мъжът ми си намери по-млада

и за мен проблемът на тази емоционална зависимост, която се развива след много години брак идва и от това, че в ранната фаза на една връзка се създава илюзията за пълно споделяне ( в най-общ смисъл) на живота и брака. След като в продължение на много време един човек се е учил съзнателно да се откаже от инстинкта на единак и е успял, след криза в отношенията този загубен инстинкт никога не се връща изцяло, дори понякога и никак, и индивидът е изправен пред срив и безпомощност. Именно подобна ситуация е и тази на Деси, която въпреки опита на въсрастта е много по-ранима от по-младите жени.

съжалявам, че съм на всяко гърне мерудия, но какво го правите тоя инстинкт ?! при мен той се възстановява даже твърде добре, но после нещо новото опитомяване става невъзможно. не мога да се вживея в бръщолевиците им .

постът не ми звучи реалистично, но ако е истина-Деси и на 50 /предполагам, че си под 50/ човек може да започне наново. особено ако няма избор. дори да имаш перфектен брак, съпругът ти може да почине /недай си боже/ и пак би се наложило да се оправяш сама. майка ми на 50 се разкара и си беше приела съдбата, че само децата и работата й ще и носят радост/въсщност май от много години само децата и работата й и носеха радост/ , и от време на време секс, но не се получи така. въпрос и на късмет. но при всички случаи, от теб си зависи да се справиш пък каквото сабя покаже.

доста депресиращо, все пак. не мисля, че на 50 мъж или жена не могат да бъдат обичани...поне се надявам най искрено да не е така:))))

Не си мерудия, тук е клуб за свободна дискусия :)
За нас (включвам и себе си, понеже предполагам според разказа ти, че сме на сходна възраст) инстинктът не само се възстановява добре - той по принцип още не е изгубен. Знам, че ще ми противоречиш може би и това си е твое право, но повярвай на по-патилите тук, ако не вярваш на мен - да си разлюбен на 20 и на 40 е различно и 20 годишните не могат да го знаят преди да станат на 40 и сами да го изпитат. Имаше една хубава мъдрост в този смисъл - ако младостта знаеше и ако старостта можеше...:)
Не бива да подхождаме с идеята, че постът не е реалистичен - това си е само за сметка на пишещата, не за нас, ако е наистина така, но все пак всеки е невинен до доказване на противното, нали? :) А ти самата каза нещо, което за мен крие ключът към проблема - "ако нямаш избор". Истината е, поне за мен, че когато нямаш избор ти си наи-смел и най-решителен. Именно тогава, когато няма какво да губиш и не си правиш илюзии, можеш истински да започнеш наново. А положението на Деси е такова, че тя все още се надява...на какво, може би самата тя не би могла да каже. :) Но докато не е изгубила точно тази надежда, тя няма да намери изцяло смелостта, която някак си изискваш от нея :)

Нали не си мислиш, че тук става дума само за ЕГН -
Вярваш ли, че една жена на 22 години толкова ще обикне един мъж на 50 ако не и предостави нЕкои екстри-а пари, я мерцедес или пък разходки с яхта и тн.....Не отричам, че има и чаровни мъже, както и жени на тази възраст, но аз по същия начин не вярвам, че някой младеж на 20 силно ще се влюби в госпожа на 50 - без нЕкои екстри, може да съм груба реалистка, знам ли освен това между едно е....и влюбване наистина няма много общи неща освен голия секс
Мъж на 50 и жена на 50, а и на 60 и 70, та дори и на 80 могат да бъдат обичани, могат и да обичат, нека вярваме на класиците- любви все возрасти покорньи но за да бъдат предпочетени пред по-мпадите или трябва да са изключителни хора, или изключителни късметлии

на мен пък ми звучи точно като човек, който наистина няма избор. от там дали на 20 дали на 120...като трябва, ще стане.
не мисля, че непременно оставаш емоционално зависим след 20 години брак. напротив, това е нещото, което си зависи само и единствено от теб. да не говорим, че много хора в брак са по емоционално независими, отколкото някои "самотници". това си е до циганщина в характера, а не до статут.

не знам, но много звучи като пазар:)))

Тцъ, избор дали има или не не знам точно, но в нея има все още надежда :) А именно надеждата е тази, която сега й вреди. Защото освен всичко друго я кара да си мисли, че има и избор :)
Всеки човек реагира различно, така е, но има група от хора, които именно след 20 години брак стават емоиционално зависими. Деси явно е от тях, или така поне се показва от постингите й. А има и такива, които никога няма да придобият нужда от друг човек. Просто приеми, че не можеш да лекуваш първите с лекарството на вторите :)

Да ти кажа честно не съм убедена в изключитения късмет на хора, които са се "уредили" с партньори (в случая надали става дума точно за партньорство), с които имат толкова голяма разлика в годините. Ситуацията много често при мъжете е от сорта " няколко дена- иху, и после- тихо." Когато един мъж в такава зряла възраст има толкова младо гадже, със сигурност се чувства много поласкан, че е забелязан и изключителн вдъхновен, подмладен и ентусиазиран в началото. Логично е- млада плът, младо същество, което го изпълва с енергия и го връща към младостта, ех... Но такава връзка в по- дълга перспектива, изисква доста повече усилия и жертви,за да я задържиш и да издържиш на темпото, което много малко мъже в горепосочената възраст имат или по- точно в един момент разбират, че всъщност ги вълнуват много по- различни неща и не им е уютно да се борят за оцеляване в една връзка, която изисква оттях начин на живот, който вече им едалечен и поставя към тях изисквания, неподходящи за възрастта им.
При жени, които имат доста по- млади от тях гаджета, е аналогично според мен. Най- близката ми приятелка имаше приятел, който е с 14 години по- млад. Тя е разведена жена, без деца, с добра професия и висок стандарт на живот. Мисля, че независмо от разликата във възрастта, бяха доста сродни души с младежа(), но,в края на краищата, тя го напусна, тъй като не можеше да издържа да бъде потискана от собствените си комплекси за възраст, да се сравнява с начина , по който изглеждат момичета от компанията на приятелите му, да поддържа взаимоотношения с хората около него, които имаха по-различен начин на живот и мислене, да се поддържа неистово, за да бъде винаги във върхова физическа форма и прочие. И, въпреки че на междуличностно ниво между тях имаше доста висока степен на хармония, ей тези нещица се оказаха много,много важни.

То си има и термин от едно време-брачен пазар
Стоките са или първа, или втора употреба, или трета преснотанякои са атрактивни, с хубава опаковка, шарени, а вътре нищо съществено, други са увити в амбалажна хартия, ама си вървят като сиренето, трети никой не ги иска, че са се вмирисали вече и не стават, а има и едни такива, скъпи и разкошни, дето всички ги искат и ги сънуват, ама не ги дават на лизинг .

Много точно си го казала, това с темпото е адски уморително и колкото и да е съблазнително да тръгнеш към нови висоти с някой млад и нахъсен партньор, друго си е да си с някой, с когото се движите в едно темпо и сте си в една категория.
Сега ми хрумна, че това е още една причина за развод, ако темпото на двамата не съвпада, то по-бавния се уморява да догонва и кривва в странични пътечки, където се движи по-лесно

"на зла кучка - зъл прът"
Включително жена ми. По заслуги.

сега еба и нелюбими.
ПП: Ти мен убичаш ли мЪ ?

просто като "не разчитай винаги друг да ти вади колата от калта".

анонимните пръдлета ви броя за едно цяло - може да го броиш и за заяждане на едро...

връзките на опинците
Нито има свидетели, нито доказателства, нито нищо. За капак не изглежда да е в силна позиция - нищо чудно със съветник като теб скоро да я четем тук как е на улицата и се надява да стане чудо и някой да "и даде".
Умния човек се старае да има самостоятелност.

Все още е рано да и "изчисляваш" позициите на жената- още повече, че твърде малко знаем по нейния казус. Може пък да получи ценни съвети отнякъде и малко кураж от деца, роднини и приятели и мъжлето и да се окаже в по- неизгодна позиция. Още повече моралът и етиката, колкото и разтегливи понятия да са на днешно време, въобще не са на негова страна- на някакъв наивник пред преклонна възраст, разпищолил се, защото някоя си "девойка" го е зарадвала с внимание. Не знам дали си чувал, ама не само жените могат да имат проблеми с критическата възраст.
А пък що се отнася до това какво правят умните хора... светът се състои от всякакви типажи- хора, които изглеждат , че са умни, но не са; хора, които претендират или се заблуждават, че са умни, но не са; такива, които се подценяват, а са доста по- умни, отколкото си мислят; хора, които изглеждат не чак толкова умни, но са; хора, които са откровено глупави и т.н. Всички те обаче заслужават към тях да се постъпва що годе етично и да получат съвет, ако сме в състояние да им го дадем, в този клуб, но не и да злорадстваме над съдбите им.
Странно предколедно настроение те е обхванало, Джейми. Не усещам никаква радост, никакво щастливо очакване на предстоящия голям празник, никаква радостна предколедна суетня. Що ли така?

Аз колата си в калта не си оставям, така че в случая "няма кал - няма проблем".
Хайде лек ти ден.

празниците не ми харесват (все трябва да карам - не мога да пия нищо)
Прочети първия постинг и ми кажи - ако някой е в силни позиции - ще го напише ли ?
Това е вопъл на изоставен човек който не знае сега накъде.

Тогава, ако това е вопъл на изоставен човек, още по- задължващо е да му се отговори с необходимата деликатност и отговорност, а не да се злорадства над слабостта му, не мислиш ли?
Апропо, аз пък въобще даже не пия ( алкохол), но от това празниците ми не стават по- малко хубави.