***

безумно подреден
животът ми ме дразни
..и утрините някак равни пак

тече денят по план
и пак по план изтича
тиктака само хронометър

успешно залезът навреме пак ме гони
Луната като светофар в нощта ми свети в жълто
леглото с белите чаршафи ме посреща
и пастата за зъби с дъх на мента

Как искам да сънувам

Да срещнеш непознат, дошло е време.
Жребец немирен с непокорно стреме.
Да го обяздиш, да забиеш шпори.
Да литнеш към божествени простори.

Браво!Елегантно-еротично!

Препуска непозната мустангеса.
От яки два, подгонена, мустанга.
Тибалт и Азилит. И и хареса.
Плени един от тях. С халката-пранга.

Халката-пранга не плениха Азилит!
Отдавна тя пленник е на вятъра!

Дъще моя, непозната!
Приземи се долу на земята.

Не затъвай в туй голямо блато.
Ръка подай с усилие крилато.

За теб копнее някой мъдър и дебел.
Не жребец ти трябва, а козел.

Жребеса дива беше Азилита.
Опърничава, неукротена.
Тибалт плени я. Без да я попита.
Сега седи пред него на колене.

Е, сига издаде се - Тибалтеса!!! Дааа, нефритена принцеса...

Не бъркай между мен и Азилита
Щото да не хванеш .... сателита.