Просто така ...

случи се. Потъна баща ми в тревите зелени. Прекрасно го е казал Борис Христов. Вие сте част от моето семейство и затова го споделям. Не можах да се подготвя за този житейски миг. Отиде си тихо държейки ръката ми. Пророни една сълза миг преди да издъхне. Не ми каза защо. Като на филм. Само че истински. Много неща са писани за смърта. Е, случи се! Необяснимо се чувствам да ви кажа. Приближавам се до мисълта, че съм част от безкрайния низ човешки съдби векове наред. Вечната безкрайност! Не, не ми съчувствайте. Обикнете ме малко повече. Може би така би се компенсирала поне частица от любовта която баща ми даряваше ежедневно.
Е, случи се!
тихх

Magister bibendi

мога само да те прегърна и целуна и да бъда мълчаливо до теб ......

бъдете обичани!

...

Обичам те ...
да... просто така!

моите съболезнования

сега може би няма да го усетиш, но след време...

аз разбрах че никой не си отива напълно. хората, които аз съм си мислел, че съм загубил са всъщност винаги с мен. така и баща ти ще е винаги с теб. винаги ще присъства в съзнанието и в настоящето ти. важните ни хора никога не могат да са минало.

.....

бащите са голяма работа...
появи ми се сълза...

Една прегръдка и от мене, обичам те повече..:(((

Моралната страна на въпроса остава за по-късно. ("таман за никога" уточнявам)

Благодаря на всички и на теб мила. Не знам дали си още в софия и какво прави сина ти. Сподели, че ми е тенго мъчно казано на нашенски.
Иначе на моето семейство в нета благодаря щот без тях нямаше да е същото - казвам го не за първи път.
До скоро.

Magister bibendi

Приеми и моята обич

добре съм злато, даже много добре, благодаря, иначе не смятам да се преселвам пак извън беге, намерих си съдбата тук. а че сме семейтво, такова сме, ннннищо че се разпиляхме като много семейства, с тебе сме. цунки, до скоро.

Моралната страна на въпроса остава за по-късно. ("таман за никога" уточнявам)

лека земя, тих...
вземи една ръка и от мен... така, за по- сигурно... и обично