проблемите

Аз не бягам.

Опитвам се да ти обясня, и не знам дали успявам, че смятам да събера на едно място ония неща, дето на мен си ми харесват и са ми нужни, за да се чувствам добре и щастлива...да си направя мой свят, моя територия, на която аз да определям как ще живея, а не янкой пиян чукундур да ми насинва фейса и да ме прави луда, и да ме изнасилва всяка нощ, и това да се води семеен секс.

И вероятно и децата ми да се изкривят от подобен начин на живот, а един ден да ги гледам строителни работници, щото пияния чокундур не е спечелил пари да ги изучи....


Опитвам се да кажа, че не мога да променя целя свят, очевидно е, но ще взема онова, което ми харесва.....да си е до мен и с мен.


Другото ще го сиктирдосам...за какво ми е?


Сега схвана ли?


И не смятам да си седя на гъза с оправданията на Надежда, еми навсякъде е така, какво да се направи...ми не ща да трая, това е!


Няма да трая!

Не е престъпление да имаш желания, и да искаш да ги постигнеш, и да искаш хубав живот и благоденствие и своя дял щастие.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

а има ли друга държава в света, в която една от онези щастливи американки военни се снимат с измъчвани от нея затворници в абу гариб? сигурно щото много се кефи на живота си го е направила. и не само това, ами цялата военна машина, начело с военния министър да я прикрива? аре да не почвам да вадя кирливи американски психо-сексуални ризи, щото аз съм професионалистка, а ти си аматьор в това. няма да е честно.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

напълно съгласна. това е начинът, да си главен герой на живота си.
винаги съм казвала, че най-големине врагове на женското щастие са жените, които не протестират срещу простащината. щото пияният чукундур кво е виновен, че някой му позволява да му нисинва фейса и да го правят на луд.
знаеш ли, скоро бях в будапеща и се втрещих от огромния брой бездомници по улиците. мъже на средна възраст, млади. питах местните - кво става? те викат - оооо, масово явление. жените им ги изгонват, ако не се държат прилично, съдът присъжда винаги апартамента на жената и дезцата, а те няма къде да живеят и се пропиват. напикават се по улиците, повръщат, страшна гледка. но другите унгарци са предупредени - ето това те чака, ако се държиш зле с жена си.
а наште кво правят - мълчат на чукундура и го траят. все едно е манна небесна. знаеш ли колко пъти са ми казвали - кво ми се правиш на умна, жени колкото искаш. и колко пъти съм ги пращала при тези жени. в името на женското благо, не че съм толкова ербап. абе свиркай си, бъди добра с хората, не се взимай на сериозно и не си погазвай достойнството и всичко ще е наред.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

Благодаря ти, че ме разбра

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Ей, това българина, бил много злобен бе.

Начи, ние които сме 7 милиона неможем да си оправим собсвената къща даваме акъл, на онези 300 милиона.

Смешно е.

Та значи, щом янкито не те задоволил със секс, аз съм виновен, защото съм намерил начин да живея нормално в САЩ, и ми харесва тук

Сигурно и аз съм зле в секса, тогава. От утре съм в депресия, по твоя поръчка.

п.п. Ще си призная. Животът в САЩ е гаден. Имах депресия, когато стъпих на американска земя. Исках да се върна в България, възможно най-бързо. Но когато ми дадоха заплата, и после ми я увлеичиха 4 пъти за 4 месеца, размислих. В България, мога да се върна когато си поискам, но ако се върна, какво ще правя? Ще продавам GSM за Глобул? Аз, не съм учил 6 години за да стана продавач на телефони или да бъда оператор. Специализациата ми е друга, и искам да си я практикувам. И понеже в България, на такива заплата е 300 лева, аз трябва да си сменя професията. Да, ама аз не искам. Коя е алтернативата? САЩ ми предлагат, както пари, така и място за лична изява, в моята си професия. И така, приех. Дойдох в САЩ, сблъсках се с много трудности, но се справих. И сега жъна печалби.

Т.е. в личния ми живот, аз съм направил правилния избор. И не съжалавям

Нали знаеш, филма "Форест Гъмп". Никой незнае, откъде и при кого ще дойде перцето. Такъв е живота

курвите ни са евтини, но качествени, забрави да отбележиш. остави го момчето, то е в тежка заблуда, ама мисля, че му дадохме група дами урок по българска любвеобилност и ведрост.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

Ти си направил същото, което правя и аз, и то точно както го изкоментира Емма.

Искаш да си главен герой на живота си, а не някой мафиот да ти подхвърли онея 300 лв/месец, или онези прехвалени 1800лв/м на Надежда.


Често съм се чудила на глупостта на хората. Едно и също количество пари купува различни неща. Ти си купуваш независимост и правото да управляваш живота си, а Надежда за пари си продава гъза, и мисли, че е напреднала в живота.


Има страхотно огромно значение как си печелиш парите, дали те унижават за тези пари и дали ги печелиш със знания, или с гъзоблизство под пърдялника на някой мазен мафиот.


Има значение дали се чувстваш човек с възможности и бъдеще, или измет с малко пари в джоба....

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

виж сега, това че си си продал задника за една заплата, си е твой избор, който аз уважавам, макар и да не одобрявам. това, че не си бил способен да си намериш добре платена работа в българия е не защото такава няма, а защото не си могъл да я намериш. работя още от преди да завърша и винаги съм била доволна от заплащането си. живея сама, сама си плащам наема и всичко останало, и се справям добре. работя много, в бранша ме познават, където и да почукам, ще ме вземат. затова като не ми харесва работата, си взимам шапката и си заминавам. това съм го постигнала с много труд, не съм чакала на готово, ЧЕЛА съм много, не ме е мързяло. аз съм си "американската мечта" у нас си.
и те уверявам, че не всичко е пари. аз не се страхувам да остана без пари. страхувам се да изгубя удоволствието от работата си, която много обичам, и достойнството си. а парите сами си идват, като другото е наред. работата за едните голи пари, без удоволствие е като секс с нелюбим, но богат човек. трупаш гняв, от там идват и депресиите. не знам на какво си, но няма начин да не си на нещо, освен ако не разтоварваш гнева с такива инциденти - да се пофукаш в някой форум колко печелиш. нали се сещаш, че на мен и такива като мен, каквито са повечето хора, които пишат тук, това не ни прави никакво, ама никакво впечатление.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

Така както я караме, дискусията ще се върти като безкраен фрактал.

Мен като българин, ме интересва какво става в собствената ни паница (държава), а не какво ще правят янките с техните военно-престъпници. Това си е тяхна работа, не моя.

Докога ще се оправдаваме нашите си проблеми с това, "вижте ги янките, и те са гадове"? "Вижте ги ЕС, и те са корумпирани, като нас".

Типична Бай Ганьовщина. Всики са маскари. Щом всички са маскари, и аз ще бъда маскара. Още Алеко ни го е казал навремето.

И така. Въртиме едно и също без финално заключение, и без особен резултат.

Траги-комдеия.

ти не разговаряш с мен, с рокси, с надежда, а със себе си. аз мисля, че съм позитивен човек и с никого не се оправдавам. просто вадя аргументи срещу твоите некоректни - според мен - обобщения. хората са хора навсякъде по света. нищо ни няма на нас, ако наистина те интересува. не сме по-различни от другите. е, имаме си особености, но те не са непременно недостатъци.
и остави бай ганьо на мира. той си е нашият робинзон крузо. паралелът може и да ти е странен, но това са героите в двете литератури - българската и английската, които утвърждават буржоазния морал. всеки по различен и специфичен за страната си начин. ти също си бай ганьо, тръгнал да гони килипира, както той го наричаше, по света. с какво си по-различен от него?
натрупаният ти гняв си личи дори в опитите ти за хвалба и сарказъм към българите в българия.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

ох, написах нещо, но дир-а го изтри. най-важното беше, че "животъ не е смисъл, а стремеж" и че смисълът на дискусията е да ставаме по-умни, добри и мъдри като общуваме, а не да си даваме сдъвкани отговори.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

Аз не се фукам, а доколкото виждам тука единствените фукни са това, кой кого начукал. Е верно, темата на клуба е такава.

Освен това, не всички българки мислят като теб. Гаджето ми, е българка и е с мен в САЩ. Точно тя ме нави да приема, и да замина. И ме подкрепи. И сега ще последва женидба, няма друг изход

С това мога наистина да се изфукам. Имам право

бъди щастлив! но не съди другите. защото като съдиш и теб ще те съдят.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

Единствения проблем на българина е, че е прекалено страхлив.
Страх го е да си защитава правата, страх го е да помогне на някого, страх го е да поема рискове и най-вече го е страх да не се прекара.
Не знам до колко е резултат от история, от манталитет или от начини на възпитание, но докато не спрем да се страхуваме от всичко, безумията около нас ще продължават да са ежедневие.
Нито някой ще дойде да ни отглежда като малки капризни дечица, нито ще ни подреди насраната и разрушена градинка, единствените които могат да го направят това сме самите ние.
Е като те е страх и като ежедневието ти е свързано с недостиг и унижения... как да се усмихваш?!
Депресията се поражда от вътрешни фактори, в случая говорим за външни такива.


Welcome to the real world!

Mного си прав. Така е. Има причина за този страх, но това е тема за друг клуб.

За това ли беше цялата тази канонада постинги. Можеше да напишеш това още вначалото.

Е де... глей къв анализ ти спретнах... ти ся - друг клуб


Welcome to the real world!

Страхът на нас българите е очевиден. Увеличиш му парното с 40%, и ние си траем. И 60% да ни го набутат, пак ше си траем, и мълчейки ще си нарежем радиаторите.

Е това ясно, аз за причината питах


Welcome to the real world!

е тук не мога да се съглася с теб, вече се наблюдава едно пробуждане, за парното нямам наблюдения, но я виж какво става с НЕКа, тръгнаха да го съдят.

И не мисля, че е страх по-скоро е неинформираност и безхаберие и може би до нкяъде мързел, чакане някой друг да ни свърше работата, но не е страх.



Няма да те пусна, няма и да остана!