Вече бивша

Хайде здравейте и от мен и аз съм вече бивша Икакво от това плаках скубах си косите изпаднах в едни състояния на духа че чак стреснах половината рода Е и сега какво да правим да умираме ние с детето защо решил направил го Наистина плаках много ама рев чудо -истерия Бях ме супер семейство но хубави хора ни завидяха и ни разделиха Много пъти се питам ами сега на каде? Какво ще правя на 25 години с 3-ри годишно дете без мъж без нищо? Питам се и си казвам че заради детето трябва да продължа смело напред Ако искате пишете ми сега най-много от вас имам нужда БЛАГОДАРЯ ВИ

Какво ще правя на 25 години с 3-ри годишно дете без мъж без нищо? - същото, каквото много други жени в твоето положение, че и с повече годинки отгоре!Мъжът ти да не е алфата и омегата на живота ти?
Знаеш ли колко жени сами си гледат децата?...Повечето! Повечето от всичките хора, пишещи тука, които виждаш като буквички на екрана, са отгледани от такива майки! Повечето хора, които срещаш в живота - също! Има и такива, които са си мечтали родителите им да се разведат, но не са имали този късмет...
И светът не е свършил! Ти какво си? По - залюхана ли си? По - загубена ли си от останалите, че си седнала да се тръшкаш!
Таткото ще плаща издръжка - ще, не ще!Ще си намериш работа - като всички останали - докато сме живи и здрави, всичко е поправимо!Горе главата!
Детето ти има нужда от теб сега! и ти имаш нужда от себе си, не го забравяй! Ама ако гледаш на себе си като на "бивша"...къде му отиде края?! за кого си бивша, освен за...бившия си???

надявам се не искаш даме убедиш че дъщеря ми мечтае да бъде самарското
знаме на затворниците и крадците.

Zsato da si bivsa ???!!!!! Ti vinagi ste bades maika na deteto si !!!! - Nastoqsta i istinska !!!!! Dano da se opomni i my doide yma !!!! Inace e strasno !!!!!!Strasno e za nego !!!! Ti si mlada i zivota e pred teb ! Sled kato e takav praznoglavec / pravq izvod po napisanoto / zadavas li si vaprosa dali te zaslyzava ????? Dryg e vaprosa ce primerno ytre ste svarzes zivota si / dai Bog / s dryg Covek koito istinski i ot sarce ste obica deteto ti no toi vinagi za nego ste bade prosto Cico ...... !!! Deteto ima edin basta !!!!! Kakvoto i da napravi drygiq toi vinagi ste bade cico........ !!!!!!!!

Здравей. Всеки е минал по този път. Всеки от разведените тук, имам предвид. Да ти казвам добре дошла... някак лицемерно ми иде, защото не съм ти пожелавал да дойдеш тук. И на себе си не съм пожелавал, но все пак и аз съм тук и то от доста време. Вече не помня от кога.
Що се отнася до бъдещето мога да ти кажа, че то не е толкова черно, колкото може би ти изглежда и недей да се отчайваш. Ще се оправиш.
И друго ще ти кажа. Недей да си мислиш, че никой не би те погледнал с дете. Свестен мъж не би се притеснил от това, че имаш дете а мъж, който би искал теб, но ако може без детето ти - тегли му една майна на такъв мъж и не се занимавай с него.
Засега толкова ти стига от мен като поздрав. Погледни сигнатурата ми. Смених я преди малко в твоя чест. Заради това, което си написала, имам предвид. Думите в сигнатурата ми са от една монголска приказка. Все пак аз съм Storyteller, ако си направиш труда да погледнеш профила ми.

Преди смъртта си не умирай, преди бедата не жали!

Аз съм в доста подобно на твоето положение само дето още де факто живеем в една къща и де юре сме бракосъчетани...
Мога само да ти кажа, че след поредния скандал, в който мъжът ми ми обясни, че или ще става както той иска, или да се махам със или без детето, но ако го взема с мен, то той нямал вече никакви задължения към него - каза буквално "осъди ме да плащам издръжка, тогава ще ти плащам" - все едно тая издръжка е за мене, ма нейсе
Та след тези му думи просто ми просветна пред очите - в края на краищата не става и аз да легна по гръб и да викам не мога, не мога, не мога... - ами просто трябва да мога - и заради себе си, и заради малкото човече, това е. Той да му бере гайлето - идва време, сигурна съм, идва време, когато човек разбира какво е направил. Мисля, че няма по-страшна орисия от това да смяташ, че можеш да оставиш детето си, пък било то и само на думи в поредния спор.
Засега се държа, но знам ли и аз дали ще запазя увереността си

Здравей.Да ти кажа и аз много ревах.Бях като болна,все едно бяха отрязали част от мен.Мина време от тогава-не малко и сега като поглеждам назад се питам:Защо беше този рев?Затова може и тривиално да звучи,но ти трябва време.Иначе нямаш нищо за губене.Твоите съкровища са в теб самата.Кажи му сбогом на бившия(не го мисли).А 25 год.са чудесна възраст-живота е пред теб.Ти самата нямаш идея колко си силна

Спокойно ,бе моме! Обществена тайна е ,че вече си в листата на най търсените! Не забелязваш ли ,че около тебе винаги се намира някой дето да ти прави романтика? Сега куцо ,кьораво ,женено или разведено ще се натиска да ти се сваля. Как пък не те е забърсал някой още преди да се докопаш до статута "разведена"!?!? И немой си скубА къделите ,щот жени без прическа никой ни ще!


Край! Това беше. Изхварляйте компютрите.

Мога само да ти кажа, че след поредния скандал, в който мъжът ми ми обясни, че или ще става както той иска, или да се махам със или без детето, но ако го взема с мен, то той нямал вече никакви задължения към него - каза буквално "осъди ме да плащам издръжка, тогава ще ти плащам" Бах мааму! Ако не бях сигурна, че такива неща са ежедневие по тъмните балкански земи, бих си рекла, че се ебаваш! Къде ги намирате тези субекти бе, момичета, къде се жените за тях, къде им раждате деца? Всичките ли са херувимчета в началото? Нали заради това хората поживяват година, две, пет, пък тогава си слягат примката...на пръста...Това не е упрек! Хем ти съчувствам, хем не доумявам, как е възможно да има такива хора, и човек така да се лъже по хората!
Ужас!

ми ако искаш вярвай, но в началото не беше такъв - поживяхме година-тодина и половина заедно, в което време се случваше и той да сготви и той да напазарува, и той да измие некоя друга чиния, и той да направи сутрешното кафе... и после - ела да видиш - докато бях бременна не се сещаше да ми купи плодове, да не говорим, че не щеше да се разхожда с мен, че му било гнусно да се разхожда из софия, после пък детето му пречи да спи, пък нали той изкарва парите и не може да не се наспива, щото не е продуктивен, пък аз кво като не се наспивам - нали съм си по цял ден вкъщи! А и не готвя (рядко след като родих ми се случва, вярно), не чистя - абсолютна глупост, щото се връща мн уморен от работа и сяда пак на пц-то - да работи, т.е. да чати с поредната 17-год хлапачка, но той и на това викал работа - та не вижда, че чиниите са измити, както и подовете, пък и е подредено.
И това е - той ше си спи в другата стая и ще лъска, пък на мен като не ми харесва - да го духам - със или без детето, както стана ясно
ооо, не всъщност имам избор - той напуска работа и аз започвам - и да издържам семейството, баси колко ли трябва да съм щастлива

Бих казала, че на 25 години, с едно тригодишно дете ще ти е доста по-лесно да си намериш читав мъж, отколкото на 35 или 45, с две-три деца. Това, разбира се, ако искаш да си търсиш мъж, което хич не е задължително.
Ще правиш това, което си правила и преди да срещнеш мъжа ти. Не сте сиамски близнаци, нали?

Искам, искам, искам, иска-а-а-а-а-а-а-а-а-ам...

искаш признание, той да не контактува с никого освен теб, дори и да има работа у дома - да я зареже.
Абе верно да те питам - той ходи на работа, после се върне уморен у дома и да кажем не ти помага в нищо. С детенце занимава ли се ?
А ти като си у дома - защо не готвиш ? Алергия към миризми ли имаш или просто не ти се занимава ?
И все пак - КЪДЕ ти е точно проблема с този мъж - че не се върти постоянно около теб ли , след като е бил 10 часа на работа (където си е почивал, естествено) ? Май кучето скача според тоягата - време е човека да обърне дебелия край

ма верно - КЪДЕ ми е проблема?

някоя стена и си побий малко главата в нея - дано ти светне.

шъ съ убиждами на възраст ли?
Ние на 40, казваш ни е по-трудно.
Всичко е въпрос на духа в теб. А може би - духът от бутилката. Има 20-годишни пенсионери и старци-тийнейджъри. То не се знае кое е за предпочитане все пак.

това, което исках да кажа ми убягна изведнъж.
А то е - защо пък трябва непременно да си търсим мъжа?
Той ще се появи. Или пък няма да се появи.

...колко неща направих от тогава , когато бях на 25г, с 2-годишно дете на ръце до сега/на 43г./...мноооого клавиатура ще изхабя)) А тогава и аз така се питах))
Какво да правиш ли - създавай история!

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде!

Е, нЕма нужда - имам си цяло ходещо дърво домА

Това, разбира се, ако искаш да си търсиш мъж, което хич не е задължително. А иначе, нищо не искам да кажа за 40-годишните. Просто знам, че на 27 имах по-малко излишни килограми, отколкото имам сега- на 37, не че това чак толкова ми пречи, де, щото пък тогава повече се притеснявах от тях. А и имам малко опит в бързото отдръпване на свалящи те обекти в момента, в който разберат, че имаш две деца и аварийното присвяткане на лампичката "тая си търси гледач". Тъй или иначе, не е болка за умирачка. Мъже все още се намират.

Искам, искам, искам, иска-а-а-а-а-а-а-а-а-ам...

Да всичко което казвате е хубаво. Само че доста съм наплашена,всепак след четери години заедно сега ми доста трудно. Вечерите много ме мъчат,няма го няма на кого да кажа каво ми е. А не искам повече да травпирам близките си.Мъча се да го забравя мъча се да мисля за детето и за себе си но се улавям понякога че мисля за него.Трудно е сигурно ще мине време докато започне да съзавам история.