Паническо разстройство

Здравейте,
сигурна съм, че сте изчели хиляди теми по въпроса - от ужасните симптоми, през различните начини за лечение, до неизменно задаваните въпроси "Полудявам ли", "Ще умра ли"....
От години страдам от този тип психическо разстройство. Посещавам психотерапевт и пия лекарства. Овладявам положението , спирам лекарствата и след време всичко започва от начало.
Искам да попитам - ако това заболяване, както е моя случай, се хронифицира има ли изобщо начин да бъде преодоляно? Или такамще бъде до живот? Аз нямам деца, ако някой ден реша да забременея , какво ще правя- антидепресантите и транквилантите не могат да се приемат по време на бременост.
Има ли все пак смъртни случаи в следствие на ускорения сърдечен пулс при паническите атаки? При мен те продължават с часове и дни...а не са само за няколко минути...
И как по дяволите да победя тази гадост, която е в главата ми...
Моля ви, помогнете...знам, че няма един отговор и едно хапче, което да лекува тази болест и все пак - има ли надежда?

Опитай занимания с йога, когато си в светъл период започни, трябва ти време за натрупване на ефектите от това занимание. Помни, че болестта се дава на човек, за да научи нещо от нея. Ще се освободиш, когато опознаеш силата си
да претрансформираш болната енергия и да я впрегнеш на работа. Не бързай с бременността, за да не я предадеш по наследство. Не би искала да дадеш страданията си на някое малко същество.

Мир и светлина.

Помагат ли ти срещите ти с психоаналитика? Мисля, че само хапчетата не биха могли да помогнат и трябва психоаналитикът ти да си свърши добре работата, защото проблемът е някъде дълбоко в теб, в съзнанието ти, и трябва да го откриеш.

Ако не пие хапчета загубена е, мисля, че ще е за цял живот.
И да не се страхува, че ще умре от сърцебиенето, е предполагам има здраво сърце.

професионално мнение ли е?

хора, та тя не е болна!!! Само по себе си ПР не е болест!И никакжи хапчета няма да и помогнат.Сама трябва да осъзнаеш , че нищо ти няма физически.Ако успееш да спреш антидепресантите , поне ще си помогнеш.Имаше една тема където biglion беше описал какво точно е ПР.Но никои не може да ти помогне, докато сама не започнеш да осъзнаваш ,че наистина не си болна!
П.с. Аз така го преодолях, ама живях в ада 3 години...
Успех ти желая

стига да са сигурни всички....,че това е ПР
дай линк към темата на biglion.
Радвам се за теб ,че си го преодоляла

Никак не е хубаво това, което пишеш. Все пак има нещо положително - все някога ще свърши. Ако не с лекарства или някаква терапия то все някога ще умреш, с което ще свършят всякакви страхове по този въпрос.

Мисля, че само с приемане на даденостите и усилия от твоя страна да живееш максимално хубаво ще можеш да се отървеш от страховете си. Всички тия илачи дето ги лапаш няма да ти помогнат с нищичко.


И аз съм разстроен панически. Страхувам се страшно много от скачането на всички псевдопсита тука в клуба, дето в страха си да не изпуснат някой друг пациент точат зъбки и нокти за да ме схрускат. Това не е толкова лошо, защото зная, че и те ще умрат някой ден. Може и да полудеят (ако имат повечко късмет) и така по-поносимо ще приемат такива като мене.


Нормално е човек да се страхува от болести, смърт и т.н. Аз също се страхувам от тези неща, но се опитвам да гледам на тях с любопитство, а не се смятам за луд. Нали не съм луд?

Виждам, че ти се иска да имаш детенце - огромно щастие е да му се радва човек. В този ред на мисли най-добре е да се консултираш със специалист да видиш след колко време в организма ти няма да има опасни за евентуално бебе вещества и ... е това вече си е твое лично решение. Няма да бъде зле ако се заровиш малко повечко във философията. Това би то помогнало да приемеш независището от тебе и да продължиш напред с усмивка на лице. Разбира се, че от докторите има нужда но не мисля, че за такова нещо те са много подходящо решение. Психотерапевричните сеанси също могат да помогнат но тяхия ефект ще е само краткотраен, ако ти не промениш начина си на мислене. До момента не е открит универсален метод за подобна промяна, освен ако не става дума за всеобщо затъпяване.

Със здраве и късмет!

/Чакам снимка на най-красивото бебе!/

/Преди години, когато се роди моята дъщеря в къщи дойде районата лекарка да състави здравен картон на детето (такъв беше тогава редът). Аз издебнах подходящ момент и набързо написах отпреде върйу картона думите:НАЙ-КРАСИВОТО БЕБЕ. Понеже докторицата вече беше попълнила всичко необходимо в картона не го преписа и така си остана този надпис. Разминах се само с един смразяващ психиката ми лекарски скандал и тряскане на входната врата. Минаха години, страшно много години... Сега вече не се познаваме с дъщеря ми - животът е пълен с превратности./

Тренди, с теб сме на едно мнение за "илачите"
Не успях да намеря въпросната тема, но ето линк към друг форум.Дано да е толкова полезна информацията колкото е била за мен.
[линк] знам как да го направя активен)
Успех!

Redhead_79,
Изпратих ти бележка.
И горе главата.

[питам със свито сърце]
непознаването на дъщеря ти от къде идва....
превратностите са едно,обстоятелствата друго....
ще ми разкажеш ли какво са превратности за теб и какво обстоятелства.

До "valenty" мнението ми е миродавно, боря се с това 10 години.
Болна е и още как, (Това да си навиваш нещо на пръста и да се докарваш до панически атаки си е психическо заболяване) не искам да ви отчайвам, но някой хора никога не могат да излязат от това, това, че ти си упяла да се оправиш за 3 год, други и за 20 няма да могат, всичко е строго индивидуално, и зависи от психиката на човек, колкото по здрава е тя, толкова по лесно можеш да се оправиш, не може просто ей така да осъзнаеш , че нищо ти няма и хоп здрав си, няма такъв филм.
Промяна в начиина на живот е задължителена трабва комбинирана терапия, хапове, спорт, и колкото и да ти е гадно да не спираш, да си повтаряш, че няма да умреш от атаката,колкото и силна да е тя така след години се разреждат нещата, и все пак се контролират, но за човек със слаба психика и воля, лекуване няма според мен, но кой каквото иска да ми говори, без антидепресанти НЯАМА да стане, а за отказването им незнам дали може, спреш ли ги след време затъваш, всички психиатри са на това мнение, а аз познавам такива, та те са ми го казвали, незнам дали поради това да не останат без пациенти или просто, че е самата истина вече, само те и господ знаят

аз не съм специалист...
но ми се струва,че това което е не е...
10-години? Как си сега?

Айде да не са 10 от 1998 до сега ......
Ами в сравнение с тогава много по-добре, но не и благодаренеие на нещо друго, а на антидепресантите.......още ги пукам

според мен,предполагам...
ако ти е добър психиатъра и тях ще спреш

чакам тук да се похвалиш,когато това се случи

Че аз отдавна не ходя на "сеанси" само да ми изписва протоколи, че така хаповете са ми по евтини , а и да не мислиш, че на някой му пука за теб, в повечето случаи само парите се вемат и.......... и с това се ичерпва всичко

За протокола 1 хапче не съм изпила!На психиатър не съм ходила.Опитвах с хомеопатия, и до някъде ми помогна, но повече помощ получих от самия хомеопат, който старателно ме изслушваше, и ми задаваше правилните въпроси.НОмера е да осъзнаеш , че не си болен!Не смятам моята психика за кой знае колко здрава. Важно да не се предаваш на това състояние,защото идва един момент в който даже не си спомняш как е било преди, и си чакаш атаките, който сам си създаваш.Според мен, всеки може да се измъкне, стига да има кои да го изслушва, и да го напътства.Колкото до антидепресантите- те са за успокоение на докторите,а не във помощ на страдащия.
За спорта нищо не мога да кажа- не спортувам.

не е много добро решение....
икономически си постъпил изгодно,до тук добре...
А за другото
Нали на теб ти пука...научи го и на него да му пука...

Аз панически атаки нямам, поне от години, но ме тресат нервите яко понякога, атаките спряха благодарение на пиенето на Zoloft, после на Fevarin, който пия и до сега, първия ми действаше много лошо на сексуалното желание, вторите са по добри според мен. Пия и Atenolol от време на време, за успокояване на сърцебиенето, което не е като при паническите атаки, но понякога го имам, незнам, като прекая с кафето примерно, или, като се изнервя, мога да кажа, че сам съм си лекар, и за сега се справям, научих се за толкова годни да не вярвам на лекари и подобни шарлатани.
А до колкото това, че не звиси много от психиката не мога да се съглася, имах приятел, който изживя стес , като мен, но имаше панически атаки не повече от 3-5 пъти после се успокои човека, но го познавам добре и мога да кажа, че трудно се вади от равновеси, има желязна психика и нерви за разлика от мен примерно, това го давам само като пример, казвали са ми и доктори, че е така.

До valenty

Знаеш ли колко хора съм се опитвал да науча да им пука да си гледат работата и да не те гледат само в ръцете.
Ще дам пример за, който се сещам в момента с личната лекарка на майка ми, която само като влезеш от вратата те дере жив/а.
Та майка ми е хронично болна (хипертоничка е от 20 години) когато тя няма възможност понеже е постоянно на работа аз по възможност ходя да ми изпише (докторката и)лекарства за високото и кръвно, и в началото се опитваше да ми взема потребителска такса (Не съм и платил и веднъж), която майка ми, като хронично болна от това заболяване не е длъжна да заплаща, още повече, че даже не тя е там в кабинета и докторката не може да се направи на загрижена за здравето и (да инсценира преглед, понеже за това се плаща а не за рецепта само)а аз, и така аз съм ходил няколко пъти за лекарства а майка ми е платила на докторката потребителските такси, които не съм платил аз(Тя и ги е искала), е айде научи такава да не те гледа в ръцете а да и пука за здравето на хората.
Мислел съм да се оплача т нея, но не съм го направил само заради майка ми, тя не иска да се заяждам с нея, а аз съм си и заядлив освен нервен и психясъл

такива като тебе колко щеш
близнаци