цитати - но така, както Дявола цитира Евангелието, придружени с намигане и лицемерната поанта: ти не се сърди, не се обиждай, ние се позоваваме само на опита на АА. Чак да се възхити човек! :-)))

Най-добре беше да дойде някой до СЗ, да види на място как стоят нещата, да разговарят с другите двама-трима, а не да си правят непроверени изводи. Щото това може да струва скъпо. Но тогава със сигурност ще последва вдигане на рамене и йезуитската въздишка "Бог така реши!". Никой няма да каже: "Ние така настояхме, защото считахме, че е по-добре да няма група, отколкото да има група, на която помага психотерапевт."

Но честно казано, вече започва да ме отвращава цялото това лицемерие.

А дали просто не би могло "Да правиш каквото трябва, пък да става каквото ще"?
Става въпрос за човешки живот, не за друго. Има ли нещо по-ценно от него?

"Но честно казано, вече започва да ме отвращава цялото това лицемерие" - мисля, че си абсолютно прав да изпитваш това усещане. Но и съм убедена, че няма да му се поддадеш и да реагираш импулсивно.
Грешките, които правим или сме правили като пиещи, винаги струват скъпо - на нас и на хората край нас. Но грешките, които правим като непиещи, са не по-"евтини". Още повече, че ги правим с ясно съзнание.
Убедена съм, че вярата в Бог помага и е необходима, но наистина се ядосвам, когато вярващият започне да проявява овчедушие. И тъй като мнението ми по този въпрос не е важно в момента, се обръщам към теб с молба: Не се отказвай, а помогни доколкото имаш сили, желание и възможност за клуба в Стара Загора. Чета те с удоволствие в други клубове и зная, че няма да пропуснеш момента да оставиш делото по спасението на давещите се в ръцете на самите давещи се - когато този момент дойде :)
И не ни се обиждай - ти много добре знаеш какви са основните черти в нашия психологически профил ;)

Новаrодин, жалко, че се обиди, но пък е и обяснимо.

Трудно е да бъдем арбитри от тук, защото нямаме ясна представа как точно седят нещата в Стара Загора. Макар че ти ги описа доста изчерпателно от твоя гледна точка.

Аз пак ще повторя личното си мнение, че е по-добре да изгладите неразбирателствата си и да опитате заедно.
Пък после или ще се получи АА, или ще се получи друго - няма да е АА, но то може пак да помага. Може да се получат и две неща - АА група плюс някаква друга терапевтична форма. А може и нищо да не стане.
Но така - ако само теглите чергата към себе си - най-вероятно е нищо да не стане.

Прагматизмът и гъвкавостта според мен са предпочитане пред догматичността.

Ако алкажа има достатъчно упоритост и воля да организира сам група на АА в града, лошо няма. Но дали ще успее?

А ти дано да успееш да превъзмогнеш обидата си

[12:26:26] X каза: ЗДРАСТИ, ЧЕТА В ДИРА
[12:26:38] X каза: "Убедена съм, че вярата в Бог помага и е необходима, но наистина се ядосвам, когато вярващият започне да проявява овчедушие. " (y)(y)
[12:27:00] X каза: НАПЪЛНО СЪМ СЪГЛАСНА С ТЕБ!
[12:28:13] Y каза: АЗ СЪЩО
[12:28:32] Z каза: Благодаря ви, момичета :)
[12:28:36] X каза: и аз ще го подкрепя НОВАГОДИН
[12:28:39] Y каза: (y)
[12:28:47] X каза: УВАЖАВАМ ТОЗИ ЧОВЕК
[12:28:48] Y каза: ДАВАЙ
[12:28:54] Y каза: ХАРЕСВА МИ
[12:28:59] Z каза: Писна ми от изказвания - ми аз не мога, то не зависи от мен...
[12:29:18] X каза: ПИСАЛИ СМЕ СИ ПРЕДИ НА БЕЛЕЖКИ. ТОЙ МЕ ПОДКРЕПЯШЕ В НАЧАЛОТО КАТО СПРЯХ ДА ПИЯ
[12:29:29] Z каза: Да, и аз го уважавам - чета го в руския клуб, но не пиша там :)
[12:30:36] Z каза: Той е много читав човек

[12:31:45] X каза: <Писна ми от изказвания - ми аз не мога, то не зависи от мен...> И НА МЕН. ТАКА САМО ЗАБАВЯМЕ ПРОБЛЕМИТЕ, НЕ ГИ РЕШАВАМЕ. НЕ МОЖЕ ДА ЧАКАМ ВИСШАТА СИЛА ДА "МЕ ОПРАВИ С МАГИЧЕСКАТА СИ ПРЪЧИЦА" АЗ ТРЯБВА ДА СЕ НАКАРАМ И ДА ДЕЙСТВАМ, НЕ ДА ЧАКАМ ЦЯЛ ЖИВОТ...
[12:33:20] Y каза: ОТПУСНИ СЕ, АЗ МИСЛЯ, ЧЕ ВИНАГИ ,КОГАТО ЧОВЕК ПРАВИ НЕЩО ДОБРО, ТОЙ ВЕЧЕ ВЯРВА

[12:34:21] X каза: ДА, ВЯРАТА Е ВАЖНА /В ДОБРОТО ИЛИ В БОГА/ КОЙ КАКТО ГО РАЗБИРА.
В КАКВОТО И ДА Е ТАМ....

[12:36:50] Z каза: "Никога не се съмнявайте, че една малка група хора с идеи може да промени света. Защото това е единственото, което го променя..."
[12:37:00] Y каза: (y)
[12:37:05] Z каза: Мисля, че е вярно :)
[12:37:14] Y каза: АБСОЛЮТНО
[12:38:05] Z каза: "Всяка една идея е абсолютно възхитителна и абсолютно безполезна, докато не намериш как да я приложиш"
[12:38:14] Y каза: АМИ ТОВА Е
[12:38:44] Z каза: И това е, което е удовлетворителното - да си направил малко,но да си го направил :)
[12:38:51] Y каза: ТОЧНО
[12:40:52] Z каза: Пък всъщност стига днес да си направил поне нещо, а не само да мислиш :)

Не съм обиден, шокиран съм бре, разбираш ли? Нищо от тая дискусия днес, освен спора за печата не се е поставяло очи в очи на сбирка в СЗ - доколкото се събирахме в последния един месец само трима души. Обсъждахме как да направим сбирките по-ефективни, как да подобрим регламента им, как да търсим помещение и как да направим разгласата по-добра. По-точно как аз да се справям с всичко това, щото друг не поема. И сега изведнъж виждам един списък въпроси, поставен направо за национално обсъждане, явно касаещи сбирките в града. И уж на принципна основа! Ми настръхвам, когато някой богоугодно започне да ми говори за принципи. Отгоре на това с две неистини, ако ги конкретизираме с оглед на групата в СЗ. Но за едната от тях мога да говоря единствено на "Бележки".

Впрочем каня те в града - тебе и който и да е друг, ще ви платим пътните, ще съберем когото успеем и ще поговорим, ще чуеш и другите. За сбирките ще дадете съвет, можем да направим една.

Е, разнообразихме атмосферата тук, щото каквото и да се копираше или цитираше, липсваше истинската комуникация и диалогичност в клуба. Карата и алки требе да ми благодарят, че с участието си просто им вдигнах адреналина.