Честит празник

На 5.12. 1989година е създадена общността на АА в България.
От караници днес за малко да пропусна да честитя на всички.
Благодаря че го има.
И че действа.
Че виждам толкова хора, върнали се на само от лудостта и смъртта, но върнали се в реалния живот.
Протегнали ръка за помощ на тези, които я търсят.
Толкова много щастливи, пълноценни хора.
Всичко друго е без значение.

НЕКЬ ПРАЗНУВАМЕ

"Толкова много щастливи, пълноценни хора. Всичко друго е без значение. "
Мда, АА наистина помага. Благодаря че го има. И че действа.

Днес най-неочаквано ме поканиха на студентския празник! Каква изненада беше за мен... въобще не го бях планирала. Нямах време да реагирам, да откажа, да си тръгна... и хоп озовах се в едно елитно питейно заведение.

За петте минути, които имах да размисля, успях да си припомня купона, послучай празника на АА на 5.12, на който успях да отида и прекарах чудесно с непиещи щастливи хора. Това ме окуражи, че мога. Разбира се че мога. Казах си ще пия кола и никой не може да ме накара насила да пия алкохол!

Преди да вляза в заведението се помолих за сили, спокойствие и най-вече разум и бях непоклатима. Изпих 2 коли и въобще не гледах другите кво пият! Не помислих за алкохол и всичко мина супер!
Крайно време беше да повярвам в себе си! Разбира се това не значи, че ще се юрна по кръчмите отново. По принцип избягвам и отказвам поканите, свързани с пиене, но понякога се налага, заради социалните контакти. Определено не ме блазнят вече компаниите, заведнията, среднощните купони, както беше преди като пиех. Има много други по-приятни начини за разпускане и добро настроение.

Честито на студентите! Бъдете здрави и щастливи! Забавлявайте се без алкохол, за да не си разваляте празника!

Браво,Еми!
Честит и на тебе първи 8 декември без алкохол.
Увереността ни се връща точно по този начин - малко по малко.
На това се учим постепенно - да живеем нормално сред алкохола и сред пиещите хора.
А не да се крием, защото наистина не може без социални контакти.
Но - всяко нещо с времето си.

На това се учим постепенно - да живеем нормално сред алкохола и сред пиещите хора.
А не да се крием, защото наистина не може без социални контакти.

Благодаря Некой за одобрението! Мислех си че ще получа упреци и предупреждения, тук в клуба, подплътени с подходящ цитат...

7 месеца се изолирах в нас. Отказвах срещи, където ще се пие. Казвах си - това не е за мен, и спрях да се срещам с хора. Спрях да гледам телевизия. Спрях телефона... и се пристрастих към Интернета, най-вече Дира и Скайпа. Щом се прибера в нас, вместо за чашата се хващах за мишката. Така 7 месеца.

Преработих 12-те стъпки 2 пъти (колкото мога да възприема от тях), половината със спонсор, останалите сама и на сбирките на АА. Това е важно, за да си стъпи човек на краката и да излезе от алкохолното блато. В резултат на което, настъпи коренна промяна в начина ми на мислене и действие.

Програмата на АА ме научи на търпение, разбрах че не трябва да напъвам нещата да се случват, както на мен ми се иска, което ми помогна да стигна до тук, да не се сещам вече за алкохола. Но през тези месеци, основното което правех е да трупам трезво време. И за да не рискувам, се отдръпнах от света, който ме заобикаля и се изолирах. Така беше по-спокойно, най-сигурно!

Самоизолацията е временно решение. Чак сега (8-мия месец) започвам да усещам как увереността ми се връща малко по малко.

Еми, точно така стават нещата.
Но ще поговорим повече за това, когато се видим.
За да не превръщаме форума в място, където си казваме само "браво" и "благодаря" (макар че и това е много необходимо).
И за да оставим малко мишките на мира