Орхан Памук

Много нашумя в последно време този писател, Нобелова награда взе и т.н. - някой да е чел нещо от него?

Имам "Бялата крепост", "Сняг" и "Името ми е червен", но все още не съм стигнала до тях.

Тези дни един приятел от Турция ще ми изпрати *Истанбул* на руски Тогава ще ти кажа


Colours are magic

Истанбулското копеле т.е.

Орхан Памук е един от малкото съвременни писатели, които се опълчват срещу религиозния шовинизъм в Турция и защитават малцинствата.
Именно заради това, турците го ненавиждат, а Европа го приветства като герой.
Май в началото на тази година беше осъден от турското правителство да лежи в затвора.

чела съм Бялата крепост и Името ми е Червен. за мен това не е стойностна литература. не ми допада.уж е увлекателно, а в крайна сметка - нищо не остава. нарочиха го за лауреат и можещ, и пишещ...

може би там и тогава друга съм била...

пък то нищо, а?
тц тц

много кофти наистина. не успя ли поне да се припознаеш в някой от героите му?

Що така? На мен страшно ми хареса.
Съвсем различен поглед към Империята.
"Името ми е Червен" е красиво написана история.

Прочетох "Сняг" и "Бялата крепост". Ще прочета и другите книги на Орхан Памук: "Името ми е червен" и "Черна Книга".
Книгите му са стойности и човек трябва да отдели време за да ги прочете. Когато ги четете няма да останете без дъх, но със сигурност ще се припознаете с някой от неговите герои и ще се замислите върху прочетеното.

А бе аз чета в момента "Името ми е Червен", но ми върви трудно, някак си е неравностойна. Пък и е уморително това прекъсване през 4-5 страници, за да се сменят гледната точка и разказвача. От друга страна монолози на мъртъвци, на алтъни, кучета и дървета заедно с монолози на живи хора някак си правят романната структура да изглежда съшита като с бели конци.

Виж тая глава "Името ми е пара" /или алтън/ ме разсмя и изкефи. Но имам усещането, че ОП я е плеснал там, само щото и на него му е харесала, а не щото е необходима.

евала му прая на човека, че защитава малцинствата, само така, няма само турците в България да имат малцинство. Чрез тази си своя позиция той спечели и нобеловата награда - от ясно по ясно е, че я е получил по политически причини.

“Името ми е Червен” прочетох с огромно удоволствие, чак завидях, че не мога да пиша така хубаво, че да съм я написала аз. :)))
Всяка глава в книгата е разказ на някой от героите, частите са озаглавени обикновено “Аз, еди-кой си”, “Името ми е...”, “Ще ме нарекат...” - предполагам, че в оригинал се различават само по глаголното време. “Името ми е Червен” е глава, в която “разказва” червеният цвят /от ислямските миниатюри/. Има криминална линия в сюжета, която държи в напрежение, от друга страна - както при У. Еко в “Името на розата”, има много други интересни неща, абе заслужава си!

Какви малцинства бе, ефенди?! Къде ги видя (в книгите на Памук говоря) малцинствата? Или имаш предвид изказванията му за арменците?
Наградата му я дадоха за литература. Повтарям - за литература и за сближаване на Изтока и Запада. Не за мир или за защита на човешки парва (доколкото ми е известно, такава Нобелова награда няма)

Ами и аз си мисля, че е повлиян от Еко. Не само заради криминалната нишка,
ами и заради многото пластове в разказа. Определено е от "моите" автори.
Скоро почвам "Сняг" - ще разкажа....

В нета четох, че точно в "Сняг" говори за борбата "между ислямисти, кюрди, просветските кръгове и държавата", така че никът турчина донякъде е прав. Обаче и аз смятам, че Памук именно като писател е заслужил Нобела, не просто по политически причини.
Стилът му донякъде ми напомня /може би поради това, че описва Балканите/ "Хазарски речник" на Милорад Павич.

Когато наградиха Памук дочитах "Сняг".
Започнах с "Името ми е червен", а после прочетох и всички издадени на български книги. Много се зарадвах на наградата му!
Мисля, че е страхотен писател.
Поне на мен много ми харесва стила му.
Възприемам четенето на неговите книги като празник.

Здравей Новаrодин,

Трябва да прочетеш книгата до край и ще видиш, че е добре структурирана. Наистина е тежка, но за сметка на това е богата и хубава книга.

Поздрави!

На мен много ми допаднаха книгите на Памук. Аз го определям като писател - хуманист.
Намирам за изключително интересен начина му на структуриране на "Името ми е Червен", а и освен това поставя много важни философски въпроси, свързани с творчеството, твореца, а те със сигурност касаят всички нации и народи.
Мисля, че има какво да се поучим от неговите думи, ако достатъчно търпеливо ги прочетем.

Именно! Правилната дума е ТЪРПЕНИЕ.