Самочувствие

Успявате ли да вдъхнете или поддържате самочувствие у ваш'та брачна половинка ?

Дори и когато не се сещате за какво да се заловите ?!
И освен, че си нямате идея, но пък имате желание да го сторите ...

It's time for change

Веднъж се опитах да му вдъхна самочувствие, а той взе да ми размахва ножове и да се опитва да ме хвърли през прозореца.

Аз винаги адмирирам положителните неща, които прави моята брачна половинка. Отрицателните подминавам с усмивка и разбиране - нали никой не е безгрешен. Но усещам, че не винаги успявам да му вдъхна самочувствие.
Самочувствието по-скоро идва от самопреценката на човек, а после от оценката на околните. Още повече, че оценката на околните не винаги е продиктувана от истината. Доста често положителната оценка е с цел и основание. Цел - да поощриш човека, когото обичаш, а основание е самата обич към него.

Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш.
Ако има нужда от подкрепа в даден момент - да, ама за постоянно ако иска да си е смачкан - то са си големи грижи.

Няма да дам оценка за себе си, но ще кажа че въпросът който ти поставяш е един от сериозните и значими за нас като отделни хора и група.
Струва ми се сложен защото във всяка група водим борба за надмощие, дори и на подсъзнателно ниво, а в същото време надмощието се намира в силата на групата, а самочувствието е сила...получава се че всеки един има и може да даде на другия, но не го прави за да не мине на "втора линия"
Според мен това което се опитвам да кажа е изразено най- противоречиво у жените като особени същества, жената силно търси и желае да бъде обладана от силен и властен мъж и в същото време води борба с него за надмощие. И аз си задавам въпроса, какво става с такава жена победила собствената си половинка / недавала му самочувствие/ ?????
Същото става и с българите като общество-всеки се бори за себе си, без да мисли за другия и в същото време всички сме зависими от обществените порядки....днес ми има нещо, а не съм пил нищо

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

някога опитвам това, друг път правя обратното,

един път се получава, друг път - не.

понякога не правя нищо- само наблюдавам. мога и да не наблюдавам:)


зависи...

Щастието идва при веселите!

Стремя се обаче и да пазя (криво)разбраното му достойнство и затова укрепвам самочувствието му подмолно и индиректно.
Не че сесто не ми се е случвало да искам да викна "баси, голямо момче си вече - справяй се сам", обаче у наш'те български мъже понятието "чест" е толкова болезнено заложено, че предпочитам да си захапя езика до кръв, отколкото да реагирам така.

В описания случай върху мъжа до теб действа не твоето въдържание както ти го мислиш, а онова което те кара да си захапеш езика до кръв. Това е твоето нещо, то не е негово, ти му го предписваш на него, това е разрушителното средство което ви разделя, това са твоите реакции от нещо, унищожителна реакция. Реакция която ще се върне по същия начин от него към теб и обратно и така безкрай. Кой, кой ще спре унищожителното взаимодействие, някой друг ли, някой отвън?
Едва ли смяната на български мъж с американски ще оправи личните ви мисловни взаимодействия...ееееех тез български мъже...как пък баш на вас се паднаха
А как не намери начин и сили да прогониш онова дето те накара да си прехапеш езика до кръв, как не се сети че то е причината.

Не се засягай от мнението ми...не е лично...и аз така постъпвам често пъти
като всички...защото и аз не мога...винаги

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

и аз като всички съм готова на известни компромиси за да запазя единството наречено семейство.
Защото и аз, като не много други, предпочитам да изнасям допълнителен товар вместо да бъда спирачка на стремежите на моята половинка.
Защото и аз, както не много други, искам да запазя достойнството на партньора си като по този начин правя услуга на себе си: аз се чувствам по-добре (човек, който има добро самочувствие дава успокоение (не е точната дума, дано ме разбираш какво искам да кажа))
И знам, че думите ти са верни. Но аз съм избрала това доброволно и осъзнавайки последствита (или част от тях).

Отлично те разбирам.
Всички ние правим опити и полагаме усилия...и не винаги успяваме или не успяваме като резултат от опитите ни и положените от нас усилия.
Друг прави сценария и раздава ролите, за нас е важна само играта и по това ни оценяват.
Надявам се че и ти ме разбираш.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Като се замисли човек това със самочувствието на хората, с който общуваме не е без значение и когато им е ниско и когато им е в повече е проблем.
Дозирането може би започва в детството. Има нахакани хлапета и други, който са смачкани още в детската градина.
Не знам дали е генетично, от средата или е въпрос на възпитание.
Но от опит знам, че не можеш да му го прикачиш трайно. При следващите сериозни проблеми пак пада.
Абе, мъже такава им е природата имат нужда от нашата ЛЮБОВ, ВЪЗХИЩЕНИЕ, ОДОБРЕНИЕ, ПОДКРЕПА.
До всеки успял мъж има по една умна и свястна жена.
Нали знаете случая с Бил и Хилари Клинтън.
Спират на една бензиностанция да заредят и Хилари се заговаря със собтвеника. Каква е изненадата на Бил, когата научава, че това е гаджето на Хилари от училище или колежа.
Бил много доволен от себе си й казва : - Е, скъпа каква щеше да бъдеш днес, ако се беше омъжила за него? Отговорът на Хилари бил: - Аз пак щях да съм същата, а той щеше да е президентът сега.
Трябва да ги обичаме и подкрепяме, ако искаме да са президенти.

Не е лесно. А не е лесно, защото не трябва да е като помощ, подкрепа, а като негово собствено достижение. "Ти си супер!" - не винаги работи. Една постоянно демонстрирана тиха увереност, че той се справя отлично и скрита патеричка в нужните моменти. В крайна сметка да имаш един уверен мъж е повече от добре. Паниката, притесненията и суетенето никому не са от полза. Така че ако желанието е налице, чисто практически идеи ще се появат.

Май не ти помагам кой знае колко. Исках да кажа, че става, но си иска и желание, и воля, за да го направиш. Успех.

We're walking in the air

Ох, аз самата не съм подготвена и не съм наясно от къде и как се формира това пусто самочувствие ?!

Естествено, че ако си сам, самичък нейде (безлюден остров, или някоя планета ) за какво ще ти е ?

Забелязала съм,че възхищението и одобрението на околните ти "поливат " самочувствието и то расте.
Може би затова жените хвърлят толкоз усилия да са хубави, за да привличат вниманието
А жените със самочувствие са по желани. И така въртележка ..

А сега да споделя и аз : тъй като съм си скромна от малка, и все се чудя как можах да се родя толкоз умна, хубава и добра .
И това по себе си е основателен повод да се гордее и има самочувствие мойта брачна половинка - Тъй де - кат му съм се паднала самата аз -


Но иначе си падам понякога максималистка, все е можело и по-добре, не успявам да видя положителната или смешната страна от кофти ситуации и с това попарвам самочувствието му.
Да, но нали самочувствието трябва да е подплатено с нещо !
Как да се избегне кухото и раздуто, или смачкано самочувствие?

It's time for change

разбирам и усещам, че е там - на посъзнателно ниво.
Защото на яве, съзнателно не го правя, или почти не си позволявам.
да, но вътрешно - не мога да се удържа .

За това питам - как да се самоизлъжа ли, мотивирам , освестя, да се спра ?

Ще трябва да съм по внимателна - пък и щом го огласявам, значи съм на път да успея !!

It's time for change

Напротив, помогна ми .Кратко, но ясно си го написала "Постоянно демонстрирана тиха увереност, че той се справя отлично и скрита патеричка в нужните моменти"
10Х
Това е добър и силен мотив - "да имаш един уверен мъж е повече от добре" т.е. Зарад СЕБЕ си !
Точно така - заради самите нас , си заслужава усилието и волята , и търпението да го правим !

It's time for change

Жената със самочувствие формира и поддържа мъже със самочувсвие ,ли?!

Всеки се нуждае от любов, възхищение, одобрение и подкрепа, но колко успяват и да дават ?
Може би за да ги получаваш, трябва й да ги раздаваш?
И да не е на кантар, щот не се получават нещата/

Самочувствие - Сам Се чувстваш добре ?

It's time for change

Спокоен и уверен съм за теб...отговора винаги следва въпроса, а и ти забеляза това, аз видях че ти го разбра, а ти разбра че си го знаела...увереносттта ти ще те води напред, довери се на себе си...вярвам в теб и зная че ще се справиш блестящо...
Бих искал да ти кажа, че е важно да очакваш предизвикателствата за да докажеш че си това което си, приготви се и не им се давай....и смело споделяй с нас...желая ти успех.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

"Как да се избегне кухото и раздуто, или смачкано самочувствие?"

ами просто е, като гълъба на пикасо, с три небрежни движения на четката се прави : )

просто познаваш себе си и гледаш да не се залъгваш, че там нещо е добро, когато не е, че нещо е по-важно, отколкото е и се опитваш да не забравяш предните две неща от това изречение.

Ние, с по-добрата ми половинка, непрекъснато си подхранваме самочувствията взаимно.
Не пестим нито похвали и благодарности, когато другият е успял в дадена ситуация, нито укори и разяснението на причините за тях.
Просто уважаваме различията, единият е по-добър в едно, а другият - в друго и това помага на нещата да вървят, сякаш от самосебе си.
Дълго се търсихме, но...се намерихме, слава Богу!

Ах!

Какво надмощие,като съм покорна робиня.