Следвятърните мелници

И бързахме, нарамили очите си,
безкрайно натежали от очакване,
и сънища. И твърде много виждане.
Изчакаха се релсите и гарите,
по стъпките на бъдещото време
с надеждата за пристан и обичане.
И помня, че говорих /цяла вечност../
със сянката на Тъжното. Кутиите,
претъпкани със юношеска нежност
пропяха истерично и протяжно.
Прегърнали следвятърните мелници,
/които вчера имаха крила/
все бързахме, нарамили очите си,
безкрайно натежали от очакване.
Но вече знам да виждам светлосиньо
и да броя на пръсти
циганското лято..

Снощи сънувах червен шал, струни и Кавафисовата Итака.
Стиховете ли?! - Върнах се у дома.
Това е.

На кьорав цветове не се обясняват, освен ако имаш едно - две излишни безвремия

..........ех,
ветре,ветре................


...............и вятъра сън го ловяло

..................че и в червено препасан.............

Прекрасно е! Пишеш образно, имат особен ритъм стиховете ти. Докато чета, все едно слушам автора да разказва със спокоен и равен тон. Преминават картини, усещания, време.

страхотно е да те чета отново тук:)),
както винаги си неповторима в изказа
и толкова леко и спокойно се нареждат думите

благодаря:)

къде видя ритъм!?

Добре де, особено звучене. Обаче да ти кажа, аз стиховете ги чувам в някаква ритмика като музика. Дори белите стихове. Всеки човек има различни възприятия. Моето е такова.

угодно

М
и
н
а
в
а
щ

••

watch if you're smart!•••