Програмата, Пробуждането, Посланието
1 отговора
0 прегледа
Програмата, Пробуждането, Посланието
НОСЕЙКИ ПОСЛАНИЕТО
И какво правим накрая с Дванадесетте стъпки? Прекрасната енергия се освобождава чрез пламенното действие, с които се предава посланието на следващия страдащ алкохолик и което накрая превръща философията на Дванадесетте стъпки в практическа основа на всичките ни дела - вълшебната реалност на Анонимните алкохолици.
Отричам се от алкохолишкия свят не като го изоставям, а като действам върху принципи на любов и грижа и възвръщам на другите, които все още страдат смирението, което съм получил.
Когато истински съм отдаден на тази цел, няма голямо значение с какви дрехи съм облечен или в какви условия живея. Задачата ми е да нося посланието и да водя чрез пример, не да налагам.
Може би да се откажеш от алкохолизма е да почнеш да действаш, да пренасяш посланието. Само така можеш да се отречеш/възстановиш от алкохолизма, а не само и единствено да спреш да вкарваш алкохол. Това ще е само временно и нещастно разрешение. Това вероятно е била основната ми грешка – че мога да спра да пия и да философствам, а това си е същият алкохолишки живот. Живот на мъка, несигурност, страдание. На други дроги/бягства, нещастна сънливост, плачливо желание за не знам какво. И затова работата с новаците, за която настояват достигналите духовното пробуждане е толкова важна. Тя е основата, същността, центъра, доказателството-примера и искрата на новия живот.
Тя е пробуждането и храната за душата.
Как съм се родил с болест, която ме е поставила в положение да не мога да тръгна в живота без помощта на алкохола, без бягството от реалността. Това ме е довело дотам да не обичам, да не живея както трябва.
Че съм си продал душата, защото съм се страхувал, че няма да се справя с живота. Било ме е страх от хората, от ситуациите, от трудностите, от всички неща, с които нормалните хора се справят.
Тогава е дошъл някой и ми е казал – ето ти този суперменски костюм. С него ще си над останалите. Няма да изпитваш трудности и всичко ще ти е наред. Подпиши тука и тука. В замяна искам едно дребно нещо – душата ти. Тя и без това не ти трябва. Само те кара да страдаш.
И така ми е взел душата. По скоро аз съм си я дал. Но по-късно съм разбрал измамата. Че моят суперменски костюм-алкохолът е и мой инквизитор, пазач, надзирател.
Като осъзнах това и спрях да пия за цяла една година. Бях трезвен, но тогава разбрах, че няма спасение. Че като съм се подписал и дал душата си – сега и да пия и да не пия, без душа си е мъчение. Без душа е смърт – в главата ми има болест, звяр, алкохолизъм.
И затова единственият изход е ДУХОВНАТА ПРОГРАМА на АА. С нея малко по малко си възвръщам душата. Да се възстановя от болестта, която ме измъчва и затваря, която отнема всичко хубаво в моят живот. Ще ми се даде шанс да започна отново и да живея чрез Духовната програма – носейки посланието, или алтернативата – да ме затрие отново моят егоцентризъм.
Промяната е вълшебна
.
И какво правим накрая с Дванадесетте стъпки? Прекрасната енергия се освобождава чрез пламенното действие, с които се предава посланието на следващия страдащ алкохолик и което накрая превръща философията на Дванадесетте стъпки в практическа основа на всичките ни дела - вълшебната реалност на Анонимните алкохолици.
Отричам се от алкохолишкия свят не като го изоставям, а като действам върху принципи на любов и грижа и възвръщам на другите, които все още страдат смирението, което съм получил.
Когато истински съм отдаден на тази цел, няма голямо значение с какви дрехи съм облечен или в какви условия живея. Задачата ми е да нося посланието и да водя чрез пример, не да налагам.
Може би да се откажеш от алкохолизма е да почнеш да действаш, да пренасяш посланието. Само така можеш да се отречеш/възстановиш от алкохолизма, а не само и единствено да спреш да вкарваш алкохол. Това ще е само временно и нещастно разрешение. Това вероятно е била основната ми грешка – че мога да спра да пия и да философствам, а това си е същият алкохолишки живот. Живот на мъка, несигурност, страдание. На други дроги/бягства, нещастна сънливост, плачливо желание за не знам какво. И затова работата с новаците, за която настояват достигналите духовното пробуждане е толкова важна. Тя е основата, същността, центъра, доказателството-примера и искрата на новия живот.
Тя е пробуждането и храната за душата.
Как съм се родил с болест, която ме е поставила в положение да не мога да тръгна в живота без помощта на алкохола, без бягството от реалността. Това ме е довело дотам да не обичам, да не живея както трябва.
Че съм си продал душата, защото съм се страхувал, че няма да се справя с живота. Било ме е страх от хората, от ситуациите, от трудностите, от всички неща, с които нормалните хора се справят.
Тогава е дошъл някой и ми е казал – ето ти този суперменски костюм. С него ще си над останалите. Няма да изпитваш трудности и всичко ще ти е наред. Подпиши тука и тука. В замяна искам едно дребно нещо – душата ти. Тя и без това не ти трябва. Само те кара да страдаш.
И така ми е взел душата. По скоро аз съм си я дал. Но по-късно съм разбрал измамата. Че моят суперменски костюм-алкохолът е и мой инквизитор, пазач, надзирател.
Като осъзнах това и спрях да пия за цяла една година. Бях трезвен, но тогава разбрах, че няма спасение. Че като съм се подписал и дал душата си – сега и да пия и да не пия, без душа си е мъчение. Без душа е смърт – в главата ми има болест, звяр, алкохолизъм.
И затова единственият изход е ДУХОВНАТА ПРОГРАМА на АА. С нея малко по малко си възвръщам душата. Да се възстановя от болестта, която ме измъчва и затваря, която отнема всичко хубаво в моят живот. Ще ми се даде шанс да започна отново и да живея чрез Духовната програма – носейки посланието, или алтернативата – да ме затрие отново моят егоцентризъм.
Промяната е вълшебна
.По стъпките
Днеска отново разсъждавах за едната си година нещастна трезвеност. Като количество – една година, звучи много. Като качество – уверявам ви, е пълна нула. Качеството започна да се появява ден след ден, когато се заех с Духовната програма на АА, т.нар. Дванадесет стъпки.
Осъзнах, че през тази една година съм практикувал единствено Първата стъпка. Признах, че съм безпомощен срещу алкохолът, че животът ми е станал неуправляем. Мислех, че единственото достатъчно разрешение е спирането ми да пия. Това бе гарантирано от дълбочината на осъзнаването. Преди няколко месеца щях да добавя – “и на изключителният мой характер”, ха-ха.
Както много пъти съм писал и казвал – като непиещ алкохолик, който не се опитва да възстанови душата си, да я пробуди – “достигнали до духовно пробуждане в резултат на тези стъпки”, се гърчех в неразбираеми за мене мъки. Та нали не пиех?
Конкретно обмислях как точно, с какъв акт, се извършва Трета стъпка? Как става номерът? Трябваше да знам с точност, за да не се объркам някъде. Имах чувството, че търся Бог, но не го намирам, защото нещо изпускам в Програмата.
Как по-точно “да оставя волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбирам” след като съм взел това решение?
По едно време се зачетох в една от книгите на АА – “Малката червена книга”.
Там попаднах на нещо относно Третата стъпка. Звучеше горе-долу така: Много от алкохолиците искат изведнъж да достигнат до Бога. Някак без да се налага да се напънат много-много да израснат духовно. Но зрелостта без трудностите и мъките на растежа, е едновременно невъзможна и нереална. Ако това беше възможно, то и Програмата щеше да бъде от Три, а не от Дванадесет стъпки.
Това го бях чел и преди. Не ми направи никакво впечатление. Но днес като го прочетох отново, почнах да се смея на глас. Смеех се силно и сочно повече от минута. Така не се бях смял отдавна. Дори не помня откога. Може и никога да не съм се смял така. И сега ми е весело.
Ами много съм смешен – искам всичко веднага, на момента и ако може без да се налага да порасна, да се науча, да го заслужа. Без да свърша каквото й да било.
Оставям си волята и живота в ръцете на Бог - и шапка на тояга. Изпъвам се на шезлонга, слагам си
и почвам да се присмивам и да давам акъл на все още страдащите алкохолици.
Може би това е присъщо само за моят алкохолизъм?
Осъзнах, че през тази една година съм практикувал единствено Първата стъпка. Признах, че съм безпомощен срещу алкохолът, че животът ми е станал неуправляем. Мислех, че единственото достатъчно разрешение е спирането ми да пия. Това бе гарантирано от дълбочината на осъзнаването. Преди няколко месеца щях да добавя – “и на изключителният мой характер”, ха-ха.
Както много пъти съм писал и казвал – като непиещ алкохолик, който не се опитва да възстанови душата си, да я пробуди – “достигнали до духовно пробуждане в резултат на тези стъпки”, се гърчех в неразбираеми за мене мъки. Та нали не пиех?
Конкретно обмислях как точно, с какъв акт, се извършва Трета стъпка? Как става номерът? Трябваше да знам с точност, за да не се объркам някъде. Имах чувството, че търся Бог, но не го намирам, защото нещо изпускам в Програмата.
Как по-точно “да оставя волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбирам” след като съм взел това решение?
По едно време се зачетох в една от книгите на АА – “Малката червена книга”.
Там попаднах на нещо относно Третата стъпка. Звучеше горе-долу така: Много от алкохолиците искат изведнъж да достигнат до Бога. Някак без да се налага да се напънат много-много да израснат духовно. Но зрелостта без трудностите и мъките на растежа, е едновременно невъзможна и нереална. Ако това беше възможно, то и Програмата щеше да бъде от Три, а не от Дванадесет стъпки.
Това го бях чел и преди. Не ми направи никакво впечатление. Но днес като го прочетох отново, почнах да се смея на глас. Смеех се силно и сочно повече от минута. Така не се бях смял отдавна. Дори не помня откога. Може и никога да не съм се смял така. И сега ми е весело.
Ами много съм смешен – искам всичко веднага, на момента и ако може без да се налага да порасна, да се науча, да го заслужа. Без да свърша каквото й да било.
Оставям си волята и живота в ръцете на Бог - и шапка на тояга. Изпъвам се на шезлонга, слагам си
и почвам да се присмивам и да давам акъл на все още страдащите алкохолици.
Може би това е присъщо само за моят алкохолизъм?
Редактирано от aлkaжa на