ДЮН

Еее, прочетох я. И за разлика от много други прехвалени книги, тази се оказа точно толкова добра. Че и повече.

Повече - тук
Не че съм писал много.

Я кажете, на вас кое ви хареса НАЙ-МНОГО в Дюн?

Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

Уви, харесват ми доста по-малко неща след второто, също толкова настървено прочитане на цялата поредица. Може би заради разочарованието от мътилката и хаоса в главата на автора, докато е писал "Еретиците" и "Домът на Ордена" (за това впечатление впрочем допринесе и кошмарният превод; уви, не можах да си ги намеря на английски).
Но едно достойнство си остава нетленно. "Дюна" просто разкъртва всички категории и етикети, в които (или под които) някой се опита да я напъха.
Все пак предпочитам "Експериментът Досейди". Там още по-голяма и важна част от работата е оставена на читателя, но притчата си струва блъскането на главата, колкото и изтъркана и предъвкана да е наглед.

В отговор на:

---

Я кажете, на вас кое ви хареса НАЙ-МНОГО в Дюн?

---

Идеите на автора. Не толкова сюжета и стила, колкото идеите, които са развити в книгата. Вторият роман от поредицата - "Месията на Дюн" - също е много добър, но останалите продължения за съжаление не са толкова силни (според мен поне).

=>Ужасът върху лист хартия<=

Виждам че в двата постинга досега хората говорят предимно за продълженията. Само да уточня, че Алвин говори за ДЮН, а не за продълженията. Знам, че различни хора имат различни любими части от поредицата, но тук става дума само за Първата... Която според мен и единствена да беше останала, светът нямаше да загуби много ... :Р

Guard your honor. Let your reputation fall where it will. And outlive the bastards.

Най ми харесват отзивите на прочелите я.

Като я прочета и аз *засрамв*, ще кажа повече.

Копита зад завоя, сияние на рог...

Подкрепям!
Трябваше да спре след края на първата или в краен случай след втората - всяко следващо продължение снижава общото ниво на поредицата с още малко, докато накрая става толкова зле, че почти ми развали впечатленията от първите две книги.

Моята любима книга е Еретиците на Дюна. Първите четири книги трябва да се четат като една. Дюн и Месията са най-слабите, макар че, поне за мен, при препрочитане ми харесаха още повече. Жалкото е, че книгите след Децата на Дюна страдат от синдрома "Одисей" (или, за да сме в контекста, синдрома "Dhalgren" ) - всеки има мнение за тях, много малко хора са ги чели.

Аз най-много харесах героите и изобилието от описани типове отношения между тях. Този аспект на плътността на света се среща много рядко в жанра (а е най-важен, защото фантастиката е просто литература, а литературата е за хората), а през 1965 г. просто не е съществувал в мислите на пишещите и четящите. И самият факт, че Дюн излиза в средата на '60те - между фантастиката от златния век (която е "литература" само и единствено на идеите; всъщност, идейките най-често ) и Новата вълна (вътрешният космос е по-важен от външния) - радва със символиката си, защото поредицата е рядък баланс между двете течения.

Накратко, една от книгите, заради които чета фантастика .

earth is the only alien planet

аз я четох от старото издание, на галактика. тогава излезе в две части, които много ми харесаха. после обаче се навъдиха разни продължения, които пробвах да чета, но много бързо ми влязоха в черния списък, повличайки и дюн. от тогава не съм препрочитал и истинската книга, въпреки че много ми беше харесала. взел съм сега някаква друга книга от хърбърт, да видим дали ще успее да ми се реабилитира...




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Мнението ти (май за първи път ;) ) напълно съвпада с моето.

Особено последната книга... беше адско разочарование за мен. Спорил съм доста по темата с "Принцът, който беше на контра на всичко.. :Р". Той очевидно пък много я харесва. Но, ще му опростя този грях :)

Дюн е един и Муад'Диб е неговия пророк :) Лето-Мето, богове-могове са само пуканки и кока кола :Р :)

Guard your honor. Let your reputation fall where it will. And outlive the bastards.

Страхотна книжка И аз съм чела ранните издания (не на Галактика, но пак достатъчно стари) и ми направи впечатление тогава, че 1:1 съвпадат с филма, което рядко се случва. А за продължения дори незнаех, че има Ама като ви гледам отзивите, май не съм изпуснала много

Не им гледай отзивите.

Има един армидриймър и той е...

Да де. ;)

Копита зад завоя, сияние на рог...

Абе я си гледай империята :)

И говори с Гоа и АрмиДриймър ламз

Има един армидриймър и той ... има едни странни елитарни вкусове. Отдавна съм установил, че почти всичко, което той горещо препоръчва, се чете в най-дорбия случай трудно.
Иначе много го бива по анализите, спор няма.

Няма лошо. Требе да ги има секви.

(И да не съм чул повече "Аз Николай Светлев изобщо не мога да го чета.")

К:PPP

Копита зад завоя, сияние на рог...

Трябва, да.
Не ме разбирай погрешно, просто когато се появи някой и започне да ми обяснява защо е връх на литературата книга, която аз едва съм прочел поради бозавост (или даже съм зарязал недочетена), че на всичко отгоре го прави и със сложни думички, навързани в клонящи към безкрайност изречения, започвам вместо да се чувствам тъп, лекичко да се дразня.

Различните хора търсят различни неща в книгите. Обичат различни стилове. Намират се в специфично състояние и настроение, четейки всяка една книга.
Просто няма начин всички вкусове да съвпадат. Затова фактът, че повече от 80% харесват Дюн (колкото и да различни да сме), говори добре за книгата. И за Хърбърт

На мен НАЙ-МНОГО ми хареса начинът, по който авторът се е справил с везната мащаб:детайлизиране на историята.

Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

Е-е, Боби. Сега вече и аз почвам да се дразня. Не че те разбирам погрешно - не те разбирам изобщо. :(

В такива случаи най ме лекува цитат от Зиндел:

В отговор на:

---

Ние не виждаме нещата такива, каквито са.
Ние ги виждаме такива, каквито сме.

---

За плурализма!
К;)

Копита зад завоя, сияние на рог...

Преди повече от 2 години в тоя клуб е имало интересна дискусия за това издание на Дюн и особено за начина по който (би трябвало да) звучат имената в превод и оригинал

--> линк <--

Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

Е, това са стари неща. Преводът в "Галактика" бе на Виолета Чушкова, особа, която никога не е била свързана с фендъма, нито е проявявала нещо повече от повърхностен интерес към фантастиката, или фантастичната терминология. "Дюн", "Бин Джизърит", "Лито", изяждането на "Владимир" от "Харконен" бяха само малка част от глупостите, които тогава свърши, или ако мога да използвам един термин на Джордж Зебровски (амер. писател-фантаст, критик и редактор в "Аналог" за известен период от време) по повод първия превод на "Пикник край пътя" на английки - а quick and dirty job.
Преводът на "Дюна" на Любчо Николов несъмнено и изключително професионален и точен.

Трябва обаче да отбележим - някакъв минус да има все пак - че в книгата хуморът е изключително дефицитен. И в другите книги на Хърбърт ли е така?



Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя