Бебе=скандали

Момичета при вас на лице ли е това явление - откакто се роди Ния в нашата мила и сплотена фамилия започнаха размирици. Оставям настрана караниците с мъжа ми, моите настроения, изнервеност и т.н., но се започнаха и караници с бабите. До преди да се появи малката със свекито и майка ми бяхме в перфектни отношения, нито скандали, нито повишен глас, но с появата на детето се почна ... Мислех, че в началото е нормално да съм изнервена при всяко намесване на бабите и умуване при гледането на бебока, да ме е страх и да са ми опънати нервите докрай. Сега почнах работа, много по-спокойна съм, но нервите продължават. На какво се дължи това? При вас така ли е? В моя телевизор ли е грешката? Давайте успокоителни слова...

Е това е вид успокоение

Бабите някак се опитват да изживеят ново майчинство с внучетата си. Освен това се чувстват по-опитни заради отгледаните вече деца и обикновено не пропускат да дадат съвет (в добрия случай) или да критикуват (в лошия).
Много труден е балансът между бабите и дядовците от една страна и собственото ти семейство от друга
На сватбата ни кумът каза нещо много хубаво на родителите ни - ако не им искаме съвети, да не дават. Поискаме ли помощ, да се надпреварват кой да дава

Наблюдавам този феномен непрестанно Вече свикнах и всъщност намерих решение. Бабите - настрани от семейството. С мъжа ми каквото и да се дърляме, децата винаги отнемат толкова време, че то не остава да се скараме сериозно.

Винаги съм казвала, че истинското изпитание за една връзка идва когато се роди детето. Или децата. Тогава се появяват неразбориите, отговорностите за друго същество, всеки много знае, но никой не се натоварва със задължения. При нас проблема е там, че бабите много съвети дават. Ама по телефона. Не щат да се нагърбят с изпълнението им. Правилото е другите да не ти се бъркат в работата и всеки да си знае задълженията, без да дава излишни съвети. Ае дето се вика "всяка жаба да си знае гьола"

Та... от всичко, което написах исках да кажа, че ситуацията е нормална, но съветът ми е да не се впрягаш и да гледаш на живота по-ведро!

Анна 8.12.2004
София 19.01.2006

И прав е бил човека, ама кой ти слуша!!!
А иначе да не копирам плакатчето от Теди - амаааа направо си си Велкоме
Даже се учудвам, че чак сега ти е направило впечатление!

Не ми е направило сега, но нали ти казвам мислех, че е временно ... ам ато си стана година и повече дажеееее

Преди да се роди детенце във фамилията, почти няма поводи за вмешателство, и оттам - за караници. Но после...стой та гледай. Особено бабите се чувстват длъжни да те напътстват, да не сбъркаш нещо. Нормално е да се изнервиш, като всеки ти дава акъл кое е най-добро за детето. Направо става борба за надмощие. Ако искаш съвет : слушай всички, не влизай в пререкания, усмихвай им се, и после си правиш каквото искаш

Най ме изнервя факта, че баби и други умуващи личности ме мислят едва ли не за дете, непрекъснато ме питат, детето яде ли, това направи ли, онова направи ли ... все едно съм малоумна и незнам как да си гледам детето, все едно ако не ми кажат те детето няма да яде, няма да спи, няма да стане човек .......
А гадното е, че съм много нервотична от цялото това търчане и много трудно успявам да се сдържам.

Oххх, мислех си ,че само на мен се случва....То лошото е ,че бебо е само повода и после вече всеки си казва всичкото трупано през годините...Ама да са ни живи и здрави децата , все си мисля ,че тези разправии ще са до време

Да, това е най-дразнещото наистина... Аз обаче съм много груба в тези моменти и директно ги отрязвам като кисели краставички Казвам, че като толкова много знаят да заповядат 24/7 в къщи и да гледат малко дете/деца в моя случай. Казала съм, че в къщи се идва между 16-18 часа в събота или неделя - който желае да заповяда, да носи готвена манджа за Ани, ние пък ще черпим сладки и сок.... Амат от многознаещи кибици - да ми идват, да ми говорят като на малоумна и да си ходят, а аз да се чудя как да си успокоявам нервите.

Анна 8.12.2004
София 19.01.2006

Ами бих могла да напиша САГА по темата, ако имах време но стопанисвайки два бесни екземпляра няма да оставя нищо за поколенията, то се е видяло. С вас обаче мога да споделя. Съпругът ми няма родители, но моите роднини /тук до преди няколко години не включвам баща ми/ са точно от винаги компетентните и готови да дават акъл на килограми.
В началото любезно слушах и се опитвах да се справям сама, но накрая наистина ми писна. От къде майка ми би могла да знае как се гледат две бесни момчета / ние със сестра ми бяхме сравнително кротки - особено тя/.
След като не иска да се ангажира да гледа децата дори за един уикенд, за да можем да пътуваме / това е два пъти в годината, да не си помислите че е практика/ от къде на къде съм длъжна да приемам компетентни съвети за това как да се справям с децата.
Сега децата ги гледа бавачката, баба си и дядо си не ги виждат много често. Казала съм който има желание да заповяда - в къщи място има за всички. Но съветите да си ги оставят у тях и да дойдат да се видим.
Не че се получава де!
Та така - права е Албенади - опитвай се да не даваш ухо на нещата, които те дразнят.
Опитвай се /когато може/ любезно да парираш всеки опит за намеса във живота на ТВОЕТО семейство!
Опитвай се да поддържаш добрия тон, но отстоявай мнението си!

Мила Яна, добре дошла в клубЪТ!
Знаем се не от вчера, но и на мен ми направи впечатление по начина ти написане, че си адски изнервена. Цялата тая обстановка обаче тежи на Ния, казвала съм ти го /право куме у очи/ неведнъж.
Аз реших генерално нещата със свекито и майка ми. Не ми се бъркат. Но не изчаках, направих го, когато Стефан бе на 1 месец. И една година вкъщи само свеки по телефона си позволяваше да дава съветчета м/удругото, но всичките й опити бяха спирани от раз. Аз не си падам по крещенето. Но си правя, това което съм наумила и никой не може да ме спре. Имаше много мрънкане, но си го споделяха бабите една на друга, мен не ме безпокояха.
Фактът, че живеете с едната баба още повече утежнева положението.
Радвам се, че послуша съвета ми и взе детегледачка целодневно.
Но мисля, че след един сериозен разговор с мъж ти да не се месят там където не им е работата бабите, ще поуспокои атмосферата.
Моят мрънкаше и споделяше мнението на майка си - да захраня рано, да давам вода, да давам сокове, да съм го обличала дебело, да го къпя в по-гореща вода...да не изброявам. Равносметката след 1 г. е известна. Извода си го направи миличкият сам.
ТИ СИ МАЙКАТА. Аз го повтарях 937432473298432 пъти в началото.
Откакто се върнах на работа съм Н-пъти по-спокойна. А детегледачката ми е ЗЛАТО. Боже, дано и вие намерите такива. Никакво крещене, а разпределение на приоритетите - ДЕТЕТО, мъж ти, работата. Спокойствие, занимания за детето през седмицата, почивка уикендът с мъж ти. Останалото са дребни работи.
СПОКОЙНООООООООООООООООО!

Мдаааа изнервена съм, но езикът ми принципно винаги е бил такъв, рязък, понякога груб, не защото аз самата съм такава, знаеш си ме Нервотичността ми е по наследство , ща не ща колкото и да се старая си оставам такава . Живеем със свекито, виждам я по 2ч. на ден, много я обичам, гледа да не се меси милата, но отвреме навреме се изпуска. Мъжа ми не заема нейна позиция, защото той е в най-гадното положение между чука и наковалнята, винаги гледа нещата да се решат по мирен начин с него препирните ни са само когато аз се карам на Ния, а той после ми се кара на мен, че й крещя.
Да си призная не съм се карала никога със свекито, но на моменти след няколко съвета почвам с резките отговори и атмосферата се нажежаваааа .
Колкото до гледачката, сменихме я и тази е направо злато, спокойна, уравновесена жена и Ния я обича многоооооооо, щом е доволно детето и е щастлива значи всичко е наред.
Тук идва и факта, че тя милата е наследила от баба си и от мен нервотичността ни, но това друга тема .

Аз само на едно нещо се чудя-въпросните баби не си ли спомнят на тях колко им е било гадно,когато са им се месили техните баби пък...
У нас ситуацията не е по-различна.Като видях,че с добро не става,станах лоша-не че е кой знае по-добре,ама поне ми е чиста съвеста,че съм казала това което ми е на сърцето.Дано си спомня някой ден,като ме обабят(живот и здраве) какво ми е било на мен...или да му мисли снаха ми

За добро или лошо нямаме никакво вмешателство от страна на баби и дядовци при нас...единствено в началото свекърва ми пробва да прокара раzни идеи zа гледането на детето, които бяха отряzани в zародиш, и майка ми, която пусна някои "недоусмислени" коментари...на първата директно каzах, че не стават така нещата, на втората не се обаждах, докато не и дойде акъла и от там насетне останаха нещата само между нас с мъжа ми...С него е малко по_сложно, и двамата се палехме доста в началото, но като видях колко енергия хабим в раzправии се откаzах от спорове...Честно да си кажа мърzи ме да се карам с него, ако има как иzвъртам нщата на майтап, ако не го пращам във ваната, на тенис, на плуване или нещо такова да ни мине и на двамата и после пак лИбоФФФФ...та направо ви се чудя от къде имате нерви да се раzправяте с мъж, 2 броя баби и дядовци, деца и пр.?На мен ми е предостатъчно търчането по Симоната и котарака, от там насетне кой каквото ще да си бае мен не ме е*е...
Имахме няколко "иzненадващи" гостита от страна на свекърва ми_първия път се потроших да чистя и да приготвям, втория пак, на тертия каzах, че ако на някой не му харесва ей къде е прахосмукачката и парцала да zаповяда...гледам да имам винаги кафе, чай и някакви сладки и това е от мен.

СПОКО, паzи си нервите, щото няма кой друг да ти ги паzи, а са ти единствени.

не си първата нито последната ако се връзваш лошо за твойто здраве не за тяхното така че с извинения по една майна на всички и това е аз казах така като ми го вземеш да го гледаш прави каквото искаш но на мен не се меси а те не го взичат често защото си иска тичане не сме на 1,5м и още не са престанали даже като се скарам примерно вчера да не се дава ренде се разсърди

без да искам го пратих и да продължа с рендето тя свекито да не била малоумна та не можела да го опази а той е толко бърз че лошото става бързо и понеже и мъжа ми скочи ела гледай какво стана и сега не ни говори но не си взима поука или забележка а като тя дава ние трябва да взимаме иначе пак крясъци че ни била детска работата и много още простотии мога да ти кажа но няма да ми стигне нета чао усмивки и просто ги отбии докато уж слушах за да няма кавги номера при мен не мина

п.п. ако искаш да споделиш защото съм сигурна че ще ти олекне поне на мен ми олеква малко от това пиши на кюто

Здравейте,

Макар и майка от съвсем скоро (2 месеца), мислех че има повреда в моя телевизор. Чувствам се ужасно, защото съм адски изнервена, само чакам някоя баба да каже "А" и скачам. Т.е. не, не скачам, казвам това, което не ми харесва, но може ли човек да повтаря едно и също непрекъснато. Адски съм изнервена, всичко това рефлектира върху детето разбира се и върху отношенията ни с мъжа ми като цяло (въпреки, че той е твърдо зад гърба ми и ме подкрепя, но просто, като съм ядосана и изнервена, не мога да се правя на маймуна и да играя театри).
Та...виждам, че явно не е само при нас ситуацията. Яна, не знам до колко това звучи успокояващо, но...явно е факт и то при всички нас. И май оправия няма...какво ще кажете?? Дано поне като знаем, че това е често срещано явление съумеем някак си да се сдържаме и да сме по-спокойни. Защото всичко в крайна сметка си остава за наша сметка.

Поздрави на всички и..пожелавам по-малко нерви...Празници идват все пак!