Предател ли е бил Петър?

Моля ви да ми обясните предател и подлец ли е бил Петър, като се е отрекъл на три пъти от своя учител, от своя Бог? Или просто е постъпил разумно, тъй като и бе това не е можел да му помогне по никакъв начин.

мисля че да - страхлив "камък" се е оказал. Отрекъл се е от учителя си, от учението си. В случая просто е искал да отърве кожата, а не да раздели участта на Исус на кръста. Макар че Исус си имал специален план за Петър - да "съгради църквата си върху него".
Това обаче не оправдава апостола. От морална гледна точка и неговото предателство по нищо не се различава от това на Юда. Но нали това била идеята - Божият син да умре презрян и изоставен от всички, дори и от най-близките му.

Facta, non verba!

Разбира се, че е бил предател и затова после горко е плакал. Това ясно показва, че дори и човек като бъдещия апостол Петър, без благодатта на Светия Дух, е един обикновен слаб и грешен човек.

Такива сме и ние - предаваме не само Бога, Когото малко познаваме, но предаваме и нашите жени и мъже и се разделяме с тях, заради мимолетно земно наслаждение и удобство.

Предаваме и Църквата, като забравяме да ходим на неделна литургия и да вземаме предлаганото Тяло и Кръв Христови или минавайки покрай Храма се правим, че не виждаме къде и покрай Какво минаваме и не се спираме и не се прекръстваме и не се покланяме, заради страх да не ни помислях за луди, малоумници или просто откачени.

Без благодатта на Светия Дух ние сме далеч по-лоши от предателя и изменника Петър! Те са можели да го убият, а нас само може да ни се присмеят...

То ходенето на църква и лицемерниченето с кръстенето не е белег за дълбока набожност. Важното е да ти идва 'от вътре'.
Иначе няма смисъл да се насилваш. То македонците и сърбите се кръстят де що видят църква. Така ли го чустват или е просто навик?

Facta, non verba!

Всичко може да стане навик, дори и причастието. Но първом трябва да се насилиш. И да си смел. А ние сме страхливи. И неверници, по-лоши от Петър.

Да, и аз си мислех така, както казвате сега вие с Тимотей, но... Ако бях на мястото на Петър, може би щях да прибегна към оправданието, предложено ми "услужливо" от разума. Защото какъв все пак е смисълът да пожертваш живота си, без да допринесеш нищо по този начин.

Пък и нали животът ни е даден от Бога, как така ще се отказваме от него само заради... някаква показност, даже угодливост пред Неговия син. Само за да демонстрираме вярност, докато вътрешно се топим от напълно човешкото желание да живеем още, и още Имам предвид, че Петър би бил лицемер и ако не се беше отрекъл от Исус...

нали знаеш, че оправданието е като..... всеки го носи със себе си.
Истинските вярващи измрели по кръстовете и на арената, а използвачите заели местата им, а когато християнството било прието масово от Империята те обрали и каймака наготово.
И в исляма картинката е подобна. Навсякъде новите религии са приемани лицемерно от повечето хора с цел облагодетелстване.

Facta, non verba!

Според мен Петър е бил объркан, първо той е останал сам, другите са избягали, второ единия се оказал доностник/предател/ и трето авторитета на лидера се сривал пред очите му. Определено мислите му са били доста объркани затова не е сериозно да се говори че е станал предател. Нещата при Юда са различни той е действал целенасочено и затова е определено предател.

Според мен не е сериозно да се мисли, че предател е само този, който го прави целенасочено, а не и този, който поради слабост се е поддал. Освен това помисли, че Юда също не е бил чак толкова целенасочен. Даже имаме акт на съжаление за стореното.

Ако преценяхме според твоите критерии, тогава трябва по необходимост да оправдаем гнусното делене на света на ”наши” и ”ваши” според нашите субективни и твърде погрешни преценки.

Условно -предател повече(или изцяло!?) спрямо себе си и вярата си, отколкото(почти никак!??) към Христос.Петър е проявил допустима слабост,а не предателство!

Е как прецени, че слабостта на Петър е допустима, а тази на Юда примерно - не е ”допустима”? И какво ще рече ”допустима”?

Христос ясно е казал - който се отрече от Мен пред човеците, и аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен! Дали да разбирам, че според теб това пряко следствие от допустимата слабост е също допустимо?

Ако си женен, и съпругата ти е имала лош ден. И в разговор със съседка каже че си смотаняк. Но минат няколко месеца в които съпругата ти е перфектна, но ти научаваш за това нейно изказване. Научаваш също че после тя се е разкаяла за тази дума. Ще отидеш ли да се развеждаш, с мотива че е предателка?

Сещам се как преди това единствен е скочил с нож да защитава учителя си и отсякъл ухото на единия войник, заради което Иисус му казал "Прибери ножа. Който нож вади, от нож умира"....А след това се уплашил и се отрекъл. Смелчага или предател? Не зная. Явно моментът е бил тежък.

Важното е че се е разкаял и се е обърнал след грешката си. За разлика от Юда, който вместо това отишъл и се обесил. Тук е голямата разлика ...

Ами нали знаеш, че греховете се степенуват.

Напълно поддържам Аск. Петър е казвал, че е готов да умре за Христос, а изведнъж се оказва, че е страхливец и дори не може да познае Христос - каква е тая степен на грях, ако не е измяна и предателство?!

Ясно е и това, че без Църквата и без Светия Дух, ние всички сме боклуци и по-лоши страхливци от Петър и готови предатели. Само Светият Дух ни прави честни, смели и жертвени. Да се поучим от покаянието на Петър и от горчивия му плач, които стават предпоставка за придобиването на Духа, и чрез Който Петър става Апостол. А ние чрез Него да придобием с нечувана смелост небето!

бе кви сте вие да съдите човек отпреди 2000 години по една негова постъпка. я се поставете на негово място и си затрайте. всичките тука ще ви проличи що за стока сте, като опре ножа до кокала - при такива ситуации най-смелите и самоуверени се провалят, а страхливците понякога устояват.

"
Напълно поддържам Аск. Петър е казвал, че е готов да умре за Христос, а изведнъж се оказва, че е страхливец и дори не може да познае Христос - каква е тая степен на грях, ако не е измяна и предателство?! "-просто има предателство и предателство....

Защо да се развеждам с жена си след като се е покаяла? Нима трябва да бъда отмъстителен? И нали в момента говорим за нейната постъпка, а не за това как ще я окачествя аз през субективната си призма.

Но именно това, че се е покаяла ДОКАЗВА, че тя е извършила предателство. Иначе защо да се разкае?

Да, има. Аз обаче говорих за фкта, че се наричат с една и съща дума...

Според Български Тълковен Речник предателство е "действие в полза на чужди интереси " и това е голямата разлика между Юда и Петър. Юда предава средата в която е бил на чуждите фарисеи, докато Петър е защитавал свойте интереси.