Chat-demo version

Знаете как стоят нещата - мъжът ви е някъде в командировка, вас ви мързи да излезете за по едно, две, три с приятелки, просто ви се стои вкъщи с чаша вино пред компа на неангажиращ петъчен чат с разни хора. През това време синът ви - тийнейджър може би спи в другата стая, а може би гледа порно и си бие чикии. На вас не ви пука, понеже сте правили същото на тази възраст.

При мен така стояха нещата в онази петъчна вечер.
Чат, чаша вино, чешит отсреща.

Проблемът се появи, когато в събота по обяд се хванах, че усилено мисля за чешита от снощи. Отделно от това имах и доста гаден махмурлук, тъй като чашата вино нарастна до бутилка и половина. Синът напираше да му правя обяд, аз нямах желание да погледна храна, камо ли да му готвя. Направих надве натри някакви сандвичи и го оставих да се оправя сам. А аз като една влюбена патка седях пред компа и чаках чешита да се появи отново. Може би и той има махмурлук, успокоявах се аз или пък още спи. Май го прекалихме снощи. Поне детето спря да ме тормози. Май излезе. А може и да не е.

В три следобед Той се появи. О, блаженство!

"4е6it: Как си, детко?
Badgirl: Махмурлук, бате, ужас направо.
4е6it: Пий бира, ако не помогне, поне пак ще се метнеш на черешата.
Badgirl: Слушам и изпълнявам."

Взех бира. Добре, че мъжът ми беше оставил две. Като цяло не съм кой знае какъв фен на бирата, но какво да се прави, трябваше да се лекувам.

" Badgirl: Ехо, тук съм.
4е6it: Да знаеш, че и аз съм на бира.
Badgirl: Аз много не обичам бира.
4е6it: Аз пък - да. Но и водка не отказвам.
Badgirl: Водка е по-добре.
4е6it: Чиста или с някакъв плодов вкус?
Badgirl: Зависи.
4е6it: Снощи беше мноо cool.
Badgirl: Направо ще се изчервя.
4е6it: Обичам да карам лошите момичета да се изчервяват.
Badgirl: Аз обичам чешити.
4е6it: Да знаеш, че съм много директен.
Badgirl: Няма лошо.
4е6it: Искаш ли да те питам нещо директно?
Badgirl: Стига майка ти да не те напляска, че говориш мръсотии на малки момичета.
4е6it: Майка ми едва ли се вълнува от това.
Badgirl: Майките винаги се вълнуват, даже и децата им да са на 50.
4е6it: Стига бе, аз съм едва на 45. Значи ще трябва да й кажа.
Badgirl: Айде да не говорим за възраст.
4е6it: Е кво толкоз? Ти си още млада, на мен можеш да си кажеш.
Badgirl: Давай с директните въпроси.
4е6it: Хайде да се видим довечера.
Badgirl: Довечера?
4е6it: Да, довечера. Мъжът ти го няма, нали? Или ме метна, че си женена?
Badgirl: Няма го.
4е6it: Е какво толкова? Ще лекуваме заедно махмурлука.
Badgirl: Не знам.
4е6it: Снощи не ми се стори толкова нерешителна.
Badgirl: Провокираш ли ме?
4е6it: Може би.
Badgirl: Айде да помисля и ще ти кажа по-късно.
4е6it: Не мисли много. Ще вземеш да се откажеш.
Badgirl: И кой каза, че съм съгласна изобщо?
4е6it: Аз.
Badgirl: Хм."

Самоуверен тип. Може би това ми хареса в него.

"4е6it: Значи ще се видим?
Badgirl: Защо не?
4е6it: Да или не?
Badgirl: Къде?"

Струва ми се, че имах нужда от подобна малка авантюрка. Не говоря за секс. Пък и знаех ли какво прави в момента мъжа ми? В един момент, не знам защо, ми мина през ума какво би станало, ако чешитът се окаже собствения ми съпруг. Вероятността бе тъй малка, а същевременно не чак толкова. Той също е на 45. И разбира доста от компютри, мрежи, абе като нищо да ми прави вързанка. Ако беше той какво толкова? Малко адреналин във връзката ни само щеше да я оживи.

В седем вечерта след двете бири /имат лечебна сила в такива случаи, чешитът беше прав/, започнах да се приготвям. Момичета, нали знаете какво е да се гласиш за първа среща? Е, беше същото, но след двайсет и малко години по-късно. Единствената разлика беше, че на талията имах половин - едно килце повече от необходимото, но пък за сметка на това бюстът ми беше абсолютен връх. Замислих се дали да не си купя спортен уред за оформяне на перфектните бедра. Като знам каква съм, щях да го ползвам ден и половина. Нямаше нужда. Все пак след двадесет и малко години след първата среща, човек се научава как да се облича с цел прикриване на недостатъците.

- Мамо, ще излизаш ли?
- Ти как мислиш?
- Куул. И аз мисля да излизам.
- С кого?
- С приятели.
- Кога ще се върнеш?
- Преди теб.
- Обещаваш?
- Обещавам.
- Иначе ще кажа на баща ти.
- Аре ве, мамо, ако му кажеш и аз ще му кажа, че се контиш.
- И защо не?
- Мамо, ти толкоз не се контиш даже и като излизаш с твойте фльорци.
- Не ми дръж тон. И да се прибереш рано.
- ОК. Аре чао.
- Аре чао.

Това "Аре чао" просто ми бърка в червата, но тази вечер нищо не беше в състояние да ме ядоса. Пуснах си Фешъна, най-добрия музикален канал и продължих да се глася. Около девет бях готова.

- Накъде да карам?

Ох, тези таксита или миришат на спарени чорапи, или на борови ароматизатори. Или вкупом и на двете. Непоносимо.

- Към Х.
- Добре.

Надявах се таксиджията да не започне нескончаем монолог, каквато беше обичайната практика, или пък нездраво да се интересува от клиента. Слава богу, беше от мълчаливите. Най-малкото, което ми трябваше в момента, беше приказлив бакшиш.
Когато стигнах до Х., сърцето ми биеше като камбана. Клише, но вярно. Съвсем ненамясто ми хрумна за Хемингуей. И си отговорих: "Камбаната бие за теб." Ама че шантава работа.
Влязох в Х. Дим, смесица от аромати, щуращи се хора. Извадих една цигара за смелост. Реших да се помотая из тълпата. Видях празната маса, която Той трябваше да резервира. Но Него го нямаше. Едно самотно "Резерве" се пъчеше на масата. Ама че съм тъпа, помислих си моментално. Просто ми идеше да си прегриза гърлото от яд. "Нищо не е загубено, момиче! Така и така си излязла, поне пийни едно и после си тръгвай." И повече никакви чат срещи.
Тъкмо си бях взела един "Манхатън" на бара и, както казваше баба ми: "Само дето не умрях."
В Х. влезе собствения ми син и нахакано седна на резервираната от чешита маса. Просто не можех да повярвам! Даже не попита дали масата е свободна или не. Дойде келнер, махна резервето, хлапето си поръча голяма водка и извади пура. "Ебасимаматаебасимамата". В този момент ми идеше да му отвъртя един шамар зад врата, както когато в трети клас го видях да си прави ракети от учебника по английски за двеста лева. Ами сега? Ами сега какво?
Допих си "Манхатъна" и се прибрах вкъщи като ... абе като бита кучка, да речем.
След час се появи и чешитът.

- Много рано си се прибрала.
- Нещо ми се скофти вечерта.
- И на мен.
- Аре чао.
- Аре.

След още десет минути на кюто ми цъфна:

"4е6it: Къде беше? Защо не дойде?
Badgirl: Аре чао."

подозирам, че зад този "непознат" ник се крие добре познат клубар. но какво пък... написаното ми хареса. даже се сетих за една песен на мадона:
Bad girl drunk by six
Kissing some kind stranger's lips
Smoke too many cigarettes today
I'm not happy, I'm not happy this way...

Powered by: Bob Sinclar - Rock this Party (Everybody Dance Now)

Както винаги си самата проницателност.

ей, тоя юпитер в стрелец ще ви ебемамата. очаквам и писалтиерите да се включат в най-скоро време ...


П.С. пу да не е уроки

ще умра от скука в тоя клуб, що не прасна една инцест сцена на финала барем не е толкова банален

То пък ебането, било и инцест, сякаш не е най-баналното нещо в света. В повечето случаи даже да отидеш в нова кръчма и да опиташ нова манджа е по-малко банално от "ибнята".

банално е не щото няма секс, сутринта бързах и не успях да напиша
просто предсказуем край, това ме издразни и съм чела поне сто подобни
но се кефя, че пускаш неща, пускай още

Аз пък реших, че ти требе секс.
Едва ли някой в днешно време може да каже нещо ново. Хората си приличат, идеите си приличат. Разликите са в интерпретациите на добре познатите идеи.
Важното е да се забавляваме и да не ни е толкоз тегаво в този клуб.

много тегаво е, да
нинджата няма ли да спретне някой коледен конкурс

Официалната версия е, че цветната телевизия първоначално е създадена като военен проект. Злите езици говорят същото и за интернет. Но най-вероятно тези и подобните са създадени да посрещнат порно-нуждите на някой милиардер.
[линк]
обърнете внимание на следният коментар
"this is good shit, ive never seen this..it hasnt been released anywhere..i guess computers are good for something right"


[линк]

е ти ми секна ентусиазма... не коледен, а Големият коледен конкурс трябваше да стартира месец преди празника, отложих го за началото на месеца, което е днес. Големият коледен конкурс трябваше да е само за новите таланти тук, а старите пичове и уруспии трябваше да са в ролята на критиката. Гранд жури от трима (първите двама, барабар со мене), трябваше да връчи две гравирани купи - бест-ню-камър-талант и обективна критика.
обаче ме мързи да правя логото на конкурса, а конкурс без лого е просто един фарс :)

Powered by: Bob Sinclar - Rock this Party (Everybody Dance Now)

хехехе, логото ли е проблема, ми ето ти лого
[линк]

Това истина ли е или разказ?
Защото ако е истина, ми минават едни въпроси през главата... Единият от тях е - как би могъл да ти допадне до там стила, разсъжденията, начина на писане и т.н., на някакъв пубертет? Колкото и добре да пише, все някакси има разлика между чата с 15-20 годишен и този с 40 годишен.

Това е разказ, базиран отчасти на истина.
Повярвай ми, чатенето в частност и интернет общуването като цяло, могат доста да объркат участниците кой кой е.

Долният постинг беше към теб. Както и да е, ти ще се сетиш.
И да добавя още нещо: не подценявай тийновете и не надценявай хората с "опит", особено жените.

това, че някой се чуди дали историята е истинска или измислена не е ли комплимент :)
що се отнася до логиката - сетих се за едно мнение към наелектризиращата ми любов, където пишеше нещо от сорта: това е пълен фарс! през 86 г. в украйна не е имало градски тоалетни!

Явно дозата реализъм е била една идея повече
И как така няма да е имало градски тоалетни в Украйна през 86?

Абсолютно си прав - panem et circensis - дет съ викъ на чист български.
Да не се вземаме на сериозно.
А иначе текстът е готин.