Целеустремената

Хората трябва да разберат, че когато получиш или вземеш, трябва да дадеш. Някак си, никой не осъзнава тази простичка зависимост, а тя е толкова очебийна. Какво можем да вземем и задържим в нашите тела? Нищо. Желанието да притежаваме и трупаме е толкова жалко и измамно. Та ние само взаимодействаме с хората, средата, времето. Какво можем да вземем и задържим в нашите тела? Може би храната, идеите от книгите, спомените от хората. Това е всичко, а дори и то не завинаги. Всичко е поток, кръговрат. За да сме в хармония, вземем ли трябва да дадем. Какво е следващото нещо, което ти ще дадеш?


ЦЕЛЕУСТРЕМЕНАТА


Винаги съм твърдяла, че не я познавам или напротив, тя винаги е била с мен и знам много добре коя е.А истината е, че едва днес я почувствах за малко. Да, точно така, почувствах, а не видях. Чудя се дали без помощта на любимия човек, щях да успея да погледна зад готовия образ, който и бях ушила. Кокалеста, възрастна стара мома, потомствена немкиня с пръчка в ръка, живееща в името на дисциплината и успеха. Готова да нарече всичко неуспех, да се мръщи или открито да критикува. Дааа... ясно е, че при добро желание, човек може да натъпче в грешния калъп всякакви неистини. Но това не е Целеустремената.
Почувствах я за малко, а успя да ми предаде толкова много. Сега като малко дете се опитвам да въсзтановя красивата играчка, която докоснах само за миг. И в опитите си съм на път да забравя основното, което ми сподели Целеустремената – че успехът не е важен, не той трябва да е причината.
Не стремежът, да възстановя счупената красива играчка, трябва да ме води при събирането на парченцата, нито постоянното съмнение дали така и няма да успея да намеря някое, а спомена от играта, това което изпиртах, което тя ми носеше. То е истинското. Ако се водя от него, ще сглобя играчката или ще намеря друга, която ми дава същото. А какво трябва да дам от себе си? Честност и яснота в определянето на същността, на ценното за мен.
Целеустремената ме изненада много. Вярвали ли сте, че може да срещнете жена- неустоимо привлекателна,осъзната и излъчваща с цялата си сила тази смесица от чар, мекота, съблазън, сексуалност и без значение дали сте мъж или жена, забелязвайки и чувствайки всичко това , да има друго, по-дълбоко, несвързано с физическото и преходното, което да обсеби всичките ви сетива, цялото си внимание.? Вече твърдя, че е възможно. А кое е това другото, което тя притежаваше ли? Невероятната енергия, спокойствие, сила.
Не можех да не поискам и аз, да съм като нея, да бъда нея. Отново непохватно движение на дете към красивата играчка. Тя е в мен, част от мен, винаги е била. Защо не мога да я видя тогава? Защо за 28 години успях да я почувствам само за няколко мига? Искам да сме приятели. Искам да и разкажа всичко. Искам тя да ми казва какво да правя.Искам и аз да съм целеустремена. Топлата и усмивка и безкраен позитивизъм само ми показват, че отново съм на грешен път. И аз, като дете, започвам да недоволствам, искам да счупя красивата играчка преди отново да съм я подържала отново в ръцете си. Ами ако тя не ме хареса за приятел; ами ако нищо от това, което правя не е достойно за нея; ами ако тя не одобрява тази, която съм; ако не ми се възхищава? Ако има наглостта да ме критикува, поучава, обезсърчава?
Не мога да я усетя, но чувствам присъствието и. И знам, че тя никога не критикува. Няма за какво. А и как би могла, ако за нея движещата сила във всичко е хармонията и тя вижда само красивото. Всичко, което прави е просто да прави нещата още по-красиви. Тя не отрича хаоса, само си мисли, че със същата енергия може да се сътвори толкова много красота. Сега разбирам защо не сме се срещали. Накъдето и да погледна, виждам само желание да открия красота и толкова много противоречия, лъжи, притворност, посредственост, ниско самочувствие, предрасзъдъци, безотговорност, неоценяване, компромиси - толкова много в хората, много пъти вповече в мен. Целеустремената отново ме обгръща с уверената си мъдрост. Компромисите са нужни, те са част от хармонията и красотата, но грешиш като си мислиш, че това са компромисите с другите. Не, говоря за компромисите с теб. Точно така,сега виждаш, че си направила само един, но голям компромис, а не много както си мислеше, но именно той ми дава увереност, че можеш да бъдеш желеустремена. Аз съм само част от теб, аз съм идеята, но ти и всички останали Марии, които живеят в теб, я въплъщават във всеки момент от ежедневието, в живота ни. Не се страхувай, не можеш да ме загубиш. Винаги ще съм тук да ти напомням да правиш нещата, да избираш стъпките си, водена от желанието за красота и хармония,от искрения ти интерес и страст към нещо. Успеха ще дойде също, но той е без значение. И се приготви, че хората дълго ще забелязват само него. До мига, в който успееш да ги подтикнеш да намерят Целеустремената в тях и да поговорят открито и без страх с нея.
Спокойна и усмихната, вече не се питах кога отново ще срещна Целеустремената. Тя беше заживяла в мен. А живее ли и във вас?

Защо ли всички Екатерини сте все такива целеустремени, одухотворени, самодисциплинирани, неспокойни и усмихнати естети? Защо вечно гоните някакви идеали и вечно сте разочаровани?

Хубав разказ.
Хареса ми!

Екатерините така

Права си, но всичките Екатерини, които познавам се прекланят на нейно величество великата, силната жена и всичките до една й подражават до безумие и после сами си страдат от това.

И на мен ми хареса разказа. Какво ли го е провокирало-чувство на слабост, загуба на посока или обратното преоткриване на собствените сили?

Описанието определено отговаря, но не съм се замисляла, че може да има някаква връзка с името ми. Харесвам си го и разбира се отдавна, когато се "запознавах" с известната си съименничка бях впечатлена от личността и, но не съм се идентифицирала с нея. Някак ми се струва, че тя е била по-сурова и с ценностна система, която не ми допада. Но много харесвам значението на името си - "вечно чиста". А и с възрастта виждам, че за моя радост не всичко е завинаги и слава богу. Ако трябваше да потърся такъв тип обяснение, за това защо съм такава, по-скоро щях да обвиня зодията си-дева.
А какво провокира разказът ми- едно уникално преживяване, което описах и през което ме преведе моят любим. Невероятно съм му благодарна и се възхищавам от таланта, който притежава. Но съм убедена, че неговата роля беше само да ме води в това преоткриване и че е нещо достъпно, постижимо за всеки от нас. Иска ми се и другите хора да го изживеят.
"...чувство на слабост, загуба на посока" - и това го е имало,но ето тук: [линк]
Любопитството е нещо чудесно,съдя по себе си.

Точно така е.

Прочетох го и да ти кажа-точно така се чувствам в момента-за пореден път-как успя да го преодолееш и още по-чудно за мен самата е-защо стигнах до тук-нямам отговор на това.

Поздравявам те. И нека този период никога не се повтаря. Бъди щастлива.

"Вечно чиста"-да, вярно е, въпреки цялата мръсотия.

Това не истина...Сигурно вече съм умряла и си спомням предишният си живот...Кажете ми ,че е не истина...Някои да ме ущипеНеееееееееееееееееее

не е ... ущипана си де, айде споко