да споделя опит и...

момичета свито ми е сърцето и само на вас мога да разкажа, а и да споделя ценен опит.дъщеря ми на 3 без един ден от няколко дни започна да се напишква, през нощта и един два пъти в децката градина. свалили сме нощниа памперс доста одавна и това не е обичаино за нея. пер нощта се буди идва в нашата стая и почва да ни разиграва за да и обращаме внимание.направи ми впечатление че като спи у баба си няма проблем, само като е в къщи и по конкретно с мен. реагирам кротко не и се карам, обяснявам и че това е лошо и така. днес след като през нощта се напишка два пъти докато спахме заедно вече здраво се пртесних и звъннах на приятелка психолог. оказа се че детето реагира така поради зачестилите ми комадировки. от страх да не ме загуби. тя е свикнала баща и да пътува, но не и аз и това и е дошло в повече. чувствам се много гадно и тъпо защото и тази неделя ще се налоги да пътувам. направо сърцето ме боли. а тя утре има рд. и сигурно ж неделя като замина ще и е много мъчно

Подобен опит нямам, защото нямам тригодишно дете. Но съм работила в детска градина и щом казваш, че и там го прави, мога да те посъветвам нещо. Поинтересувай се дали позволяват на детето да става да пишка по време на следобедния сън! Много е важно! Още нещо - има ли някоя лоша и гадна леля в градината, която се кара на децата, ако изцапат тоалетната, или ако не се справят сами с ходенето по малка нужда? Ако детето е стресирано, предпочита да се напишка в леглото, отколкото лелята да му се кара, че цапа тоалетната! Звучи гадно, но съществува като вариант. Търся причината в детската градина, а не у дома, защото съм виждала същия случай, даже в по-лошия вариант! Дете започна да ака в гащите, дори когато си е вкъщи, от страх да не му се скарат, че цапа тоалетната и че не може да се бърше само`! Представяш ли си?! Първо проучи дали не става дума за лошо отношение от страна на персонала в градината и после търси вината в себе си и командировките.

Дано да решите проблема бързо! Само имай търпение и знай, че каквото и да е - детето страда най-много. Казвам ти го по-скоро като педагог, а не като майка (все още съм в графата "бъдещи")
Стискам палци!

Първо не се шашкай - това е само период, дано не се окаже по-дълъг... Казвам ти го от опит с нашата кака.
Точно около 3 си рожден ден, месец след като тръгна на градина, започна да се напикава (памперса беше махнат още преди година). Първо в градината докато спи, после и през деня, накрая и нощем. Като допълнение започна да й се ходи до тоалетна буквално през 5 мин. Бях се побъркала от притеснение. Заведох я на лекар, да не би да има някаква инфекция - всичко беше ок. Започнах да звъня по психолози и те разбира се веднага отсъдиха - ревност от бебето. Да, ама аз си познавам детето и бях сигурна, че не е от това... или поне основната причина не е това. Започнахме много спокойно да разговаряме с нея и я разпитвахме за абсолютно всичко в градината. Малко по малко стана ясно, че по време на следобдния сън там не ги пускат да стават, за да не събуждат останалите деца. Един път й се пишкало - скарали й се, втори път й се пишкало - пак й се скарали и така буквално за около седмица в нея се заражда страх от заспиването в градината, защото "ще ми се припишка и боскожите ще ми се карат". Така започна и да се напикава - от страх че ще й се скарат, предпочиташе да пишка в леглото и то го правеше докато е будна, съзнателно. После започна да се страхува и от това дали изобщо ще я пуснат в тоалетната и започна през 5-6 минути да й се пишка. Съответно на едната госпожа, по-нервната, това й писва и започва и през деня да не я пуска с думите - "ти току-що пишка, сега имаме урок, не може". И това мъничко човече съвсем се обърква, започна да се страхуа от пишкането, от госпожите, от градината, не искаше въобще да ходи, плачеше потоянно и винаги на въроса защо не иска, казваше "защото боскожите не ме пускат да пишкам". На мен просто ми кипна в един момент и отидохме с тати да говорим с тия госпожи. Едната взе всичко присърце и малко по малко нещата се поуспокоиха. Всичко приключи след около 3-4 месеца.
Така че моят съвет е наистина да разбереш дали основната причина не е в градината и да имаш огромно търпение спрямо малката. Защото аз колкото пъти се вбесявах от хилядите мокри гащи и я заплашвах с наказание, толкова по-лошо ставаше.
Тази година, след лятната ваканция, нещата се повториха, но в по-лека форма, а и ние вече знаехме как да реагираме и всичко отмина за около 2-3 седмици.

Дано при вас нещата не се проточат толкова дълго. Успех и най-важното намери истинската причина. А психолозите, да ме извиняват, ама за тях всичко е ревност (било то от друго бебе, от работата, от каквото щеш)...

Габриела - 21.10.2002г.
Доротея - 26.06.2005г.

И при нас е имало такива периоди и то поне на 6-7 пъти откакто сме махнали памперса изобщо. Винаги съм се чудила за причината, но и до днес не знам. При Коко обаче всичко минава за около 4-5 дена и аз спокойно вече ги приемам като пикливи периоди. Може да се каже, че от около година не се е напишквал вече - значи откакто навърши 3 годинки.

Сега, когато чета за отношението в градините и косата ми настръхва. Надявам се при нас да не е така.

Хубавото е, че не й се караш - това е много важно за детето, ако наистина е притеснено - аз съм правила тази грешка, съчетана с заплахи и съжалявам много.

Това, което искам да постигна с него е, че преди да отиде да пишка почти винаги пуска по малко в слипчетата - обикновено залисан в играта - не знам как да се справя с това. Той е вече на 4 г. и всичко разбира, затова аз и му говоря, но дотук нещо няма ефект. Дайте идеи!


Константин - 10.11.02
Белослава - 06.05.06

Неприятно е, но не се притеснявай за командировката. В крайна сметка не можем да сме им винаги на разположение.
Ето у нас е бабата, играят си хубаво, но определено иска и аз да съм около тях (а ние някак не мелим заедно) и понякога много се изнервя малката. И ние започнахме да вършим работите в гащите преди няколко седмици. Със сигурност не е от градината и. Поотмина този период уж. Но нямам и на представа точно от какво е. Направи ми впечатление, че сега много повече ме слуша, но ако сме с бабата или нея не я слуша изобщо или се опитва да мине между капките (което аз не давам да става). Явно детето го объркваме двете с абсолютно различни методи на възпитание, но за съжаление няколко месеца така ще стоят нещата и даже по-зле като дойде и бебето.

Аз не съм имала подобни проблеми, за това едва ли съвета ми ще е особено ценен, но..мен ме впечатли факта, че това с напишкването го прави в къщи и понякога в детската градина (много рядко) и..при баба не го прави..
Това ме навежда на мисълта,че нещо в къщи не е наред..Вероятно на детето му липсва внимание..
Не нощем..а през деня.
Мисля,че проблема дори не е в командировките..а по-скоро в липсата на свободно време за нея..
Чела съм,че не е важно колко време човек е с детето си, а какво прави през това време..и колко пълноценно е времето прекарано с него..

Съвета ми е да не изпитваш чувство за вина,че не си постоянно с детето си и че се налага да пътуваш в командировки. Обяснявай на детето си какво се случва- то не е малко и всичко разбира и усеща. Трябва да знае,че родителите му работят и,че мама го обича, но трябва да отиде в командировка..И..колкото можеш повече време прекарвай с детето - чети му приказки, пей му песнички..играй с него...Детето трябва да е спокойно около теб..а за да е спокойно най-важно е ти да си спокойна..
УСПЕХ

Уви, струва ми се твърде вероятно да реагира така на твоето отсъствие. Което не означава, че не е добре да помислиш и за това, какво се случва на детето в детската. На мен също понякога ми се налага да пътувам, а моето момче още няма 2. Уж всичко е наред докато ме няма, заобиколен е от внимание, грижа и любов, но като се върна веднага виждам разликата - няколко часа съм персона нон грата и след това се вкопчва в мен. И понеже го кърмя, единия път не ме пусна 2-3 часа. Струва ми се, че колкото време съм отсъствала поне още толкова трябва да му давам ЦЯЛОТО си внимание, докато се върнем в предишния ритъм.
Природата не е измислила да се налага майките да се отделят толкова рано от децата си, но прогресът е!!!
Уви, пак ще ми се наложи и на мен скоро да го оставя и колкото и да страдам няма да намаля неговите тревожни преживявания (а как бих искала )

благодаря на всички за милите думи. за моя радост и гордост пикливия период свърши така неочаквано както и започна. поговорихме сериозно и тя като че ли разбра и много я похвалих като се върна от децката суха. казах и че и благодаря и че е мойта гордост, а тя ми вика - и ти си моита гордот, направо ме разплака. изкарахме двудневен рд, които продължава днес в децката и тя беще много щастлива от купчината подаръци и гости. тази нощ за пръв път от не помя кога спа непробудно до сутринта. аз съм една щастлива и благословена майка на прекрасна малка госпожица дето вече всичко разбира