Имам проблем.

Като изключим, че съм разконцентрирана и досега не съм седнала от началото на годината да чета за изпитите, което се забелязва и вкъщи. Причини си имам, но аз досега обективно погледнато винаги съм се оправяла. И не разбирам защо винаги нашите (вкл. баба ми) са ме обвиняват, че от мен нищо няма да излезе, а майка ми ме заплашваше, че ще ме изхвърли откъщи (аз сама бих си тръгнала, ако можех), но не само. Въпросът е, че всичко това предварително като се има предвид, че завърших с 6.00 средното си образование, тя все ми повтаряше как било по-добре да умра и че за нищо не ставам и как ако не ме приемат не знам си какво. Е, приеха ме с 5.50 по литература по първо желание в СУ. макар да не съм учила особено много, но нещата обикновено наистина се нареждат. Това имаше ефект, колкото да не се стига до физически конфликт. Но всичко продължава. Толкова години, винаги те с баба ми са държали да съм била представете си първа и разни такива глупости, питали са кой колко има и при условие, че на едно контролно например по математика се случи да объркам нещо (защото то просто не е реално да не се случи) са ме сравнявали с другите и вече все едно няма начин да поправя тази оценка, а тя ми трябва, защото съм тъпа и ща кандидатствам и в УНСС, където от дипломата се взимала и шибаната математика, а не знам си колко стотни не знам си какво.... Сега майка ми не е в България, но за Коледа ще си дойде... Но баба ми е вкъщи. А аз нея наистина я обичах. Тя обаче само говори. Не млъква, аз искам да излизам, за да не съм близо до нея обаче проблемът е, че си лягам късно и сутрин ми се спи - спя до обяд, понякога до 3 часа дори.. да, знам че не е хубаво, ще се поправя, обаче... ами тя започва минавайки покрай стаята да говори със супер силен тон каква съм била, че приятелките ми са "идиочета" и "луди", че щом не ходя на всяка една лекция значи не искам да следвам и по-добре да се отпиша вместо да ги лъжа и да си търся работа, че съм съсипала живота на всички, че и тя и майка ми са се разболяли по моя вина, че Бог ще ме накаже, че всяка една нейна сълза не била напразно, а тя наистина много плаче и все от мен.... Ако ми се обадят по телефона се опитва да ме удря - разбира се, тя не може нищо практически да ми направи, както и майка ми, на която АЗ съм й позволявала, когато е била в истирия, просто за да се успокои и защото веднъж като замахнах със затворени очи я бях оцелила точно в окото, при което за малко да й се отлепи ретината или нещо такова, затова аз си държа ръцете като завързани и не се змеся, но въпросът не е в това. Въпросът е, че обичам да слушам музика и то доста силно, признавам си. И като увелича и тя говори, а аз й казвам да млъкне , а тя още повече говори и се облича и казва "Аз излизам, ...., хайде, за последен път ме виждаш" и разправя как щяла да скочи пред някоя кола и т.н. Също как била написала писмо, че аз съм виновна, което специално не ме притснява особено, просто го споменавам. Днес ми се направи, че умира, т.е. падна ми в ръцете и направи някакво такова изражение... и аз не знам. Аз обаче не повярвах и се затворих в стаята си. След 5-6 секунди тя пак дойде и си продължи глупостите, че щяла да убие едно момиче (моя приятелка), уточвявам че това са мсамо приказки, но тя ме е заплашвала, че ще й прави и магии. Също така ме нарича курва, още лезбийка и да не казвам какво още ми говори, а това не е кой знае какво сигурно, но аз не употребявам такива думи или по-точно не мога да й опонирам, а мое лби само в тези случаи се правя, че не съм чула. Разправя ми как щели да ме изнасилват по улиците, като изляза и й кажа, че ще се прибирам по-късно и тя казва ама нали знаеш, че а не съм добре и като те няма получавам сърцебиене. Предизвика спор с баща ми като тя викаше, а той нищо не говореше и сама си каза, че иска да си докара инфаркт, да умре преди майка ми да си е дошла и един вид ние сме я докарали. Той обаче е на нейна страна и на страната на майка ми, свидетел е на абсолютно всичко и се включва към нея и започват да ме коментират, а аз най-много това мразя - без значение дори да става въпрос за нещо хубаво.. всъщност тогава още повече мразя да говорят за мен, а тя говори пред мен за мен в 3то лице. Стана дълго и скучно, сигурно не го четете - не е в това въпросът, аз нищо не очаквам, просто ей така поша, искам мнение вероятно. Та аз съм й казвала, че ще я убия, без злоба, просто така съм й казвала млъкни или ще те убия, при което тя ходи до кухнята, взима нож и ми го бута в ръцете... е, аз се смея, какво да правя, сега ми каза, че иска да я убия, за да отърве майка ми и баща ми от мен. Ама тя мрази баща ми но това е друга тема... Та, аз досега не съм се самоубила точно защото мисля, че ще им бъде по-кофти, т.е. не искам допълнително да им вредя, а тя ми казва че искала да ги спаси от мен като аз отида зад решетките. Нарича ме демон, казва че в мен се е вселил зъл дух, аз толкова ли съм грешна? В смисъл след като ми надуе главата поне половин час аз отивам и й обяснявам, че трябва да мълчи наистина с по-висок от нормалния тон, при което баща ми й казва "Ние няма да паднем на нейното ниво да крещим" ама аз мразя да крещя, мен после ме боли глава дори навън като изляза и ме боли страшно много, а ушите ми бучат обаче не икам да се задълбочавам в това което ми говори, защото аз все пак вярвам в Бог и като ми каже, че това е най-страшното, че цял живот няма да мога да си изкупя поведението спрямо родителите си и нея, че съм лоша, зла, демон, и аз наистина и без това ми е кофти, защото майка ми плаче на филми, баба ми изглежда толкова мило - тя е с руса коса и зелени очи, пеела ми е песнички като съм била малка, но аз сега наистина имам непоносимост към разговори с хора от семейството, избягвам ги, като ме питат нещо казвам "Стига", "Не ме питай", "Млъкни", "Остави ме", аз не мога да се държа вече нормалоно с тях, но като че ли нормални хора покрай мен ... значи, все пак това което правят, ами аз не бих го правила, колкото и да са прави, така че все си трупат... някакъв грях на душата, за което аз съм виновна, и след като добри хора откачат покрай мен, и след като майка ми казва, че откакто съм се родила един бял ден не е видяла, че съм наблагодална егоистка, която все иска ли иска, след като с баща ми са се омъжили, защото е била забременяла и до последния момент са се чудили дали да го направят или не, дали да задържат детето или не.... Ако изчезна ще се почувстват ли по-добре? защо си мислех, че няма да е така, а то... и как да го направя, стигнах дотам да наричам баба си изрод.

Ще трябва да разбереш разликата в разбиранията на хората от различните поколения. И внимателно с нервите - не е никак добре да цапардосаш близък роднина даже и случайно. Ако обстановката е чак толкова нетърпима ще е хубаво да помислиш сериозно за твоето отделяне. Никой няма интерес от конфликти на подобна основа. Зная, че съвсем естествено ще попиташ: "Защо те не се съобразяват, нали са по-възрастни...?" Така е, но все някой трябва да направи крачката пръв за излизане от положението. Ще станеш и ти майка и ще проумееш страховете и притесненита на близките си - това е неизбежно. В случая няма никакво значение дали те са основателни или не. Човек на години не може по никакъв начин да промени характера си. Ти също няма да промениш твоя. И внимателно с майка си - тя може да греши, но опшределено ти мисли доброто! Ти също, нали?

В психиатрията основен принцип е: " Когато не може да се промени действителността трябва да се промени отношението към нея!"

Накрая - изход почти винаги има. Хайде, вземи се в ръце!
Късмет и със здраве!

/Може да не ти харесва това, което ти написах, но поне може са си сигурна, че те разбирам./

Напротив, харесва ми това което ми казваш. Има логика и си е така. Мислиш ли, ч ене се мразя заради това, което правя? Нямаш представа колко много.
Деца не искам и нямам намерение да имам по обясними причини.

Другите ще те обичат само ако и ти се обичаш.

Успели са да ти вменят чувство за вина.
Ако успехите ти са истински, ти имаш големи способности и при спокойствие ще ги развиеш. Само че волята на съдбата е да ги развиеш при ТЕЗИ условия.
Имаш си изпитания!
Баба ти е със сигурност хистерична. Ако беше моя баба, щях да разкажа на джипито как я кара и да поискам лекарства за целта... Тя се нуждае действително!

Мир и светлина.

Възможно е обтегнатите отношения между теб и близките ти да са породени от Синдрома на Емоционалния Срив. Неговият външноизразен белег е червено петно на тила. За повече информация можеш да разгледаш сайта на Еологията:
[линк]

Предаването на Димитър Захариев е по телевизия М-САТ в петък от 21.00 до 22.00 на живо.
Надявам се да прочетеш информацията,кочто ти предлагам и да вземеш обективна, собствена преценка. Това го казвам , защото знам,че веднага във форума ще се намерята хора да те разколебаят. Най-добре е да послушаш себе си и своя вътрешен глас.
Ако имаш някакви въпроси можеш да ми ги зададеш тук.
Чао.

Но проблемът не е само твой. Очевидно твоите близки много те обичат, но смятат, че най-добрият начин да те стимулират да бъдеш винаги на върха, е да те упрекват и заплашват. Това е много лош подход, който ще има за теб далечни последици. Вярно е, че те много те обичат и ти желаят доброто, но немците казват: "Пътят към ада е послан с добри намерения.". И е така.

Струва ми се, че и майка ти и баба ти имат разбита нервна система и не умеят да се сдържат. Наистина, не е лошо да обсъдиш нещата с личния ви лекар и да поискаш съвет от него, защото в известна степен той може да помогне за успокояване на атмосферата.

Ти също имаш трески а дялане, но си много млада. Предтсои ти тепърва да разбереш що за човек си, какво искаш от живота, от себе си, от околните. И какво можеш да постигнеш САМА. Но ще разбереш това САМО ако се отделиш от дома и заживееш самостоятелно.

Може да ти се стори много драстично, но би било добре, ако отидеш да живееш някъде другаде. Няма да бъде лесно, защото ще последват обвинения в предателство към семейството, в неблагодарност, в подлост, и какво ли не. Те ще са продиктувани от страх, че сама няма да се справиш. Но ако не докажеш на себе си и твоите близки, че умееш да се справиш в живота, те с течение на времето все повече и овече ще се страхуват за теб и ще ти се месят все по-нахално. Не бих се учудила, ако не се опитат да ти натрапят и съпруг. Трябва да научиш себе си и тях къде започва границата между вас, която и двете страни не бива да пресичат.

Моят съвет е, обаче, каквото и да решиш да направиш, да не ги лъжеш. Ако си намериш работа и излезеш да живееш навън, кажи им го. Не се измъквай посред нощ по чехли от дома си. И не се отричай от тях. Ако се изнесеш, не им връщай ключа от къщи, не им казвай или показвай с думи или постъпки, че оттук - нататък не искаш да имаш нищо общо с тях. Кажи им, че ги обичаш и се отделяш, за да се научиш да се справяш с живота и един ден да можеш да им бъдеш опора. Те отначало няма да разберат, но след време ще приемат нещата такива, каквито са. И ще ти са благодарни за искреността.

Превръщането на един млад човек в самостоятелна личност е много болезнен процес и за него, и за родиетлите му. Но ако този път бъде извървян правилно, след време двете страни се преоткриват и между тях се установяват нови нормални отношения, които се базират на взаимно зачитане. От твоя страна - на това, което са ти дали, та да успееш да израстнеш, а от тяхна - на това, което ти вече си и което си в състояние да им дадеш оттук- нататък като обич, човещина и разбиране към техните слабости. И двете страни ще имат за какво да искат прошка и за какво да простят.

Елате си узнете лордот!

...знам какво ти е. .....само искам искам да ти кажа - промени нещата.......колкото по-дълго продължава това отношение към теб -толкова по-голямо ще е отражението в\у теб.....а това е супер лошо....може направо да си откачиш.....супер смачкан си от т`ва

това ,че те са били старомодни,че мислят че така те стимулират или квото там си мислят .....консервативни ......в критическа .зад критическа....т`ва е техния си проблем -те да си го решават и те ако трябва да търсят помощ при психиатър.....ти трябва да "скъсаш оковите" ....да станеш просто и с подходящ тон да заявиш, че отношението към теб не ти харесва, че те кара да се чувстваш гадно,че трябва това да се промени, че искаш да живееш нормално ...да се разбирате с тях , да те оставят на мира ...един вид - ти си пораснала...учиш се добре ...имаш хубави оценки....имаш си компания-приятел (квото е) ....излизате си вечер на по бира...и т`ва е . ....просто тихо и кратко....


другия вариант е ти да си траеш , вътрешно да страдаш (от което идват и останалите проблеми), това да те измъчва ..... а отношението да не се променя....щото ако ти не направиш нещо , те няма да го направят....те са сигурни ,че това е начинът ти да станеш човек ...и т`ва е

действай , Алисън! събери сили и ......успех!!!

м-дааа, бива си те по литература. Аз съм напълно съгласен със съветите на другите участници. Само бих добавил няколко ноти:

- първо - ако искаш цял живот да живееш в стрес - продължавай със стремежа си да бъдеш първа и най- добра. Да знаеш че има и други начини да си в добро положение и самочувствие.
- второ - не е нужно да се караш със близките си - може някой ден да съжаляваш. На бабата казвай "да, добре" и си прави каквото знаеш. За майка ти малко по внимателно, но съвсем не означава че трябва да правиш каквото тя иска. Да знаеш че победителите не ги съдят. Ако успееш да стъпиш някак на краката си и станеш самостоятелна няма да ти досаждат повече. Но знай че едностранчивата им позиция по този въпрос далеч не единствена възможност.
А след като си разбрала грешките на майка ти и баба ти значи си събрала мъдрост и може да не ги повтаряш спрямо твоите деца.
Това че деца се гледат трудно не е причина да се отказваш от тях. Аз имам 3! Пожелавам ти и на теб.

До колкото разбирам ти си едно дете.Родителите ти и твоята баба са дали всичко от себе си за да се чувстваш добре да не ти липсва нищо.Това че си завършила с отличен е много добре, това че настояват да имаш добър успех също е добре но не трябва да прекаляват.Ние родителите сме такива може би живота ни4 учи и към внуците си да сме взискателни но има граници на нормалното.Щом като спиш до 3 часа или до обяд не чувстваш ли,че задължаваш всички останали в къщата да ходят на пръсти за да се наспиш.Минала е закуската, минал е обяда и ти пак спиш.Не си лягай късно след като не можеш да ставаш.А ако продължиш да скиташ през нощтта това е страшно за всички в къщи.Защото те се опитват да те предпазят от страшните неща, които се случват с младите момичета, ами те те обичат обаче ти ги изкарваш всеки ден извън контрол.Озлобила си ги и със своето поведение а ежедневните скандали са нещо, което е като каране на автомибил с висока скорост т.е.много опасно.Смени тактиката.Прибирай се по-рано, вечеряй със семейството, ако можеш приготви на близките си една закуска или обяд покажи им,че можеш.Ако имаш неподходяща компания може да се ограничиш и няма да сгрешиш, защото няма приятели на този свят има само родители, братя и сестри т.е кръвчица, която ни е дала живот и е лошо да се отричаме от нея.Помисли си какво ти липсва в къщи ако не ти липсва храна, топлина, облекло, легло , телефон компютър и др.екстри , значи можеш да потърсиш вина и в себе си.Стани една сутрин в 8.00 часа и приготви кафе на баща си и на баба си.Прегърни я, целуни я , извини й се стопли отношенията в семейството е като в дипломацията и политиката разговаряй с близките си, защото живота е пред теб и не се знае накъде ще те отведе.Ако те отведе далече от майка и баща и баба сигурна съм, че сред чужди хора ще осъзнаеш колко ти липсват.Ако си имаш приятел той ако държи на теб ще се съобразява с твоите желания и ще те разбере.Не се опитвай да избягаш от себе си , защото няма да успееш.Те всички са те поглезили много.Аз бих те будила всяка сутрин с кофа със студена вода и на масата приготвено кафе и закуска докато свикнеш и ако ми крещиш незная как бих се отнесла със собственото си дете.Ще ти пускам до край музика и ще се опитам да те вразумя.Я си помисли, ако се случи така,че загубиш някой от близките си, съвестта ти няма да те остави миг спокойна.Допринасяш ли с нещо в семейството, готовиш ли, чистиш ли жилището в което живееш, пазаруваш ли или си паразит и то зъл.Вземи инициативата в свои ръце та нали ти си младия човек в къщата.Стига спане.Обичай за да те обичат.Усмихвай се за да ти се усмихват.

Да предположим, че те разбирам много добре, гледам тук съвети разни доста умерени, истината е, че направо живееш в АД, и предполагам си едно кълбо от нерви, но пък и предполагам в отношението си към приятели и т.н. не го показваш и си принципно спокойна, а в момента в който се прибереш, дори и от една дума избухваш. Няма да се впускам в разни психологически анализи. Единственият ти изход е да се отделиш колкото се може по-бързо от тях и да станеш самостоятелна, ако имаш възможност намирай си работа, незнам как ще я комбинираш с ученето и се изнасяй на квартира. Това е единственото решение, тези хора, няма да променят нагласата си към теб (това е градено цял живот) пък ако ще и някой световно известен психолог да ги убеждава и обяснява как грешат. А ти каквото и да направиш дори да започнеш да живееш по всичките им правила пак ще намерят поводи и причини да те тормозят, което незначи, че не те обичат, просто...... Та така изнасяй се колкото се може по-бързо ако имаш такава възможност. Тогава всъщност и отношенията ви ще се оправят в много голяма степен сигурен съм в това. Иначе какво да кажа, съчувствам ти.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Да, точно така е - като се прибера и ставам друг човек, като изляза - също.
Благодаря ти:)))

posle kato uspeesh shte kazvat "ako ne te bqhme stqgali tolkova nishto nqmashe da napravish"
trudno moje da se promeni neshto

Честито Рождество Христово!

Мир и светлина.