Колко от вас
96 отговора
0 прегледа
Заключена
Колко от вас
имат деца? Нещо хич не ми е драго като ме загложди нещо, да ходя да се съветвам в друг клуб. Пък и носталгията така здраво ме е хванала, че не ме пуска. Едно време знаехме, че някой днес не пише, защото е на изпит. Примерно. Или че няма да е онлайн до другата седмица, защото пътува. Сега човек не смее да пусне поздрав за сватба, щото младоженецът като не се похвали, ще е едва ли не клюкарско, ако кажа аз. И... такива ми се въртят. Пълната анонимност въобще не ми понася. Ето - ако знаех, че има някой, на когото няма да му е досадно да говорим за деца, спокойно щях да се обърна с питанка, нормално. Като не знам изобщо кой-какво, за половината неща, за които ми се говори, се чудя и не пиша, да не би да досадя. С две думи - моля да се запознаем. Кой доколкото си позволи. И ако е в настроение изобщо. Думите, настроението и поведението са много, но /поне на мен/ все още нещо ми липсва, някакси. Поне? За децата да се ориентирам?
* : * : * : * : *
* : * : * : * : *
Re: Колко от вас
Здравейте,отдавна ви чета,но до сега не съм се осмелила да пиша.Тази тема ми харесва.Имам двама сина.Те са вече големи.Малкият е в гимназия пред завършване,а големият е вече завършил.Много са различни и като визия и като характер.С носталгия си спомням за времето ,когато бяха малки!Не съм го вярвала,но е истина ,дето казват -малки деца,малки ядове;големи деца,големи ядове.
Re: Колко от вас
Нямам деца, обаче нямам нищо против да си говорим за деца, защото обичам децата .
нещо не схванах мисълта ти какво общо имат децата .
ако питаш за настроение - мога да сменя 4 сезона за 1 час само в настроението си. ако имаше 5-ти сезон и на него бих му намерила място
нещо не схванах мисълта ти какво общо имат децата .
ако питаш за настроение - мога да сменя 4 сезона за 1 час само в настроението си. ако имаше 5-ти сезон и на него бих му намерила място
Re: Колко от вас
Здравей, Безсънна!
Нямам деца все още, но съм изгледала и сестричка, и братовчеди, съседчета, приятелски дечица... Кой как се появи, хвърля ми бебока и бързо се покрива някъде я да поспи, я да поклюкарства, я да поденси навън... По някаква необяснима за мен причина, имат ми доверие и възрастните, и дечицата.
Съвсем искрено признавам, че не мога да разбера хората, които не харесват децата. Не успявам да го възприема. А и те децата го усещат инстинктивно, както и едно куче или коте усеща, че няма да го нараниш. Любимото ми е, когато се приближи и ти подаде играчката, също свещенодействие.
Сякаш ти казва "Здравей, приемам те в моя свят."
Но.. о, небеса... какви чудовища стават децата, когато порастнат!
Я, кажи какви грижи ти създава 9-годишната госпожица?
Нямам деца все още, но съм изгледала и сестричка, и братовчеди, съседчета, приятелски дечица... Кой как се появи, хвърля ми бебока и бързо се покрива някъде я да поспи, я да поклюкарства, я да поденси навън...
По някаква необяснима за мен причина, имат ми доверие и възрастните, и дечицата.
Съвсем искрено признавам, че не мога да разбера хората, които не харесват децата. Не успявам да го възприема. А и те децата го усещат инстинктивно, както и едно куче или коте усеща, че няма да го нараниш. Любимото ми е, когато се приближи и ти подаде играчката, също свещенодействие.
Сякаш ти казва "Здравей, приемам те в моя свят."
Но.. о, небеса... какви чудовища стават децата, когато порастнат!
Я, кажи какви грижи ти създава 9-годишната госпожица?
Re: Колко от вас
А, това с децата се случи просто повод да реша да питам. Причината е, че шест месеца отсъствах около развода, цяла година вече откак съм обратно, а усещането за приятелската атмосфера някакси не ми се връща. Загубихме ли се, заети ли сме прекалено, по-новодошлите ли предпочитат пълната дистанция с минимум лично инфо, не знам. Децата имат съвсем малко общо. Най-много от някои алкохоло-любителски теми да науча кой каква напитка предпочита, а винаги съм гледала на клуба като на кафе с приятели - кой каквото има, не се срамува или сдържа да си каже. Даже дежурните сръдльовци от преди са били много по-близо като конкретни хора с настроения, случки и техни си лични неща, отколкото някои никове, чиито мисли ако харесвам, нямам идея на кого са всъщност. Хората ми липсват, макар да си пишем. Може би трябва да се събираме по-често. Или да говорим повече. Не че "трябва" е точната дума, но нещо такова. Нали си признах по-нагоре - носталгия.
* : * : * : * : *
* : * : * : * : *