Търсим

дом за черно-бял домашен котарак - 10 годишен, кастриран, чистник и не е пакостник, никога не е излизал на улица или двор.

Местим се непрекъснато и нямаме възможност да се грижим за него - когато го водим на ново място - почва да мяука непрекъснато; или се крие където свари и трудно го намираме. Мяукането е непрестанно и ни създава проблеми със съседите.

всеки миг всичко започва и свършва

Е, явно никой не го иска.

За сега всяка вечер го държим в колата за да не дразним съседите, но застудява и какво ще правим тогава не е много ясно.

всеки миг всичко започва и свършва

Ако котаракът е домашен и винаги е живял затворен не виждам защо да му влияе смяната на обстановката. Вероятно има здравословни проблеми. Съветвали ли сте се с ветеринар?
Мяукането ви пречи, а дали това е причината?
Най-добре е да разпитате роднини и познати дали могат да го гледат. Това е добро решение.
Вижте и статичната тема с местата с обяви. Тук почти всички имат повече от 1 котка, а някои и над 10. Колкото по-много, толкова по-весело.

10 години сте го гледали и сега сте решили, че съжалявате и искате да се отървете от него? Така ли? Ами да сте мислили като го взимате дали ще имате възможност да го гледате! Ако това беше вашето дете или обичахте котето си като такова, дали щяхте да го държите там и да се чудите на кой да го дадете? И мислите, че като поставите някакви факти едва ли не като пред свършен факт "милостиви хора, спасете го! Ако не, то ще измръзне", веднага ще може да му се осигури хубав дом, в който котката ще е супер щастлива Ама, че безобразие!

Моето слънчице

Не ми харесва тона ти. Нещо много прибързано го даваш. по-добре ли е да идем при ветеринаря да го приспи?

Котарака не е наш. Гледаме го за постоянно от началото на лятото. Всъщност цяло лято - до края на октомври стоя затворен в апартамент и бяхме дали на съседката ключ да влиза за да го храни - просто не си бяхме в къщи.

Сега се опитваме да го взимаме с нас, но какви порблеми ни създава вече споменах. Нямам опит с котки, но предполагам, че целият този звуков терор има за цел да върне нещата така както е свикнал за толкова години, но това е невъзможно.

нямаме познати и роднини, които да гледат котка или да искат да гледат. Всъщност има една жена, но тя гледа всичките си котки на двора - той никога не е излизал и не знаем какво ще направи и не искаме да рискуваме.

Предположих че най-лесния за него вариант е да го вземе човек, който разбира от котки и ще се грижи добре за него.

Опитваме се да го убедим, че където и да сме - това е хубаво място. Държим го в колата за да мирнем и ние и съседите в блока. Там не му носим неговите неща и не му оставяме храна. Доста е стресиращо за него - наоколо лаят кучета, други котки го надушват ..... минават хора, вдига се шум....все неща, на които той не е свикнал .... Сутрин го пирбираме - гушкаме го, храним го и така се опитваме да приеме че това е по-доброто за него. Не знам дали тази стратегия е добра или не, но в момента нищо друго не ни идва на ум.

И един съвет - не правете животните, коитъо гледате безпомощни паразити - така им нанасяте непоправима вреда и ги обричате на гибел ако се окаже в един момент че не можете да се грижите за тях.

всеки миг всичко започва и свършва

И един съвет - не правете животните, коитъо гледате безпомощни паразити - така им нанасяте непоправима вреда и ги обричате на гибел ако се окаже в един момент че не можете да се грижите за тях.

За това съм 100% съгласна. Не трябва целия им смисъл на съществуване да е един човек и да са безпомощни като котки без способности за приспособяване.

Виж за търсенето на дом - за съжаление имам няколко, иначе бих го взела. Дано някой друг се навие. Все пак има още няколко котешки форума и места за обяви.

Няма по-печална история от тази за изоставена възрастна котка, в повечето случаи поради невъзможност на стопаните да я гледат повече, тук влизат и много тъжни банални житейски причини. Често ми се свива сърцето и за бъдещето на моите глезени апартаментски котаци, но гледам да не мисля за това, понеже времето до раздялата не се отмерва със закон, слава Богу.
Ех, ний тук предимно съчувстваме и даваме съвети, понеже домовете ни са препълнени с котки в повечето случаи.
Поне му направете по-топло убежище в таз кола, а за пласмента - снимки, обяви във всички котешки форуми, те не са малко, трябва си доста дейност по въпроса.
Жал ми е.

Тренинга с колата дава ефект. Там е тъмно, студено и страшно, но ние сме спокойни че нищо действително лошо няма да му се случи.

Ставаме сутрин много рано за да го приберем и да имаме повече време за гушкане. Беше свикнал да хапва нощем и сега много огладнява до сутринта и забравил за всичко друго набегом тича към паничката. После му гасим лампата и той заспива на топло.

Много го е страх от хора, които не познава - а на нас ни е ежедневие да се местим и съответно да влизат най-различни хора. И сме замислили да продължим с тренировките в 2 посоки: първо да му даваме само толкова храна, колкото действително изяжда и да се опитаме да го привикнем че се хапва само в определени часове - защото понякога не можем да му държим паничката с храна непрекъснато на разположение. И второто - да го свикваме с много и различни хора, които да го гушкат и да му се радват за да не тича да се крие като чуе чужд глас....Той е много добродушен и не е особено агресивен и предполагам че няма да надраска или охапе някой от познатите ни.

Има някакъв минимален напредък от терапията с колата и това ни дава кураж да се надяваме, че може и да се получи. Ако не стане - ще го снимаме - той е голям хубавец и ще продължим да търсим възможности да го вземе човек, който може да му осигури нещо приблизително подобно на това, с което е свикнал.

Това, което много ме възмути е, че се отказаха от него с лека ръка .... когато се обадихме да го върнем, защото го бяхме взели уж за малко, ни се каза - "правете го каквото искате...". Още съм гневна за тези думи. Мисля си че в подобна ситуация по-коректното към животното е да се даде на ветеринар и да се приспи. Защото като го изритат на улицата - ще се свре в някоя дупка и ще умре там в мъки или кола ще го сгази или кучетата ще го изядат ..... По-добре кратка смърт отколкото пак смърт но изпълнена с ужас и агония.

всеки миг всичко започва и свършва

Повярвайте, котаракът се чувства в пъти по-зле от вас. Колко ли е стресиран и несигурен милият.
А как е попаднал при вас?
10 години е средна възраст за котарак, изобщо не е дядо. Опитайте се да изкарате поне зимата, а напролет може да помислите и за адаптацията му в къща с двор (ако не се лъжа споменахте, че имате такива познати). Може да приемете грижата за изхранването му или поне да помагате.
Не смятам, че "приспиването" на здраво животно е хуманно. Поне му дайте право на избор.
Радвам се, че поне се опитвате да му създадете нормални условия за живот. Надявам се да успеете.

Жестоки хора...

Как попадна при нас? - Наша позната тръгна да се развежда . Излезе с приказката - "като се устроя на новото място ще се обадя да си го взема". Уж не можеше да диша без него, бил и утехата и прочее захаросани приказки, но ..... обаждаме се в един момент да питаме кога ще си прибере съкровището - нямала възможност да се разправя; трябвало да си устройва живота и нямало място за него, че какво толкова ние да го гледаме .... прехвърли цялата отговорност върху нас .... "като ви пречи - пуснете го на улицата" ....

Котарака няма никакъв избор и това е така защото е напълно безпомощен и зависим от нечия чужда воля и добронамереност.

Номерът с колата даде резултат - вече не реве денонощно. Но опика колата капитално и ще трябва да я закараме да изперат всичко. Но по-добре това отколкото този непрестанен и денонощен вой.

Заведохме го у познати на село с двор и животното за първи път в живота си беше пуснато от колата ...първо се скри под колата, но после видя портата и хукна през глава ..... с надеждата че там ще има къде да се скрие , но го посрещна широк празен двор ..... успя да се скрие под купчина дърва и не мръдна от там ...той е доста едър и не може да се свре в дупката между цепениците та си беше заврял само муцуната .... предполагам и той като щрауса си мисли че така никой не го вижда. Хората имат куче - пале на 6 месеца .... след като измъкнахме котарака изпод дървата (беше се направил на умряла лисица и колкото и да го викахме не искаше да мръдне) имаше и борбена среща с любвеобилното кутре ..... Писанчо се прояви като борец и със съскане се опита да извади очите на кутрето, но слава богу размина се без жертви. Прибрахме го в една стая.... пак се скри .... след малко влязох ...той известно време се направи че го няма но после се измъкна и взе да люпопитства ... но щом чуеше нечии стъпки ..веднага хукваше да се крие ... полека-лека всички се събрахме в стаята ..... котарака превъзмогна страха си....измъкна се от скривалището и си прекара на чуждото място съвсем добре. Това е голям успех защото както вече казах до сега или се криеше или ревеше ако го оставят някъде сам.

Забелязвам, че бързо схваща какво се иска от него, но пробва поне още няколко пъти дали ще му мине номера ....

всеки миг всичко започва и свършва

Да, какво ли не преживяват животните заради нас...

Ми и ние заради тях.



всеки миг всичко започва и свършва

Така е, но ние го правим по собствена воля.
Котето вероятно ще се приспособи към вашия начин на живот постепенно, стига да го обичате и да проявявате постоянство. Просто ще замени едни навици с други. Независимо, че е вече на 10 години - това е средна възраст за котките. Дори така е много по-добре от това, да прекара цяло лято в един апартамент самичък.
Но вие дали ще можете да го гледате още 5-10 години? Ако смятате, че няма, по-добре бъдете по-упорити в намирането на нов дом.

В процес сме на премисляне на нещата.

Да, прав си че за котарака цяло лято сам не е било от приятните преживявания. Мъжът ми ходи няколко пъти - да нагледа къщата, да даде на съседката пари за храната и котарака всеки път го е посрещал с жалване и караници - нещо от сорта - "самотен съъъъъъм". Това е и причината да започнем да го вземаме с нас, което се оказа също недобър вариант.

Обади се една добра жена и предложи да го вземе. Мъжът ми отсъства тази седмица. но като се прибере ще го премислим.

всеки миг всичко започва и свършва

Не е хуманно да се приспива здраво животно,Дрона.
Страхотно е това че сте се съгласили да го гледате и че не сте го оставили на улицата.Без извинение вашата позната е едно много елементарно и плоско създание,с още упорити усилия може и да достигне нивото на чехълчето.
Дано намерите добри стопани,след като на вас ви е трудно да го гледате.Поне браво че сте опитали*ръкостискане*

Не сме тръгнали да го приспиваме.

Но въпросът е много остър - кое е по-хуманно - дали да се приспи едно животно или да се пусне на улицата. . .

За всеки е по-комфортно да си затвори очите, да го изрита на улицата с идеята, че все ще се намерят добри хора да се погрижат. Така постъпват мнозина. Но дали животното не страда повече така ? Видяла съм с очите си как кучета разкъсват домашни котки и предпочитам да приспим Писанчо отколкото да му се случи нещо такова.

Отсреща живеят семейство старци и гледат от много години котка. Стареца почина преди няколко месеца и бабата през повечето време ходи да стои при дъщеря си. И съответно натири старата котка на улицата защото при дъщеря и няма възможност да я държат.

Оня ден с мъжа ми пак пътувахме и случайно срещнахме един негов познат ветеринар и го попитахме дали не иска да вземе котарака. Той без притеснение ни обясни че е изгонил на улицата котката си по незнам какви пирчини....

Това е реалността. Вие знаете тези неща по-добре от мен. Ние сме отскоро с този проблем.

всеки миг всичко започва и свършва

НЕ БЪДЕТЕ И ВИЕ ТАКИВА!

И какво конкретно предлагаш?

Мъжът ми отсъства с колата цяла седмица и за да не тормозим съседите всяка вечер котарака спи в едно мазе.

всеки миг всичко започва и свършва

Без да искам да обиждам никого, ама всичко това започва да ми звучи някак нереално! Котарак/котка, независимо какви са, не могат денонощтно без прекъсване да мяукат!То ще му се раздере гърлото! Тук има нещо друго, но...
Пък и като толкова мяука, не помислихте ли, че може да го прави, защото нещо го боли? Всъщтност хората ви го казаха, ама май сте го подминали...Или просто иска внимание и загриженост...Мъчите животинката и тя затова ще продължава...те много точно усещат отношението на хората...обърнете му внимание, позанимавайте се с него, погушкайте го
Всички имаме котки, всички те се случва да мяукат, а пък и ние имаме съседи...не живеем изолирани...Едва ли и във вашия блок няма и други хора, които имат кучета или котки! А кучетата как лаят само...!Особено големите!
Проявете загриженоста си към това създание от сърце и без всякакви предубеждения и ще видите, че той ще го усети и ще си промени и той държанието /ако разбира се е проява на характер, а не го прави защото нещо го боли/ Заведето го на ветеринар, посъветвайте се и с него...На-лесното е да оставите нещата на самотек...но те така няма да се оправят...