Какво е апостол
16 отговора
0 прегледа
Какво е апостол
Привет,
Направи ми вчечатление, че няколко човека (не амо тук) използват свободно думата "апостол", като слагат и прилагателни като "обединяващ" и т.н.. Тъй като Църквата към която принадлежа се ръководи от пророк и 12 апостоли, такива неща трудно минават покрай ушите ми.
Понеже се надявам, че повечето тук вярваме на Библията като божие слово, то имам следните въпроси към всички, който ползват по този свободен начин "титлата" апостол обръщайки се към някой или за себе си (напр. Г.Бакалов).
1. Кой (и как?) ги е ръкоположил за апостоли? Имат ли власт? (1 Солунци2:6)
2. Може ли да се проследи линията им на ръкополагане до Исус Христос?(Лука 6:13)
3. Събрани ли са в кворум от 12 апостоли?(Деяния 1:26) (Лука 6:13)
4. Пазят ли учението чисто и имат ли право да решават важни доктринални въпроси като "последна инстанция", така както е описани в Деяния 15:1-7?
5. Пътуват ли по света да "проповядват на всички народи" така както е заповядал Спасителя? (Марка 13:10)
6. "Едно" ли са, така както е описано в Йоан 17:21 - единни в мисли, дела и цели?
7. Създават ли нови свети писания движени от силата на Св. Дух? (виж. Откровение 1:1 и мн. др.)
Ако отговорите на повечето въпроси са отрицателни, то тогава какво мислите за: 2 Коринтяни 11:13 и Откровение 2:2 ?
Съзнавам, че някои биха се почуствали леко неудобно в тази тема, но все пак не съм обидил никой. Бих искал да разсея някои заблуди доколкото е възможно. Очаквам дискусия по същество и ако може без "спам" и "каламбури".
Поздрави,
Енос
Исус Христос ръкополага апостолите
Страници на Възстановеното Евангелие
Направи ми вчечатление, че няколко човека (не амо тук) използват свободно думата "апостол", като слагат и прилагателни като "обединяващ" и т.н.. Тъй като Църквата към която принадлежа се ръководи от пророк и 12 апостоли, такива неща трудно минават покрай ушите ми.
Понеже се надявам, че повечето тук вярваме на Библията като божие слово, то имам следните въпроси към всички, който ползват по този свободен начин "титлата" апостол обръщайки се към някой или за себе си (напр. Г.Бакалов).
1. Кой (и как?) ги е ръкоположил за апостоли? Имат ли власт? (1 Солунци2:6)
2. Може ли да се проследи линията им на ръкополагане до Исус Христос?(Лука 6:13)
3. Събрани ли са в кворум от 12 апостоли?(Деяния 1:26) (Лука 6:13)
4. Пазят ли учението чисто и имат ли право да решават важни доктринални въпроси като "последна инстанция", така както е описани в Деяния 15:1-7?
5. Пътуват ли по света да "проповядват на всички народи" така както е заповядал Спасителя? (Марка 13:10)
6. "Едно" ли са, така както е описано в Йоан 17:21 - единни в мисли, дела и цели?
7. Създават ли нови свети писания движени от силата на Св. Дух? (виж. Откровение 1:1 и мн. др.)
Ако отговорите на повечето въпроси са отрицателни, то тогава какво мислите за: 2 Коринтяни 11:13 и Откровение 2:2 ?
Съзнавам, че някои биха се почуствали леко неудобно в тази тема, но все пак не съм обидил никой. Бих искал да разсея някои заблуди доколкото е възможно. Очаквам дискусия по същество и ако може без "спам" и "каламбури".
Поздрави,
Енос
Исус Христос ръкополага апостолите
Страници на Възстановеното Евангелие
Редактирано от Enos на
Re: Какво е апостол
Организацията, която има точно под бройка 1 пророк, 12 апостоли, които да се преизбират непрекъснато с цел поддържане на тази бройка, е Мормонската. Вероятно, тя стартира това още от своето създаване през средата на 19 век. Това не важи за Християнската църква.
За властта на апостол не може да се съди задочно. Ако те интересува дали някой е апостол, иди виж как проповядва, виж свидетелствата на хората, които са получили благословение чрез неговото служение. И ги погледни (най-безпристрастно) какво представляват тези хора.
Апостол Павел взема своето Апостолство лично от Исус Христос, чрез видение. (Например - началото на Галатяни. Ако беше чрез ръкополагане от някого, нямаше апостол Павел да казва "нито ЧРЕЗ човек".) Впоследствие, получава признание и от другите апостоли, след като те виждат делата му и проповядването му.
Апостолите са дар за тялото, наред с пророците (много пророци, не само един - Деяния 13:1), евангелизаторите, пастирите и учителите.
"Апостол" не е гола титла, това е функция. Тя потвърждава началното значение - "изпратен, назначен, пратеник". От Бога - за някого, както казва апостол Павел - 1Ко 9:2 "На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство."
Във 2Ко 8:23 се споменава, че "нашите братя са апостоли на църквите". (Защо само тук преводачите превеждат "апостоли" с "пратеници", и не на другите места, не ми е ясно). Не вярвам тук контекстът да има предвид именно останалите 11 (освен апостол Павел апостоли). Вярвам, че имаме случай на ръкополагане и на други апостоли, като например
Деяния 14:14 "Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха" - т.е., и Варнава е апостол.
Във второ Коринтяни 11:13 стих, апостол Павел когато говори за лъжеапостоли, не издига аргументи от типа "виждате ли, бройката 12 вече е запълнена (тоест аз, и останалите 11, защото Матия е избран по човешки и не се брои, за разлика от мене, който лично Господ Исус ме избра)", а говори за своите дела и проповядване, които го доказват като апостол - "изпратен" към Коринтската църква. Макар, че, себедоказването не е типична негова черта, и най-накрая той казва - 2Кор. 12:11 "Станах безумен. Вие ме принудихте..."
Не е вярно, че е призвание именно на апостолите да създават Светите Писания. Марко и Лука не бяха апостоли. Призваните да бъдат апостоли след първите, трябва да пишат книги за вярата, но не и "Свети Писания" за добавка към Библията.
Вярвам, че сега открито се възвръща дарът на апостол в църквата. През вековете е имало много служители, чиито дела и слова свидетелстват за тяхното Апостолство, макар, и самите те да не са се идентифицирали като такива.
Например, братята Кирил и Методий имат 100% Апостолство. Компромисният термин, с който го нарича Православната църква "равноапостоли", не трябва да значи нищо друго, освен - "апостоли".
Защо някак си се приема за нормално някой да казва "аз съм пастор/евангелизатор/учител в тялото Христово" - което, за да се е случило, човекът трябва да е имал откровение от Бог Всемогъщи, а "аз съм апостол/пророк" да трябва да се приема странно, след като същият Бог е, който раздава даровете - Ефесяни 4:11 ?
За властта на апостол не може да се съди задочно. Ако те интересува дали някой е апостол, иди виж как проповядва, виж свидетелствата на хората, които са получили благословение чрез неговото служение. И ги погледни (най-безпристрастно) какво представляват тези хора.
Апостол Павел взема своето Апостолство лично от Исус Христос, чрез видение. (Например - началото на Галатяни. Ако беше чрез ръкополагане от някого, нямаше апостол Павел да казва "нито ЧРЕЗ човек".) Впоследствие, получава признание и от другите апостоли, след като те виждат делата му и проповядването му.
Апостолите са дар за тялото, наред с пророците (много пророци, не само един - Деяния 13:1), евангелизаторите, пастирите и учителите.
"Апостол" не е гола титла, това е функция. Тя потвърждава началното значение - "изпратен, назначен, пратеник". От Бога - за някого, както казва апостол Павел - 1Ко 9:2 "На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство."
Във 2Ко 8:23 се споменава, че "нашите братя са апостоли на църквите". (Защо само тук преводачите превеждат "апостоли" с "пратеници", и не на другите места, не ми е ясно). Не вярвам тук контекстът да има предвид именно останалите 11 (освен апостол Павел апостоли). Вярвам, че имаме случай на ръкополагане и на други апостоли, като например
Деяния 14:14 "Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха" - т.е., и Варнава е апостол.
Във второ Коринтяни 11:13 стих, апостол Павел когато говори за лъжеапостоли, не издига аргументи от типа "виждате ли, бройката 12 вече е запълнена (тоест аз, и останалите 11, защото Матия е избран по човешки и не се брои, за разлика от мене, който лично Господ Исус ме избра)", а говори за своите дела и проповядване, които го доказват като апостол - "изпратен" към Коринтската църква. Макар, че, себедоказването не е типична негова черта, и най-накрая той казва - 2Кор. 12:11 "Станах безумен. Вие ме принудихте..."
Не е вярно, че е призвание именно на апостолите да създават Светите Писания. Марко и Лука не бяха апостоли. Призваните да бъдат апостоли след първите, трябва да пишат книги за вярата, но не и "Свети Писания" за добавка към Библията.
Вярвам, че сега открито се възвръща дарът на апостол в църквата. През вековете е имало много служители, чиито дела и слова свидетелстват за тяхното Апостолство, макар, и самите те да не са се идентифицирали като такива.
Например, братята Кирил и Методий имат 100% Апостолство. Компромисният термин, с който го нарича Православната църква "равноапостоли", не трябва да значи нищо друго, освен - "апостоли".
Защо някак си се приема за нормално някой да казва "аз съм пастор/евангелизатор/учител в тялото Христово" - което, за да се е случило, човекът трябва да е имал откровение от Бог Всемогъщи, а "аз съм апостол/пророк" да трябва да се приема странно, след като същият Бог е, който раздава даровете - Ефесяни 4:11 ?
Re: Какво е апостол
Хубави уточнения.
Но все пак - според теб - в какво точно се изявява апостолството? освен, че не е титла, а е функция. и че означава "пратеник"? какви още са характеристиките на апостола? и какви са функциите му?
Ти смяташ ли, че Георги Бакалов е апостол точно толкова колкото са били апостоли - Павел, Петър, Йоан, Яков ...
или например Кирил и Методий?
просто се опитвам да разбера какви характерстики и какъв смисъл влагате под понятието апостол?
нямам никакво намерение да се заяждам, искам да разбера какво разбират под апостол, християните в съвременната "Апостолска реформирана църква" - от която е част и ХЦ "Прелом".
иначе за теб си имам много добро мнение, не приемай нищо лично :)
Но все пак - според теб - в какво точно се изявява апостолството? освен, че не е титла, а е функция. и че означава "пратеник"? какви още са характеристиките на апостола? и какви са функциите му?
Ти смяташ ли, че Георги Бакалов е апостол точно толкова колкото са били апостоли - Павел, Петър, Йоан, Яков ...
или например Кирил и Методий?
просто се опитвам да разбера какви характерстики и какъв смисъл влагате под понятието апостол?
нямам никакво намерение да се заяждам, искам да разбера какво разбират под апостол, християните в съвременната "Апостолска реформирана църква" - от която е част и ХЦ "Прелом".
иначе за теб си имам много добро мнение, не приемай нищо лично :)
Re: Какво е апостол
вярно е ,че 12 глава на 1 Кор. започва така:/1 Коринтяни 12:1/
При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби
и завяршва така:/1 Коринтяни 12:29-31/
Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?
Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?
Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.
"Копнейте за по-големите дарби"!?за какво "по големи" става дума?
ето какво ипше в /Mарко 10:45/:"Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
можем ли да кажем,че да си "слуга" е по-голямата дарба?
ето какво пише в /Деяния 1:8/ "Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята". можем ли да кажем,че да свидетелстваме за Христа е "по-голямата дарба"?
вече споменах какво е означавало да си апостол по времето на Христос.
днес "апостолството" трябва да бъде разглеждано в светлината на "дарбата на Светия Дух в Тялото Христово" и нищо повече.
Деяния 1:21-26
21. И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,
22. като почна от времето, когато Иоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.
23. И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.
24. И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,
25. да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
26. И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.
тука не става въпрос за "дарба",нито какво да е "качество на апостола".условието е:"да е бил свидетел на "Живота,Делата,Учението,Възкресението и Възнесението на Христа".
ако "тези апостоли" се мислят "за Христови апостоли" яли са риба!
но не и с Христос...
При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби
и завяршва така:/1 Коринтяни 12:29-31/
Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?
Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?
Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.
"Копнейте за по-големите дарби"!?за какво "по големи" става дума?
ето какво ипше в /Mарко 10:45/:"Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
можем ли да кажем,че да си "слуга" е по-голямата дарба?
ето какво пише в /Деяния 1:8/ "Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята". можем ли да кажем,че да свидетелстваме за Христа е "по-голямата дарба"?
вече споменах какво е означавало да си апостол по времето на Христос.
днес "апостолството" трябва да бъде разглеждано в светлината на "дарбата на Светия Дух в Тялото Христово" и нищо повече.
Деяния 1:21-26
21. И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,
22. като почна от времето, когато Иоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.
23. И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.
24. И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,
25. да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
26. И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.
тука не става въпрос за "дарба",нито какво да е "качество на апостола".условието е:"да е бил свидетел на "Живота,Делата,Учението,Възкресението и Възнесението на Христа".
ако "тези апостоли" се мислят "за Христови апостоли" яли са риба!
но не и с Христос...
Re: Какво е апостол
Най-напред, държа да подчертая, че първите 12 апостоли, които са споменати поименно в Библията имат особенно положение пред Бога (тук не се впускам в подробности, кой точно е заместникът на Юда). Вярвам, че има разлика между тях и всички останали апостоли през вековете. Кирил и Методий са много известен пример, и за други хора този дар може да се свидетелства, но също вярвам, че има едно голямо множество неизвестни пред лицето на обществото "безименни" апостоли и мъченици. (Кой може да има точна информация какво е ставало и става в мюсюлманските страни, Китай, и в другите страни, с отявлено преследване на християни? Нищо чудно в Съдния ден някой си Тинг Сун Йонг или друг с подобно име да получи по-голяма награда от Кирил и Методий. Не сме в положение да знаем всичко.)
Също, вярвам, че "апостол" не е нещо праисторическо, което в днес не се среща и не може и да се срещне. Понякога определени религиозни среди дотолкова усилват ореола около "светия", "блажен" и т.н., че започва да се чува едно (дяволско) послание - "Ето, те са били велики. Ти си призван да ги почиташ, да ги считаш за идеални. Не трябва да търсиш исторически и други доказателства за техни грехове и слабости. Ако намериш нещо такова, то със сигурност е лъжа и трябва да препроверяваш фактите. И най-важното - да не си помисляш, че можеш да бъдеш като тях, или пък Бог по някакъв начин да те въведе в по-високи пътища, отколкото тях е въвеждал."
С една дума, агиографията налага ограничение и натиск на нашето съвремие. Тя влиза в противоречие с насърчителните думи на Исус "Делата, които Аз върша и вие ще вършите".
Нека да поговорим и за белезите на апостолството (както ап. Павел отбелязва).
Нека да разгледаме случая от Деяния 16:16-22, когато ап. Павел изгонва духа-предсказвател от слугинята. Виждаме, как едно на пръв поглед незначително действие ескалира до възбуждане на целия град. И обяснението е едно - имаме намеса в царството на поднебесната, сред духовните началници и управители на тъмнината. Духовният началник на града е конфронтиран и атакуван. Подобно нещо има в по-малък и голям мащаб навсякъде, където апостол Павел се появява (Деяния 14, 19:23-34 и т.н.)
И това в първият белег на апостолството - конфронтиране на небесни началства и власти. Сила и способност за промяна на духовния климат на места и области.
Второ - способност за засаждане и израстване на църкви.
Трето - чудеса и знамения.
Какво да кажа за нас, Прелом? Виждал съм тези три неща при нас. Все пак, не съм наблюдавал "чудеса по поръчка" и "изцеление по желание". Не всичко, за което сме се молили е станало. Но дали е ставало в живота на тези, за които никой няма съмнение, че са били апостоли?
Също, вярвам, че "апостол" не е нещо праисторическо, което в днес не се среща и не може и да се срещне. Понякога определени религиозни среди дотолкова усилват ореола около "светия", "блажен" и т.н., че започва да се чува едно (дяволско) послание - "Ето, те са били велики. Ти си призван да ги почиташ, да ги считаш за идеални. Не трябва да търсиш исторически и други доказателства за техни грехове и слабости. Ако намериш нещо такова, то със сигурност е лъжа и трябва да препроверяваш фактите. И най-важното - да не си помисляш, че можеш да бъдеш като тях, или пък Бог по някакъв начин да те въведе в по-високи пътища, отколкото тях е въвеждал."
С една дума, агиографията налага ограничение и натиск на нашето съвремие. Тя влиза в противоречие с насърчителните думи на Исус "Делата, които Аз върша и вие ще вършите".
Нека да поговорим и за белезите на апостолството (както ап. Павел отбелязва).
Нека да разгледаме случая от Деяния 16:16-22, когато ап. Павел изгонва духа-предсказвател от слугинята. Виждаме, как едно на пръв поглед незначително действие ескалира до възбуждане на целия град. И обяснението е едно - имаме намеса в царството на поднебесната, сред духовните началници и управители на тъмнината. Духовният началник на града е конфронтиран и атакуван. Подобно нещо има в по-малък и голям мащаб навсякъде, където апостол Павел се появява (Деяния 14, 19:23-34 и т.н.)
И това в първият белег на апостолството - конфронтиране на небесни началства и власти. Сила и способност за промяна на духовния климат на места и области.
Второ - способност за засаждане и израстване на църкви.
Трето - чудеса и знамения.
Какво да кажа за нас, Прелом? Виждал съм тези три неща при нас. Все пак, не съм наблюдавал "чудеса по поръчка" и "изцеление по желание". Не всичко, за което сме се молили е станало. Но дали е ставало в живота на тези, за които никой няма съмнение, че са били апостоли?
Редактирано от drago1 на
Re: Какво е апостол
Нека да поговорим и за белезите на апостолството (както ап. Павел отбелязва).
Нека да разгледаме случая от Деяния 16:16-22, когато ап. Павел изгонва духа-предсказвател от слугинята. Виждаме, как едно на пръв поглед незначително действие ескалира до възбуждане на целия град. И обяснението е едно - имаме намеса в царството на поднебесната, сред духовните началници и управители на тъмнината. Духовният началник на града е конфронтиран и атакуван. Подобно нещо има в по-малък и голям мащаб навсякъде, където апостол Павел се появява (Деяния 14, 19:23-34 и т.н.)
И това в първият белег на апостолството - конфронтиране на небесни началства и власти. Сила и способност за промяна на духовния климат на места и области.
Второ - способност за засаждане и израстване на църкви.
Трето - чудеса и знамения.
Какво да кажа за нас, Прелом? Виждал съм тези три неща при нас. Все пак, не съм наблюдавал "чудеса по поръчка" и "изцеление по желание". Не всичко, за което сме се молили е станало. Но дали е ставало в живота на тези, за които никой няма съмнение, че са били апостоли?
една от "духовните вълни" на реформираните църкви е - воденето на борба с духовете.това "освобождаване" не е само за хора,а и за територии.касе е се за това да се пречупи териториалната сила на сатаната в "космическото пространство" над страни,градове,области,райони и къщи.
значи обидиняващите се апостоли започват да се молят и "нажежение въздух" започва се разрежда.духовните съпротивления се сломяват и хората намират по-бързо Господа в "нажежения мрак".не само хората се "освобождават",след молитвата на "апостолите",освобождават се цели сгради от призраци,а понякога цял район на някой град.
другата "вълна"...
способност за засаждане и израстване на църкви.
апостол петър казва на просяка в деяния 3:6:"Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.
ето защо апостол петър получава само "ключовете".
"реформираните апостоли" /за това са реформирани/ не са "просяци",а богати.благословенията и проспиритета са тяхната благословия от Бога,защото са "добрите настойнци".това им дава възможност да строят църкви и да я "засаждат" с новоредени души за Господа."кошера е пълен с пчелички" и няма търтей.роенето е термин от благовестието Христово и е с "пълна пара" за 2010 година.
третата "вълна"...
чудеса и знамения.
в евреи 2:3 четем за апостол павел:4. "като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?в коринтяните 2 12:12 "знаменията и чудесата" са признаците на един апостол.реформираните апостоли имат "Божествената легитимация" на Бога или това е "визитната им картичка".
всички други "супер апостоли" не са им равни и са "фалшиви апостоли",които със самонадеяното си държание,властолюбието си и със силата на изговореното Слово правят впечатление на вярващите.
има съмнение,/още не е доказано/ че апостол павел не е бил "лигитимиран" и не е имал "визитната картичка" от Бога.той споменева "други белези на апостолството",който нямат нищо общо с "истинското апостолство" на реформираните апостоли":удари,затворничество,замеряне с камъни,корабокрушения,глад,жажда,бедност,лишения и т.н.
тоя пък какъв "апостол" е бил!?
Нека да разгледаме случая от Деяния 16:16-22, когато ап. Павел изгонва духа-предсказвател от слугинята. Виждаме, как едно на пръв поглед незначително действие ескалира до възбуждане на целия град. И обяснението е едно - имаме намеса в царството на поднебесната, сред духовните началници и управители на тъмнината. Духовният началник на града е конфронтиран и атакуван. Подобно нещо има в по-малък и голям мащаб навсякъде, където апостол Павел се появява (Деяния 14, 19:23-34 и т.н.)
И това в първият белег на апостолството - конфронтиране на небесни началства и власти. Сила и способност за промяна на духовния климат на места и области.
Второ - способност за засаждане и израстване на църкви.
Трето - чудеса и знамения.
Какво да кажа за нас, Прелом? Виждал съм тези три неща при нас. Все пак, не съм наблюдавал "чудеса по поръчка" и "изцеление по желание". Не всичко, за което сме се молили е станало. Но дали е ставало в живота на тези, за които никой няма съмнение, че са били апостоли?
една от "духовните вълни" на реформираните църкви е - воденето на борба с духовете.това "освобождаване" не е само за хора,а и за територии.касе е се за това да се пречупи териториалната сила на сатаната в "космическото пространство" над страни,градове,области,райони и къщи.
значи обидиняващите се апостоли започват да се молят и "нажежение въздух" започва се разрежда.духовните съпротивления се сломяват и хората намират по-бързо Господа в "нажежения мрак".не само хората се "освобождават",след молитвата на "апостолите",освобождават се цели сгради от призраци,а понякога цял район на някой град.
другата "вълна"...
способност за засаждане и израстване на църкви.
апостол петър казва на просяка в деяния 3:6:"Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.
ето защо апостол петър получава само "ключовете".
"реформираните апостоли" /за това са реформирани/ не са "просяци",а богати.благословенията и проспиритета са тяхната благословия от Бога,защото са "добрите настойнци".това им дава възможност да строят църкви и да я "засаждат" с новоредени души за Господа."кошера е пълен с пчелички" и няма търтей.роенето е термин от благовестието Христово и е с "пълна пара" за 2010 година.
третата "вълна"...
чудеса и знамения.
в евреи 2:3 четем за апостол павел:4. "като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?в коринтяните 2 12:12 "знаменията и чудесата" са признаците на един апостол.реформираните апостоли имат "Божествената легитимация" на Бога или това е "визитната им картичка".
всички други "супер апостоли" не са им равни и са "фалшиви апостоли",които със самонадеяното си държание,властолюбието си и със силата на изговореното Слово правят впечатление на вярващите.
има съмнение,/още не е доказано/ че апостол павел не е бил "лигитимиран" и не е имал "визитната картичка" от Бога.той споменева "други белези на апостолството",който нямат нищо общо с "истинското апостолство" на реформираните апостоли":удари,затворничество,замеряне с камъни,корабокрушения,глад,жажда,бедност,лишения и т.н.
тоя пък какъв "апостол" е бил!?
Re: Какво е апостол
Апостолос е в буквален превод "пратеник" и съвсем неудачно в библиите ни думата е оставена непреведена. Това не е титла. Това са просто тези, които Христос е изпратил да разнесат евангелието.
Няма задължително изискване да са специално ръкополагани, да са 12 и прочее. Пратеник може да бъде наречен всеки, който е изпратен за нещо си. В случая се касае за пратениците на Христос, които са пратени с определена задача.
Думата апостол е небиблейско и белег на фалшива религиозност да бъде употребявана пред името на човека като титла. Никъде в Новия завет Христовият пратеник Павел не е наричан "апостол Павел". Това е религиозна католическа традиция и не води до нищо добро.
По същия начин е и с пастор, пророк, дякон и прочее. ако Бог ти е дал някаква служба, това не е, за да се кичиш с нея като с титла.
Също така в словото не се казва, че след смъртта на някой от пратениците, задължително трябва да му се избира заместник или продължител.
Който е пратен от Бога да си върши работата, нека я върши със скромност и без гордост.
[линк]
Няма задължително изискване да са специално ръкополагани, да са 12 и прочее. Пратеник може да бъде наречен всеки, който е изпратен за нещо си. В случая се касае за пратениците на Христос, които са пратени с определена задача.
Думата апостол е небиблейско и белег на фалшива религиозност да бъде употребявана пред името на човека като титла. Никъде в Новия завет Христовият пратеник Павел не е наричан "апостол Павел". Това е религиозна католическа традиция и не води до нищо добро.
По същия начин е и с пастор, пророк, дякон и прочее. ако Бог ти е дал някаква служба, това не е, за да се кичиш с нея като с титла.
Също така в словото не се казва, че след смъртта на някой от пратениците, задължително трябва да му се избира заместник или продължител.
Който е пратен от Бога да си върши работата, нека я върши със скромност и без гордост.
[линк]
Re: Какво е апостол
Думата апостол е небиблейско и белег на фалшива религиозност да бъде употребявана пред името на човека като титла. Никъде в Новия завет Христовият пратеник Павел не е наричан "апостол Павел". Това е религиозна католическа традиция и не води до нищо добро.
По същия начин е и с пастор, пророк, дякон и прочее. ако Бог ти е дал някаква служба, това не е, за да се кичиш с нея като с титла.
няма да се повтарям да казвам,че апостоли в днешно време няма.като "дарба"обаче тя е валидна днес в Църквата Христова.за да се избегне "фалшивата религиозност" е по-добре да се казва - министер.дума която означава - слуга.
слугата обаче има един отличителен белег.носи престилка.
Йоан 13:4-17
4. ....стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}†, взе престилка и се препаса.
5. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6. И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?
7. Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
8. Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.
9. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10. Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
11. Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
12. А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
13. Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
14. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
15. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
16. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате
По същия начин е и с пастор, пророк, дякон и прочее. ако Бог ти е дал някаква служба, това не е, за да се кичиш с нея като с титла.
няма да се повтарям да казвам,че апостоли в днешно време няма.като "дарба"обаче тя е валидна днес в Църквата Христова.за да се избегне "фалшивата религиозност" е по-добре да се казва - министер.дума която означава - слуга.
слугата обаче има един отличителен белег.носи престилка.
Йоан 13:4-17
4. ....стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}†, взе престилка и се препаса.
5. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6. И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?
7. Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
8. Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.
9. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10. Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
11. Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
12. А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
13. Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
14. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
15. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
16. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате
Re: Какво е апостол
”Апостолос е в буквален превод "пратеник" и съвсем неудачно в библиите ни думата е оставена непреведена. Това не е титла. Това са просто тези, които Христос е изпратил да разнесат евангелието.”
Извинявам се, обаче никой не е превел Иисус Христос (което също значи нещо особено съществено), Амин, Алилуя и т.н. Какъв е смисълът да се превежда точно Апостол? Не ти ли се струва, че Христос не е посочил просто 12 човека напосоки за да му ”свършат” някаква си там работа? Защото да си апостол е служение и то не какво да е. Ето например и за теб някой може да каже - Жоро Храста, модераторът. Е какво сега? Да не те ли титулуваме?
”Няма задължително изискване да са специално ръкополагани, да са 12 и прочее. Пратеник може да бъде наречен всеки, който е изпратен за нещо си.”
Дрън-дрън. Апостолът е БОЖИ пратеник, а не някакъв си там пратеник. Какво значи, че е Божи? Не ли, че Бог го е пратил? И как може да стане това без да бъде избран за това от Бога? Точно това се има предвид под ръкополагане - защото така се е правело за другите служения. Друг е въпросът, че апостол не може да се ръкополага(от хора), понеже апостолите са били избрани лично от Христос (с изключение на двама, но при тях случаят е по-особен). И да, 12 са, понеже в това число има Божи промисъл заради 12-те израилеви колена. Неслучайно съборът на 12-те апостоли всъщност съдържа 13 човека, но не е наречен ”на 13-те”.
”Също така в словото не се казва, че след смъртта на някой от пратениците, задължително трябва да му се избира заместник или продължител.”
Абсолютно. Иначе останалите апостоли при смъртта на някой от тях биха избрали следващ по начина, по който са избрали ап.Матия.
”Думата апостол е небиблейско и белег на фалшива религиозност да бъде употребявана пред името на човека като титла. Никъде в Новия завет Христовият пратеник Павел не е наричан "апостол Павел". Това е религиозна католическа традиция и не води до нищо добро.
По същия начин е и с пастор, пророк, дякон и прочее. ако Бог ти е дал някаква служба, това не е, за да се кичиш с нея като с титла.”
Все пак и ап.Павел нарича себе си АПОСТОЛ, нали? Естествено е, че той не би говорил за себе си като за ”апостол Павел”, понеже ”титлата” отпред изразява уважението на някого към него. Следователно няма как той сам да се изказва така за себе си. Обаче пък махането й говори за отношението на друг човек към него, а именно - равнодушно отношение като към всеки друг човек. Ако смяташ, че такова отношение е нормално, то аз не смятам така. Бог е ОТЛИЧИЛ апостолите с велико служение, подобаващо е и ние да се отнасяме към това адекватно. Ако Бог отдава чест на някого, а ние не - не е ли смешно и дори просташко? Това се отнася и за пророците от Стария завет (в новозаветно време пророчеството не е обособено служение), за епископите, презвитерите и дяконите, за монасите дори. Как да не почетем тези, който Сам Бог е почел?
”Никъде в Новия завет Христовият пратеник Павел не е наричан "апостол Павел".”
Да, но ТИ го наричаш ”Христовият пратеник Павел”. Толкова ли е страшно, ако употребиш широко възприетата думичка за ”Христов пратеник”, която значи АБСОЛЮТНО СЪЩОТО, и напишеш - ап.Павел? Това са детинщини, извинявай!
Колкото до самозваните ”апостоли”, ”пророци”, ”пастори”, ”светии” - струва ми се, че това е причината да се отнасяш с отвращение към ”титулуването” по принцип. И правилно, не е апостол/пророк/пастир/светия този, който сам се нарича такъв. Затова и казвам само-звани. Обаче напълно погрешно е заради самозванци да пренебрегнем това, което е от Бога дадено и на почит.
Извинявам се, обаче никой не е превел Иисус Христос (което също значи нещо особено съществено), Амин, Алилуя и т.н. Какъв е смисълът да се превежда точно Апостол? Не ти ли се струва, че Христос не е посочил просто 12 човека напосоки за да му ”свършат” някаква си там работа? Защото да си апостол е служение и то не какво да е. Ето например и за теб някой може да каже - Жоро Храста, модераторът. Е какво сега? Да не те ли титулуваме?
”Няма задължително изискване да са специално ръкополагани, да са 12 и прочее. Пратеник може да бъде наречен всеки, който е изпратен за нещо си.”
Дрън-дрън. Апостолът е БОЖИ пратеник, а не някакъв си там пратеник. Какво значи, че е Божи? Не ли, че Бог го е пратил? И как може да стане това без да бъде избран за това от Бога? Точно това се има предвид под ръкополагане - защото така се е правело за другите служения. Друг е въпросът, че апостол не може да се ръкополага(от хора), понеже апостолите са били избрани лично от Христос (с изключение на двама, но при тях случаят е по-особен). И да, 12 са, понеже в това число има Божи промисъл заради 12-те израилеви колена. Неслучайно съборът на 12-те апостоли всъщност съдържа 13 човека, но не е наречен ”на 13-те”.
”Също така в словото не се казва, че след смъртта на някой от пратениците, задължително трябва да му се избира заместник или продължител.”
Абсолютно. Иначе останалите апостоли при смъртта на някой от тях биха избрали следващ по начина, по който са избрали ап.Матия.
”Думата апостол е небиблейско и белег на фалшива религиозност да бъде употребявана пред името на човека като титла. Никъде в Новия завет Христовият пратеник Павел не е наричан "апостол Павел". Това е религиозна католическа традиция и не води до нищо добро.
По същия начин е и с пастор, пророк, дякон и прочее. ако Бог ти е дал някаква служба, това не е, за да се кичиш с нея като с титла.”
Все пак и ап.Павел нарича себе си АПОСТОЛ, нали? Естествено е, че той не би говорил за себе си като за ”апостол Павел”, понеже ”титлата” отпред изразява уважението на някого към него. Следователно няма как той сам да се изказва така за себе си. Обаче пък махането й говори за отношението на друг човек към него, а именно - равнодушно отношение като към всеки друг човек. Ако смяташ, че такова отношение е нормално, то аз не смятам така. Бог е ОТЛИЧИЛ апостолите с велико служение, подобаващо е и ние да се отнасяме към това адекватно. Ако Бог отдава чест на някого, а ние не - не е ли смешно и дори просташко? Това се отнася и за пророците от Стария завет (в новозаветно време пророчеството не е обособено служение), за епископите, презвитерите и дяконите, за монасите дори. Как да не почетем тези, който Сам Бог е почел?
”Никъде в Новия завет Христовият пратеник Павел не е наричан "апостол Павел".”
Да, но ТИ го наричаш ”Христовият пратеник Павел”. Толкова ли е страшно, ако употребиш широко възприетата думичка за ”Христов пратеник”, която значи АБСОЛЮТНО СЪЩОТО, и напишеш - ап.Павел? Това са детинщини, извинявай!
Колкото до самозваните ”апостоли”, ”пророци”, ”пастори”, ”светии” - струва ми се, че това е причината да се отнасяш с отвращение към ”титулуването” по принцип. И правилно, не е апостол/пророк/пастир/светия този, който сам се нарича такъв. Затова и казвам само-звани. Обаче напълно погрешно е заради самозванци да пренебрегнем това, което е от Бога дадено и на почит.
Re: Какво е апостол
За един грък думата "апостолос" не означава непременно апостол. Прочитайки "апостолос" новия завен един човек, който е носител на оригиналния език, ще асоциира тази дума със значението, което ние влагаме в думата пратеник. В зависимост от контекста, ще се досети дали човекът е изпратен от Бога или е изпратен за каквото и да е. Думата "апостол" е чуждица и нейното реално значение не е познато на по-голямата част от българите.
От тъмните времена на средновековието съществува традиция да се поставят титли пред имената на определени хора с привилегии. В днешно време тези езикови структури все още присъстват (в случаи като проф., доц., адв., инж), за да подчертаят превъзходството на човека над останалите. В словото обаче такава традиция не е налагана.
Използването на чуждицата "апостол" променя смисъла и общото впечатление от текста.
Например:
Римляни 1:1
Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,
Така ударението пада върху "титлата" апостол".
Буквалният превод би разкрил различен нюанс, при който смисловото ударение не пада върху някаква си титла, а върху работата, за която е бил призован Павел.
Павел, слуга на Исус Помазаника, призован да бъде пратеник, отделен да проповядва благата вест от Бога.
Във буквалния превод става ясно, че на Павел ми е поставена задача, която трябва да изпълнява.
Павел и Петър споменават за себе си, че са пратеници, но нито те, нито другите новозаветни автори титулуват имената, поставяйки апостол, дякон, презвитер, или какво да е друго служение пред името. Това е доста по-късна средновековна традиция, която няма нищо общо със Словото.
Никога не съм твърдял че те не са Божии пратеници. Твърдя обаче че в гръцкия текст те са наречени "пратеници" и тази дума може да се използва за какъв да е пратеник. В новозаветния текст не е измисляна специална дума, различаваща Божиите пратеници от какъв да е друг пратеник. Това ми дава основание да бъда убеден че е ненужно да се използва специална дума и на български. Не мисля, че използвайки повече чуждици, ние ще обогатим значението на текста.
Ако си чел мои постинги ще забележиш, че почти винаги казвам просто Павел. Бих уточнил само в случаите, когато е необходимо уточнението, например, когато говоря за двама души с това име и е нужно да стане ясно за кого иде реч.
Бих ти повярвал, ако намериш в словото поне на едно място конструкции като "апостол Павел", "свети архидякон Стефан" и прочее.
Използването на гърцизми в текста води до промяна в смисловия акцент.Особено неподходящо е кагато по-голямата част от читателите не знаят какво е значението на думата в гръцкия език. Това със сигурност води до проблеми в разбирането на текста.
Склонен съм да мисля че е нужен превод дори за думи като Христос. Самият факт че новозаветните писатели са счели за нужно в повечето случаи да преведат на гръцки еврейската дума Месия ме води до убеждението че така биха постъпили и ако пишеха на български език.
[линк]
От тъмните времена на средновековието съществува традиция да се поставят титли пред имената на определени хора с привилегии. В днешно време тези езикови структури все още присъстват (в случаи като проф., доц., адв., инж), за да подчертаят превъзходството на човека над останалите. В словото обаче такава традиция не е налагана.
Използването на чуждицата "апостол" променя смисъла и общото впечатление от текста.
Например:
Римляни 1:1
Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,
Така ударението пада върху "титлата" апостол".
Буквалният превод би разкрил различен нюанс, при който смисловото ударение не пада върху някаква си титла, а върху работата, за която е бил призован Павел.
Павел, слуга на Исус Помазаника, призован да бъде пратеник, отделен да проповядва благата вест от Бога.
Във буквалния превод става ясно, че на Павел ми е поставена задача, която трябва да изпълнява.
Павел и Петър споменават за себе си, че са пратеници, но нито те, нито другите новозаветни автори титулуват имената, поставяйки апостол, дякон, презвитер, или какво да е друго служение пред името. Това е доста по-късна средновековна традиция, която няма нищо общо със Словото.
В отговор на:Дрън-дрън. Апостолът е БОЖИ пратеник, а не някакъв си там пратеник. Какво значи, че е Божи? Не ли, че Бог го е пратил? И как може да стане това без да бъде избран за това от Бога? Точно това се има предвид под ръкополагане - защото така се е правело за другите служения.
Никога не съм твърдял че те не са Божии пратеници. Твърдя обаче че в гръцкия текст те са наречени "пратеници" и тази дума може да се използва за какъв да е пратеник. В новозаветния текст не е измисляна специална дума, различаваща Божиите пратеници от какъв да е друг пратеник. Това ми дава основание да бъда убеден че е ненужно да се използва специална дума и на български. Не мисля, че използвайки повече чуждици, ние ще обогатим значението на текста.
В отговор на:Да, но ТИ го наричаш ”Христовият пратеник Павел”. Толкова ли е страшно, ако употребиш широко възприетата думичка за ”Христов пратеник”, която значи АБСОЛЮТНО СЪЩОТО, и напишеш - ап.Павел? Това са детинщини, извинявай!
Ако си чел мои постинги ще забележиш, че почти винаги казвам просто Павел. Бих уточнил само в случаите, когато е необходимо уточнението, например, когато говоря за двама души с това име и е нужно да стане ясно за кого иде реч.
Бих ти повярвал, ако намериш в словото поне на едно място конструкции като "апостол Павел", "свети архидякон Стефан" и прочее.
Използването на гърцизми в текста води до промяна в смисловия акцент.Особено неподходящо е кагато по-голямата част от читателите не знаят какво е значението на думата в гръцкия език. Това със сигурност води до проблеми в разбирането на текста.
Склонен съм да мисля че е нужен превод дори за думи като Христос. Самият факт че новозаветните писатели са счели за нужно в повечето случаи да преведат на гръцки еврейската дума Месия ме води до убеждението че така биха постъпили и ако пишеха на български език.
[линк]
Re: Какво е апостол
Значи ти залагаш разсъжденията си върху това, че думата апостол е чуждица в българския и много хора не знаят за какво точно става въпрос. Обаче не си ли се замислял, че това е пряко следствие от християнска непросветеност? Всеки, който е съзнателен член на Църквата, знае много добре значението на тази дума. Дай сега да развалим нещо заради СЪЗНАТЕЛНИТЕ ДВОЙКАДЖИИ.
Думата апостол в гръцкия може да означава всичко, работата е, че в българския език и в частност сред осъзнатите християни това означава не просто пратеник, а един от 12-те БОЖИ ПРАТНИЦИ. И заради това, че носи по-различно, уникално значение, ние ползваме думата ”апостол”. Ето защо може да се каже, че в това отношение българският език е по-богат от гръцкия
.
”В днешно време тези езикови структури все още присъстват (в случаи като проф., доц., адв., инж), за да подчертаят превъзходството на човека над останалите.”
Не разбрах - ти очевидно не признаваш каквото и да било превъзходство на апостолите над теб самия ли? И освен това аз вече казах - титлите не показват превъзходство на човек над останалите, те показват уважението на останалите към него. В първия случай освен чист прагматизъм може да имаме скрита или дори нескривана гордост, докато във втория се касае за взаимна любов и уважение, за отдаване на подобаваща чест. Грешка би било да съдиш за съображенията на Църквата Христова да въведе нещо в употреба по критериите на събранията, които посещаваш, или по твоите собствени. Дори светиите, които са засвидетелствани с изповедническа вяра и чудеса не са се осмелявали да съдят така на свой акъл, просто недоумявам протестантите къде са тръгнали.
Думата апостол в гръцкия може да означава всичко, работата е, че в българския език и в частност сред осъзнатите християни това означава не просто пратеник, а един от 12-те БОЖИ ПРАТНИЦИ. И заради това, че носи по-различно, уникално значение, ние ползваме думата ”апостол”. Ето защо може да се каже, че в това отношение българският език е по-богат от гръцкия
.
”В днешно време тези езикови структури все още присъстват (в случаи като проф., доц., адв., инж), за да подчертаят превъзходството на човека над останалите.”
Не разбрах - ти очевидно не признаваш каквото и да било превъзходство на апостолите над теб самия ли? И освен това аз вече казах - титлите не показват превъзходство на човек над останалите, те показват уважението на останалите към него. В първия случай освен чист прагматизъм може да имаме скрита или дори нескривана гордост, докато във втория се касае за взаимна любов и уважение, за отдаване на подобаваща чест. Грешка би било да съдиш за съображенията на Църквата Христова да въведе нещо в употреба по критериите на събранията, които посещаваш, или по твоите собствени. Дори светиите, които са засвидетелствани с изповедническа вяра и чудеса не са се осмелявали да съдят така на свой акъл, просто недоумявам протестантите къде са тръгнали.
Re: Какво е апостол
В отговор на:начи ти залагаш разсъжденията си върху това, че думата апостол е чуждица в българския и много хора не знаят за какво точно става въпрос. Обаче не си ли се замислял, че това е пряко следствие от християнска непросветеност?
Не ми е ясно обаче как може да бъдат просветени безпросветните. Като бъдат заливани с неясна религиозна терминология ли.
Използвайки специална дума може би ние сме нещо повече от тези, които са писали Новия завет, понеже те са предпочели да използват само думи от разговорната реч.
В отговор на:Не разбрах - ти очевидно не признаваш каквото и да било превъзходство на апостолите над теб самия ли? И освен това аз вече казах - титлите не показват превъзходство на човек над останалите, те показват уважението на останалите към него.
Не е библейска практика превъзходството на някого да се показва с титли. Това се е формирало векове по късно. Лука в деянията никъде не казва "апостол Павел" или "апостол Петър". Ако е трябвало да се титулуват по този начин, такъв стил на изразяване да е наложен още от Деянията.
В отговор на:Грешка би било да съдиш за съображенията на Църквата Христова да въведе нещо в употреба по критериите на събранията, които посещаваш, или по твоите собствени. Дори светиите, които са засвидетелствани с изповедническа вяра и чудеса не са се осмелявали да съдят така на свой акъл, просто недоумявам протестантите къде са тръгнали.
Явно все още не ме познаваш. Аз имам собствено мнение, което не винаги съвпада с мнението на събранията, които посещавам. По отношение на становището за премахване на гърцизмите в превода на Новия завет познавам само още един човек, който мисли като мен, но той е много по-краен в това отношение.
Не съдя на свой акълл, а се старая да съобразявам акъла си с писанията.
За протестантите яно нямаш достатъчно познания. Протестантите употребяват охотно конструкции като "апостол Павел". Протестантските пастори обичат да се кичат с "п-р" пред името си. Има няколко протестантски деноминации, които се назовават "апостолски" или "апостолически", методистката църква е по-скромна, тя нарича себе си "епископална". Георги Бакалов нарича себе си "обединяващ апостол" и си е назначил няколко по-малки "апостолчета" Лидерът на протестанткста деноминация "Обединена Божия църква" Васил Еленков държи да го наричат епископ Еленков. В неговата деноминация има поне още един епископ, сещам се за епископ (и ДС агент) Милчо Т. Всичкия този спам в наименованията е повлиян от същия стил на високопарно изразяване в католицизма и православието. Така че няма надежда протестантството да се измъкне от оковите на човешките традиции, то все повече затъва в тях и си създава свои.
[линк]
Re: Какво е апостол
”Не ми е ясно обаче как може да бъдат просветени безпросветните. Като бъдат заливани с неясна религиозна терминология ли. ”
За начинаещия в коя и да е област терминологията е ИЗЦЯЛО неясна. Това обаче никъде не е довело премахването й, понеже би се загубило качество. Прави се по-разумното - хората се обучават да мислят в нейния дух. За целта обаче те трябва да желаят да се научат. По този начин се постига израстване - хората се променят според Църквата. Ако Църквата се променяше според хората, щеше да бъде деградация. Ти какво предпочиташ:
1. Да осакатим нещо изпитано, което не можем да обясним докрай защо е така, но сме сигурни, че служи добре за това, за което е предназначено, поради възможността да привлечем повече хора. С това обаче поставяме под въпрос дори тези, които имат желанието да се научат да бъдат осакатени и това НЕ МОЖЕМ да прогнозираме с точност,
2. Да оставим възможност на желаещите да се спасяват по изпитания начин, а за нежелаещите - когато Бог ги призове.
Християнството е цялостна ”наука”. Както от първи клас детето бива учено на това, което ще му послужи и в университета, така и за новоначалния християнин. Искаме да променим метода на обучение - ОК. Обаче имаме изпитан такъв, който е дошъл от опита стотици години преди нас, а имаме нашите виждания и разбирания. Ето вчера Водния дух пусна една статия, в която се обсъждаше между другото и това как се създават закони. И там се казва, че в западна Европа са забравили опита и градят законите си върху емпирични умозаключения. Това разбира се води до секуларизация, до толериране на педерастията, еднополовите бракове, до разпадане на семейството - понеже това се вижда ”разумно” на много хора. Да не говорим, че експериментите в Русия и по-късно в източна Европа бяха извършени именно по същата причина - един теоретичен модел, МНОГО СМИСЛЕН И ХУМАНЕН (държа да подчертая това особено дебело).
Колкото и умен да е човек, трудно може да прецени по-добре от опита на предшествениците си. И това е така, понеже имаме единодушие на много по-голяма маса хора, отколкото днешното население на земята (което при това е меко казано далечко от единодушие). Какво остава за сам човек?! Затова и написах за протестантите. Може да не познавам както казваш средния протестант, обаче аз просто анализирам факти. Протестантска е идеята, че може да се зачеркне опита на милиони християни само защото аз мисля различно върху Библейския текст. Ти би ли отрекъл, че е така? Защото аз това написах относно протестантството.
Вярно е, че ев.Лука не казва никъде ап.Павел или ап.Петър. Това е така и няколко века след него. Ако отвориш писанията на свв.отци също няма да видиш навсякъде написано така. Това е понеже стилът тогава е бил такъв по много и разнообразни причини. Но на по-късен етап Църквата е счела за нормално с оглед на изградената вече християнска култура (дотогава такава просто е нямало както можеш да се досетиш) да се обръщаме по този начин към хората, които са с особено служение. И аз неслучайно изписах почти 2 постинга по този именно въпрос, понеже като казвам ”Църквата е счела” нямам предвид, че е спуснато ”отгоре”, а имам предвид съборното мнение на Тялото Христово. И това е толкова християнско, колкото и всяка Библейска традиция, понеже Източникът е един.
За начинаещия в коя и да е област терминологията е ИЗЦЯЛО неясна. Това обаче никъде не е довело премахването й, понеже би се загубило качество. Прави се по-разумното - хората се обучават да мислят в нейния дух. За целта обаче те трябва да желаят да се научат. По този начин се постига израстване - хората се променят според Църквата. Ако Църквата се променяше според хората, щеше да бъде деградация. Ти какво предпочиташ:
1. Да осакатим нещо изпитано, което не можем да обясним докрай защо е така, но сме сигурни, че служи добре за това, за което е предназначено, поради възможността да привлечем повече хора. С това обаче поставяме под въпрос дори тези, които имат желанието да се научат да бъдат осакатени и това НЕ МОЖЕМ да прогнозираме с точност,
2. Да оставим възможност на желаещите да се спасяват по изпитания начин, а за нежелаещите - когато Бог ги призове.
Християнството е цялостна ”наука”. Както от първи клас детето бива учено на това, което ще му послужи и в университета, така и за новоначалния християнин. Искаме да променим метода на обучение - ОК. Обаче имаме изпитан такъв, който е дошъл от опита стотици години преди нас, а имаме нашите виждания и разбирания. Ето вчера Водния дух пусна една статия, в която се обсъждаше между другото и това как се създават закони. И там се казва, че в западна Европа са забравили опита и градят законите си върху емпирични умозаключения. Това разбира се води до секуларизация, до толериране на педерастията, еднополовите бракове, до разпадане на семейството - понеже това се вижда ”разумно” на много хора. Да не говорим, че експериментите в Русия и по-късно в източна Европа бяха извършени именно по същата причина - един теоретичен модел, МНОГО СМИСЛЕН И ХУМАНЕН (държа да подчертая това особено дебело).
Колкото и умен да е човек, трудно може да прецени по-добре от опита на предшествениците си. И това е така, понеже имаме единодушие на много по-голяма маса хора, отколкото днешното население на земята (което при това е меко казано далечко от единодушие). Какво остава за сам човек?! Затова и написах за протестантите. Може да не познавам както казваш средния протестант, обаче аз просто анализирам факти. Протестантска е идеята, че може да се зачеркне опита на милиони християни само защото аз мисля различно върху Библейския текст. Ти би ли отрекъл, че е така? Защото аз това написах относно протестантството.
Вярно е, че ев.Лука не казва никъде ап.Павел или ап.Петър. Това е така и няколко века след него. Ако отвориш писанията на свв.отци също няма да видиш навсякъде написано така. Това е понеже стилът тогава е бил такъв по много и разнообразни причини. Но на по-късен етап Църквата е счела за нормално с оглед на изградената вече християнска култура (дотогава такава просто е нямало както можеш да се досетиш) да се обръщаме по този начин към хората, които са с особено служение. И аз неслучайно изписах почти 2 постинга по този именно въпрос, понеже като казвам ”Църквата е счела” нямам предвид, че е спуснато ”отгоре”, а имам предвид съборното мнение на Тялото Христово. И това е толкова християнско, колкото и всяка Библейска традиция, понеже Източникът е един.
Re: Какво е апостол
Привет,
Съгласна съм.
Но се съмнявам, че тези съвременни останали безименни за нас апостоли и мъченици - са наричали себе си апостоли.
Например, ако си чел "Небесния мъж" - героят там нарича себе просто "проповедник" - аз смятам, че определено е бил пратен от Бога, за да води хора към Христос. Никъде не видях да се нарича апостол.
Предполагам, че има много подобни хора.
Кирил и Методий също не знам да са се наричали апостоли.
Ами ... аз смятам, че такова нещо може да се случи на всеки християнин. Още повече, че всеки християнин малко или много е конфронтиран с поднебесните сили - т.е. нашата борба не е срещу кръв и плът.
По-принцип християните са в постоянна конфронтация ... въпреки, че на повечето християни не е така директна конфронтацията.
Чудеса и знамения ... - като например хората да оздравяват и бесовете да излизат, само от сянката на апостол Петър ...?
Иначе чудеса и знамения винаги са ставали в църквата ... слава Богу.
ама то по тези признаци, които изброяваш и ако вменим едно силно намаление относно характеристиките на първите апостоли (например защото те са били специални, първоапостоли, облечени с голяма сила за служба на Бога, а по-натам вече няма такива) - то по тази логика почти всеки пастир може да изяви претенцията за апостол. който например е основал една църква и тя е израстнала (каквото и да значи това. и кой и как може да го докаже. по какъв критерий е израстнала? кой ще отсъди)
то тогаз почти всички пастири, които са създали църкви (макар че в повечето случаи те просто са се отцепили от друга църква и още в началото са имали за членове християни от предната им църква. това е обичайно явление в евангелския свят.) - то тогава всички са апостоли. ще сложим и някой случай на изцерение или друго чудо. ще сложим и една конфронтация с властите. и така ...
В отговор на:
Най-напред, държа да подчертая, че първите 12 апостоли, които са споменати поименно в Библията имат особенно положение пред Бога (тук не се впускам в подробности, кой точно е заместникът на Юда). Вярвам, че има разлика между тях и всички останали апостоли през вековете. Кирил и Методий са много известен пример, и за други хора този дар може да се свидетелства, но също вярвам, че има едно голямо множество неизвестни пред лицето на обществото "безименни" апостоли и мъченици. (Кой може да има точна информация какво е ставало и става в мюсюлманските страни, Китай, и в другите страни, с отявлено преследване на християни? Нищо чудно в Съдния ден някой си Тинг Сун Йонг или друг с подобно име да получи по-голяма награда от Кирил и Методий. Не сме в положение да знаем всичко.)
Съгласна съм.
Но се съмнявам, че тези съвременни останали безименни за нас апостоли и мъченици - са наричали себе си апостоли.
Например, ако си чел "Небесния мъж" - героят там нарича себе просто "проповедник" - аз смятам, че определено е бил пратен от Бога, за да води хора към Христос. Никъде не видях да се нарича апостол.
Предполагам, че има много подобни хора.
Кирил и Методий също не знам да са се наричали апостоли.
В отговор на:
Нека да разгледаме случая от Деяния 16:16-22, когато ап. Павел изгонва духа-предсказвател от слугинята. Виждаме, как едно на пръв поглед незначително действие ескалира до възбуждане на целия град. И обяснението е едно - имаме намеса в царството на поднебесната, сред духовните началници и управители на тъмнината. Духовният началник на града е конфронтиран и атакуван. Подобно нещо има в по-малък и голям мащаб навсякъде, където апостол Павел се появява (Деяния 14, 19:23-34 и т.н.)
И това в първият белег на апостолството - конфронтиране на небесни началства и власти. Сила и способност за промяна на духовния климат на места и области.
Второ - способност за засаждане и израстване на църкви.
Трето - чудеса и знамения.
Ами ... аз смятам, че такова нещо може да се случи на всеки християнин. Още повече, че всеки християнин малко или много е конфронтиран с поднебесните сили - т.е. нашата борба не е срещу кръв и плът.
По-принцип християните са в постоянна конфронтация ... въпреки, че на повечето християни не е така директна конфронтацията.
Чудеса и знамения ... - като например хората да оздравяват и бесовете да излизат, само от сянката на апостол Петър ...?
Иначе чудеса и знамения винаги са ставали в църквата ... слава Богу.
ама то по тези признаци, които изброяваш и ако вменим едно силно намаление относно характеристиките на първите апостоли (например защото те са били специални, първоапостоли, облечени с голяма сила за служба на Бога, а по-натам вече няма такива) - то по тази логика почти всеки пастир може да изяви претенцията за апостол. който например е основал една църква и тя е израстнала (каквото и да значи това. и кой и как може да го докаже. по какъв критерий е израстнала? кой ще отсъди)
то тогаз почти всички пастири, които са създали църкви (макар че в повечето случаи те просто са се отцепили от друга църква и още в началото са имали за членове християни от предната им църква. това е обичайно явление в евангелския свят.) - то тогава всички са апостоли. ще сложим и някой случай на изцерение или друго чудо. ще сложим и една конфронтация с властите. и така ...
Re: Какво е апостол
Ето според мен какво трябва да се разбира под апостол. Постарал съм се всяко твърение да го обосновавам препратка от Св. Писания.
1. В широк смисъл апостолите са специални свидетели на Исус Христос, които са изпратени (от смисъла на гръцката дума aposтolos- изпратен) да учат другите на принципите на Спасението. Те са тези, които знаят за божествеността на Спасителя чрез лично откровение и които са избрани да дават своето свидетелство на света за всичко, което Господ им открива. Самият Исус Христос е апостол (в смисъл на изпратен) чрез, Който Бог говори [2] (Еврейте. 1:2; 3:1). Отец изпраща Исус и който приема Него, приема и Този, Който Го е изпратил [3] (Марк 9:37; Йоан8:16-19). Като Отец е изпратил Исус, така и Исус е испратил Неговите апостоли [4] (Йоан 20:21).
В Новия завет апостол е божествено избран пратеник [5] (Марка 3:14; Йоан 15:16; Деяния 1:21-26), който е свидетел на Христовото възкресение и носи мисионерското задължение да свидетелства за това. В този по-широк смисъл, на христови свидетели с мисионерско поръчение да прогласяват Евангелието и да подготвят хората, Христос изпраща и „други седемдесет” [6](Лука 10:1) Те имат Неговата власт и закрила докато изпълняват задълженията си [7] (Лука 10:19). От своя страна, апостолите, също могат да делегират ключове на властта на тези, които изпращат за определена работа или мисия.[8](Деяния 13:3)
2. В друг, по-тесен смисъл - на призование, апостоли наричаме тези, които са ръкоположени в служба апостол от свещеничеството по Мелхиседековия чин. [9](Еврейте 7:11) Обикновено тези, които са отделени като членове на Съвета на Дванадесетте и са им дадени всички ключове на Божието царство на земята.[10](Матея 16:19) Това апостолство носи отговорността за разгласяването на Евангелието по света и също обслужване на делата на Църквата, чрез директни посещения и писма с указания и инструкции към епископите. Христос „избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли” и върху техните плещи е поставил товара на Царството Божие на земята, преди да се възнесе при Отца.[11](1Коринтяни 12:28) Кворумът на 12-те апостоли има ръководно тяло състоящо се от най-старшият апостол плюс още двама.[12](Матея 16:19; Галатяни 2:9) Числото дванадесет на апостолите се асоциира с 12-те израилевите племена. На апостолите им е дадена власт да съдят 12-те племена по време на страшният съд.[13] (Матея 19:28; Лука 22:30). В тази връзка, те са поставени като основа на Църквата[14] (Ефесяни 2:19-21; 4:11-14) и за това тяхния брой трябва да бъде поддържан на12.[15] (Деяния 1:24-26) Апостолите трябва да бъдат единни [16 ](Йоан 17:22) както им е заповядал Спасителят. Като Негови свидетели, те са отговорни за опазването на учението чисто, имат властта да бъдат последен арбитър при възникването на доктринални въпроси, като по този начин са своеобразна защита от възникването на ереси и секти.[17](Деяния 15:24-26; както и влиянието на човешки заблуди [18] (Ефесяни 4:13-14) Те са тези, които имайки всички ключове на властта, добавят нови Свети писания, когато чрез силата на Св. Дух, Бог има дава нови откровения.[ 18] (Откровение 1:1) Те имат и дарбата на пророчеството и могат да пророкуват за неща отнасящи се до Благовестието или всички хора по земята. [19](Откровение 19:10)
...продължава
Поздрави,
Енос
Страници на Възстановеното Евангелие
1. В широк смисъл апостолите са специални свидетели на Исус Христос, които са изпратени (от смисъла на гръцката дума aposтolos- изпратен) да учат другите на принципите на Спасението. Те са тези, които знаят за божествеността на Спасителя чрез лично откровение и които са избрани да дават своето свидетелство на света за всичко, което Господ им открива. Самият Исус Христос е апостол (в смисъл на изпратен) чрез, Който Бог говори [2] (Еврейте. 1:2; 3:1). Отец изпраща Исус и който приема Него, приема и Този, Който Го е изпратил [3] (Марк 9:37; Йоан8:16-19). Като Отец е изпратил Исус, така и Исус е испратил Неговите апостоли [4] (Йоан 20:21).
В Новия завет апостол е божествено избран пратеник [5] (Марка 3:14; Йоан 15:16; Деяния 1:21-26), който е свидетел на Христовото възкресение и носи мисионерското задължение да свидетелства за това. В този по-широк смисъл, на христови свидетели с мисионерско поръчение да прогласяват Евангелието и да подготвят хората, Христос изпраща и „други седемдесет” [6](Лука 10:1) Те имат Неговата власт и закрила докато изпълняват задълженията си [7] (Лука 10:19). От своя страна, апостолите, също могат да делегират ключове на властта на тези, които изпращат за определена работа или мисия.[8](Деяния 13:3)
2. В друг, по-тесен смисъл - на призование, апостоли наричаме тези, които са ръкоположени в служба апостол от свещеничеството по Мелхиседековия чин. [9](Еврейте 7:11) Обикновено тези, които са отделени като членове на Съвета на Дванадесетте и са им дадени всички ключове на Божието царство на земята.[10](Матея 16:19) Това апостолство носи отговорността за разгласяването на Евангелието по света и също обслужване на делата на Църквата, чрез директни посещения и писма с указания и инструкции към епископите. Христос „избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли” и върху техните плещи е поставил товара на Царството Божие на земята, преди да се възнесе при Отца.[11](1Коринтяни 12:28) Кворумът на 12-те апостоли има ръководно тяло състоящо се от най-старшият апостол плюс още двама.[12](Матея 16:19; Галатяни 2:9) Числото дванадесет на апостолите се асоциира с 12-те израилевите племена. На апостолите им е дадена власт да съдят 12-те племена по време на страшният съд.[13] (Матея 19:28; Лука 22:30). В тази връзка, те са поставени като основа на Църквата[14] (Ефесяни 2:19-21; 4:11-14) и за това тяхния брой трябва да бъде поддържан на12.[15] (Деяния 1:24-26) Апостолите трябва да бъдат единни [16 ](Йоан 17:22) както им е заповядал Спасителят. Като Негови свидетели, те са отговорни за опазването на учението чисто, имат властта да бъдат последен арбитър при възникването на доктринални въпроси, като по този начин са своеобразна защита от възникването на ереси и секти.[17](Деяния 15:24-26; както и влиянието на човешки заблуди [18] (Ефесяни 4:13-14) Те са тези, които имайки всички ключове на властта, добавят нови Свети писания, когато чрез силата на Св. Дух, Бог има дава нови откровения.[ 18] (Откровение 1:1) Те имат и дарбата на пророчеството и могат да пророкуват за неща отнасящи се до Благовестието или всички хора по земята. [19](Откровение 19:10)
...продължава
Поздрави,
Енос
Страници на Възстановеното Евангелие
